Как един мъж учи 7-годишния си син да бъде предприемач

На какво ви научиха вашите родители по отношение на парите? Ако сте като мен, вероятно се били научени, че парите се печелят, след като свършиш някаква работа, пише американският автор Джейк Джонсън в Medium.com. Като дете ми даваха джобни за седмицата. Родители ми ми изготвяха списък с домакински задачи за седмицата. Всяка седмица моя отговорност бе да изхвърлям боклука, да мия чиниите, да пускам прахосмукачката и пералнята. В замяна на всичко това получавах сериозната сума от 5 долара. Тогава ми изглеждаше добра сделка, но какво ли разбирах? Аз бях просто дете. Заплащането ми се равняваше на около 50 цента на час. Страхотна сделка за моите родители. Сега, като баща на две момчета - Лиъм и Дилън, съм в процес на обмисляне на това как да структурирам системата на заплащане в моя собствен дом.  Това е по-големият ми син Лиъм. Той е на 7 г. Той е страхотен, умен, забавен и както може да се види, елегантен. Той също така иска да изкара малко пари, пише Джонсън. В крайна сметка има хиляди неща, които той иска да си купи. Точно както всички нас, той не иска да изостава от околните. Така преди няколко месеца дойде моментът, когато Лиъм ми поиска джобни. Първата ми мисъл бе да направя това, което моите родители ме бяха научили – да съставя списък със задачи и да договоря фиксирана сума джобни, която ме поставя в много изгодна позиция. След като размислих малко по-сериозно, осъзнах, че по този начин, ще направя на Лиъм много лоша услуга, защото джобните дават на децата лоши уроци по отношение на парите. Ето няколко, за които се сещам:

Лош урок номер едно: Времето и задачите са твоята суровина Служителите продават своето време на предприемачите, за да извършват различни задачи. Идваш в офиса, бъхтиш по 8-10 часа, правиш каквото ти казват и в замяна получаваш заплата. Като служител твоята най-ценна суровина е времето и задачите, които извършваш през това време. Проблемът е, че ако не разполагаш с време, което да продаваш, ако се разболееш или пострадаш нещо, няма да изкарваш пари. Ако пък компаниите не искат да купят твоето време, защото няма достатъчно задачи за всички, нямаш работа, независимо колко талантлив си. За сравнение, предприемачите продават идеи или продукти. На тях им се плаща не за тяхното време или задачи, а за стойността, която създават при решаването на проблеми и създаването на работни места. Ако се справят както трябва, те създават компании и системи, които печелят пари, дори и когато те не работят. Ако плащам на Лиъм джобни, за да върши различни неща вкъщи, това би го научило, че за мен стойност имат неговото време и свършени задачи. А това не е така.

Лош урок номер две: Върши само необходимия минимум Като дете моята цел бе да свърша задачите си вкъщи възможно най-бързо, за да мога след това да си играя. Не се гордеех с работата си и тъй като ми се плащаше за моето време, се опитвах да свършвам набързо задачите. Това водеше до постоянни проблеми между родителите ми, които искаха нещата да се вършат както трябва, и мен, тъй като аз исках просто да свърша работа. Често това поведение се пренася и в ролята ни на служители. Тъй като нямаме собственост в компанията, целта е да свършим задачите, които са ни поставили, с минималния приемлив резултат. Не казвам, че това важи за всички, но го има при доста хора. Забелязвам подобна тенденция и у сина ми. Постоянно трябва да му напомням да върши нещата както трябва. Предприемачите, от друга страна, знаят важността на качеството и влагането на страст в работата. Тъй като поминъкът им зависи не само от това просто да свършат работата, но и да я свършат както трябва, те се раздават в работата по начин, по който тези, които продават времето и задачите си, не го правят.

Лош урок номер три: В живота първо работиш, после играеш Естествената последица от това, че продаваш времето си, за да върши разни задачи, е, че по този начин раздвояваш живота си. В момента Лиъм все още си мисли, че работата е някакво бреме, през което трябва да минеш, за да бъдеш свободен да си играеш. Това създава един пагубен модел на работата да се гледа като на необходимо зло за изкарване на пари, така че след това човек да може да прави каквото иска. Служителите може да имат същата нагласа. По тази причини много хора казват, че нямат търпение да дойде уикендът. Целта е да се избута работната седмица, за да може след това човек да се занимава с нещата, които му харесват. Предприемачите нямат тази нагласа, или поне не тези от тях, които са добри. Истинските предприемачи превръщат нещата, които са тяхната страст, в техен живот. Те не живеят в очакване на уикенда. Те живеят, за да разрешават проблеми и да създават стойност. Така ние решихме да не плащаме джобни в нашия дом. Мечтата ми за Лиъм е, независимо с какво се занимава, да израсне закърмен с предприемачески дух. Имайки предвид това, ето на какво го учим.

Първи добър урок за парите: В живота ние имаме отговорности Въпреки че не получава джобни, Лиъм има задачи за изпълняване. Всеки ден от него се очаква да нахрани котката, да изхвърли боклука, да прибира чиниите и да поддържа стаята си чиста. За всичко това той не получава нищо друго, освен задоволството от добре свършената работа (надявам се, че скоро ще почувства това задоволство).  Лиъм протестира. Той смята, че трябва да получава пари за тези задачи. Ние обаче сме го научили, че не му се плаща за домашна работа. Точно както мама и татко имат отговорности у дома, за които не ни се плаща, така има и той. Все още не го е разбрал, но се надявам, че ще научи, че орговорността е начин на живот и на човек не винаги му се плаща за да е отговорен.

Втори добър урок за парите: Истинската стойност идва от разрешаването на проблеми В нашия дом ти се плаща за откриването на проблем и предлагането на решение. Научил съм Лиъм, че ако иска да изкарва пари, трябва да обръща внимание на света около него, да установява проблем, които има нужда от решение и да предлага решение. След това договаряме плащане. През есента например Лиъм забеляза, че дворът е пълен с листа. Той ми предложи да изчисти листата срещу заплащане. Договорихме заплащане от 10 долара. Той свърши работата и заработи 10 долара за няколко часа, което са си доста добри пари за дете. Той продължава да мисли и в други насоки. Преди няколко дни забеляза, че колата ни е мръсна. Предложи да я измие за 5 долара. Сключихме сделка. След това направи същото предложение и на леля си. Заработи общо 10 долара за няколко часа и освен това получи възможност да си играе с маркуча. В края на деня той гордо обяви, че ще създаде компания за миене на коли. “Как ще се казва?” попитах го аз. “Компанията за миене на коли на Лиъм,” отговори той гордо.

Трети добър урок за парите: За една страхотна компания е необходим страхотен план Гордеех се с Лиъм, че иска да основе компания за миене на коли, но исках да го науча на още няколко урока. Попитах го какви материали ще използва, за да измива колите. Той каза, че ще използва кофа от гаража и сапуна и гъбата от мивката. Казах му, че това е добра идея с едно изключение - тези неща не са негови, че да ги използва. Той трябва да финансира бизнеса си със собствени пари и материали. След това го попитах как ще си намира нови клиенти. Той ми каза, че ще окачи табела. “Мислиш ли, че това ще е достатъчно?” попитах аз. И двамата се съгласихме, че вероятно няма да е. Имаше нужда от по-добър план за маркетинг. Напоследък работим заедно по бизнес план. Лиъм вече знае, че трябва да купи материали за бизнеса си и да намери изобретателен начин да си набави клиенти от квартала. Той научава важността от бизнес планирането.

Четвърти добър урок за парите: Животът е колкото за работа, толкова и за игра Лиъм обожава различните проекти. Преди няколко дни бе станал в 6 часа сутринта и бе отворил около 20 детски списания около него. На въпрос какво е замисли, той отговори, че се опитва да реши с каква творческа дейност да се занимава. На децата им е вродено да искат да градят. Независимо дали става въпрос за някаква творческа дейност, лего или замъци, те се впускат в проекти с увлечение. Най-добрият страничен продукт от това да уча Лиъм на предприемачество е, че той научава, че работата може да е забавна, особено ако правиш нещо, което ти харесва. В крайна сметка аз не разполагам с всички отговори. Аз се уча от всичко това, колкото и Лиъм. Невероятно е обаче да виждам как синът ми започва да вижда света по по-различен начин, отколкото аз го виждах като дете. Тъй като той е едва на 7 г. очакванията ми не са, че той ще създаде някаква страхотна компания. Очакванията са да започне да променя начина, по който мисли за парите и работата. Надеждата ми е, че докато расте, тези ранни уроци ще положат основите за страхотен успех в живота, който очевидно трябва да бъде постигнат и с научаването на трудни уроци по пътя. Виждам, че страстта се заражда у него, когато гледа на правенето на пари като на проект, който включва разрешаването на проблем, вместо да продава времето си, за да претупва някакви задачи. Всяко дете обича да се занимава с проекти, а това важи и за мен. Виждам го как бавно започва да мисли предприемачески. Независимо с какво се занимава в живота, този тип мислене ще му помогне да успява.

Три прости въпроси, свързани с финансовата култура

Финансовата култура на хората, дори на развити пазари като щатския или германския, не е особено висока. Ето три прости въпроси, свързани с финансовата култура, на които над половината от американците с висше образование не могат да отговорят правилно. А вие можете ли?

Ако имате 100 долара в спестовна сметка при годишна лихва от 2%, колко мислите, че ще имате след пет години?

А) Над 102 долара;

B) Точно 102 долара;

C) По-малко от 102 долара.

Ако лихвата по спестовната ви сметка е 1% годишно, а инфлацията е 2% на година, след една година какво количество стоки ще можете да купите с вашите пари?

A) Повече, отколкото можете да си купите днес;

B) Точно същото количество стоки, които можете да закупите днес;

C) По-малко от количеството стоки, които можете да закупите днес.

 Вярно или невярно е следното твърдение:

Купуване на акциите на една-единствена компания е източник на по-голяма сигурност от това да си купите акции на взаимен фонд, инвестиращ в акции?

Отговорихте ли правилно? Ако се чудите, правилните отговори са съответно А, С и неправилно. Въпросите са разработени преди около десетилетие от професор от бизнес колежа Wharton. Изследване, направено сред американците на възраст над 50 години, е посочило, че само половината от тях са отговорили правилно на първите два въпроса. Само една трета са отговорили правилно и на трите въпроса. Резултатите са били подобни и при задаването им на по-широка възрастова група. Високото образование не води до подобряване на резултатите. Основната част от хората с висше образование в САЩ (55.7%) не отговарят правилно на трите въпроса (спрямо 81% от хората със средно образование). На фона на това изследване изненадващо ли е че процента на бедните е приблизително еднакъв с този на не отговорилите на тези въпроси. Финансовата грамотност или липсата й е основната причина за финансовият успех или неуспех на хората.