— Едно ще ви кажа — с черна или бяла коса, лудото момче още живее в мен. Така ще бъде винаги. Дори с прическата на Данчо Лечков пак ще съм същия. Признавам, откакто отидох в Щатите, започнах на моменти да се чувствам по-спокоен, даже улегнал. Малко дръпнах газта. Но се усещам, че когато дойде моментът да се реши някаква победа — изригвам. Независимо дали се боря с въдиците да хвана риба, дали съм на голф или съм на терена за мачле на малки вратички.
— Предпочитам да действам, вместо да вдигам лозунги, но вярвам в някои неща. Първото ми правило във футбола е бий чужденеца, за да те уважава. Така си заслужих уважение в съблекалнята на Барса. Разбрал съм също, че човек спре ли потен вода да пие, не го търси за голяма работа. Никога не съжалявам, не се оплаквам и не се обяснявам. Който не ме е харесвал, може и да не е гледал бенефиса ми, но на онези, които бяха с мен в този специален момент — благодаря! Може някога да съм се палил повече и да съм се сърдил, но разбрах — колкото и да обикаля света, българинът трудно се променя. А и няма защо
Няма коментари:
Публикуване на коментар