Да знам! Сега че кажете: " Не можеш да купиш любов с пари." Или пък: " Неможеш да купиш здраве с пари, а то е най-ценното."
Днес говорих с един мои приятел. Той ми разказваше за следването си в Полша. Разказваше ми как отишъл в посолството и там му дали стипендията за целият семестър на камара и после какъв живот баднало. И какъв глад имало след като похарчил парите. По едно време ми стана интерестно и го попитах: " Как така не си се оженил за полякиня тогава?"
- Малко остана - ми отвърна- ама добре че не се ожених, защото всички, които се ожениха и си доведоха полякини тука, после се разведоха. Всички до един. Полякините са свикнали да живеят на по-добър стандарт и като ги доведеш в България не могат да свикнат с по-лошото. Развеждат се и бягат.
Странно нали? Между тези двойки сигурно е имало любов. Сигурно са изживели романтиката на студентският живот. Обичали са се за да се оженят. Но когато ги връхлети деиствителността на реалният живот, когато мъжете немогат да им подсигурят стандарта на живот, който са имали досега - бягат. Както казва поговорката : " Когато сиромашията влиза през вратата, любовта излиза през прозореца." А стандарта на живот се определя от количеството пари. Парите създават условията за съществуването на любовта. Липсата им я убива. В края на краищата любовта също е зависима от парите. Всичко е пари!
_ Да,да - ще каже някой - познавам много семейства, дето си жовеят без пари и не се разделят.
Може . Само че за какъв живот говорим.
"Намога да си позволя това. Немога да си позволя онова. Ще си купя нова рокля, ама друг път. Пак ни прекъснаха тока ще ходя при баща ми да искам пари да го платим. Едно време при бай Тошо беше много хубаво- всички имаха какво да ядат. Всяко лято ходехме на море със сто лева." Живеят в миналото, с някакви спомени, докато животът изтича покрай тях. И жената тайно съжалява че навремето не се е оженила за комшийчето дето сега кара Мерцедес. И това било любов, дето не се купувала с пари? Живеят по навик. Не се разделят защото не знаят какво да правят после.
Тук обаче опираме до психология. Начина на мислене на хората е сбъркан в самата си същност. Искат да не плащат за нищо. Много обичат нещо да е "безплатно".
Може нещо да е боклук ама да го вземат без пари. Ако може да хаапне и да пийне ама друг да плаща. Де да можеше бензина да е по една стотинка. С умиление си спомнят как навремето билетчето за рейс било 6 стотинки а хляба 26ст. Тока пак вдигнали, това било скъпо, онова също.
Мисленето и фокусът им е настроен към по-ниски цени.
А би трябвало начинът на мислене и фокусирането на хората да е насочено точно в противоположна посока: Към печеленето на ПОВЕЧЕ ПАРИ. Не ти стигат парите? Не мисли как да живееш по-евтино, а как да спечелиш повече пари. Никоя стока или услуга не е скъпа! Доходите са ниски! Вижте само:
Мечтата на всеки българин е бензинът да струва 1 стотинка, а американската мечта е да станеш милионер. Сега разбрахте ли защо американците живеят по-добре от българите? Заради менталната си настройка. Заради начина си на мислене. Заради целите си.
Поздрави Андреян Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар