неделя, 23 декември 2012 г.

Весели Новогодишни Празници



Весели новогодишни празници! Пожелавам Ви през Новата 2013 година да имате много Здраве и Късмет. Нека Тя сбъдне най-съкровените Ви мечти. Нека бъдете трудолюбиви, умни и предприемчиви. Творете и градете живота си така че след време като се обърнете назад да бъдете доволни от преживяното и постигнатото. Карайте хората около Вас да бъдат радостни и щастливи. Създавайте хармония и любов около себе си. Бъдете позитивни личности, обръщайте внимание на доброто и красивото около Вас, а пошлото, грозното и уродливото подминавайте в мълчание. Бъдете Щастливи!















неделя, 9 декември 2012 г.

Без пари ?

         Чувал съм хора за казват че искат парите да бъдат премахнати. Че парите били най-голямото зло на света. Щом  ТЕ нямат пари нека парите изчезнат и НИКОЙ да ги няма. Веднъж попитах един: " Добре , да предположим че от този момент парите не съществуват. От утре какво ще правиш? Какво ще работиш?" Той ме гледаше изумено. Не знаеше какво да каже. Явно не беше мислил за после. Да ги махнат тези "проклети" пари дето все ги няма , пък после ще му мислим- явно си е мислил. Аз го поставих във времето "после". Не знаеше.
     - Аз- викам, ще ти кажа: започваш да копаш и да сееш картофи. Ама после какво ще ги правиш тия картофи? Може на теб да ти се иска хляб, ама на хлебаря не му трябват твоите картофи. Какви ще ги вършиш бре човек, ако ги няма средствата за размяна наречени пари? Той се пули насреща ми. Парите -му казвам, са нещото, което прави възможна цивилизацията, понеже е възможно да се складира трудът и след това да се използва според нуждите.

    Преди време говорехме за съветите и в чии съвети да се вслушваме и чии съвети да избягваме. Определено съветите на бедните хора са вредни , но те пък са хората дето дават най-много съвети. Ето това например:

Води до това:

   И как моля ти се , като спреш да бъдеш консуматор ще станеш повече човек? Като се върнеш в първобитно общинният строй, така ли ще станеш човек. Луда работа?

  Естествено че може да се живее без пари. Само че и това си има цена! Ще е нужно да се лишиш от домът си и да живееш безгрижно под небето като този тук щастливец:
За какво са му пари? Я го виж как блажено си спинка човечецът. Никакви грижи няма. А да, ако не беше и пустото му ядене. Е за това вече ще трябват пари." Ще трябват ама друг път!"- ми отвръща "мъдрецът" написал горното послание. Я виж колко е лесно:
Да бе, как не се сетих? Да бе да! не спира неверникът в мене - а зимата ,като  стане студено как така без пари ще се живее?- чудя се аз?
   - Много си глупав бре - ми казва "мъдрецът" ето така! - казва ми той.

- Баба ти все на парно и на ток се е топлила!- продължава "мъдрецът"
- Ама аз не искам като баба, аз искам по цивилизовано някак - казвам вече неуверено, щото и на глупака вече му става ясно че и без пари може да се живее. Да не би пък да съм в грешка?- се загнезди в мен съмнение.
  Нали , си казвам, ако те заболи зъб например ще трябва да отидеш на зъболекар, а и за лекарства ще трябват пари? Или пък женати реши да бъде по привлекателна и реши да отиде на фризьор?
   - Ти добре ли си? - ме опонира "мъдрецът" - естествената красота е най-хубава! На тези какво им е? Живеят си и без заболекар и без фризьор!














Мисля си вече да се предам. Все пак решавам да направя последен опит ей тъй за ината:
   - Хубаво бе човек, ама нали открай време българинът все мечтае да има къща. Да има дом за семейството си. "Родна стряха", "Бащино огнище" , не си ли чувал?-питам аз "мъдрецът"
   - Лесно е! - казва ми той. Всеки може да има дом и то почти без пари. Я виж тука! - ми казва:
  Предавам се. Отказвам се да споря. Признавам си че може да се живее и без пари. Има само едно условие: ДА ТИ ХАРЕСВА ЖИВОТЪТ ОПИСАН ПО-ГОРЕ. Ако ти харесва , "не бъди консуматор а бъди човек." Не се занимавай с парите а си гледай живота.

  Проблемът идва ако не ти харесва. Тогавааааааа:









Размърдай си мускулите и акъла за да изкараш повечко от "омразните" пари защото те:
Те контролират живота ти и, а законът на парите казва:
Поздрави !                                                                                               Андреян Иванов


вторник, 4 декември 2012 г.

Роберт Кийосаки - 8

"Слушай съвета на този, който  вече е постигнал твоята цел." - Р. Кийосаки

   Хората са много странни. Всеки срещнат е готов да дава съвети. И колкото по-некомпетентен е даден човек, толкова по-голям стремеж има да дава съвети. Всеки дава акъл за неща, които не разбира. Решиш ли да започнеш свой бизнес ще се намерят десетки хора да те поучават. Проблемът обаче е в това, че 90% от хората около нас живеят и действет в квадрант "Н" - наемни работници. Това са хора, които никога не са правили собствен бизнес и си нямат на представа как стават нещата. Тези хора веднага ще те засипят със мнения като:
" Да правиш бизнес е рисковано, не е за тебе."
"Ти луд ли си да си напуснеш сигурната работа? Кой сега взема 800 лева?"
" Сега е криза и не е време да се прави нова фирма."
" В кризата човек трябва да има пари в банката и да преживява, а не да инвестира и да работи."
" Какъв ресторант? В града е пълно с ресторанти."    и т.н. , и т.н. , и т.н.
    Тях ги е страх, или не знаят какво да правят, или им е по-добре да лежат пред телевизора и затова предпочитат "сигурната работа със сигурната заплата." Инстинктивно обаче усещат че има и друг живот изпълнен с изобилие. Искат обаче всичките им познати да са като тях. Иначе няма да се чувстват комфортно. Как така ти ще направиш собствен бизнес и ще имаш повече пари от тях. Те няма да те възприемат като свой. . Не искат да бъдеш пример как човек може да са успее, защото веднага ще изникне въпросът: а защо ТЕ не са успели? Значи са некадърни, мъдзеливи и страхливи. Никой не иска да мисли така за себе си. Затова и техните съвети ще са отрицателни. Ако успееш веднага ще започнат коментарите по твой адрес:
"Абе не може да забогатее от едно магазинче само. Кой знае какви далавери прави."
" Не може да спечели само с работа, кой знае кой му стой зад гърба."
" Някой трябва да ти удари едно рамо, без помощ не стават тия работи. Кой знае какви връзки има. А на мен никой не ми помага."
   
   Слушай съвета на този, който  вече е постигнал твоята цел казва Кийосаки. Ако примерно искаш да си създадеш собствен ресторант, намери си приятел, който вече има ресторант. Дружи с него. Слушай го какво ти говори за бизнеса. Гледай как управлява ресторанта си, как назначава хора, как ги уволнява. Попивай всичко, което е свързано с управлението на ресторанта. Този, който вече е направил това, което искаш да направиш, знае най-добре как се прави. Неговите съвети търси. Има един лаф: "Там за където ти си тръгнал, той от там се връща ." Неговите съвети са важни, а не на ония, които си нямат представа по въпроса.
  Съветите, казват са безплатни. Само че могат да ти струват много скъпо ако са от неподходящият човек. Започни да слушаш внимателно какво говорят хората около теб. Слушай и анализирай съветите на некомпетентните хора около теб - за да научиш как мислят и да не се съобразяваш с тях. Вслушвай се в съвета на знаещите за да ги следваш и да станеш като тях - можещ, богат, успял и щастлив.

Поздрави на знаещите.                                                                           Андреян Иванов


неделя, 2 декември 2012 г.

Носталгия по миналото

     Да, така беше. Аз дори помня и билетче от 2 ст. Само че тогава не можеше да се ходи зад граница. Не само това, не можеше да отидеш и да живееш в друг град без разрешение. Вътре в държавата се ходеше с паспорти, където се отбелязваше в графа "жителство" към кой град си закрепостен. Мнозина се женеха за софиянки само за да получат софийско жителство.
   Забранено беше да спиш в хотел в собственият  си град. Търговията с валута беше престъпление. Забранена беше частната собственост. Човек можеше да има само едно жилище и един автомобил. За жилище се правеше вноска в ДСК и се чакаше ред около 15-20 години. За автомобил се правеше вноска от 1500 лева и се чакаше около 10 години. За хладилник, телевизор, секция и т.н. се чакаше ред около година.
   По телевизорът се даваше една програма. Предаванията бяха главно за " ръководната роля на партията и прогресиращият социализъм" , тоест агитационни материали. Вестниците и списанията бяха на същата тематика. Ставащото по света беше забулено от  "желязната завеса" и на населението се казваше че западът " загнива" и тука си е много добре.
   Човек имаше право да избере сам училището в която да учи и професията ,която да усвои. Само дето едно дете на 15-16 години изобщо не разбира за какво иде реч а пък ниско информираните му родители си нямаха на представа какво да го посъветват. Най-масовият съвет сред населението беше : "Учи мама, за да не работиш." На първо четене глупав съвет но не и по онова време. Болшинството люде прекарваха живота си в непрекъснато бачкане по заводите и единственият пример за по сносен живот бе от малките, средните и висшите ръководни органи по градове, заводи и ТКЗС-та, чиято дейност се заключаваше главно в пиене на кафе и разказване на вицове. Та такъв беше стремежът за възход у хората. Завършил веднъж училище, човекът попадаше в "системата" и ТЕ го разпределяха къде ще работи. После му казваха колко ще получава за работата си, къде ще почива, кога ще почива / партийният секретар на цеха правеше списък с отпуските и определяше датите, после всички почиваха в почивните станции на завода/
    Щеш не щеш на 18 години те прибираха в казармата, където в мизерия и унижения пропиляваш 2 години от безценният си живот.
    Решиш ли да учиш висше образование / за да не работиш според маминият съвет/ виждаш че шансовете са ти минимални. Там е запазена територия за синовете, внуците и правнуците на борците против фашизма и партийните функционери. Чедата на "правоимащите" бяха с предимство а чедата на простолюдието са родени да "блъскат" в заводите. Класовото общество в България се делеше на "правоимащи" и "правонямащи". Правоимащите вземаха апартаменти без ред, пазаруваха здравословна храна на безценица от специални магазини, излизаха в чужбина, заемаха ръководни длъжности и главно - пиеха по баровете. Правонямащите го духаха.
   
    Това всичкото не ви ли звучи абсурдно. Възможно ли е такива тъпотии да са ставали в родината ни. По темата мога да напиша цяла книга, затова спирам до тук.
    Сега обаче ще напиша нещо, което ще ви засегне здраво: По това минало могат да изпитват носталгия само мързеливи, прости, необразовани, некадърни, некомпетентни и не ставащи за нищо хора, които искат да се завърнат ония времена когато Партията се грижеше за тях. Хора, които в некадърността си и мързелът си не могат да намерят своето място в съвременният динамичен свят и сега си спомнят с тъга как с 80 лева е можело да се купят 2000 билета за автобус.
    Имам лоша новина за тях : в съвременното общество всеки е отговорен сам за себе си и от него зависи живота, който ще води. Никой няма да дойде и да мисли, работи и създава вашата реалност. Няма го вече онова: " Те ме лъжат че ми плащат, аз ги лъжа че им работя."

Съвсем вярна е онази приказка за Барон фон Мюнхаузен, дето се издърпва сам, барабар с коня си от водата, дърпайки се за собствената си коса. Ако си се вкарал в блатото на живота само ти имаш интерес и възможност да се "издърпаш" от там. На другите не им пука и не е тяхна работа. Те си имат своите си грижи. Не им досаждай с безкрайното си мрънкане а запретвай ум и ръкави, защото както казва геният Остап Бендер:
"Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се."

Поздрави                                                                                      Андреян Иванов


Страхът от провал - Доналд Тръмп

     Повечето хора щяха да са предприемачи, ако победата беше гарантирана. Вероятно сте чували безброй хора да казват: " Сигурно е чудесно сам да си си шеф." Звучи приятно да можеш да си избираш сам работното време и да работиш по начина, по който искаш. За други удовлетворението от създаването на фирма и евентуалното сдобиване с богатство и слава е онова, което прави цялата идея за предприемачеството привлекателна. Само да не беше тоя проклет страх от провал!
    Това е причината повечето хора да не стават предприемачи. Просто страхът им от провал е по-голям от желанието им за победа. За съжаление животът има своите подеми и спадове, което значи, че ако искате да спечелите, трябва да приемете и загубата. Да се води живот някъде по средата е невъзможно. Онова , което отличава предприемачите от всички останали, е че когато се сблъскат със загуба, те бързо се изправят отново, извличат поука от грешките си и продължават напред. Успешните предприемачи знаят, че ученето от грешките им осигурява повече мъдрост и сила за следващото изпитание. Провалът превръща повечето хора в неудачници, но той прави предприемачите по-умни.
                                                                                                Доналд Тръмп

    Покажете ми един беден човек и след 10 минути ще ви кажа причината за неговата бедност. И неизбежно тя ще бъде една от трите основни причини за бедността: Мързел , Глупост и Страх.
    - Мързеливите не правят нищо, защото не искат. Те казват: "може да не съм богат но искам да живея спокойно." Като под "спокойно" се разбира с нищо да не го занимават, да не носи никаква отговорност и да извършва възможно по-малко работа.
   - Глупавите не правят нищо, защото не знаят какво. Те може да не са мързеливи и ако ги накараш да чукат камъни цял ден за 10 лева ще го направят, но не знаят какво да направят за да изкарат повече пари. Може да са специалисти в дадена област но не знаят как да осъществят дейност в тази област , която да им донесе достатъчно количество приходи. По правилно е да ги наричам " незнаещите" , защото просто незнанието е нещото, което реално им пречи и те лесно биха го преодолели с малко повече страст в ученето. Но предпочитам да ги наричам "глупави" защото е по стряскащо и по дразнещо, нещо което би ги амбицирало да променят начина си на живот. Ако говориш на някого с мили думи, той си остава в зоната си на комфорт и не би променил животът си.
      - Третата основна причина за бедността е страхът. Хората се страхуват от провал, а провалът означава че ще загубят доброто мнение на околните за себе си, ще загубят време а няма да спечелят нищо. За хората от квадрант "Н" времето в което работят е от особена важност. Не могат да понесат мисълта да работят а да не получат нищо за това. Нещо, което правят богатите - дълго работят без възнаграждение за да изградят актива си и после активът им ги засипва с пари. Но най-основният страх на хората от квадрант "Н" е страхът от загубата на спечелените с "тежък труд" пари. Мисълта за загубата на пари е ужасна за тях. "В живота не бива да се губи нито стотинка"- е тяхното убеждение. И друго: ако започнат собствен бизнес вече няма да има някой, който да им плаща "сигурната заплата" и има вероятност да останат без приходи. Ужасен страх, който не им дава покой. Така че страхът от провал, както казва Тръмп, е основна причина, която държи хората в бедност. "Да правиш бизнес е рисковано" - казват те. Изобщо не е рисковано - им казвам аз, просто е нещо, което правиш. Нещо трябва да се направи и го правиш. Това е. Може понякога да загубиш малко пари и време. Голяма работа. Затваряш и продължаваш нататък. "Бизнес възможностите са като автобусите, винаги идва следващата." както казва Ричард Брансън. Губиш единствено ако се откажеш!

Поздрави на намерилите смелост в себе си!                                    Андреян Иванов

неделя, 18 ноември 2012 г.

Ейн Ранд

"Богатството е продукт на човешката способност да мисли" - Ейн Ранд.

Митове за парите - 3

      Бедняшкото мислене сред хората, което се разпространява от уста на уста е най-големият проблем на човека ,който иска да се издигне от бедността и да заживее като нормален човек. Известно е че 90% от хората са бедни или имат проблем с парите. Вероятността да се родиш в такова семейство е многократно по голяма от вероятността да се родиш в семейство в което има изобилие и нормален начин на живот. Но  въпреки че са родени в бедни семейства, душите на мнозина хора ги тласкат към стремежа да се измъкнат и да заживеят като "бели хора". На всички е известен терминът "американска мечта". Точно в този момент се огледайте около себе си и вижте тото-треската, която е обхванала хората. Дори и тези, които твърдят че парите не са важни се редят на опашка пред тото пунктовете за да пуснат фишчето си с надеждата...............
    Мнозина искат да се измъкнат. Нещото ,което най-много им пречи е начинът на мислене ,който им е вкоренен от средата в която са живели. Начинът на мислене е единственото, което определя дали ще живееш в недоимък или в изобилие. Много е трудно да промениш начинът си на мислене, защото 90% от хората които срещаш мислят с бедняшкото си мислене. "Така казват хората" е определение за даденост. За да промениш нещата е нужно най вече да положиш огромно усилие да промениш себе си и начинът си на мислене.
   Сега за написаното на снимката. Като начало в него няма и капчица истина. Нищо вярно няма в това. Нищо! Първо трябва да разберем мотивите защо подобни неща се говорят, пишат и разпространяват сред хората с бедняшко мислене. Това е начинът, който са изнамерили за да се опитат да се преборят с най-големият им страх. И той е че хората и самите те ще се възприемат като втора ръка хора! Ужасът да се усещаш втора ръка човек. Веднъж една приятелка ме попита: " Този дето има пари и аз различни хора ли сме? Той повече ли е от мен?" Аз знаех че отговорът на този въпрос ще я нарани дълбоко. Знаех че ако отговоря на това ще ме намрази, макар аз да нямам нищо общо със самият отговор. Не аз определям нещата, а те просто са си такива. Вместо това просто я попитах : " Истината ли да ти кажа или да те излъжа?" Тя замълча и аз не и отговорих на въпроса. Тя не искаше да чуе истината. Само че ти навярно искаш да промениш нещата затова ще ти кажа отговора: Да, тези които са бедни и живеят в недоимък наистина са  по-низши от тези които са си подсигурили достатъчно пари за нормален живот. Богатите четат книги и обръщат особено внимание на образованието си а бедните не. Богатите мислят за неща като духовно израстване а бедните мислят само за пари или по точно за липсата им. Богатите имат цели и планове и ги преследват със страст, и почти винаги техните цели и планове променят към по добро живота на хората. Например човек който е създал завод променя живота на 200 човека, които е взел на работа.Вече не са безработни. Бедните са егоисти и мислят само за себе си. На богатите им харесва да дават! Бедните са свикнали само да вземат! Е, не са ли различни хора? Няма ли разлика в качеството между тези два вида хора? И бедните го знаят много добре това. Само дето не им харесва! И за да се самозалъжат в самоуспокоението си измислят горните митове.
      "Не можеш да купиш Уважение, Възпитание, Мъдрост, Любов и Стил." казват и щом не могат да го купят богатите а аз го имам, значи аз съм по вече от тях. Не съм втора ръка човек- те са втора ръка хора, защото нямат това, което имам аз! Така си мислят, такива неща си говорят един на друг, вярват в това и временно всичко си е наред. Чувсват се щастливи - до следващата сметка за тока.
      " Не можеш да купиш уважение" Кой е по уважаван? Този облякъл костюма или дрипльото с плетеният пуловер? Този с Мерцедеса или онзи с жигулката? Този, който вечеря в ресторант за 200 лева и оставя бакшиш 20 лева или сервитьорът, който ги взема? Този, който почива на Бахамите или онзи, който изкарва "почивката" си правейки буркани зад блока? Този,който е постигнал целите си и е създал това, към което се е стремял или онзи,който не е имал цели и не прави нищо.
      "Не можеш да си купиш Възпитание" В семействата на богатите се говори за предприемчивост, уважение, цели, планове, начин на общуване и комуникация , етикет на поведение в обществото, начин на обличане. В семействата на бедните се говори за сериали, ракия, мацки, компоти, за гадните политици, за алчните богаташи и т.н. Богатите са се издигнали над ежедневните проблеми и се занимават с изкуство,култура, творчество. Бедните са се заровили в мисли за ежедневните проблеми и трудностите в решаването им. Къде тогава е качественото Възпитание"
     "Не можеш да купиш Мъдрост" Можеш! Като си купуваш книги! Последното нещо, което ще си купят бедните са книгите. Те по скоро ще си купят на изплащане телевизор.
    "Не можеш да си купиш Любов." Да, не можеш да си купиш Любов. Тя е духовно преживяване, но парите са "торта" която я поддържат жива. Парите правят възможно нейното съществуване. Най-много разводи са по причина липсата на пари в семейството.
    Не можеш да си купиш стил." За какъв изобщо стил говорим при бедните хора? Само богатите имат стил. Стил на обличане, стил на поведение, естетически стил и какъвто и стил искате. Бедните "свързват двата края". Изобщо не им е до стил.

   Приятели. Следващият път когато чуете или прочетете нещо като това горе на снимката, първо се замислете и анализирайте преди да кажете нещо от рода на : " Абсолютно вярно!", "Много ми харесва и ще го изпратя на всичките си приятели." и т. н.

Поздрави и умната!                                                                              Андреян Иванов

сряда, 14 ноември 2012 г.

Роберт Кийосаки - 7

"Понякога печелиш ............. А понякога учиш." - Роберт Кийосаки

Когато правиш някакъв бизнес го правиш с цел да спечелиш пари и ако всичко е наред наистина печелиш. Но понякога се случва  не само да не спечелиш , а и да загубиш пари и време. Когато печелят всички се чувстват комфортно и знаят как да се държат и какво поведение да имат. Щастливи са и гордо казват : "Аз съм бизнесмен." Когато се случи да загубят обаче хората се изнервят, ядосват се и трудно преживяват загубата. Кийосаки казва че това е в реда на нещата. Денят се сменя от нощта , която на свой ред се сменя от нов ден. В бизнеса печелиш, после губиш, и отново идва печалбата. Не трябва да преживяваш загубата защото това е времето в което се учиш на бизнес. Даже изобщо не трябва да мислиш за това като загуба а като урок как не трябва или как трябва да се правят нещата.Важно е и когато губиш да си щастлив и да казваш : "Аз съм бизнесмен и така стоят нещата в бизнеса."
Това е. Никога не си загубил. Понякога печелиш пари, понякога печелиш знания. Никога не губиш, просто печелиш различни неща.
Самообучението е най-истинското и силно обучение. Това е принципа проба-грешка. Правиш нещо, не става и вече знаеш че не се прави по този начин. След време ставаш много опитен и твоят опит   те води към успехът. Наричат го "университетът на живота". Но ако стоиш настрана и нищо не правиш, или цел живот вършиш едно и също нещо, като да работиш на едно и също място например, няма да имаш никакъв опит и никакво знание. А знанието е най-голямото богатство на света. Не парите - знанието. Ако имаш знание, можеш да спечелиш когато си поискаш и колкото си поискаш   пари.
Хората обаче се страхуват от провал. Хората изпитват огромен страх за не загубят парите си. Да не се изложат пред хората. И този страх ги кара да не "рискуват" да започнат собствен бизнес. Сложил съм думата "рискуват" в кавички защото да правиш бизнес за мен изобщо не е риск. Просто е нещо, което правиш и точка. Трябва да се направи и го правиш. Загубил си малко пари? Голям работа. Правиш нещо друго. Винаги има какво да се прави. Както съм ви казвал и преди : досега съм развивал 23 различни вида бизнес. Само дето вече станаха 25 защото в момента изграждам нови две фирми.
Абсолютно прав е Ричард Брансън. Бизнес възможности има винаги. Дори и сега, макар мнозина да казват че било криза. Точно в кризите са стартирали своят бизнес най-мощните компании в света. Въпросът е да не те е страх. Защото..........." страхът е най-големият убиец на успехи!"

Поздрави на смелите!                                                                               Андреян Иванов

вторник, 13 ноември 2012 г.

Паднеш ли - ставай!


"Героите успяват, героите се провалят.
Изправи се отново и спечели всичко!"
                             Из песента от филма Зоро

Ако си мислиш че като започнеш собствен бизнес и ще успееш от първият път и всичко ще потече по мед и масло, се лъжеш. Е, ако имаш късмет наистина може да успееш от първият път, но в повечето случаи не става така. Както съм казвал и преди, занимавал съм се с 23 различни вида бизнес и далеч не от всичките съм печелил. Само че от лятото на 1989 година, когато спрях да бъда наемен работник, до сега неизменно се намирам в дясната страна на квадранта. Печелех, губех но останах верен на предприемаческият си дух. "Героите успяват, героите се провалят." Не може вечно да пече слънце, но не може и вечно да вали дъжд! Понякога падаш, но не е важно колко пъти си паднал , а да си станал с един път повече! "Изправи се отново и спечели всичко!" Такива са нещата от живота. Да правиш собствен бизнес не е рисковано , както си мислят бедните. Просто това е нещо което правиш. Ако не печели, затваряш и започваш следващото. Няма нищо страшно да загубиш малко време и малко пари. Следващото може да е онова печелившето, от което ще спечелиш многократно повече от загубеното. Губиш единствено ако се откажеш.
Защото откажеш ли се всичко свършва. Но продължиш ли, още си в играта , а нали помните: "Който играе печели, който не играе не печели." Само да ви припомня формулата на успеха за да ви предпазя от излишен ентусиазъм и възможност за финансово самоубийство:
                  ЖЕЛАНИЕ ,ЦЕЛ, ПЛАН, ЗНАНИЕ,  РЕШИТЕЛНОСТ, ТЪРПЕНИЕ и ВЯРА!
Като тук обръщам особено внимание на "ЗНАНИЕТО". Не прави нещо от което не разбираш. Не прави нещо , което не е твоя работа. Прави това в което те бива, в което си добър. Ако работиш в мебелна фабрика, направи си собствена работилница и започни да работиш за себе си. Ако работиш като шофьор  в някоя фирма, купи си камион и започни да прекарваш стоки . Ако си добър готвач, създай си собствен ресторант. Ако ли пък искаш да се развиваш в нещо ново за теб, положи усилия най-напред да придобиеш ЗНАНИЯ как стават нещата , тогава опитай. А най-добре е да си намериш съдружник специалист в избраната област.
    Веднъж, един ми каза:
      - Тоя Кийосаки е вреден човек. Един мой приятел се надъха от книгите му, напусна работа , започна собствен бизнес и загуби всичките си пари. Сега ходи немил, недраг.
   На това обаче самият Кийосаки отговаря:
    - Не е рискована инвестицията, рискован е инвеститорът ако е финансово неграмотен.

Поздрави                                                                                                     Андреян Иванов

Като послепис:
Едно дете паднало от леглото докато спяло през нощта. Разплакало се и слязло на долният етаж за да се оплаче на баща си. Почукало на вратата на спалнята и изплакало:
    - Татко, татко паднах от леглото.
    - Легни си пак сине мой - отвърнал баща му.
Толкова е просто. "Легни си пак!"  Загубил си от този бизнес - направи го по друг начин или започни друг. Може ли да бъде по-лесно? Не.

Роберт Кийосаки - 6

Моят беден татко казваше , "Трябва да знаеш много за една специалност". Моят богат татко казваше , " Трябва да научиш по малко за много неща."

Отново се сблъскваме с разликата в начина на мислене на хората от квадрант "Н" - наемници и хората от квадрант "Б" - бизнес собственици. Трябва ясно да се разбере за съществуването на тази разлика в мисленето и това мислене обуславя съвсем различен вид хора. Свикнали сме да мислим че всички хора са еднакви и че всички хора имат равни права по рождение и по конституция. Готови сме да се доверим в мнението на всеки един човек. И ще направим огромна грешка. Не можем да се доверим в мнението на човек с коя компания да летим , който никога не се е качвал на самолет . Не можем да се доверим в мнението на някого как да печелим пари ако същият този човек няма пари.
Рзговарям с много хора на тези теми. Някой казват : " Не харесвам Кийосаки. Изобщо не харесвам гурутата за финасовата грамотност." Няма как да го харесват. Та те са хора живеещи в квадрант "Н" със съответният начин на мислене и ценностна система. Как да го харесват след като той им казва директно в очите че са финансово неграмотни, поради което дефакто са роби на парите и не живеят пълноценно. Не знам как би харесвал някого, който ти казва тези неща? Но въпреки това ,много хора по света го харесват. Първата му книга е продадена в 50 милионен тираж и се е задържала в класациите за най-продавана книга години наред. Но тези, които го харесват са хора от квадрант "С" "узрели" да продължат нататък към квадранти "Б" и "И". Или онези,които са вече в дясната страна на четирите потока на парите. Това различие е неизбежно. Просто така мислят хората. Различно. Това е и посланието на Кийосаки в горният цитат.
Бедният татко казва: "Трябва да знаеш много за една специалност". Да се превърнеш в специалист-професионалист. Да се превърнеш в най-добрият служител. Но да си служител означава да си просто работник. В това естественно няма нищо лошо. На света са нужни всякакви хора с всякакви професии. Ако не беше желанието им за по-големи заплати и по добър живот. Да си работник означава да разчиташ някой друг да мисли вместо теб. Някой друг да ти дава сигурната заплата. Някой друг да те "оправи" ако си в затруднение. А за да си ДОБЪР работник е нужно само да бъдеш специалист в една професия ,"трябва да знаеш много за една специалност". И ако знаеш много в своята специалност работодателите ще те наемат и ще си имаш своята "сигурна" заплата. Бедният татко на Кийосаки мисли така защото той самият цял живот е бил наемен служител. И на това учи децата си. Това знае- на това ги учи.
Обратно, богатият татко е предприемач и учи децата си да бъдат също такива. Той казва: 
" Трябва да научиш по малко за много неща." Абсолютно прав е! За да успееш и да спечелиш много пари е нужно да знаеш по малко от:
- психология 
- бизнес управление 
- счетоводство
- банково дело
- юридически въпроси
- валута и валутни курсове
- производствен цикъл
- видове транспортиране
- данъчно облагане
- политика
- маркетинг и реклама
- брандинг
-финансова грамотност
- строителство
-човешки ресурси
- реторика
- математика
- международни отношения
- чужди езици
Ето за това богатият татко на Кийосаки казва " по малко за много неща". Защото нещата които трябва да знае предприемачът са наистина много и не е възможно да знае за всяко едно по много неща. А за да научиш всичко това е нужно да се образоваш всеки ден, постоянно до края на живота си.
Хората , които имат пари постоянно четат и  развиват своето знание.Бедните хора стоят пред телевизора. 
Бяхме на лов с ловната ми дружинка. На обяд седнахме да се храним в бивака ,който сме си изградили. Един от гостите, който беше дошъл да ловува с нас започна да се оплаква:
                                   - Това правителство нищо не прави за народа. Парите не стигат за нищо. Ние сме най-смотаната държава в света.
Беше седнал точно срещу мен. Слушах го с интерес какво говори. По едно време го попитах.
- Ти колко книги си прочел през последната година? 
Човека ме погледна а на лицето му беше изписано истинско учудване. Сигурно си мислеше що за въпрос е това ни в клин ни в ръкав.
- Кой аз ли? - изненадано попита той. - Аз не съм чел откакто завърших училище! Каза го с нотка на гордост. Поне на мен така ми се стори. Изглеждаше видимо на 50 - 55 годишен. Значи 35 години бяха минали от прочитането на последната му книга?
- Никога няма да имаш пари! - му заявих аз. Сега вече ме гледаше с отворена уста. Явно никой досега не му беше говорил по този начин. Нарочно го правя. Обичам да провокирам хората за да започнат да мислят. Защото положителната промяна в човека се случва след като смени начина си на мислене. Само че този "сорт" хора вместо да се замислят върху това, което искам да им кажа и да си извлекат поука, започват на свой ред да атакуват за да се "защитят". Но какво имат да защитават. Старият си начин на живот? Та той изобщо не е за завиждане, съдейки по думите му. 
- А ми ти бе, колко книги си прочел през последната година? - озъби се насреща ми.
- 52 . - му отговорих. Той ме гледаше в мълчание и недоумение.
- Какво? Чудиш се откъде знам точната им бройка ли? - запитах го. - ами 52 седмици има в годината а всяка седмица чета по една книга. 
Не знам дали ме разбра? Вероятно не. Но ти, който четеш това се надявам да разбереш. За да имаш много пари и за да живееш добре е нужно да бъдеш предприемач а не наемен работник. За да бъдеш успешен предприемач е необходимо "  да научиш по малко за много неща" , за да управляваш успешно бизнесът си. Поради което е нужно да се учиш по всяко време и от всичко. И най вече да четеш книги защото в книгите се съдържа знанието на човечеството.
От друга страна не е необходимо да бъдеш специалист по всичко, за тази цел наемаш на работа истински специалисти. 
Всичко опира до начинът на мислене!
Поздрави                                                                                         Андреян Иванов


събота, 10 ноември 2012 г.

За Левски, парите,бъдещето и зависта.

     Това тук е възможно най-глупавото нещо, което е измислил авторът му и той определено не е Васил Левски. Да видим: "Не се полъгвайте че тези, които държат парите държат и бъдещето ви." Точно ТЕ държат бъдещето ви! Тези с парите са банкерите, бизнесмените и политиците. Банкерите решават дали ще живеете в ново жилище, ще карате ли нова кола и ще имате ли разни други неща на цивилизацията с решението си дали ще ви отпуснат кредит или не. Бизнесмените държат бъдещето ви с решението дали ще ви вземат на работа или не. Ако ви вземат на работа имате приходи следователно имате живот, ако нямате работа и респективно приходи- живот няма! Политиците държат бъдещето ви с решението дали ще ви изпратят в казарма или не, дали ще ви изпратят на война и ще умрете или не, дали ще ви вдигнат данъците и ще ви направят живота по беден или няма да ги вдигнат и ще ви оставят да живеете по-добре.
     "Защото тези пари са ги взели от вас." Глупости та глупости. Парите се вземат от тези, които ги имат. Парите които получавате като заплата след това изхарчвате за да си купите храна, дрехи, ток,вода, кола,бензин и т.н. и т.н. Потребявате ги срещу което получавате стоки и услуги. Това е и функцията на парите- да бъдат разменени срещу стоки и услуги. Естествено че тези пари ще отидат при богатите защото те са и хората които предлагат съответните стоки и услуги, те затова са и богати! 
       "А вие им се кланяте и въздигате." Да, така трябва да бъде. Да уважаваш човека който ти е дал работа и изхранва семейството ти. Да уважаваш човека който е произвел дрехите които обличаш, да уважаваш човека който ти е продал храната която ядеш, да уважаваш хората които със своята дейност творят напредъка на цивилизацията. Сиреч богатите хора. Да ама не. Вие плюете богатите, вие завиждате на богатите, наричате ги с обидни епитети. Изобщо не им се "кланяте и въздигате" макар че на тях дължите много от нещата които използвате в живота си и най-малкото заслужават уважение за това. Така че в горното няма и капчица истина. Лъха само на омраза и завист че написалият го е некадърен и глупав за да не е и той един от "тези които държат парите"
    Поздрави и умната!

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Нови книги на Роберт Кийосаки















 
Издадени са нови две книги на Роберт Кийосаки. Този човек отвори очите на стотици, хиляди хора, включително и на мен. Очаквам с нетърпение излизането на тези две книги на българският пазар.

Поздрави

понеделник, 24 септември 2012 г.

Бил Гейтс


Как богатите мислят по-различно от повечето хора




Най-богатата жена в света Джина Райнхарт наскоро разкритикува обикновените хора, като им каза да не завиждат на богатите“ и ги посъветва да прекарват по-малко време в пиене, пушене и излизане навън и повече време в работа. С това си изказване тя си навлече гнева на много хора
Какво обаче, ако е права?
Стив Сиболд, автор на "Как мислят богатите хора," е прекарал близо три десетилетия интервюирайки милионери по цял свят, за да разбере какво ги отделя от всички останали.
Всичко това няма почти нищо общо със самите пари, споделя той пред Business Insider. Става въпрос за техния начин на мислене.
Повечето хора мислят, че в парите се корени всичкото зло на света. Богатите хора смятат, че всичкото зло се корени в беднотията.
"Мозъкът на средностатистическият човек е промиван така че той да си мисли, че богатите хора са късметлии или са нечестни," пише Сиболд.
По тази причина по-бедните хора свързват забогатяването с един вид срам.
"Богатите знаят, че да ако имаш пари това не ти гарантира щастие, но прави живота ти по-лесен и по-приятен."
Повечето хора смятат, че егоизмът е порок. Богатите хора смятат, че егоизмът е добродетел.
"Богатите просто се опитват да се направят щастливи. Те не се опитват да се преструват, че искат да спасят света," казва Сиболд.
Проблемът е че хората от средната класа гледат на това като на нещо негативно и затова продължават да са бедни.
"Ако не се погрижиш за себе си, не си в положение да помогнеш на някой друг. Не можеш да дадеш, това, с което не разполагаш."
Повечето хора очакват да спечелят от тотото, докато богатите просто действат, за да забогатеят.
"Докато масата чака да уцели точните числа и се моли за благосъстояние, великите хора разрешават проблеми," пише Сиболд.
"Хората от средната класа се надяват на Господ, на правителството или може би на съпруга/съпругата си. Начинът на мислене на средностатистическия човек ражда този подход към живота, докато часовникът продължава да тикткака.
Повечето хора смятат, че пътят към богатството е постлан с формално образование. Богатите хора вярват в придобиването на конкретни познания.
"Много изпълнители от световна величина имат малко формално образование и са натрупали богатството си посредством придобиването и последващата продажба на конкретни знания," пише Сиболд.
"В същото време масата смята, че магистърските степени и докторантурите са пътят към богатството, основно защото са в капана на праволинейното мислене, което...Богатите не се интересуват от средствата, а само от целта."
Повечето хора страдат по добрите стари времена. Богатите хора мечтаят за бъдещето.
"Милионерите, които сами са натрупали богатството си, а не са го наследили, са забогатели, защото са били готови да заложат на себе си и да проектират техните мечти, цели и идеи в неясното бъдеще," пише Сиболд.
"Хората, които смятат, че най-добрите им дни са зад гърба им, рядко забогатяват и често са нещастни и страдат от депресия."
Повечето хора виждат пари с очите на емоцията. Богатите хора мислят за парите логично.
"Един умен, добре образован и иначе успял човек може за миг да се превърне в страхливец, който мисли за икономии и чиято най-голяма финансова цел е да се пенсионира безпроблемно," пише той.
"Богатите виждат парите такива каквито са и такива каквито не са посредством очите на логиката. Те знаят, че парите са важен инструмент, който предоставя възможности."
Повечето хора изкарват парите си като правят неща, които не им харесват. Богатите хора следват тяхната страст.
"Са повечето хора изглежда, че богатите работят постоянно," казва Сиболд. "Една от най-умните стратегии на богатите обаче е да се занимават с това, което обичат и да намират начин да им се плаща за това."
От друга страна хората от средната класа приемат работи, които не им носят удоволствие, "защото имат нужда от парите и са учени в училище и притискани от обществото да живеят в свят с линейно мислене, в който парите се свързват с физически или мисловни усилия."
Повечето хора имат малки очаквания, така че никога да не се разочароват. Богатите хора от друга страна са готови за предизвикателства.
"Психолозите и други експерти по умствено здраве чест съветват хората да имат ниски очаквания за живота си, за да не се разочароват," пише Сиболд.
"Никой, никога няма да забогатее и да изживее мечтите си без големи очаквания."
Повечето хора смятат, че човек трябва да направи нещо, за да збаогатее. Богатите хора смятат, че човек трябва да бъде някой, за да забогатее.
"По тази причина хора като Доналд Тръмп се превръщат от милионери в длъжници с 9 млрд. долара задължения, след което се връщат по-богати от всякога".
"Докато масата е концентрирана върху това, което прави и върху непосредствените резултати от нейните действия, богатите се учат и израстват с всяко преживяване, независимо дали е успех или провал, тъй като знаят че истинското им възнаграждение се превръща в машина на успеха, която в крайна сметка дава забележителни резултати."
Повечето хора смятат, че човек трябва да има пари, за да прави пари. Богатите хора използват парите на другите.
Правоправолинейното мислене може да съветва хората да направят пари, за да спечелят повече, но според Сиболд богатите не се страхуват да финансират бъдещето си с пари от джобовете на другите.
"Богатите хора знаят, че това дали си достатъчно платежоспособен, за да си позволиш лично нещо, не е от значение. Истинският въпрос е 'Това нещо заслужава ли си да се купи, инвестира в него или преследва?" пише Сиболд.
Повечето хора смятат, че пазарите се движат от логика и стратегия. Богатите хора знаят, че в основата им са емоцията и алчността.
Успешните инвестиции на борсата не опират само до някаква сложна математическа формула.
"Богатите знаят, че основните емоции, които движат финансовите пазари са страхът и алчността и те ги отчитат във всички сделки и тенденции, които наблюдават," пише Сиболд.
"Това познаване на човешката природа и припокриващият се ефект върху търговията им дават стратегическо предимство при натрупването на по-голямо състояние чрез ливъридж."
Повечето хора харчат повече, отколкото могат да си позволят. Богатите хора харчат по-малко.
"Ето как да харчите по-малко, отколкото можете да си позволите и да откриете тайната, която богатите използват от векове – забогатейте, за да можете да си го позволите," пише той.
"Богатите живеят според средствата си не защото са толкова умни, а защото изкарват толкова много пари, че могат да си позволят да живеят като царе, като въпреки това им остават много пари и за бъдещето."
Повечето хора учат децата си как да оцеляват. Богатите хора учат децата си как да станат богати.
Богатите родители учат децата си от ранна възраст за света на "хората, които имат" и "хората, които нямат," казва Сиболд. Дори той признава, че много хора са го обвинявали, че подкрепя идеята за елитарното общество.
Той обаче не е съгласен.
"Хората казват, че богатите учат децата си да пренебрегват масата, защото е бедна. Това не е вярно," пише той. "Това, което учат децата си, е да виждат света през погледа на обективната реалност –– начинът, по който е устроено обществото."
Ако децата разберат богатството от ранна възраст, е по-вероятно да се борят за него на по-късен етап в живота.
Повечето хора позволяват на парите да ги стресират. Богатите намират успокоение в богатството.
Причината богатите да печелят повече е, че не се страхуват да признаят, че парите могат да разрешат повечето проблеми, казва Сиболд.
"Средната класа гледа на парите като на никога не свършваща необходимо зло, което трябва да бъде търпяно като част от живота. Богатите гледат на парите като на големия освободител и с достатъчно количество от тях те могат да си купят финансово спокойствие."
Повечето хора предпочитат да бъдат забавлявани, вместо обучавани. Богатите хора предпочитат да бъдат обучавани, вместо забавлявани.
Богатите не вярват много на формалното образование за трупане на пари, но оценяват силата на обучението далеч след завършването на университета, казва Сиболд.
"Ако влезете в дома на някой богат човек едно от първите неща, които ще забележите, е голямата библиотека с книги, които е използвал за да се образова как да стане по-успял," пише Сиболд.
"Средната класа чете романи, таблоиди и забавни списания."
Повечето хора смятат богатите за сноби. Богатите хора просто искат да са заобиколени от хора, които мислят като тях.
Негативното мислене по отношение на парите, което трови средната класа, е това, което кара богатите да общуват с богати, казва той.
"Богатите хора не могат да си позволят посланията за провал и мрачни прогнози," пише той. "Това често е интерпретирано от масата като снобизъм“.
Заклеймявайки богатите като сноби, е поредният начин средната класа да се чувства по-добре относно себе си и избрания от нея път на посредствеността."
Повечето хора се фокусират върху пестенето. Богатите хора се фокусират върху изкарването на пари.
Според теорията на Сиболд богатите се концентрират върху това, което ще спечелят, ако рискуват, вместо върху това как да запазят това, което имат.
"Масата е толкова концентрирана върху това да изрязва купони за храна и да живее пестеливо, че изпуска големи възможности," пише той.
"Дори и в разгара на парична криза, богатите отхвърлят мисленето на дребно на масата. Те са майстори на това да се концентрират умствената си енергия там, където трябва – върху големите пари."
Повечето хора играят на сигурно с парите. Богатите хора знаят кога да рискуват.
"Паролата на богатите е ливъридж," пише Сиболд.
"Всеки инвеститор губи пари от време на време, но богатите знаят, че каквото и да се случи, те винаги ще могат да спечелят повече."
Повечето хора обичат да се чувстват спокойни. Богатите хора намират спокойствие в несигурността.
В повечето случаи е нужна смелост, за да се поемат рисковете, с които се става милионер – предизвикателство, с което повечето представители на средната класа не могат да се справят.
"Физическият, психологическият и емоционалният комфорт е основната цел в начина на мислене на средната класа," пише Сиболд.
Богатите научават отрано, че да се стане милионер не е лесно и че необходимостта от спокойствие може да бъде пагубна. Те се научават да бъдат спокойни, докато действат в условия на постоянна несигурност."
Повечето хора смятат, че трябва да избират между хубаво семейство и това да бъдеш богат. Богатите знаят, че човек може да има и двете.
Идеята, че богатството трябва да дойде за сметка на семейното време, не е нищо повече от оправдание, казва Сиболд.
"Мозъците на масата са промити да вярва, че в случая положението е или/или," пише той. "Богатите знаят, че човек може да има всичко, което има, ако подходи към предизвикателството с начин на мислене, който се корени в любовта и богатството."

Богат/беден: 20 разлики в мисленето

петък, 21 септември 2012 г.

Мохамед Али



“Това, което ме държи жив и ме кара да продължавам, това са моите цели!” - Мохамед Али

Роберт Кийосаки - 5

"Страхуваш се от промени? Тогава се проваляш." - Роберт Кийосаки

Животът е промяна. Всичко се изменя с времето. Както хората. В началото си бебе, после дете, стед това юноша, ставаш млад мъж, който се превръща в зрял мъж, накрая ставаш възрастен човек а най-големите късметлии се превтъщат в старци. Уж е един и същ човек а е претърпял толкова метаморфози. С всичко е така. Всичко в живота търпи промяна. Бизнесът и начинът на печелене на пари също. В средните векове хората са обработвали земята и са печелели от продукцията си. През 19 и 20 век хората са живеели в индустриалната епоха и са печелели от производството на фабриките и занаятите. Сега живеем в информационната епоха и мнозина печелят от идеите си и от интернет. Да си припомним само Фейсбук и Майкрософт. Мнозина спечелиха крупни суми от продажбата на джиесеми, а те дори не съществуваха преди 15 години. Така че нещо нормално е животът и работата ни постоянно да се променят. Болшинството от хората обаче се страхуват от промените. Искат животът им да бъде такъв, какъвто са свикнали да бъде. Промените ги плашат, защото ще се наложи да се променят и самите те. Ще се наложи да променят навиците си, ще се наложи да се учат на нови неща. Хората не искат да променят навиците си, не искат да учат нищо повече от това което са научили в младоста си. Само дето светът вече не е същият. Мнозина "изпадат" от живота. Тези хора работят работа, която изобщо не ги удовлетворява но просто не знаят какво друго да правят и продължават да я работят по навик. Има "семейства", които от години не могат да се търпят но живеят по навик защото се страахуват от промяната в живота си. Животът е постоянна промяна.
      Преди много години  срещнах един приятел пред вратата на едно заведение, в което той пправеше ремонт и създаваше бинго. Поговорихме малко и той ми каза:
     -Да поработи две годинки пък после ще видим.
     - Защо само две години? - зачудих се аз.
     - Не можеш цял живот да имаш бинго! - ми отвърна приятелят ми.
    Не можеш цял живот да имаш бинго. Не можеш цял живот да бъдеш кмет. Не можеш цял живот да вършиш все едно и също нещо. Това, което ти е носело печалба в миналото, няма да ти носи печалба днес. Преди години имах дискотека. Две години беше най-добрата в града, после стана № 2 , сега вече не съществува. В момента осъществявам новите си идеи  но и през ум не ми минава да правя нова дискотека. Онези времена никога няма да се върнат, хората са други, ситуацията е друга. Искате ли да ви кажа колко бях глупав? Бях се вкопчил в тази дискотека, бях се вкопчил в миналото, четери години се опитвах да я потдържам след като тя си беше "отишла". Живеех с успехът в миналото и се страхувах от промяната. И загубих. Загубих пари и възможноста да успея в нещо друго. Стана точно както казва Кийосаки: "Страхуваш се от промени? Тогава губиш." Точно така стана. После се научих. Промених животът си. Промених себе си. Сега харесвам промените. Промените са вълнуващи. Промените правят от живота приключение. Смисълът на живота е в промените. Какво ще кажете 100 години да бъдете бебета. Или 50 години да работиш в един и същ завод на една и съща машина за едни и същи пари. Какво ще му е интерестното и що за живот ще е това.
     Не се страхувай от промените, в това е вероятноста да успееш.
     Страхуваш ли се от промените - губиш..............живота си!

  Поздрави                                                                       Андреян Иванов

събота, 15 септември 2012 г.

Преследване на щастието

                                         http://zamunda.net/details.php?id=81221&hit=1

     Ето още един филм за всички, които мислят че парите не са важни. Един филм с гениалният Уил Смит за силата на човешкият дух и определящата роля на парите в живота ни.
    Изгледайте филма и помислете върху историята, която ни разказва.
Поздрави.

                                                                                                         Точка!

сряда, 12 септември 2012 г.

Забогатяването е лесна работа

     Фирмата ми прави ремонт на едно помещение в което до края на седмицата би трябвало вече да се работи. В Понеделник наобиколих обекта за да видя как върви работата. Двама човека остъргваха старите тапети от стената за да може в последствие да се шпакловат и боядисат стените. Предният собственник да вземе да залепи тапетите с хелметекс и нямат махане. Работата вървеше много бавно и изтърваме пусковият срок на обекта. Затова се обадих на двамата ми сина да помогнат на майсторите при свалянето на тапетите. След като цял ден стъргали с шпаклите, малкият ми син рекъл:
     - Лесно е да се забогатява, да дойде тати да види как се смъкват тапети!