Радвам се че едно от нещата, които сега учат синът ми и дъщеря ми е да бъдат risk taker . Трябва да си добър "вземач" на рискове, ако искаш да живееш интересен живот, живот с предизвикателства. Въпросът обаче е какъв искаш да бъдеш - предприемач или служител? Това е първият избор, който трябва да направиш. Аз бих предпоръчал на синът ми и на дъщеря ми да поемат рискове и да бъдат граждани на света. А за да си такъв, трябва да гледаш това, което се случва по света, да може бързо да обработваш тази информация и да имаш очи и усет , и сърце. И още нещо - да си устойчив на риска. Да си устойчив на това, че няма нищо лошо в това да падаш и веднъж, че и втори път, важно е да можеш да се изправяш. И да бъдеш по добър след като си се изправил. Не е лошо да паднеш, срамно е да не опиташ. Ние сме научени да не тръгваш да правиш нещо, защото ако се провалим- лошо. Така че по-добре не тръгвай...Ако така разсъждаваш, това означава, че си умрял, преди да се родиш.
Много хора казват: "Страх ме е на опитам, защото може да не успея!"
То така е по-лесно. Това е една класическа психология, която съм забелязал и тук, в парламента, пък и на много други места - да не се мине и да не настине! И понеже не иска нещо да прави, той намира 100 причини, заради които не успява. Нито има гаранция за неуспеха, нито има гаранция за успеха, просто трябва да рискуваш и това да е твоята постоянна настройка. Да си готов да опитваш нови и нови неща. Защото, ако не искаш да го направиш, ти винаги ще измисляш оправдание, но ако искаш - няма причина, която да те спре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар