Защо са богати евреите: уроци за парите (част 1)

“Евреите смятат богатството за благословия и се мръщят на бедността, защото тя не може да помогне на никого.”

В Танаха [Танах – еврейската библия] се казва, “Короната на мъдрия са неговите богатства”. [..] Понякога изглежда, че успехът идва за мъдрия без никакви усилия. “Използването на тъпа брадва изисква голяма сила, затова наточи острието.” Това е стойността на мъдростта.
[..]
Мъдростта, това е да имаш опит, и да можеш да преценяваш или отсъждаш какво е вярно, правилно, или дълготрайно. Казано просто, мъдростта е практическото приложение на знанието. Хората със знание не са непременно мъдри, дори и да знаят много неща, ако не могат да извлекат практическа полза от тях.

“Короната на мъдрия са неговите богатства”, тоест богатството е един вид символ, признание, доказателство за мъдростта. С това кореспондира и една известна английска поговорка, “Глупакът и парите му бързо се разделят”.
Цитатът за брадвата пък е особено известен във варианта на американския президент Ейбрахам Линкълн: “Дайте ми шест часа да посека дърво и ще прекарам първите три в точене на брадвата”. За Ейбрахам (Abraham – Авраам) Линкълн се спори дали няма еврейски корени.

Цар Соломон е една от централните фигури в еврейската история. [..] Неговата тайна към богатството била, че той търсил мъдростта преди всичко останало. Той не се интересувал от богатство или слава, а все пак именно това получил заедно с мъдростта.
[..]
В Танакха се казва, че Господ дава мъдрост на тези, които обича.

Ако господ дава мъдрост на тези, които обича, а мъдростта води до богатство, това още веднъж обяснява защо евреите разглеждат богатството като благословия и дар от бога.
Обърнете внимание обаче, че всъщност цар Соломон реално не се интересувал от богатство или слава. Това е валидно и за повечето евреи, които не се интересуват директно от парите, т.е. парите не са им самоцел. Тази идея изглежда е важна за правилното разбиране на мисленето при евреите, и е доразвита в следващите няколко страници.

Вместо да преследвате богатството, преследвайте мъдростта. Агресивното преследване на богатство може да доведе до разочарование.
[..]
В Танаха се казва, “Първо идва гордостта, после резилът; но със смиреният е мъдростта.” Когато си смирен, ти приемаш, че винаги има какво още да научиш. Никога не се чувстваш като “експерт” по който и да е предмет. Смирените хора са учаеми, отворени към промяна, и никога не спират да учат.
[..]
В Талмуда се казва, “Много научих от учителите си, и повече научих от колегите си отколкото от учителите си, а най-много научих от учениците си.” [..] Зиг Зиглар, който изгради изключително успешна кариера в продажбите, казва: “Богатите имат малки телевизори и големи библиотеки, а бедните – обратното.”

Очевидно тези цитати поставят голям акцент върху ученето, самоусъвършенстването, знанията. Можем ли да кажем, че има противоречие с предишната идея, че “хората със знание не са непременно мъдри и далеч невинаги забогатяват”? Противоречие няма, тъй като мъдростта е практическото приложение на знанието. Тоест, според еврейските разбирания, знанието е необходима стъпка към богатството, но не и достатъчна сама по себе си. С други думи казано, без знания не може, но и само със знания също не може.
Понятията “учене” и “знание” не бива да се тълкуват в тесен смисъл като учене в училище или знание по даден предмет или въпрос. Моите впечатления (базирани на пълния текст на книгата, а не само на избрани цитати) са, че става дума за самоусъвършенстване и натрупване на познания за живота изобщо, т.е. мъдростта е едно доста по-широкообхватно понятие.

В Танаха се казва: “Богатство, придобито чрез суета ще намалее, но онова, събирано малко по малко ще се увеличи.” Фокусирайте се изцяло върху един предмет и го изучавайте за дълъг период от време. Не скачайте от един предмет на друг.

Съветът за фокусирането само върху един предмет не бива да се тълкува в смисъл, че това е достатъчно да придобиете богатство, а означава да овладеете предмета напълно, преди да преминете към следващия. “Предмет” отново трябва да се разбира в широк смисъл – не като училищен предмет “математика” или “история”, а в житейски аспект (управление на златарски магазин, търговия с диаманти, работа с хора).

Относно богатството придобито чрез суета – става дума за това, че богатството не бива да е самоцел и да се стремите към него по нечестен начин или на всяка цена. Както казахме в началото в примера с цар Соломон, за евреите богатството е продукт на мъдростта.

                                                                                                               Рая Христова