Най-важното нещо е никога да не се отказваш от целите си. Дори и да не ти се струват възможни, важното е да си трудолюбив- резултатите рано или късно ще дойдат. А другите чужденци, то и за японците се отнася, отказват се, не виждат смисъл, тръгват на по лесно, чаакат някой друг да им свърши работата. Първо всичко започва от семеейсството, родителите и възпитанието на децата. След това тези деца отиват в училище, където да не викат на учителите: "Ти какво ще ми кажеш, знаеш ли кой съм аз?", а да слушат какво им приказват. След това вече трябва да знаят какво искат от живота. Имаше един в 12 клас , след абитуриентския бал тръгна да си търси работа - обаче хем иска да работи малко, хем да получава много пари. И го питат: "Добре, какво можеш да правиш?" "Нищо" "Е, като неможеш да правиш нищо, как да ти дадем пари?" Човек без образование е за никъде, как искат да успеят?!
Ако не вярваш че ще успееш, смятай че не си успял.Ти помислиш ли " аз няма да успея", умре ли ти надеждата, смятай че и ти си загинал. Никой няма да дойде да ти покаже, да ти даде нещо. Сам трябва да си го търсиш. Сам трябва да го намериш. Трябва да се движиш, трябва да пробваш много неща и да специализираш в едно. Успехът е труд и постоянство. Труд и постоянство. Не можеш днес да работиш, след това двайсет дена да не работиш. Трябва всеки Божи ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар