Един турски бей имал специална стая за
пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на
сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го
нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като
си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре! Защо
трябвало да ги бият, те не знаели, но се помирили с положението си.
Всеки гост си казвал: „Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.“
Един ден в дома на бея се спрял един
странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане
от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в
стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие
краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той
хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: „Бог да благослови!“
Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: „Бог да
благослови! Бог да наспори!“ След това легнал да спи. На сутринта пак
го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея,
благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се
спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното – боя. Беят го
запитал:
- Какво още искаш? Не си ли доволен?
- Бог да благослови и да наспори всичко,
доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта.
Чакам да получа и аз своя дял.
- Иди си с мир и с радост! – отговорил
беят. Хора като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги
бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава.
От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха
бити, защото като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха:
„Стига, стига!“
Всеки, който казва на Божието благословение „стига“, тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака.
Петър Дънов
