Имам един приятел, който много обичам, но който така е обзет от мисълта за бедност че прави невъзможна никаква друга реалност за себе си. Веднъж докато пиехме по едно у тях, ни в клин ни в ръкав изтърси: "Ние сме на прага на сиромашията". Каза го като констатация , като неизменен закон, и както ми се стори някак изпитваше задоволство от това. Друг път пътувахме с кола за морето , спряхме на една бензиностанция за почивка и миг преди да слезем той си запя радостно: "Пари нема действайте"- на Годжи. Цялото му съзнание е изключило възможността за много пари. Чудно ли е че живее бедно тогава.
Снощи също се бяхме събрали стари приятели и чух поредната "мъдрост". Този мой приятел по едно време каза: " Който си прави планове, разсмива Господ". Стоях като гръмнат за да осъзная казаното. Как да помогнеш на човек, който не иска да му се помага? Как да помогнеш на човек с такова разбиране и отношение към живота"
Абсурд е да постигнеш каквото и да било в този живот без преди това да си изградиш план за това. Първо си поставяш цел. Искам да отида от Габрово до София. Да си представим тази цел примерно. След това съставям план: на коя дата ще пътувам, сам ли ще пътувам или с някой друг, с автобус или влак ще пътувам? Или ще попитам някой приятел да ме закара. Или ще си купя кола и с нея ще отида. Колко много неща трябва да реша. Планът трябва да съдържа и план "Б". Ако няма билети за рейса, значи отивам да проверя за влака. И понеже тази задача е лесна хората я планират и решават в движение. Но просто е един пример.
Решавам че целта ми е да стана богат човек и семейството ми да живее добре. Как ще стане това? От самосебе си няма да стане. Затова си съставям план: Учил съм в текстилен техникум и от това разбирам.
1. Ще отворя ателие за поправка на дрехи.
2. С жена ми ще работим двамата и ще съберем достатъчно пари за да вземем помещение под наем и да отворим магазин за дрехи.
3. В магазина работим отново с жена ми, тя продава а аз снабдявам със стока. В ателието сме наели първият ни работник, който да работи за нас и така имаме вече два бизнеса. Спечелваме пари и купуваме магазина от собственика.
4. Вземаме още едно помещение под наем и правим склад на едро за дрехи от който купуват останалите магазини в града. Зареждам нашият магазин и склада . Наемаме втори работник да продава в склада. Вече имаме три бизнеса и двама работника.
5. Изкупуваме склада.
6. Назначаваме трети работник да продава в магазина, а ние с жена ми наемаме ново помещение, купуваме 20 машини и си правим малък цех за производство на дрехи. Наемаме 10 работника за цеха а ние контролираме бизнеса и снабдяваме със стока. Вече имаме 13 работника и четири бизнеса.
Вече имаме написан план. Сега ставам от компютъра и тръгвам да търся подходящо помещение за ателие. И започвам да се придържам към плана си. Нищо на света не е в състояние да ме отклони от плана. Нищо не е в състояние да ме накара да похарча парите си за друго освен за написаното в плана. Така се случват нещата. Първо ЦЕЛ , после ПЛАН.
" Който си прави планове, разсмива Господ"- каза моят приятел и силно вярва в това. И живее бедно. Защото такива са законите на тази планета Земя.
Какво да кажа накрая? - Внимавайте в какво вярвате и какво мислите. Защото вашите мисли се превръщат във ваши думи. Вашите думи се превръщат във ваши дела. Вашите дела се превръщат във ваши навици, а вашите навици се превръщат във ваша Съдба.
Поздрави и успешна Съдба! Андреян Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар