Петте грешки с парите, които ни обричат на бедност

Стойне Василев - консултант по лични финанси

 Грешка №1
Основна грешка, която се допуска при управлението на парите, е да не знаем къде отиват парите ни всеки месец и да не планираме финансите си. „Самият аз си записвам всеки мой разход и къде отива всеки мой лев“, обясни Василев. По думите му това е много важно да се прави, защото наистина работи и можем да проследим кои разходи бихме могли да намалим.
Грешка №2
„Да се влагат парите само в един актив, ако мога да нарека банковия депозит актив. Над 85% от българите слагат парите си в банкови депозити. Сега лихвите са много ниски, под 1%, и това не е дългосрочна визия за добро управление на парите. Не познавам нито един човек, който да е станал богат или да е станал милионер от банкови депозити“, добави той.
Грешка №3
Да имаме само един източник на доходи. Според скорошно изследване 92% от хората в България имат един източник на доходи – заплата или пенсия. „В тези несигурни времена да имаш само един източник на доходи не е добро управление на финансите. При хората на запад 1/3 от доходите им се формират от инвестиции, които те са направили в различни финансови инструменти“, каза още специалистът.
Грешка №4
Много от българите купуват с кредит по-големи жилища, отколкото са им необходими, и вноските по него не им позволяват да спестяват и инвестират. Около 96% от хората у нас притежават собствени жилища и немалка част от тях са купени с кредити. Това не им позволява да заделят някаква част от доходите си, да инвестират и да получат допълнителни средства в бъдеще.

Грешка №5
Да живеем живота на някой друг и да живеем над стандарта си. „Отвсякъде ни заливат реклами да си купим по-голямо жилище, по-хубава кола. А като видим някой колега да си купува последен модел телефон, искаме и ние. Наричам това социални разходи – покупки на неща, с които искаме да се покажем и да демонстрираме нещо“, казва още Василев.

23 самурайски мъдрости

1. Ако направиш грешка, поправи я. Ако го направиш без отлагане, тя скоро ще бъде забравена.
2. Да питаш, когато знаеш, означава да постъпиш вежливо. Да питаш, когато не знаеш, е абсолютно необходимо.
3. Животът е дълго пътешествие по пътя към себепознанието.
4. Ако не познаваш нито врага си, нито себе си, се намираш в голяма опасност.
5. Учи прилежно през целия си живот. Всеки ден ставай по-изкусен в сравнение с вчера, а утре – по изкусен в сравнение с днес. Съвършенството няма край.
6. Стотици победи в стотици битки не е признак на величие. Велик е този, който побеждава без да се сражава.
7. Преди да изкажеш мнението си пред един човек, помисли дали той е в състояние да го приеме.
8. Когато се сблъскваш с неуспехи и трудности, не е достатъчно просто да не се тревожиш. Трябва смело и с радост да се втурнеш напред.
9. Сериозността на болестите и нещастията се определят от нашето отношение към тях.
10. Ако успееш да разбереш едно нещо, пред тебе се откриват други осем.
11. Една дума е достатъчна, за да заявиш своята сила или своето малодушие.
12. Това, което наричат щедрост, на практика е състрадание.
13. Самураят трябва да избягва голямото количество саке, прекомерната гордост и големия разкош.
14. Който хваща меча пиян, проявява не само безразсъдство, но и малодушие.
15. Три са главните проявления на човек – външният му вид, стила на писане и маниера на говорене.
16. Врагът ти ще те презира, ако не изглеждаш перфектно.
17. Претегляй всяка своя дума и постоянно се питай истина ли е това, което възнамеряваш да кажеш.
18. Обучението прави умния по природа по-умен, а глупавият – не толкова безнадежден.
19. Не бъди безцеремонен с човек, който е дошъл при теб. Независимо дали си зает.
20. Бъди верен на мисълта си. Не се отвличай. Следвай една мисъл и не позволявай да се сменя всеки миг.
21. Да говориш много за себе си е не просто безполезно. В най-лошия случай това може да породи сплетни и да се сдобиеш с нови врагове. Вместо това по-добре си остани у дома и размишлявай върху поезията.
22. Проблемите идват, когато разчитайки на бъдещето, хората стават мързеливи и оставят нещата да се изплъзнат от ръцете им, когато след дълги размисли отлагат важните неща, вярвайки, че могат да ги свършат утре.
23. Със сигурност няма нищо друго, освен действителната цел на настоящия момент. Целият човешки живот е поредица от моменти.

Съветите на Алекса фон Тобел

     Алекса фон Тобел е основател на стартъп, най-добре продаващият се автор на изданието New York Times и съветник на президента по отношение на глобалното предприемачество. И тя има един прост съвет към предприемачите - „Намерете си ментор!“.

     Фон Тобел, е изпълнителен директор на LearnVest, компания за финансово планиране, която продава за над 250 милиона долара. В интервю за изданието Business Insider младият предприемач споделя как намира своите ментори. „Как започнах? Процесът стартира просто с това да съм отворена към средата, в която се намирам и да забелязвам важните неща“, коментира фон Тобел. Когато срещне човек, с който си пасва (ментор), тя се опитва да направи много лесна комуникацията и бъдещите срещи с него. При желание да се срещне с ментора си, обикновена фон Тобел подхожда така: „Дали имаш случайно 15 минути? Ще ти донеса кафе, където ти е удобно да се срещнем, имам само три въпроса“. Младият предприемач коментира, че веднъж намерила своя ментор, тя успява да го ангажира емоционално с нейната компания и проблемите, пред които е изправена.

      Мисията на LearnVest е да направи финансовото планиране достъпно за всеки и да подпомогне 50-те милиона американци с нужда за изготвяне на финансови планове, за да подсигурят старините си. „Най-добрите ми ментори в момента са ми като втори родители в много отношения“, коментира фон Тобел. „Те влагат страст в това да ни помогнат да победим“. Не очаквайте обаче отношенията с менторите ви винаги да са „по мед и масло“, коментира още предприемачът. Менторите са тези, които ще са критични и винаги ще ви посочват полетата, където можете да подобрите представянето си.

      „Смятам, че трябва да намерите един или двама, или трима души, които ще са честни с вас и ще ви карат да опитвате по-усилено“, смята фон Тобел. Ключът към успеха в отношенията ви с ментора ви е да сте склонни да приемате критика. Трябва да им благодарите, че ви казват нещата, в които да станете по-добри, смята още младият предприемач.

Алекса фон Тобел е основател на стартъп, най-добре продаващият се автор на изданието New York Times и съветник на президента по отношение на глобалното предприемачество. И тя има един прост съвет към предприемачите - „Намерете си ментор!“. Вижте още: Стартъпи с бъдеще през тази година Фон Тобел, е изпълнителен директор на LearnVest, компания за финансово планиране, която продава за над 250 милиона долара. В интервю за изданието Business Insider младият предприемач споделя как намира своите ментори. „Как започнах? Процесът стартира просто с това да съм отворена към средата, в която се намирам и да забелязвам важните неща“, коментира фон Тобел. Когато срещне човек, с който си пасва (ментор), тя се опитва да направи много лесна комуникацията и бъдещите срещи с него. При желание да се срещне с ментора си, обикновена фон Тобел подхожда така: „Дали имаш случайно 15 минути? Ще ти донеса кафе, където ти е удобно да се срещнем, имам само три въпроса“. Младият предприемач коментира, че веднъж намерила своя ментор, тя успява да го ангажира емоционално с нейната компания и проблемите, пред които е изправена. Мисията на LearnVest е да направи финансовото планиране достъпно за всеки и да подпомогне 50-те милиона американци с нужда за изготвяне на финансови планове, за да подсигурят старините си. „Най-добрите ми ментори в момента са ми като втори родители в много отношения“, коментира фон Тобел. „Те влагат страст в това да ни помогнат да победим“. Не очаквайте обаче отношенията с менторите ви винаги да са „по мед и масло“, коментира още предприемачът. Менторите са тези, които ще са критични и винаги ще ви посочват полетата, където можете да подобрите представянето си. „Смятам, че трябва да намерите един или двама, или трима души, които ще са честни с вас и ще ви карат да опитвате по-усилено“, смята фон Тобел. Ключът към успеха в отношенията ви с ментора ви е да сте склонни да приемате критика. Трябва да им благодарите, че ви казват нещата, в които да станете по-добри, смята още младият предприемач.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/32-godishna-dama,-prodala-biznes-za-250-miliona-dolara,-suvetva/nid-148374.html

Какво не правят милионерите

Мечтаете да станете милионер? Тогава правете това, което богатите правят. 

Ето 7 черти и навици, които няма да видите у тях.

1. Те не са ТВ маниаци

Милионерите не губят време в гледане на телевизия. Вместо това те четат книги. От Илон Мъск до Уорън Бъфет, много големи предприемачи са известни с това, че прекарват доста часове на ден в четене. Макар съдържанието да варира, повечето се фокусират върху самообразование и самоусъвършенстване. 

2. Те не се изолират

Милионерите са изключително социални, те постоянно се срещат и говорят с нови хора. Полагат огромни усилия да разширят контактите си, защото разбират, че именно те са ключът към успеха. 

3. Те не променят решенията си

Успешните предприемачи следват инстинктите си и не премислят избора си. Това не означава, че не преценяват внимателно ситуацията. Напротив, правят го. И все пак не преанализират. След като вземат решение, те го следват и не се обръщат назад. 

4. Те никога не се предават без бой

Милионерите не се отказват при най-малката трудност. Много от тях срещат критики от връстници, приятели и семейство, но въпреки това продължават да се борят за мечтите си. Защото характерът е много по-важен за успеха от интелекта.

5. Те не пропускат тренировки

Богатите предприемачи са наясно, че сутрешните упражнения имат силен положителен ефект върху концентрацията, продуктивността и щастието. 

6. Те не спят до късно

Много успешни милионери са осъзнали, че ранното ставане е от изключителна важност. Затова предпочитат да не проспиват времето си.

7. Те никога не се отегчават

Най-успешните хора никога не се отегчават, защото виждат възможности да учат и експериментират навсякъде около себе си. Те излизат навън, срещат се с нови хора, посещават лекции и дискусии, четат и така се усъвършенстват. 

Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции

"Цели 57 страни са подписали участие Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Това са: Австралия, Австрия, Азербайджан, Бангладеш, Бразилия, Бруней, Великобритания, Виетнам, Германия, Грузия, Дания, Египет, Израел, Индия, Индонезия, Йордания, Исландия, Иран, Испания, Италия, Казахстан, Камбоджа, Катар, Киргизия, Китай, Кувейт, Лаос, Люксембург, Малайзия, Малдивските острови, Малта, Монголия, Мианмар, Непал, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, ОАЕ, Оман, Пакистан, Полша, Португалия, Русия, Саудитска Арабия, Сингапур, Таджикистан, Тайланд, Турция, Узбекистан, Филипините, Финландия, Франция, Швейцария, Швеция, Шри-Ланка, ЮАР и Южна Корея.                                                                На 16 януари т.г.  китайският президент Си Дзинпин присъства на учредителната й конференция в Пекин, съобщи Ройтерс. Създаването на банката бе предложено от Си Дзинпин още през 2013 г. От 16.01.2016 г.

Въпреки противопоставянето от страна на Вашингтон, американски съюзници като Австралия, Великобритания, Германия, Италия, Филипините и Южна Корея се съгласиха да се присъединят към Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB) като признание за нарастващото икономическо влияние на Китай.
От гледна точка на Китай, Япония и САЩ поддържат "старата система", при която доминираната от САЩ Световна банка определя кои големи проекти ще финансира.
Успешно представяне на AIIB, разграничаваща от Световната банка и Международния валутен фонд, ще бъде дипломатически триумф за Китай. Страната се противопоставя на глобалния финансов ред, твърдейки, че той се доминира от САЩ и не представя адекватно развиващите се страни.
До създаването на банката се стигна след като Китай не получи повече влияние в решенията на Международния валутен фонд. Въпреки, че официално банката заявява, че ще работи заедно с американските МВФ и СБ, експерти оценяват "AIIB" като техен конкурент.
Азиатската банка "AIIB" е с капитал от 10 трлн. долара и ще инвестира в енергетиката, транспорта, аграрната инфраструктура. В решенията на банката най-много гласове има Китай - 26,06%, следван от Индия - 7,5% и Русия - 5,92%. Руският министър на икономическото развитие Алексей Юлюкаев влезе в Управителния съвет на AIIB."

 Светът вече няма да е същият. Фактически Съединените американски щати са във фалит от 15 Септември 2008 година, денят в който една от най-големите банки  на САЩ " Леман Брадърс" обяви банкрут. Последвалата световна финансова криза се дължеше на факта че американският долар е световна резервна валута. За да спасят САЩ от разпад Федералният резерв пусна печатницата за пари и напечата трилиони долари. Понастоящем държавният дълг на САЩ е над 15 трилиона долара. През 1933 година САЩ премахна златният стандарт, при който доларът беше обезпечен със злато и  така го превърна в обикновена хартийка бе стойност. Статутът му на световна валута и обвързването на търговията с петрол с долара позволи на Америка да живее в разкош на гърба на целият останал свят. Ако хората по света искаха да имат долари трябваше да ги заработят, Америка просто си ги печаташе. Липсата на стойност в долара причини фалита на САЩ през 2008 година. 

      " Азиатската банка за инфраструкторни инвестиции" е банка за инфраструкторни инвестиции, колкото и Федералният резерв на САЩ е федерален резерв. Нито е федерален, сиреч държавен, собственост е на частни банки , имената на които е тайна. Нито е резерв - той не съхранява пари а ги печата и ги дава на заем на щатското правителство.
         "Азиатската банка за инфраструкторни инвестиции" по своята същност представлява Финансов Световен Съюз, целящ да измести долара от статута му на световна валута. Малко по-рано беше оповестен отказът на Русия и Китай от търговия с долари. Предстои да ги последват страните подписали участие в новата световна банка. Най-вероятно ще бъде създадена нова световна валута обезпечена със злато , която ще сложи край на американското световно господство. Не случайно през последните години Русия и Китай тихомълком увеличаваха своите златни запаси, така че в момента никой не може със сигурност да каже на колко възлизат те. Оповестяването им ще съвпадне с раждането на новата световна валута. 
        В деня в който доларът престане да бъде световна валута, САЩ ще започне да се разпада. Отделните щати ще се самоопределят като държави . Както казах: Светът вече никога няма да бъде същият.

Всяко "искам" има своя цена.

В периферията на Вселената имало едно магазинче. 

На него нямало табелка - някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания. 

Асортиментът на магазина бил огромен. 

Тук можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост вицепрезидент на корпорация, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт, успех и много, много други неща. 

Единственото нещо, което не се продавало били живота и смъртта - с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика. 

Всеки, който бил дошъл в магазина, (а всъщност има и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали у дома и просто са желаели) като първа стъпка искал да знае каква е цената на неговото желание. 

Цените били различни. 

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените си сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва. 

Властта струвала много повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъда достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш "Аз", заявявайки се себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните. 

Някои цени се оказали странни - брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливият живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответсваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност, да се откажеш от бонусите на "жертвата", да поемеш риска, че ще се разделиш с няколко приятели и познати. 

Не всеки, които идвал в магазина бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други, дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки от къде биха могли да намерят още средства. 

Някой започвал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба.
А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия. 

Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и, че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия. 

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията. 

Когато го питали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намират смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, да за заплатят за изпълнението на своите желания. 

А на вратите на магазина вече сто години имало надпис: 

"Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено"..
 

Стълбата на успеха