Проф. Райков, възможно ли е наистина в тези трудни времена не просто да съхраним доходите си, но и да ги увеличим?
Много сте права за определението “трудни времена”, но леко ще ви коригирам – истински кризисните години за нас, обикновените хора, тепърва предстоят. В България след броени месеци броят на безработните ще надхвърли половин милион, все повече хора няма да могат да изплащат заемите, които неразумно са вземали, престъпността ще ескалира, ще расте и броят на хората, които ще откриват, че мизерията няма дъно... Казвам това не за да плаша читателите на Az-jenata.bg, а да ги върна към реалността. Защото истината е, че немалко наши сънародници се държат като наркотизирани – те наистина си вярват, че под мъдрото ръководство на днешните вождове ги чакат светли бъднини. Така проучване на НЦИОМ, осъществено в края на ноември и началото на декември 2009 г. посочи, че 54 на сто от родното население е оптимистично настроено за това, което го чака през новата 2010 г. Разбирам това да казват родните мултимилионери, които са към 6-8 на сто от българите, защото те няма от какво да се безпокоят. Но останалите май наистина не си дават сметка какво предстои и то не само в рамките на следващата година. Много точно за тях се изказа милиардерът Джордж Сорос: музиката свърши, а те продължават да танцуват...
И по време на трудни години човек може да печели, но само ако е налице първата и най-важна предпоставка – здравият му разум не го е напуснал и той вижда света не такъв, какъвто му го рисуват политици и обслужващи ги медии, а какъвто е всъщност. Искрено съчувствам на всички останали, които са повярвали, че “месията” ще им донесе жадувания жизнен стандарт – това няма да се случи никога.
Разбрахте ли от какво най-бързо се правят многото пари и по време на криза?
От всичко, но не от всеки. За да увеличаваш доходите си, трябва да си подготвен за тази операция. Особено важно е да си повярваш, че ще успееш и да гониш целта си – финансовата осигуреност, независимо от трудностите по пътя ти. На всеки един от тези 156 души, за които разказвам в книгата си, никак не е било лесно да спечели парите си. Почти всички от тях са останали без доходи – били са безработни, банки са ги лишили от имущество, защото не могат да си връщат заемите... Но те не са се предали, а са се замислили и затова са и измислили как да спечелят пари. Не им е пукало какво ще кажат другите за избора им, дори са нямали време да размишляват върху приказките им. Не са се питали фантастика ли е това, с което се захващат или е реалност – те са имали своя мечта и са действали, за да я осъществят. Затова са си осигурили и финансовата независимост.
Къде живеят и с какво се занимават героите на вашата книга?
О, те са от различни точки на света – САЩ, Китай, Русия, Германия... Томас Браус е уволнен от добре платената си работа в банка, но точно това му позволява да открие как да прави пари. Московчанката Марина Вирубова става безработна, но така намира истинското си призвание и постига финансовата си независимост. Строителният предприемач Герхард Зайболд се сеща да предложи на пазара услуга, с която не просто оцелява в кризата, но стремително увеличава и банковата си сметка. Безработната Моника Фриц от баварския град Бад с една щура идея си осигурява постоянен приток на банкноти. Султан Галиев се сеща, че и мюсюлманките също искат да бъдат красиви, после им предлага как да сторят това и така влиза в клуба на богатите. Китайката Чен Сяо е на 26 г., когато изпада в сериозни финансови затруднения, но не се предава, излиза на пазара с уникална идея и забравя за финансовия недостиг. Капризите на тригодишния син на Хезър Сивърс я довеждат до идея, която я прави богата. Шон О’Конър измисля как да облекчи домакините в приготвяне на закуска за близките им и така прави първия си милион. Елиас Фергюсън го изхвърлят от дома му, защото няма пари да плаща заема си, но той не се предава, а намира своя си оригинален начин за печелене. Скот Грифит предлага на хората услуга, която им спестява по над 435 долара всеки месец и успява да реши завинаги и собствените си финансови проблеми. И т. н.
Аз съзнателно търсех истории на съвсем обикновени хора, като нас, които тръгват от дъното и сами, без някои да им помага, успяват да спечелят добри пари. И докато милиони техни съвременници продължават да тънат в мизерия, те са си осигурили своята финансова независимост. В “Как да печелим по време на криза” се опитах да разкрия на своя читател тяхната магия за това. Надявам се, че след като я прочете той ще се убеди, че добри доходи може да си осигури – навсякъде, винаги и от всичко.
Възможно ли е обаче в България да се печели, като имам предвид, че начертахте и една нерадостна перспектива за развитието ни?
Немалко хора у нас още не могат да осъзнаят нещо много простичко: идеални условия за правене на пари не съществуват никъде. И никога няма да ги има. Точно обратното: ресурсите ще намаляват в цял свят, кризите оттук нататък ще се множат и задълбочават. Но това, че нарастват хората, живеещи от ден за ден, депресирани, нежелаещи да поемат каквато и да е лична отговорност за мястото си под слънцето, съвсем не означава, че няма други техни съвременници, които точно в подобни неуютни условия правят своите пари. Те не си губят времето за да разсъждават дали е лесно или трудно, те просто действат. И затова успяват. Всеки, който иска да живее по-добре да бъде така добър да не си губи времето в измерване на различните препятствия, с които се сблъсква, защото от това му занимание те едва ли ще намалеят. Успешният подход е да се адаптира към обстановката и съобразно нея да прави своите си пари.
И не става дума да преследваш някакъв свръх лукс, а затова да си осигуриш нормални доходи, които ще ти позволят безпроблемно да си плащаш всевъзможните сметки, на масата ти винаги да има истинска, здравословна храна, да не се лишаваш от зимния и летния отдих, а децата ти да получат качествено образование. Всички не можем да бъдем милионери, но трябва да сме в състояние да си осигурим жизнен стандарт според критериите на XXI век.
Вие наистина ли вярвате в това, което твърдите – че сега у нас може да се правят пари? Та всеки ден четем, чуваме и виждаме как български бизнесмени закъсват, фалират предприятия, а улиците се пълнят с безработни...
Естествено! Обществото ни се развива по същите закони и механизми, както и останалият капиталистически свят. В моята информационна банка има хиляди примери за българи, които са съумели – почтено, без да нарушават закона, тръгвайки от нулата, да спечелят своите добри пари. Те са успели да измислят своите си начини за забогатяване. Направили са го, защото за разлика от много други хора все още могат да мислят, инициативни са, възползват се от всяка очертала се пред тях възможност, предприемчиви са. И най-важното: осъзнали са, че сами трябва да ръководят съдбата си. И са поели лична отговорност за нея. Затова не им пука коя партия ще е на власт – те сами определят къде, кога и с какво да се занимават. Точно за тях ще разкажа в една от следващите ми книги от моята нова библиотека “Прави пари”.
Възможностите да се правят пари у нас са почти същите, както и в другите страни по света. Прибавих “почти” най-вече заради липсата на ефективно правосъдие и неработеща полиция – ако те си вършат работата наистина нищо няма да ни отличава от останалия свят. А иначе способният човек и в затвора да попадне и там ще може да прави парите си.
А не рискувахте ли, като избрахте точно тази тема – как да правим пари по време на криза? Ами ако въпреки прогнозите ви тя вземе та си отиде след броени месеци – тогава тази книга едва ли вече ще е полезна на някого. Ето, сегашния финансов министър твърди, че у нас кризата ще свърши през пролетта на 2010 година...
За съжаление, тя няма да приключи в близките години. А според изследвания на световнопризнати експерти, които цитирам в книгата си, най-късно след три-пет години света го очаква нова криза, като тя най-вероятно ще е още по-опустошителна от сегашната.
Илюзия е да очакваме да се повтори икономическият ни ръст отпреди година-две. И причината е не само в съмнителната (поне за мен) компетентност на хората, които сега вземат решения за развитие на националната ни икономика – ресурсите на цял свят вече са на изчерпване. Кризата отнесе половината от световното богатство, всеки американец е задлъжнял към държавата си с над 80000 долара, всеки британец – с близо 50000 лири и т. н. Това означава, че ще има много остри проблеми с осигуряване на кредити за бизнеса, ще се свиват инвестиции, ще намалява потреблението в цял свят, следователно ще растат безработицата и мизерията. На този фон особено тревожно за мен звучи един от изводите на Европейското социално изследване за 2009 г.: огромната част от българите продължават да разчитат не на себе си, а на държавата да се погрижи за съдбата им. Това е самоубийствена лична политика. В САЩ вече трета година бушува жестока криза, но когато питат обикновените американци, как се справят със ситуацията, 78 на сто отговарят, че разчитат най-вече на себе си. У нас 80 на сто изцяло са прехвърлили отговорността за това на Бойко Борисов. Подобни нагласи свидетелствуват за невероятна наивност, безпомощност и направо безотговорност към самия себе си и децата ти.
Един от любимите ми философи – Конфуций, ни е оставил много точен критерий, за да различим мъдрия от глупака: “Мъдростта разчита само на себе си, а посредствеността – на всички останали.” Напудрените и лицемерни приказки за демокрация, устойчиво развитие, стабилност, мир и любов няма как да скрият горчивата истина: огромната част от човечеството буквално прахосва своите сили, защото никой не се интересува от него. Единственият, който реално е загрижен от реализация на целия потенциал, който притежаваш, си ти самият. Затова печели винаги само този, който не се надява на някое величие да ощастливи живота му, а сам решава съдбата си.
Сред многото мъдри сентенции на Марк Твен една от любимите ми е тази: “Ако смяташ, че можеш, то ти ще можеш. Ако смяташ, че не можеш, то ти си прав.” Изключително точно го е казал великият писател – ако си уверен, че няма да успееш, ти наистина никога няма да успееш. Ако не вярваш в способността си да постигнеш една желана цел, то няма и да я достигнеш. Успехът спохожда само онзи, който не само страстно го желае, но и вярва, че е способен да си го осигури – самата увереност е негов
