неделя, 23 декември 2012 г.

Весели Новогодишни Празници



Весели новогодишни празници! Пожелавам Ви през Новата 2013 година да имате много Здраве и Късмет. Нека Тя сбъдне най-съкровените Ви мечти. Нека бъдете трудолюбиви, умни и предприемчиви. Творете и градете живота си така че след време като се обърнете назад да бъдете доволни от преживяното и постигнатото. Карайте хората около Вас да бъдат радостни и щастливи. Създавайте хармония и любов около себе си. Бъдете позитивни личности, обръщайте внимание на доброто и красивото около Вас, а пошлото, грозното и уродливото подминавайте в мълчание. Бъдете Щастливи!















неделя, 9 декември 2012 г.

Без пари ?

         Чувал съм хора за казват че искат парите да бъдат премахнати. Че парите били най-голямото зло на света. Щом  ТЕ нямат пари нека парите изчезнат и НИКОЙ да ги няма. Веднъж попитах един: " Добре , да предположим че от този момент парите не съществуват. От утре какво ще правиш? Какво ще работиш?" Той ме гледаше изумено. Не знаеше какво да каже. Явно не беше мислил за после. Да ги махнат тези "проклети" пари дето все ги няма , пък после ще му мислим- явно си е мислил. Аз го поставих във времето "после". Не знаеше.
     - Аз- викам, ще ти кажа: започваш да копаш и да сееш картофи. Ама после какво ще ги правиш тия картофи? Може на теб да ти се иска хляб, ама на хлебаря не му трябват твоите картофи. Какви ще ги вършиш бре човек, ако ги няма средствата за размяна наречени пари? Той се пули насреща ми. Парите -му казвам, са нещото, което прави възможна цивилизацията, понеже е възможно да се складира трудът и след това да се използва според нуждите.

    Преди време говорехме за съветите и в чии съвети да се вслушваме и чии съвети да избягваме. Определено съветите на бедните хора са вредни , но те пък са хората дето дават най-много съвети. Ето това например:

Води до това:

   И как моля ти се , като спреш да бъдеш консуматор ще станеш повече човек? Като се върнеш в първобитно общинният строй, така ли ще станеш човек. Луда работа?

  Естествено че може да се живее без пари. Само че и това си има цена! Ще е нужно да се лишиш от домът си и да живееш безгрижно под небето като този тук щастливец:
За какво са му пари? Я го виж как блажено си спинка човечецът. Никакви грижи няма. А да, ако не беше и пустото му ядене. Е за това вече ще трябват пари." Ще трябват ама друг път!"- ми отвръща "мъдрецът" написал горното послание. Я виж колко е лесно:
Да бе, как не се сетих? Да бе да! не спира неверникът в мене - а зимата ,като  стане студено как така без пари ще се живее?- чудя се аз?
   - Много си глупав бре - ми казва "мъдрецът" ето така! - казва ми той.

- Баба ти все на парно и на ток се е топлила!- продължава "мъдрецът"
- Ама аз не искам като баба, аз искам по цивилизовано някак - казвам вече неуверено, щото и на глупака вече му става ясно че и без пари може да се живее. Да не би пък да съм в грешка?- се загнезди в мен съмнение.
  Нали , си казвам, ако те заболи зъб например ще трябва да отидеш на зъболекар, а и за лекарства ще трябват пари? Или пък женати реши да бъде по привлекателна и реши да отиде на фризьор?
   - Ти добре ли си? - ме опонира "мъдрецът" - естествената красота е най-хубава! На тези какво им е? Живеят си и без заболекар и без фризьор!














Мисля си вече да се предам. Все пак решавам да направя последен опит ей тъй за ината:
   - Хубаво бе човек, ама нали открай време българинът все мечтае да има къща. Да има дом за семейството си. "Родна стряха", "Бащино огнище" , не си ли чувал?-питам аз "мъдрецът"
   - Лесно е! - казва ми той. Всеки може да има дом и то почти без пари. Я виж тука! - ми казва:
  Предавам се. Отказвам се да споря. Признавам си че може да се живее и без пари. Има само едно условие: ДА ТИ ХАРЕСВА ЖИВОТЪТ ОПИСАН ПО-ГОРЕ. Ако ти харесва , "не бъди консуматор а бъди човек." Не се занимавай с парите а си гледай живота.

  Проблемът идва ако не ти харесва. Тогавааааааа:









Размърдай си мускулите и акъла за да изкараш повечко от "омразните" пари защото те:
Те контролират живота ти и, а законът на парите казва:
Поздрави !                                                                                               Андреян Иванов


вторник, 4 декември 2012 г.

Роберт Кийосаки - 8

"Слушай съвета на този, който  вече е постигнал твоята цел." - Р. Кийосаки

   Хората са много странни. Всеки срещнат е готов да дава съвети. И колкото по-некомпетентен е даден човек, толкова по-голям стремеж има да дава съвети. Всеки дава акъл за неща, които не разбира. Решиш ли да започнеш свой бизнес ще се намерят десетки хора да те поучават. Проблемът обаче е в това, че 90% от хората около нас живеят и действет в квадрант "Н" - наемни работници. Това са хора, които никога не са правили собствен бизнес и си нямат на представа как стават нещата. Тези хора веднага ще те засипят със мнения като:
" Да правиш бизнес е рисковано, не е за тебе."
"Ти луд ли си да си напуснеш сигурната работа? Кой сега взема 800 лева?"
" Сега е криза и не е време да се прави нова фирма."
" В кризата човек трябва да има пари в банката и да преживява, а не да инвестира и да работи."
" Какъв ресторант? В града е пълно с ресторанти."    и т.н. , и т.н. , и т.н.
    Тях ги е страх, или не знаят какво да правят, или им е по-добре да лежат пред телевизора и затова предпочитат "сигурната работа със сигурната заплата." Инстинктивно обаче усещат че има и друг живот изпълнен с изобилие. Искат обаче всичките им познати да са като тях. Иначе няма да се чувстват комфортно. Как така ти ще направиш собствен бизнес и ще имаш повече пари от тях. Те няма да те възприемат като свой. . Не искат да бъдеш пример как човек може да са успее, защото веднага ще изникне въпросът: а защо ТЕ не са успели? Значи са некадърни, мъдзеливи и страхливи. Никой не иска да мисли така за себе си. Затова и техните съвети ще са отрицателни. Ако успееш веднага ще започнат коментарите по твой адрес:
"Абе не може да забогатее от едно магазинче само. Кой знае какви далавери прави."
" Не може да спечели само с работа, кой знае кой му стой зад гърба."
" Някой трябва да ти удари едно рамо, без помощ не стават тия работи. Кой знае какви връзки има. А на мен никой не ми помага."
   
   Слушай съвета на този, който  вече е постигнал твоята цел казва Кийосаки. Ако примерно искаш да си създадеш собствен ресторант, намери си приятел, който вече има ресторант. Дружи с него. Слушай го какво ти говори за бизнеса. Гледай как управлява ресторанта си, как назначава хора, как ги уволнява. Попивай всичко, което е свързано с управлението на ресторанта. Този, който вече е направил това, което искаш да направиш, знае най-добре как се прави. Неговите съвети търси. Има един лаф: "Там за където ти си тръгнал, той от там се връща ." Неговите съвети са важни, а не на ония, които си нямат представа по въпроса.
  Съветите, казват са безплатни. Само че могат да ти струват много скъпо ако са от неподходящият човек. Започни да слушаш внимателно какво говорят хората около теб. Слушай и анализирай съветите на некомпетентните хора около теб - за да научиш как мислят и да не се съобразяваш с тях. Вслушвай се в съвета на знаещите за да ги следваш и да станеш като тях - можещ, богат, успял и щастлив.

Поздрави на знаещите.                                                                           Андреян Иванов


неделя, 2 декември 2012 г.

Носталгия по миналото

     Да, така беше. Аз дори помня и билетче от 2 ст. Само че тогава не можеше да се ходи зад граница. Не само това, не можеше да отидеш и да живееш в друг град без разрешение. Вътре в държавата се ходеше с паспорти, където се отбелязваше в графа "жителство" към кой град си закрепостен. Мнозина се женеха за софиянки само за да получат софийско жителство.
   Забранено беше да спиш в хотел в собственият  си град. Търговията с валута беше престъпление. Забранена беше частната собственост. Човек можеше да има само едно жилище и един автомобил. За жилище се правеше вноска в ДСК и се чакаше ред около 15-20 години. За автомобил се правеше вноска от 1500 лева и се чакаше около 10 години. За хладилник, телевизор, секция и т.н. се чакаше ред около година.
   По телевизорът се даваше една програма. Предаванията бяха главно за " ръководната роля на партията и прогресиращият социализъм" , тоест агитационни материали. Вестниците и списанията бяха на същата тематика. Ставащото по света беше забулено от  "желязната завеса" и на населението се казваше че западът " загнива" и тука си е много добре.
   Човек имаше право да избере сам училището в която да учи и професията ,която да усвои. Само дето едно дете на 15-16 години изобщо не разбира за какво иде реч а пък ниско информираните му родители си нямаха на представа какво да го посъветват. Най-масовият съвет сред населението беше : "Учи мама, за да не работиш." На първо четене глупав съвет но не и по онова време. Болшинството люде прекарваха живота си в непрекъснато бачкане по заводите и единственият пример за по сносен живот бе от малките, средните и висшите ръководни органи по градове, заводи и ТКЗС-та, чиято дейност се заключаваше главно в пиене на кафе и разказване на вицове. Та такъв беше стремежът за възход у хората. Завършил веднъж училище, човекът попадаше в "системата" и ТЕ го разпределяха къде ще работи. После му казваха колко ще получава за работата си, къде ще почива, кога ще почива / партийният секретар на цеха правеше списък с отпуските и определяше датите, после всички почиваха в почивните станции на завода/
    Щеш не щеш на 18 години те прибираха в казармата, където в мизерия и унижения пропиляваш 2 години от безценният си живот.
    Решиш ли да учиш висше образование / за да не работиш според маминият съвет/ виждаш че шансовете са ти минимални. Там е запазена територия за синовете, внуците и правнуците на борците против фашизма и партийните функционери. Чедата на "правоимащите" бяха с предимство а чедата на простолюдието са родени да "блъскат" в заводите. Класовото общество в България се делеше на "правоимащи" и "правонямащи". Правоимащите вземаха апартаменти без ред, пазаруваха здравословна храна на безценица от специални магазини, излизаха в чужбина, заемаха ръководни длъжности и главно - пиеха по баровете. Правонямащите го духаха.
   
    Това всичкото не ви ли звучи абсурдно. Възможно ли е такива тъпотии да са ставали в родината ни. По темата мога да напиша цяла книга, затова спирам до тук.
    Сега обаче ще напиша нещо, което ще ви засегне здраво: По това минало могат да изпитват носталгия само мързеливи, прости, необразовани, некадърни, некомпетентни и не ставащи за нищо хора, които искат да се завърнат ония времена когато Партията се грижеше за тях. Хора, които в некадърността си и мързелът си не могат да намерят своето място в съвременният динамичен свят и сега си спомнят с тъга как с 80 лева е можело да се купят 2000 билета за автобус.
    Имам лоша новина за тях : в съвременното общество всеки е отговорен сам за себе си и от него зависи живота, който ще води. Никой няма да дойде и да мисли, работи и създава вашата реалност. Няма го вече онова: " Те ме лъжат че ми плащат, аз ги лъжа че им работя."

Съвсем вярна е онази приказка за Барон фон Мюнхаузен, дето се издърпва сам, барабар с коня си от водата, дърпайки се за собствената си коса. Ако си се вкарал в блатото на живота само ти имаш интерес и възможност да се "издърпаш" от там. На другите не им пука и не е тяхна работа. Те си имат своите си грижи. Не им досаждай с безкрайното си мрънкане а запретвай ум и ръкави, защото както казва геният Остап Бендер:
"Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се."

Поздрави                                                                                      Андреян Иванов


Страхът от провал - Доналд Тръмп

     Повечето хора щяха да са предприемачи, ако победата беше гарантирана. Вероятно сте чували безброй хора да казват: " Сигурно е чудесно сам да си си шеф." Звучи приятно да можеш да си избираш сам работното време и да работиш по начина, по който искаш. За други удовлетворението от създаването на фирма и евентуалното сдобиване с богатство и слава е онова, което прави цялата идея за предприемачеството привлекателна. Само да не беше тоя проклет страх от провал!
    Това е причината повечето хора да не стават предприемачи. Просто страхът им от провал е по-голям от желанието им за победа. За съжаление животът има своите подеми и спадове, което значи, че ако искате да спечелите, трябва да приемете и загубата. Да се води живот някъде по средата е невъзможно. Онова , което отличава предприемачите от всички останали, е че когато се сблъскат със загуба, те бързо се изправят отново, извличат поука от грешките си и продължават напред. Успешните предприемачи знаят, че ученето от грешките им осигурява повече мъдрост и сила за следващото изпитание. Провалът превръща повечето хора в неудачници, но той прави предприемачите по-умни.
                                                                                                Доналд Тръмп

    Покажете ми един беден човек и след 10 минути ще ви кажа причината за неговата бедност. И неизбежно тя ще бъде една от трите основни причини за бедността: Мързел , Глупост и Страх.
    - Мързеливите не правят нищо, защото не искат. Те казват: "може да не съм богат но искам да живея спокойно." Като под "спокойно" се разбира с нищо да не го занимават, да не носи никаква отговорност и да извършва възможно по-малко работа.
   - Глупавите не правят нищо, защото не знаят какво. Те може да не са мързеливи и ако ги накараш да чукат камъни цял ден за 10 лева ще го направят, но не знаят какво да направят за да изкарат повече пари. Може да са специалисти в дадена област но не знаят как да осъществят дейност в тази област , която да им донесе достатъчно количество приходи. По правилно е да ги наричам " незнаещите" , защото просто незнанието е нещото, което реално им пречи и те лесно биха го преодолели с малко повече страст в ученето. Но предпочитам да ги наричам "глупави" защото е по стряскащо и по дразнещо, нещо което би ги амбицирало да променят начина си на живот. Ако говориш на някого с мили думи, той си остава в зоната си на комфорт и не би променил животът си.
      - Третата основна причина за бедността е страхът. Хората се страхуват от провал, а провалът означава че ще загубят доброто мнение на околните за себе си, ще загубят време а няма да спечелят нищо. За хората от квадрант "Н" времето в което работят е от особена важност. Не могат да понесат мисълта да работят а да не получат нищо за това. Нещо, което правят богатите - дълго работят без възнаграждение за да изградят актива си и после активът им ги засипва с пари. Но най-основният страх на хората от квадрант "Н" е страхът от загубата на спечелените с "тежък труд" пари. Мисълта за загубата на пари е ужасна за тях. "В живота не бива да се губи нито стотинка"- е тяхното убеждение. И друго: ако започнат собствен бизнес вече няма да има някой, който да им плаща "сигурната заплата" и има вероятност да останат без приходи. Ужасен страх, който не им дава покой. Така че страхът от провал, както казва Тръмп, е основна причина, която държи хората в бедност. "Да правиш бизнес е рисковано" - казват те. Изобщо не е рисковано - им казвам аз, просто е нещо, което правиш. Нещо трябва да се направи и го правиш. Това е. Може понякога да загубиш малко пари и време. Голяма работа. Затваряш и продължаваш нататък. "Бизнес възможностите са като автобусите, винаги идва следващата." както казва Ричард Брансън. Губиш единствено ако се откажеш!

Поздрави на намерилите смелост в себе си!                                    Андреян Иванов