Роберт Кийосаки - 8

"Слушай съвета на този, който  вече е постигнал твоята цел." - Р. Кийосаки

   Хората са много странни. Всеки срещнат е готов да дава съвети. И колкото по-некомпетентен е даден човек, толкова по-голям стремеж има да дава съвети. Всеки дава акъл за неща, които не разбира. Решиш ли да започнеш свой бизнес ще се намерят десетки хора да те поучават. Проблемът обаче е в това, че 90% от хората около нас живеят и действет в квадрант "Н" - наемни работници. Това са хора, които никога не са правили собствен бизнес и си нямат на представа как стават нещата. Тези хора веднага ще те засипят със мнения като:
" Да правиш бизнес е рисковано, не е за тебе."
"Ти луд ли си да си напуснеш сигурната работа? Кой сега взема 800 лева?"
" Сега е криза и не е време да се прави нова фирма."
" В кризата човек трябва да има пари в банката и да преживява, а не да инвестира и да работи."
" Какъв ресторант? В града е пълно с ресторанти."    и т.н. , и т.н. , и т.н.
    Тях ги е страх, или не знаят какво да правят, или им е по-добре да лежат пред телевизора и затова предпочитат "сигурната работа със сигурната заплата." Инстинктивно обаче усещат че има и друг живот изпълнен с изобилие. Искат обаче всичките им познати да са като тях. Иначе няма да се чувстват комфортно. Как така ти ще направиш собствен бизнес и ще имаш повече пари от тях. Те няма да те възприемат като свой. . Не искат да бъдеш пример как човек може да са успее, защото веднага ще изникне въпросът: а защо ТЕ не са успели? Значи са некадърни, мъдзеливи и страхливи. Никой не иска да мисли така за себе си. Затова и техните съвети ще са отрицателни. Ако успееш веднага ще започнат коментарите по твой адрес:
"Абе не може да забогатее от едно магазинче само. Кой знае какви далавери прави."
" Не може да спечели само с работа, кой знае кой му стой зад гърба."
" Някой трябва да ти удари едно рамо, без помощ не стават тия работи. Кой знае какви връзки има. А на мен никой не ми помага."
   
   Слушай съвета на този, който  вече е постигнал твоята цел казва Кийосаки. Ако примерно искаш да си създадеш собствен ресторант, намери си приятел, който вече има ресторант. Дружи с него. Слушай го какво ти говори за бизнеса. Гледай как управлява ресторанта си, как назначава хора, как ги уволнява. Попивай всичко, което е свързано с управлението на ресторанта. Този, който вече е направил това, което искаш да направиш, знае най-добре как се прави. Неговите съвети търси. Има един лаф: "Там за където ти си тръгнал, той от там се връща ." Неговите съвети са важни, а не на ония, които си нямат представа по въпроса.
  Съветите, казват са безплатни. Само че могат да ти струват много скъпо ако са от неподходящият човек. Започни да слушаш внимателно какво говорят хората около теб. Слушай и анализирай съветите на некомпетентните хора около теб - за да научиш как мислят и да не се съобразяваш с тях. Вслушвай се в съвета на знаещите за да ги следваш и да станеш като тях - можещ, богат, успял и щастлив.

Поздрави на знаещите.                                                                           Андреян Иванов

Носталгия по миналото

     Да, така беше. Аз дори помня и билетче от 2 ст. Само че тогава не можеше да се ходи зад граница. Не само това, не можеше да отидеш и да живееш в друг град без разрешение. Вътре в държавата се ходеше с паспорти, където се отбелязваше в графа "жителство" към кой град си закрепостен. Мнозина се женеха за софиянки само за да получат софийско жителство.
   Забранено беше да спиш в хотел в собственият  си град. Търговията с валута беше престъпление. Забранена беше частната собственост. Човек можеше да има само едно жилище и един автомобил. За жилище се правеше вноска в ДСК и се чакаше ред около 15-20 години. За автомобил се правеше вноска от 1500 лева и се чакаше около 10 години. За хладилник, телевизор, секция и т.н. се чакаше ред около година.
   По телевизорът се даваше една програма. Предаванията бяха главно за " ръководната роля на партията и прогресиращият социализъм" , тоест агитационни материали. Вестниците и списанията бяха на същата тематика. Ставащото по света беше забулено от  "желязната завеса" и на населението се казваше че западът " загнива" и тука си е много добре.
   Човек имаше право да избере сам училището в която да учи и професията ,която да усвои. Само дето едно дете на 15-16 години изобщо не разбира за какво иде реч а пък ниско информираните му родители си нямаха на представа какво да го посъветват. Най-масовият съвет сред населението беше : "Учи мама, за да не работиш." На първо четене глупав съвет но не и по онова време. Болшинството люде прекарваха живота си в непрекъснато бачкане по заводите и единственият пример за по сносен живот бе от малките, средните и висшите ръководни органи по градове, заводи и ТКЗС-та, чиято дейност се заключаваше главно в пиене на кафе и разказване на вицове. Та такъв беше стремежът за възход у хората. Завършил веднъж училище, човекът попадаше в "системата" и ТЕ го разпределяха къде ще работи. После му казваха колко ще получава за работата си, къде ще почива, кога ще почива / партийният секретар на цеха правеше списък с отпуските и определяше датите, после всички почиваха в почивните станции на завода/
    Щеш не щеш на 18 години те прибираха в казармата, където в мизерия и унижения пропиляваш 2 години от безценният си живот.
    Решиш ли да учиш висше образование / за да не работиш според маминият съвет/ виждаш че шансовете са ти минимални. Там е запазена територия за синовете, внуците и правнуците на борците против фашизма и партийните функционери. Чедата на "правоимащите" бяха с предимство а чедата на простолюдието са родени да "блъскат" в заводите. Класовото общество в България се делеше на "правоимащи" и "правонямащи". Правоимащите вземаха апартаменти без ред, пазаруваха здравословна храна на безценица от специални магазини, излизаха в чужбина, заемаха ръководни длъжности и главно - пиеха по баровете. Правонямащите го духаха.
   
    Това всичкото не ви ли звучи абсурдно. Възможно ли е такива тъпотии да са ставали в родината ни. По темата мога да напиша цяла книга, затова спирам до тук.
    Сега обаче ще напиша нещо, което ще ви засегне здраво: По това минало могат да изпитват носталгия само мързеливи, прости, необразовани, некадърни, некомпетентни и не ставащи за нищо хора, които искат да се завърнат ония времена когато Партията се грижеше за тях. Хора, които в некадърността си и мързелът си не могат да намерят своето място в съвременният динамичен свят и сега си спомнят с тъга как с 80 лева е можело да се купят 2000 билета за автобус.
    Имам лоша новина за тях : в съвременното общество всеки е отговорен сам за себе си и от него зависи живота, който ще води. Никой няма да дойде и да мисли, работи и създава вашата реалност. Няма го вече онова: " Те ме лъжат че ми плащат, аз ги лъжа че им работя."

Съвсем вярна е онази приказка за Барон фон Мюнхаузен, дето се издърпва сам, барабар с коня си от водата, дърпайки се за собствената си коса. Ако си се вкарал в блатото на живота само ти имаш интерес и възможност да се "издърпаш" от там. На другите не им пука и не е тяхна работа. Те си имат своите си грижи. Не им досаждай с безкрайното си мрънкане а запретвай ум и ръкави, защото както казва геният Остап Бендер:

"Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се."

Поздрави                                                                                      Андреян Иванов

Страхът от провал - Доналд Тръмп

     Повечето хора щяха да са предприемачи, ако победата беше гарантирана. Вероятно сте чували безброй хора да казват: " Сигурно е чудесно сам да си си шеф." Звучи приятно да можеш да си избираш сам работното време и да работиш по начина, по който искаш. За други удовлетворението от създаването на фирма и евентуалното сдобиване с богатство и слава е онова, което прави цялата идея за предприемачеството привлекателна. Само да не беше тоя проклет страх от провал!
    Това е причината повечето хора да не стават предприемачи. Просто страхът им от провал е по-голям от желанието им за победа. За съжаление животът има своите подеми и спадове, което значи, че ако искате да спечелите, трябва да приемете и загубата. Да се води живот някъде по средата е невъзможно. Онова , което отличава предприемачите от всички останали, е че когато се сблъскат със загуба, те бързо се изправят отново, извличат поука от грешките си и продължават напред. Успешните предприемачи знаят, че ученето от грешките им осигурява повече мъдрост и сила за следващото изпитание. Провалът превръща повечето хора в неудачници, но той прави предприемачите по-умни.
                                                                                                Доналд Тръмп

    Покажете ми един беден човек и след 10 минути ще ви кажа причината за неговата бедност. И неизбежно тя ще бъде една от трите основни причини за бедността: Мързел , Глупост и Страх.
    - Мързеливите не правят нищо, защото не искат. Те казват: "може да не съм богат но искам да живея спокойно." Като под "спокойно" се разбира с нищо да не го занимават, да не носи никаква отговорност и да извършва възможно по-малко работа.
   - Глупавите не правят нищо, защото не знаят какво. Те може да не са мързеливи и ако ги накараш да чукат камъни цял ден за 10 лева ще го направят, но не знаят какво да направят за да изкарат повече пари. Може да са специалисти в дадена област но не знаят как да осъществят дейност в тази област , която да им донесе достатъчно количество приходи. По правилно е да ги наричам " незнаещите" , защото просто незнанието е нещото, което реално им пречи и те лесно биха го преодолели с малко повече страст в ученето. Но предпочитам да ги наричам "глупави" защото е по стряскащо и по дразнещо, нещо което би ги амбицирало да променят начина си на живот. Ако говориш на някого с мили думи, той си остава в зоната си на комфорт и не би променил животът си.
      - Третата основна причина за бедността е страхът. Хората се страхуват от провал, а провалът означава че ще загубят доброто мнение на околните за себе си, ще загубят време а няма да спечелят нищо. За хората от квадрант "Н" времето в което работят е от особена важност. Не могат да понесат мисълта да работят а да не получат нищо за това. Нещо, което правят богатите - дълго работят без възнаграждение за да изградят актива си и после активът им ги засипва с пари. Но най-основният страх на хората от квадрант "Н" е страхът от загубата на спечелените с "тежък труд" пари. Мисълта за загубата на пари е ужасна за тях. "В живота не бива да се губи нито стотинка"- е тяхното убеждение. И друго: ако започнат собствен бизнес вече няма да има някой, който да им плаща "сигурната заплата" и има вероятност да останат без приходи. Ужасен страх, който не им дава покой. Така че страхът от провал, както казва Тръмп, е основна причина, която държи хората в бедност. "Да правиш бизнес е рисковано" - казват те. Изобщо не е рисковано - им казвам аз, просто е нещо, което правиш. Нещо трябва да се направи и го правиш. Това е. Може понякога да загубиш малко пари и време. Голяма работа. Затваряш и продължаваш нататък. "Бизнес възможностите са като автобусите, винаги идва следващата." както казва Ричард Брансън. Губиш единствено ако се откажеш!

Поздрави на намерилите смелост в себе си!                                    Андреян Иванов

Ейн Ранд

"Богатството е продукт на човешката способност да мисли" - Ейн Ранд.

Митове за парите - 3

      Бедняшкото мислене сред хората, което се разпространява от уста на уста е най-големият проблем на човека ,който иска да се издигне от бедността и да заживее като нормален човек. Известно е че 90% от хората са бедни или имат проблем с парите. Вероятността да се родиш в такова семейство е многократно по голяма от вероятността да се родиш в семейство в което има изобилие и нормален начин на живот. Но  въпреки че са родени в бедни семейства, душите на мнозина хора ги тласкат към стремежа да се измъкнат и да заживеят като "бели хора". На всички е известен терминът "американска мечта". Точно в този момент се огледайте около себе си и вижте тото-треската, която е обхванала хората. Дори и тези, които твърдят че парите не са важни се редят на опашка пред тото пунктовете за да пуснат фишчето си с надеждата...............
    Мнозина искат да се измъкнат. Нещото ,което най-много им пречи е начинът на мислене ,който им е вкоренен от средата в която са живели. Начинът на мислене е единственото, което определя дали ще живееш в недоимък или в изобилие. Много е трудно да промениш начинът си на мислене, защото 90% от хората които срещаш мислят с бедняшкото си мислене. "Така казват хората" е определение за даденост. За да промениш нещата е нужно най вече да положиш огромно усилие да промениш себе си и начинът си на мислене.
   Сега за написаното на снимката. Като начало в него няма и капчица истина. Нищо вярно няма в това. Нищо! Първо трябва да разберем мотивите защо подобни неща се говорят, пишат и разпространяват сред хората с бедняшко мислене. Това е начинът, който са изнамерили за да се опитат да се преборят с най-големият им страх. И той е че хората и самите те ще се възприемат като втора ръка хора! Ужасът да се усещаш втора ръка човек. Веднъж една приятелка ме попита: " Този дето има пари и аз различни хора ли сме? Той повече ли е от мен?" Аз знаех че отговорът на този въпрос ще я нарани дълбоко. Знаех че ако отговоря на това ще ме намрази, макар аз да нямам нищо общо със самият отговор. Не аз определям нещата, а те просто са си такива. Вместо това просто я попитах : " Истината ли да ти кажа или да те излъжа?" Тя замълча и аз не и отговорих на въпроса. Тя не искаше да чуе истината. Само че ти навярно искаш да промениш нещата затова ще ти кажа отговора: Да, тези които са бедни и живеят в недоимък наистина са  по-низши от тези които са си подсигурили достатъчно пари за нормален живот. Богатите четат книги и обръщат особено внимание на образованието си а бедните не. Богатите мислят за неща като духовно израстване а бедните мислят само за пари или по точно за липсата им. Богатите имат цели и планове и ги преследват със страст, и почти винаги техните цели и планове променят към по добро живота на хората. Например човек който е създал завод променя живота на 200 човека, които е взел на работа.Вече не са безработни. Бедните са егоисти и мислят само за себе си. На богатите им харесва да дават! Бедните са свикнали само да вземат! Е, не са ли различни хора? Няма ли разлика в качеството между тези два вида хора? И бедните го знаят много добре това. Само дето не им харесва! И за да се самозалъжат в самоуспокоението си измислят горните митове.
      "Не можеш да купиш Уважение, Възпитание, Мъдрост, Любов и Стил." казват и щом не могат да го купят богатите а аз го имам, значи аз съм по вече от тях. Не съм втора ръка човек- те са втора ръка хора, защото нямат това, което имам аз! Така си мислят, такива неща си говорят един на друг, вярват в това и временно всичко си е наред. Чувсват се щастливи - до следващата сметка за тока.
      " Не можеш да купиш уважение" Кой е по уважаван? Този облякъл костюма или дрипльото с плетеният пуловер? Този с Мерцедеса или онзи с жигулката? Този, който вечеря в ресторант за 200 лева и оставя бакшиш 20 лева или сервитьорът, който ги взема? Този, който почива на Бахамите или онзи, който изкарва "почивката" си правейки буркани зад блока? Този,който е постигнал целите си и е създал това, към което се е стремял или онзи,който не е имал цели и не прави нищо.
      "Не можеш да си купиш Възпитание" В семействата на богатите се говори за предприемчивост, уважение, цели, планове, начин на общуване и комуникация , етикет на поведение в обществото, начин на обличане. В семействата на бедните се говори за сериали, ракия, мацки, компоти, за гадните политици, за алчните богаташи и т.н. Богатите са се издигнали над ежедневните проблеми и се занимават с изкуство,култура, творчество. Бедните са се заровили в мисли за ежедневните проблеми и трудностите в решаването им. Къде тогава е качественото Възпитание"
     "Не можеш да купиш Мъдрост" Можеш! Като си купуваш книги! Последното нещо, което ще си купят бедните са книгите. Те по скоро ще си купят на изплащане телевизор.
    "Не можеш да си купиш Любов." Да, не можеш да си купиш Любов. Тя е духовно преживяване, но парите са "торта" която я поддържат жива. Парите правят възможно нейното съществуване. Най-много разводи са по причина липсата на пари в семейството.
    Не можеш да си купиш стил." За какъв изобщо стил говорим при бедните хора? Само богатите имат стил. Стил на обличане, стил на поведение, естетически стил и какъвто и стил искате. Бедните "свързват двата края". Изобщо не им е до стил.

   Приятели. Следващият път когато чуете или прочетете нещо като това горе на снимката, първо се замислете и анализирайте преди да кажете нещо от рода на : " Абсолютно вярно!", "Много ми харесва и ще го изпратя на всичките си приятели." и т. н.

Поздрави и умната!                                                                              Андреян Иванов

Роберт Кийосаки - 7

"Понякога печелиш ............. А понякога учиш." - Роберт Кийосаки

Когато правиш някакъв бизнес го правиш с цел да спечелиш пари и ако всичко е наред наистина печелиш. Но понякога се случва  не само да не спечелиш , а и да загубиш пари и време. Когато печелят всички се чувстват комфортно и знаят как да се държат и какво поведение да имат. Щастливи са и гордо казват : "Аз съм бизнесмен." Когато се случи да загубят обаче хората се изнервят, ядосват се и трудно преживяват загубата. Кийосаки казва че това е в реда на нещата. Денят се сменя от нощта , която на свой ред се сменя от нов ден. В бизнеса печелиш, после губиш, и отново идва печалбата. Не трябва да преживяваш загубата защото това е времето в което се учиш на бизнес. Даже изобщо не трябва да мислиш за това като загуба а като урок как не трябва или как трябва да се правят нещата.Важно е и когато губиш да си щастлив и да казваш : "Аз съм бизнесмен и така стоят нещата в бизнеса."

Това е. Никога не си загубил. Понякога печелиш пари, понякога печелиш знания. Никога не губиш, просто печелиш различни неща.

Самообучението е най-истинското и силно обучение. Това е принципа проба-грешка. Правиш нещо, не става и вече знаеш че не се прави по този начин. След време ставаш много опитен и твоят опит   те води към успехът. Наричат го "университетът на живота". Но ако стоиш настрана и нищо не правиш, или цел живот вършиш едно и също нещо, като да работиш на едно и също място например, няма да имаш никакъв опит и никакво знание. А знанието е най-голямото богатство на света. Не парите - знанието. Ако имаш знание, можеш да спечелиш когато си поискаш и колкото си поискаш   пари.

Хората обаче се страхуват от провал. Хората изпитват огромен страх за не загубят парите си. Да не се изложат пред хората. И този страх ги кара да не "рискуват" да започнат собствен бизнес. Сложил съм думата "рискуват" в кавички защото да правиш бизнес за мен изобщо не е риск. Просто е нещо, което правиш и точка. Трябва да се направи и го правиш. Загубил си малко пари? Голям работа. Правиш нещо друго. Винаги има какво да се прави. Както съм ви казвал и преди : досега съм развивал 23 различни вида бизнес. Само дето вече станаха 25 защото в момента изграждам нови две фирми.

Абсолютно прав е Ричард Брансън. Бизнес възможности има винаги. Дори и сега, макар мнозина да казват че било криза. Точно в кризите са стартирали своят бизнес най-мощните компании в света. Въпросът е да не те е страх. Защото..........." страхът е най-големият убиец на успехи!"

Поздрави на смелите!                                                                               Андреян Иванов

Паднеш ли - ставай!

"Героите успяват, героите се провалят.
Изправи се отново и спечели всичко!"
                             Из песента от филма Зоро

Ако си мислиш че като започнеш собствен бизнес и ще успееш от първият път и всичко ще потече по мед и масло, се лъжеш. Е, ако имаш късмет наистина може да успееш от първият път, но в повечето случаи не става така. Както съм казвал и преди, занимавал съм се с 23 различни вида бизнес и далеч не от всичките съм печелил. Само че от лятото на 1989 година, когато спрях да бъда наемен работник, до сега неизменно се намирам в дясната страна на квадранта. Печелех, губех но останах верен на предприемаческият си дух. "Героите успяват, героите се провалят." Не може вечно да пече слънце, но не може и вечно да вали дъжд! Понякога падаш, но не е важно колко пъти си паднал , а да си станал с един път повече! "Изправи се отново и спечели всичко!" Такива са нещата от живота. Да правиш собствен бизнес не е рисковано , както си мислят бедните. Просто това е нещо което правиш. Ако не печели, затваряш и започваш следващото. Няма нищо страшно да загубиш малко време и малко пари. Следващото може да е онова печелившето, от което ще спечелиш многократно повече от загубеното. Губиш единствено ако се откажеш.

Защото откажеш ли се всичко свършва. Но продължиш ли, още си в играта , а нали помните: "Който играе печели, който не играе не печели." Само да ви припомня формулата на успеха за да ви предпазя от излишен ентусиазъм и възможност за финансово самоубийство:
                  ЖЕЛАНИЕ ,ЦЕЛ, ПЛАН, ЗНАНИЕ,  РЕШИТЕЛНОСТ, ТЪРПЕНИЕ и ВЯРА!
Като тук обръщам особено внимание на "ЗНАНИЕТО". Не прави нещо от което не разбираш. Не прави нещо , което не е твоя работа. Прави това в което те бива, в което си добър. Ако работиш в мебелна фабрика, направи си собствена работилница и започни да работиш за себе си. Ако работиш като шофьор  в някоя фирма, купи си камион и започни да прекарваш стоки . Ако си добър готвач, създай си собствен ресторант. Ако ли пък искаш да се развиваш в нещо ново за теб, положи усилия най-напред да придобиеш ЗНАНИЯ как стават нещата , тогава опитай. А най-добре е да си намериш съдружник специалист в избраната област.
    Веднъж, един ми каза:
      - Тоя Кийосаки е вреден човек. Един мой приятел се надъха от книгите му, напусна работа , започна собствен бизнес и загуби всичките си пари. Сега ходи немил, недраг.
   На това обаче самият Кийосаки отговаря:
    - Не е рискована инвестицията, рискован е инвеститорът ако е финансово неграмотен.

Поздрави                                                                                                     Андреян Иванов

Като послепис:
Едно дете паднало от леглото докато спяло през нощта. Разплакало се и слязло на долният етаж за да се оплаче на баща си. Почукало на вратата на спалнята и изплакало:
    - Татко, татко паднах от леглото.
    - Легни си пак сине мой - отвърнал баща му.
Толкова е просто. "Легни си пак!"  Загубил си от този бизнес - направи го по друг начин или започни друг. Може ли да бъде по-лесно? Не.