Ние се раждаме и започваме да опознаваме света около нас. Запознаваме се с други човешки същества, който наричаме " мамо, тате, братко, дядо, бабо, приятелю, съотборник,съдружник и т.н. и т.н." Всички любими същества , с който искаме да прекараме времето си на земята. Кроим планове за щастлив живот с любимите хора. Мечтаем за всичко онова, което би ни направило щастливи. Всеки от нас знае точно, с кои хора иска да преживее живота си и кои дейности иска да извършва за да се чувства щастлив. Само че не го прави. Защото няма време. А няма време защото:
ВРЕМЕТО Е ПАРИ
"Времето е пари" всеки е чувал тази сентенция. И разбирането на повечето хора за това е че ако работиш 5 часа по 20 лева ще получиш 100 лева. Ако работиш 10 часа по 20 лева ще получиш 200 лева. Това също е вярно. Колкото повече време работиш толкова повече пари получаваш и времето наистина се превръща в пари. Но не в това е смисълът на горната сентенция. За да живеем, всички ние трябва да се храним, обличаме, да имаме подслон, да изпитваме удоволствия, да се грижим за близките си и за всичко това ни е нужно да печелим пари. Защото всички неща , които споменахме се придобиват с пари. Така е устроена нашата цивилизация. На друга планета може да е иначе, но тук за сега е така. Поради тази причина всеки индивид си намира някаква работа, според знанията и способностите си, работи, получава възнаграждение според работата си и си подсигурява нуждите за живота. Какво се случва с времето му? 8 часа от денонощието е нужно за сън, защото без сън сме неадекватни и след време умираме. 8 часа работим на работното си място, понякога и повече. 2 часа губим в предвижване от къщи, на работа, до центъра, в колата, метрото, автобуса, пеша. 6 часа , понякога и по-малко ни остават за да Живеем. Да споделяме живота си с любимите хора, за хобито ни и т.н. и т. н. Но това е много малко време. Как изобщо може да ни стигне? За да живеем ние сме приковани към нашата работа, а нашата работа ни изяжда времето за живот.
Често толкова сме уморени след работа че не ни е до нищо друго освен да полегнем на дивана. Работата влияе дори и на свободното ни време след това. Има различна за вършене работа. Всички се измарят от нея. Питате ли тези как се чувстват:
- Май е по-добре да умра.
- Защо говориш такива глупости? Не ти ли е хубаво да си поживееш повече?-го питам аз.
- То не се знае. - ми отвърна.
Живота на хората се изплъзва между пръстите в стремежа им да изкарат някой лев. Вижте нещо интересно, което прочетох:
"Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"
Единственият начин за избавяне от икономическото робство е като създадеш активи, които да ти носят приходи без да е нужно да работиш за тях. Само паричните потоци от твоите активи те правят наистина свободен да живееш живота си така, както ти би искал.
Само паричните потоци от твоите активи могат да ти позволят да изживееш всяка секунда от краткият си живот пълноценно . Само ако имаш пари можеш да разполагаш с живота си. Ако харчиш примерно по 5 000 лева на месец за начинът си на живот и имаш 10 000 лева, значи имаш 2 месеца живот. Ако разполагаш със 100 000, имаш 20 месеца живот. ако имаш 1милион, значи имаш 16,6 години живот. Ако си собственик на сграда и си я отдал под наем за 5 000 лева на месец- си финансово свободен за цял живот. Ето защо казваме че "Времето е пари." Защото парите ти дават време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар