сряда, 17 юли 2013 г.

България е най-богатата страна на света





Американски спътници са установили ,че на Българска територия под Пирин и Родопите има злато на стойност 1 трилион долара. Братя българи , Вие сте най-богатите хора в целият свят. Остава да си върнем златото и България !


Четвърто правителства поред позволяват колониалното ограбване на златното находище в Челопеч. Те дават на концесия златните залежи на България със смешно ниска концесионна такса от годишния добив на злато, мед и сребро. Всъщност списъкът от добиваните минерали е значително по-голям, като някой от тях попадат направо групата на редките метали. Те обаче въобще не са споменати в концесията. Тях фирмата ги добива и изнася без да плаща и цент на държавата. Сред редките минерали са селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий, платина и други. Точно заради тях концесионната такса трябва да скочи значително. На този етап това не може да стане, тъй като те не са описани въобще като възможни за добиване, когато държавата е възлагала добива.
Никоя държава – дори и колониалните народи, не позволяват да се изнася добитото злато. Фирмите го добиват, а държавата им го плаща в долари. В тях остават и допълнителните метали и елементи, които получават. При нас обаче е обратно – “Дънди” плаща жълти стотинки и дори не преработва благородния метал у нас. Само България позволява на канадската компания да изнася златния концентрат и описаните по-горе редки метали в Намибия, и в Канада.
Първата концесия след 1990 г. е дадена на смесено българо-ирландско дружество, в което държавата е имала около 30% участие. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с “Дънди прешъс”, в който концесионната такса е в размер на 1, 5% от годишния добив на злато и мед. През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1, 5% на 0, 75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
1640 пъти по-ниска концесионна така обявяват канадците
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания “Дънди”, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато е мед е 5, 735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.
За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от “Дънди” – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175, 7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара. Но към 12 март 2007 г. “Дънди” се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581, 3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.
През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6, 698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7, 5% концесионна така, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
Ако прибавим към печалбата и останалите основни компоненти в находището – цинк, олово, живак, германий и сяра, то тя ще достигне 13, 143 млрд. лв. При това положение таксата пада на 5, 35%. Би трябвало обаче към нея да се прибавят и добивите от допълнителните метали и елементи – селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий и платина. Тогава общата печалба ще скочи на 19, 867 млрд. лв. А обещаната от “Дънди” 700 млн. долара концесионна такса, която би трябвало да е 8%, драстично пада на нищожните 0, 28%.
Къде са обещаните 8%? Това дори не са 1, 5%, договорени от Божков, и 0, 75% – харизани от Шулева. Това не е нищо друго, освен колониално ограбване на България. Освен това от останалия жалък процент такса се удържа глоба за държавата за съдържанието на арсен в рудите, което би следвало “професионалисти” от “Дънди” да знаят. Плащането на подобна “такса” от България е нечувано унижение, защото и първокурсниците геолози знаят, че във всяко златно находище има арсен.
Но това не е всичко. От същата нищожна такса “Дънди” си удържа пари за превоза на концентрата първо до Намибия, а сега и до Канада. Излиза, че хем ни грабят, хем ни карат да си плащаме за техния гяволък.
През 2007 г. у нас е внесено оборудване за отделяне на арсена от златото, но и до момента инсталацията не е монтирана. И няма признаци това въобще да бъде сторено. Би следвало българската държава да държи отговорни за това “Дънди”, но неизвестно кой чиновник очевидно си затваря очите, защото никой не е глобен.
Всъщност колко са златните запаси в Челопеч?
По данни от първия геоложки доклад на Комитета по геология от 1967 г. запасите на България са оценени на 1, 100 млрд. тона. През 1977 г. по неизвестни причини те са коригирани на 57 млн. тона. Трябва да припомним, че по онова време се криеха действителните залежи на стратегическите ресурси от благородни метали и затова прогнозата за очакваното количество злато е така драстично намалено. Макар и неофициално заради заплахата от преследване повечето експерти в бранша са категорични: златното находище в Челопеч действително съдържа над 1 млрд. тона злато.проф. Вълко Гергелчев
Източник: silnabulgaria

Просто нямам коментар за тази невероятна глупост на българските политици. Народа трябва да стачкува пред мините на Челопеч а не пред народното събрание. Ама какво ли ти разбира тоя прос народ?

понеделник, 15 юли 2013 г.

Не парите те правят богат, а начинът на мислене.


Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк, и се насочва към служителя по заемите. Казва, че ще пътува по бизнес до Европа за две седмици, и иска заем от $5000. Банковият служител иска някаква гаранция за заем от такъв размер. Русокоската предлага да остави за залог чисто новия Ролс Ройс, паркиран на улицата пред банката. Служителя се съгласява, отпуска заема, взема ключовете на колата и я откарват в подземния гараж на банката.

              Всички в банката се смеят на акъла на блондинката, заложила кола за $250 000 за заем от $5000.

             След две седмици тя идва отново,
връща заема заедно с лихвите, възлизащи на $15.41 и си взема ключовете на колата.

              Служителя и ги подава и й казва:

           - Госпожице, нашата банка е щастлива, че Ви помогна във Вашия бизнес, и се надяваме да работим заедно отново в бъдеще, но сме малко учудени. Когато вие си тръгнахте ние проверихме, и се оказа, че сте мултимилионер. И се чудим, за какво са ви тези $5000?

           А блондинката отговорила:

           - А къде другаде в Ню Йорк мога да паркирам лимузината си за две седмици срещу $15, и да съм сигурна, че ще я намеря като се върна?


 Отличен пример за креативно  мислене.


Със съдействието на Миро от Русе :)
     .                                                                                                                     Поздрави

събота, 13 юли 2013 г.

Най-великата тайна за правене на пари

Автор:Джо Витале
Ако искате пари, вие трябва да направите само едно нещо. Това е единственото нещо, което някои от най-богатите хора на планетата за вършили и вършат. Това е единственото нещо, използвано в различни древни култури и все още практикувано. Това е единственото нещо, което ще доведе пари до всеки, който го прави, но едновременно много хора се страхуват да го вършат.


Какво е това единствено нещо? Джон Д. Рокфелър го направи още като дете. Той стана милиардер. Андрю Карнеги също го направи. Стана магнат. Каква е най-великата тайна за правене на пари в историята? Какво е единственото нещо, което работи за всекиго? Раздавайте пари. Точно така. Раздавайте ги. Раздавайте ги на хора, който ви помагат да се свързвате с вътрешният си свят. Раздавайте ги на хора, който Ви вдъхновяват, служат Ви, лекуват Ви, обичат Ви. Раздавайте ги на хора, без да очаквате да Ви ги върнат, а ги давайте, знаейки, че ще се върнат при Вас умножени от някой източник. През 1924 Джон Д. Рокфелър в писмо до сина си му обясни склонността си да раздава пари. Той написа “…в началото на изкарването на пари, назад в детството ми, аз започнах да ги раздавам и продължавах да засилвам подаръците, докато печалбата ми се засилваше…” Забелязахте ли какво е казал? Той раздавал повече пари като получавал по-голяма печалба. През целия си живот е раздал $550 милиона долара. П.Т. Барнъм също раздавал пари. Както написах в книгата ми за него, “всяка минута се ражда клиент”, Барнъм вярваше в това, което наричаше “изгодна филантропия”. Той знаеше, че даването ще доведе до получаване. Той също стана един от най-богатите хора на света. Андрю Карнеги също е раздавал много. Когато завещанието му било отворено през 1919, то показало, че той бил раздал $350 милиона долара. Докато някои може да спорят, че тези ранни магнати имали пари за раздаване, затова им е било лесно, аз бих спорил, че те са имали пари отчасти и затова, защото са били готови да раздават свободно. Раздаването довело до повече богатство. Днес е на мода за бизнесите да давате пари за каузи, за които си струва. То ги кара да изглеждат добре и естествено помага на тези, които го получават. Даването може да бъде добро за бизнеса. Но това, за което говоря, е индивидуално даване. Говоря за това да давате пари, за да получавате повече пари. Ако има нещо, което мисля, че хората правят погрешно, когато се упражняват да дават е, че те дават прекалено малко. Те държат на парите си и ги оставят да се цедуркат, когато стане дума за даване. И затова те не получават. Трябва да давате и да давате много, да бъдете в течението на живота да получавате. Помня когато за пръв път чух за идеята за даване. Помислих си, че беше измама да ме заставят да давам пари на хората, които ми казваха да давам. Ако аз наистина давах, беше като скъперник. Естествено, каквото получавах беше еквивалентно на това, което давах. Давах малко. Получавах малко. Но после един ден реших да тествам теорията на даването. Обичам вдъхновяващите истории. Чета ги, слушам ги, споделям ги и ги разказвам. Реших да благодаря на Майк Доули от tut.com за вдъхновяващите съобщения, които той споделяше всеки ден с мен по електронната поща. Реших да му дам малко пари. В миналото аз бих му дал може би пет долара. Но това бе, когато изхождах от оскъдицата и се страхувах, че принципа на даването няма да работи. Този път щеше да бъде различно. Извадих чековата си книжка и написах чек за хиляда долара. Майк беше зашеметен. Той получи чека ми по пощата и почти кара извън шосето по пътя за вкъщи. Той не можа да го повярва. Обичах да го правя щастлив. Наслаждавах се да му давам пари. Каквото и да правеше за мен беше добре. Каквото получих беше невероятното чувство, че помагам на някого да продължи да прави това, в което вярвах. Беше вътрешна треска да му помогна, още се наслаждавам да му пращам парите. И тогава нещо великолепно започна да се случва. Изведнъж получих обаждане от човек, който ме искаше за втори автор на книгата му, работа, която ми даваше много пъти това, което бях раздал. И после издател от Япония се свърза с мен и искаше да купи правата за превод на моя бестселър “Духовен Маркетинг”. Те също ми предложиха много пъти това, което бях дал на приятеля си като подарък. Истинският скептик може да каже, че тези случки не са свързани. Може би в съзнанието на скептика не са. В моето те са. Когато давах пари на Майк, аз пратих съобщение на себе си и на света, че бях благополучен и в течението. Аз също устроих магнетичен принцип, който привличаше пари към мен: както даваш, така и ще получаваш. Давайте време и ще имате време. Давайте продукти и ще получите продукти. Давайте любов и ще получите любов. Давайте пари и ще получите пари. Този единствен съвет сам може да трансформира финансите ви. Помислете си за човека или хората, които са ви вдъхновили през последната седмица. Кой ви накара да се чувствате добре за себе си, за живота си, за мечтите си или за целите си? Дайте на този човек малко пари. Дайте му нещо от сърцето си. Не бъдете стиснат. Елате от изобилие, не от оскъдност. Давайте без да очаквате да получавате от този човек, но очаквайте да ви бъдат върнати. Докато го правите, ще видите собственото си благополучие да расте. Опитайте го и ще видите.

Десет причини да не сте милионер





      Причината да не сте милионер много често се крие в самия Вас и в начина, по който се възприемат парите в ежедневния Ви живот. Редовно хората се "оправдават", че не могат да се причислят към така желаната прослойка, в резултат на ниските си доходи, но според специалистите влизането в групата на милионерите няма нищо общо с доходите им от трудови отношения. От финансовото издание TheStreet.com определиха 10 причини, поради които е възможно да не сте милионер:

    Като първа причина се посочва честата практика за "конкуренция със съседите" и това какво си мислят те за Вас. Конкурирането в материално естество с близки и познати често води до харченето на "излишни" средства от трудно припечелените доходи, в усилията Ви да впечатлите околния свят с поддържания от Вас стандарт.

   На второ място като пречка се посочва евентуалната липса на търпение. До настъпването на ерата на кредитните карти бе трудно потребителите да харчат повече от това, с което разполагат. Днес обаче нещата не стоят точно по този начин. Нерационалното използване на средства в днешния момент за сметка на бъдещото им плащане, Ви карат да задлъжнеете и при евентуални бъдещи идеи и планове да не разполагате с достатъчно средства за финансирането им.

   Като трета причина се посочва наличието на лоши навици или хобита, които са значително перо във вашите финанси. Дали това са цигари, алкохол или хазарт, лошите навици много често "изяждат" голяма част от бюджета Ви. Така например пушенето на пръв поглед изисква само разходи за закупуване на цигари. В действителност обаче не е точно така. От една страна то повишава разходите ви, свързани със здравето, както и по-високи здравни застраховки, а от друга - значително намалява стойността на Вашето недвижимо имущество при евентуалната му продажба.

      Като четвърта причина да не сте в списъка на милионерите се посочва липсата на ясно поставена и конкретно формулирана цел. Почти невъзможно е натрупването на благосъстояние без ясна идея как да бъде сторено това. Необходимо е да направите много повече от това да заявите "искам да съм милионер". Нужно е още да поставите конкретни инвестиционни цели на годишна база, както и да си начертаете план как да ги постигнете.

      Като следваща причина се сочи липсата на подготовка за евентуално нещастие. Лоши неща се случват на всички по различно време и липсата на застраховка може да доведе до пълни загуби и на това, което сте изградили или спестили до момента.

    На шесто място специалистите определят стремежа на голяма част от хората към бързите пари с цел по-бързо забогатяване. За основната част от населението обаче, при липса на голяма доза късмет, богатството е процес на дълъг и упорит труд, което изисква време. В този случай поемането на неразумни рискове рано или късно води до неизбежния край- тотална загуба на всичко.

      Като следваща причина се посочва разчитането на други хора да се грижат за Вашите пари или бизнес. Много често това е продиктувано от убеждението, че други разбират значително повече и са специалисти в избраната област. Дори и така обаче, липсата на контрол от Ваша страна или на заинтересованост какво става с парите Ви, често не водят до добри последствия.

     Не бива да се изпада и в другата крайност. Инвестициите в неща, от които не разбирате, също може да доведе до лоши последствия. Това, че някой е успял да изкара пари от нещо не гарантира, че и Вие ще успеете да се справите по същия начин.

      На девето място като причина за това да не сте милионер се сочи тоталната липса на склонност към риск. Много често този страх кара хората да си държат парите в спестовни влогове и да не реализират добрите си идеи.

    Като последна причина да не сте в списъка на милионерите специалистите посочват тоталното игнориране на изрядното водене на Вашите финанси. Много често това е последствие от убеждението, че щом изкарвате достатъчно, финансите Ви сами се грижат за себе си.

Няма пари ли?

     Ето това със златото най не го одобрявам. Пълно безумие е да си продадеш добива на злато на чужда фирма. Това е все едно да те срещна на улицата и да ти продам 100 левова банкнота срещу 5 левова банкнота. Безумие нали? И безумието се задълбочава от факта че златото има реална стойност а хартиените пари нямат.
    И още нещо не одобрявам: вчера прочетох че правителството на Бойко Борисов не е върнало ДДС в размер на 770 милиона лева на българските фирми. Освен това има неизплатени суми към българските фирми от извършени държавни поръчки, също в големи размери. Ето защо има безработица и криза.
    Трябва ясно да се разбере че всички пари в една държава идват от фирмите. ВСИЧКИ! Фирмите плащат данък печалба, ДДС и данък социално осигуряване. Собствениците на фирмите плащат данък дивиденти. Служителите във фирмите плащат данъци но и тези пари са били спечелени от фирмата в която работят. Фирмите плащат такси и лицензи за щяло и нещяло. Така се формира бюджетът в държавата. Държавните служители получават заплати от парите събрани преди това от фирмите. На държавните служители се начисляват данъци но те не се изплащат от държавата на самата нея а само са написани на хартия.
    Основният извод , който искам ясно да се разбере от всички: Работодателите изхранват хората и издържат държавата. Работодателите трябва да са на почит във всяка една нормална държава. Имащите власт в държавата е нужно да се грижат и да подпомагат всячески работодателите за да няма безработица и за да има просперитет в държавата. Обратоното означава да пикаеш в кладенеца от който пиеш вода.

 Поздрави на работодателите!                                                 Андреян Иванов

сряда, 10 юли 2013 г.

Как се правят пари

      Велико! Докато го четях се сетих за Ричард Брансън и създаването на "Virgin". Връщал се човекът от бахамските острови, където бил на почивка. На летището му съобщили че има проблем със самолета и ще лети по същото време на другият ден. Огледал се наоколо и видял примирените пътници, настанили се по пейките, приготвящи се за дългото чакане. Но не и Ричард. Той отишъл на пистата, намерил един 20 местен самолет и собственикът му летец.
     - Колко ще ми вземеш да ме закараш до Ню Йорк? - попитал Брансън.
     - $20 000 - отвърнал пилотът.
     Ричард се върнал в салона на пътниците и на висок глас попитал:
     - Кой иска да пътува до Ню Йорк с моята компания "Virgin" - казвайки името на компанията, което му дошло на момента.
     Веднага се намерили 19 човека желаещи да пътуват. Че на кого му се чака 24 часа на летището?
    " Прибрах се навреме. Пътувах безплатно и дори ми останаха няколко долара печалба. Така се роди авиокомпания "Virgin" - разказва Ричард Брансън.



     С тези два примера става напълно ясно защо Кийосаки казва: "Богатите не работят за пари. Те си измислят пари." Трябва да работиш с ума си. Парите са една идея. Мисли!

Поздрави                                                                                                     Андреян Иванов

четвъртък, 20 юни 2013 г.

За работата

Две мутри си говорят:
- Може ли да вземеш сина ми на работа?
- Ок, ще идва веднъж месечно на работа и ще получава 10 000 лв.
- Иска ми се някак си да разбере какво е това работа.
- Добре, тогава ще идва пет пъти месечно на работа и ще получава 2000 лв.
- Абе, иска ми се да разбере как се вадят парите, не може ли да идва
пет дни седмично, четири седмици в месеца, да работи по осем часа и да
получава по 400 лв заплата?
- Ееееее, за такава работа хората учат по 5 години...



Мислите че това е виц? Не е! Самата действителност е. Всички тичат в университетите с надеждата за по-добър живот после. Но съвременното обучение учи хората как да бъдат добри служители. А работника получава заплата, която е ограничена. Работникът работи пет дни седмично, четири седмици в месеца по осем часа на ден и в много случаи получава за това 400 лева. Такава е реалността. Собственикът на фирмата понякога ходи веднъж месечно на работа, колкото да проконтролира мениджърите си и получава много повече от 10 000 лева. Тайната не е в ученето в университет а в смелият предприемачески дух, които те кара да рискуваш и да създаваш фирми.

Поздрави