Шефът на КРИБ: “Българите получават прекалено високи заплати за труда който полагат”

 Сряда, 1 Май, 2013 12:57:31

Във връзка с празникът на труда 1-ви май, българското издание на списание “Forbes” публикува на страниците си обширно интервю с председателя на КРИБ, Огян Донев, основна тема в което е нивото на заплащане на българският работник. Изводите от изказаните в интервюто тези, дават пълно обяснение, за причините поради които България се тресе през последните месеци:

” – Г-н Донев, през последните месеци България се тресе от недоволството на българите, предизвикано от невъзможността им да си плащат сметките. Вие като представител на една от големите работодателски организации, как гледате на тези процеси и ще се вслушате ли в служебния премиер, който още с встъпването си в длъжност призова бизнеса да прояви солидарност с хората, явно визирайки необходимостта от увеличение на заплащането?

- Вижте какво, този призив на премиера беше някакъв изблик на безумие, за щастие кратък. И в момента заплатите в България са прекалено високи за труда ,който работниците полагат. Мога да твърдя дори, че в световен мащаб българите получават едни от най-високите заплати. Така че аз не виждам как в ситуацията на безпрецедентна световна икономическа криза, някой може да иска бизнеса още и още да увеличава работната заплата, напротив ние усилено в нашата организация обсъждаме вариантите за нейното намаляване, за да можем да запазим стандарта си на живот непокътнат.

- Вие наистина ли смятате, че заплатите в България са високи!

- Разбира се, че са високи. Във Виетнам работят за 20 долара на месец, в Индия, в Бангладеш, в Малайзия, в огромна част от Азия и Близкият изток, в Сомалия, в Китай преобладаващата част от населението също получава заплати значително по-ниски от нашите. Защо всички повтаряте, че заплатите били ниски. Аз много се ядосвам, когато слушам нашите политици в лудостта си да повтарят, че сме били конкурентоспособни благодарение на ниското заплащане на труда. Къде го видяха това ниско заплащане, а хората като ги слушат им вярват и казват “Искаме по-високо заплащане”.

За каква конкурентоспособност става дума, когато заплатите в България, така наречените минимални прагове, са десетки пъти по-големи от средната заплата в държавите които изброих, а тези държави са ни основните конкуренти. Как да оцелеем, като на света има милиарди хора, които продават труда си по-евтино, а нашите работници ни скубят без капка съвест. Аз не помня случай в моята работодателска практика, да е дошъл някой работник при мен за да поиска да му се намали заплатата, все искат увеличение. Имам чувството, че работниците живеят в някакъв свой свят и въобще не отчитат реалностите.

Ние даваме огромни заплати и то дори с риск да бъдем глобени. Не, не просто няма такова безумие. Разтрепервам се като ви говоря. Ние не стига, че плащаме минималните прагове определени от държавата, но и аз не знам поради какви причини, даваме на работниците си заплати по-високи от тези прагове.  Публична тайна е, че заплатите на които осигуряваме работниците си са по-малки от реалната сума, която получават и те вместо да ни благодарят за нашето благородство, за това, че късаме от залъка си, ни нападат, че не сме били спазвали трудовото законодателство! А бе аланкоолу, че нали ако спазваме законодателството трябва да получаваш 400, а не 800 лева?

Аз не знам друг толкова прост и нагъл народ като нашия. Като искат по-високо заплащане да си направят бизнес и да изкарват пари, да видят какво е, а не да зяят и да искат пари наготово. Били работили! Че китайците не работят ли и то по 12 часа, че и спат във фабриките, а получават по-малко от вас? Знаете ли на колко политици трябва да даваме пари сега по изборите, за да ни оставят да работим. Ние участваме в повече обръчи от фирми, отколкото кръгове има олимпийското движение. Но това никой не го смята. Само чуваме, пари, пари, дай пари.

- Ох, прав сте! Но как хората да си плащат сметките и разходите, след като заплатите им не стигат до никъде? Ако платят едно трябва да се откажат от друго или от дрехи, или от храна или от лекарства. А и как да си отглеждат децата?

- Ама госпожо, ние да не сме благотворително дружество. Ние сме бизнес и за да съществуваме трябва да печелим. Това е същността на нашата функция, ние сме длъжни по презумпция да трупаме печалби. Какво ме интересуват хората? За тях ли да мисля или за бизнеса? Да се оправят, като не им харесва да си ходят, на портала има хиляди като тях плачещи за работа. Не можели да си плащат сметките, ами ще живеят според възможностите си. Хората са живели хиляди години, без топлофикация, без ток и течаща вода, обличали са се в кожи и са се лекували с подръчни средства. Недоволството се получава, когато се опитваме да надскочим възможностите си, а сред работниците това е повсеместно явление и те искат да ги надскочат незаслужено.

- Ами децата, как да си гледат децата?

- Въпросът е не как да ги гледат, а защо са ги правили? Не са ли видяли, че себе си не могат да издържат, ами и деца са създали. Заплатата се дава на работника в съответствие с труда който полага, дори не и за да покрие неговите собствени нужди, а какво остава за децата му. Я си представете някоя чистачка с двама възрастни родители и три деца, че тя по вашата логика ще трябва да получава по-висока заплата от някой ерген инженер. Работниците трябва да мислят, щом ще работиш чистачка, касиерка, общ работник, не трябва да имаш деца.

- Но това е чудовищно!

- Кое е е чудовищно, вие чувате ли се какви ги плещите? Това е естествено, това е природата, природата на бизнеса, а вие искате да застанете срещу нея, после се чудите защо няма инвестиции и икономически растеж. Това е естествен подбор, само нужните, интелигентните и богатите могат да си позволят да имат деца. Останалата маса трябва да изчезне, а ние се опитваме да я поддържаме изкуствено и затова сме на този хал.

- Но все пак ние сме страна членка на Европейският съюз, не трябва ли да поддържаме някакъв стандарт?

- Разбира се, че трябва. Но този стандарт не е възможно да е за всички. Прекалено много сме. Ние работодателите се стремим да не отстъпваме на средният европейски бизнесмен по норма на печалбата, но това може да стане единствено за сметка на работника, няма откъде другаде да вземем.  Абсолютно нормално е една малка активна и способна част от обществото да живее по европейски стандарт, докато останалите се трудят за да поддържат този стандарт. Ние влязохме прекалено рано в европейският съюз. Процесите които текат сега в страната, трябваше да протекат докато сме извън него. Така нареченото първоначално натрупване на капитала и редуцирането на населението, трябваше да са факт преди присъединяването ни. За съжаление дори и днес в редиците на бизнеса, процесите по разпределението на богатствата на държавата не са приключили и това допълнително ни дърпа надолу.

От друга страна членството ни в Евросъюза дава възможност на излишните българи да напуснат страната и да намерят прехрана някъде из другите страни членки, но все още мнозина не се престрашават да оставят България, водени от някакво остаряло чувство на патриотизъм. Тези хора още живеят в миналото и се надяват то да се върне, като така утежняват и техния и нашия живот. Ще повторя, при положението в което се намираме Европейският стандарт не е за всички, нормално е ние да живеем по европейски, а преобладаващата част от работниците и обществото да се завърнат към родовообщинният строй, ако искат да оцелеят.

- Колко според вас трябва да е заплащането на работника в момента?

- Българският работник е неблагодарен, колкото и да му плащаш все му е малко. Но ще ви отговоря, как ние работодателите виждаме нещата, защото сме ги обсъждали неведнъж на нашите общи събрания. Заплащането трябва да отговаря на актуалните икономически условия в световен мащаб. Работникът трябва да получава толкова колкото е изработил, не него трябва да му се плаща само за труда и за нищо друго. Може би около един долар на ден е нормална заплата и дори тя е прекалено висока, ако искаме да се сравняваме с Бангладеш. Работникът трябва да работи, докато може да работи, а ако се разболее да не му се плащат никакви болнични,  да се оставя в ръцете на съдбата и ако оцелее и може да работи тогава пак да получава пари. Ако е безнадежно болен да се евтанизира, по възможност за негова сметка. Пенсионирането трябва да се отмени като възможност, защото само натоварва излишно бюджета и ни облагат с данъци. Който не може да работи и няма пари за да не работи трябва или доброволно да се подложи на евтаназия или да оцелява както може за собствена сметка, без да очаква нищо от нас и без да ни заплашва. Въобще всякакви социални плащания трябва да бъдат премахнати, щом не си трудоспособен оправяй се сам.

- Не ви ли е страх от бунтове, от революция. Идеите които изповядвате са много смели, но се съмнявам, че ще бъдат приети доброволно от масите?

- Какви бунтове бе? Кой смее да посегне на ръката която го храни? Откъде ще вземат пари да ядат докато се бунтуват? Незаменими работници няма, но това не важи за работодателите, особено днес. Ние сме незаменими. Ние сме богоизбрани, ние сме висше общество, ние сме богове! Кой ще посмее да се изправи срещу нас?  За какво имаме държава, ако не за да ни защитава? Защото държавата има една основна функция да защитава богатите от бедните, работодателите от работниците? Да се грижи за нас. Затова и основната система в една правова държава е полицейската. Ако някой вдигне ръка срещу нас, държавата е длъжна да изпрати полицията да ни защити. Нали затова плащаме на политиците, за да се грижат за нашите интереси и да ни защитават от безумието на тълпата.

Така сме ги дресирали работниците, че в тях не е останала и капка смелост. Страхуват се за работата си и треперят да не я изгубят. Готови са да понесат всичко за да не останат на улицата. Страхуват се от всеки мой поглед и забележка, от всеки мой жест или дума. Аз мога всяка сутрин да ги строявам и да ги карам да пеят с пълно гърло: “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари! Сал дай ни да работим, от сутрин до зори” и това ще мине като проява на патриотизъм.

- Ами, ако отидат при конкуренцията за по-висока заплата?

- Каква конкуренция бе? Вие не живеете ли в България? Ние тези работодателски организации за какво сме ги направили? В цялата страна и по региони, ние се събираме и обсъждаме нивото на заплащането, което да поддържаме. Където и да отидете ще ви бъде предложена една и съща заплата. Ако сте напуснали при мен и сте кандидатствали другаде подавайки автобиография, преди да ви назначат ще ми се обадят за да ме питат дали сте съвестен работник и ако реша мога да кажа да не ви вземат на работа или да ви предложат по-малко заплащане за да ви посвият сърмите. Ние сме хванали работниците в желязна хватка, няма мърдане или приемат нашите условия или на улицата. А ако някой реши да прави синдикат и да вдига стачки, може да се пише безработен доживот.

- Да но, ако продължавате така държавата няма ли да изчезне? Виждате, че има демографска катастрофа. Не ви ли е мъчно за България?

- Кой е България? България това сме ние, бизнеса, работодателите, олигарсите, политиците. Ние сме България. Ние сме достатъчни за да съществува тя. Не е необходимо да сме милиони, колкото сме по-малко толкова ще сме по-богати като държава. На България хрантутници не и трябват. Няма демографска катастрофа, има демографско прочистване на материала, качествения оцелява, некачествения загива. И десет човека да останем, България пак ще я има и пак богатствата и ще бъдат наши.

- Но как ще печелите пари, кой ще купува вашата продукция, кой ще работи? Въобще вие нормални ли сте?

- Как смеете, такова държание, ще се обадя да ви уволнят веднага щом свърши интервюто! Такива упадъчни, назадничави, революционни елементи трябва да бъдат смазвани и унищожавани още в зародиш. Но ще ви обясня, дано да ме разберете. Светът се развива , технологиите се развиват с шеметна скорост. Скоро, много скоро няма да имам нужда от никакви работници, всичко ще е автоматизирано, роботи ще заместят изцяло човешкият материал и от хората няма да има никаква нужда. Роботите ще могат сами да се поправят и произвеждат. Ще останат да живеят една избрана класа висши човешки същества, такива като нас, които ще разполагат с ресурсите на цялата планета. И ще търгуваме, ще търгуваме с извънземните. Разбрахте ли с извънземните и ще бъдем безсмъртни, докато дори вашите гробове ще изчезнат и от вас няма да остане и помен.

- А как човек може да стане част от това висше общество?

- Ха-ха-ха! Нима искате да се присъедините към нас? Днес това е възможно само през политиката. Ако влезете в управлението на страната и ни служите безропотно, тогава имате шанс. Затова и на предстоящите избори има толкова много кандидати, защото това е последният влак за спасението им.

Източник:neverojatno.wordpress.com