Атанас Буров за успехът

"Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”.

„Според Буров умението да се печелят и да се управляват пари преди всичко е психология и прозорливост. Това се отдава на хора добре възпитани и високо образовани. Уменията се предават по наследство и се пазят в тайна. "Парите с мъка се изкарват. Те са твои само когато съумееш да ги опазиш - казва той.- Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло. Затова не бива да се дават с лека ръка, ей тъй, като подарък, без гаранция, без да си проучил кой ще ги получи и за какво ще ги ползва. Много пари - много грижи и опасности за имащия."

„Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко."

„Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници...."  

"Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност. Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре. Не бъди злопаметен - забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави..."

„Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така."

. Хората се раждат неравни – и по социално положение, и по дарби, и по пишки, и по всичко... Как ще бъдат равни? Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение. Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.” „Българинът, като му дадеш много пари или много ядене, се забравя. На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.”Баща ми имаше за правило: работи с умни хора, да по-умнееш и ти. Работи с честни хора, да станеш честен и ти. Работи с делови мъже, за да бъдеш доволен и ти. И затова, може би, той не успя да си проправи път към върховете на властта. Не стана дори министър. Но ми каза: „И да си по-умен от другите, Атанасе, не го показвай пред тях. Хората не обичат това. И да си гении, сред тях изглеждай овца..."