Типично бедняшко мислене. Както вече казахме, да бъдеш представител на бедната, средната или класата на богатите, зависи от начина на мислене. Представителите на бедната и средната класа през целият си живот ИСКАТ да бъдат богати. Да бъдеш богат в тяхната представа е да имаш хубава къща или луксозен апартамент и непременно СКЪПА КОЛА. Учат се един от друг и са насадили в обществвото мнението че който кара скъпа кола е "богат". И когато някой изкара малко пари, първата му работа е да си купи кола. Колкото по скъпа, толкова по-добре. И не само това, дори и да не е изкарал пари, взема от банката на заем и пак си купува кола. Въображението на представителите на бедната и средната класа стига само до там че да вземат кредит за покупка на къща. апартамент, обзавеждането им, ремонта им,бяла и черна техника, автомобил, и евентуално скъпа почивка. Тръгнали по този път, хората вече живеят по инерция и започват да купуват дори нещата за ежедневна нужда с кредитната си карта. По този начин плащат лихви върху всичко, което купуват. Наскоро си вземах една брошура от една банка, не за да взема кредит а за илюстрация на това ,което говоря. Там черно на бяло беше написано че банката ти отпуска 80 000 лева за покупка на жилище за период от 30 години, като крайната сума която ще бъде върната е 240 000 лева. Или връщаш точно ТРИ ПЪТИ взетата сума.
Получава се точно това! Ако си примерно на 25 години при вземането на жилищен кредит, то се заробваш да връщаш пари за 3 жилища до 55 си година. Като прибавим кредита за кола и обзавеждане на жилището често се полчават суми , невъзможни за изплащане от средностатистическият българин. Неизбежно идва моментът в който се взема нов, по-голям кредит за изплащане на първите и така крайното погасяване на кредитите се отдалечава делеч в бъдещето. Хората живеещи по този модел често са длъжници през целият си живот и накрая оставят дълговете на своите деца.
Защо хората влизат в този модел на поведение и сами си причиняват неудобството да живеят бедно. На първо място защото финансовата грамотност и начина на работа с парите не се изучава в училище. Никой не ни учи как да вземаме кредит, за какво да го използваме, какво ще последва в един или друг случай на вземане на кредит. Какво ще спечелим и какво ще загубим при вземане на кредит. На второ място, защото хората се учат от себеподобните си. И ако всичките ти познати , приятели и роднини действат по този начин, ти се учиш от тях.
Наскоро си говорехме с един приятел , работещ в банковата сфера, за дълговата криза и финансовото положение на хората в България. Той ми каза: " От десет години насам банките започнаха да дават много лесно кредити. Хората масово започнаха да вземат пари от банките за да подобрят живота си. Но банките пропуснаха да обяснят на хората, какво ще се случи след това, когато няма да могат да си върнат заемите." И то се случва точно сега. Аз му отвърнах че: " работата на банките е да пазят парите ни във вид на депозити и да раздават кредити и изобщо не им влиза в работата да обучават хората. Обучението във финансова грамотност е задължение на самият индивид."
Банките започнаха да разпродават, чрез съдия изпълнителите имуществото на длъжниците. И тука хората осъзнаха още една своя заблуда. Мнозина си мислеха че когато вземат кредит за покупка на жилище и го ипотекират като гаранция в банката, когато се случи да немогат да погасяват кредита си, банката ще вземе ипотекираното жилище и всичко приключва. Но сега на свой гръб разбраха че жестоко са се заблуждавали. Банката продава ипотекираният имот на по-ниска цена от дължима и дори и след продажбата му, длъжникът продължава да дължи не малка сума пари, върху която продължават да се трупат лихви и сумата да расте и расте. Често по този начи хората губят ЦЯЛОТО си имущество, остават на пътя и при това продължават да са длъжници на банката. И всичко това заради неразумното потребление на кредиити в преследване на луксозен живот, които не е постигнат със заработени средства а с чужди пари. Кои хора влизат в рисковата група на некоректните длъжници е видно от горната схема. Предимно младите мъже от 24 до 30 годишна възраст и то живеещи в големите градове на страната. И забележете - хора главно със средно или основно образование. Колкото по-малко е образован даден човек, повече е склонен на неразумни действия и се подлъгва по преследването на лукса около тях. Това са хора с малка обща култура и почти никаква финансова грамотност, вземащи кредити без изобщо да помислят за последствията.
На другият полюс е жената на средна възраст, тоест придобила житейски опит, със средно или висше образование . Жените по принцип не са склонни към излишен риск, и ако вземат кредит то е главно заради семейният уют и в последствие методично го изплащат.
Но редовен или не, в края на краищата длъжникт се превръща в роб на лихвите, които изплаща до края на живота си и това го превръща в по-беден човек, от колкото би бил без тези кредити. Рано или късно хората осъзнават този факт и започват да говорят че "Кредитите сериозно увреждат вашето психическо и финансоово здраве." Започват да говорят с ирония по адрес на банкерите или направо да ги наричат "мародери","бандити" и какви ли не още?
Ето такива неща говорят за банкерите. Но всички тези приказки са много далече от действителноста! Не съм видял още банкер да ходи по къщите или по улиците да моли хората да вземат кредити. Обратно, хората ходят на тълпи в банките за да искат кредити. Дори когато служиителите им обяснят че не отговарят на критериите за получаване на кредит, със сълзи на очи се молят да им отпуснат пари. И когато "пипнат" паричките, изведнъж ЗАБРАВЯТ че това са ЧУЖДИ пари и започват да ги харчат като СВОИ!? После става страшно!
А колко просто межеше да е всичко:
Преди да започнем да управляваме автомобил, първо научаваме правилникът за движение по пътищата и техниката на шофиране.
Писателят, преди да напише своят шедьовър, първо ходи на училище за да научи как се пишат буквите и да научи граматиката.
Преди да започнем да играем на новата игра, която получиихме на рожденният си ден, първо прочитаме правилата й.
Преди да започнем да играем играта на парите е необходимо да получим финансова грамотност. И понеже финансова грамотност не се преподава в училище , а болшинството от хората около нас и представа си нямат за това, е нужно да питаме хората, които вече са я усвоили. Или да четем книги. Защото както обичам да казвам: " Знанието на човечеството се съдържа в книгите!" - Андреян Иванов.
Едва тогава. Едва когато получим финансова грамотност, тогава можем да пристъпим към финансови операции. И щяхме да знаем че кредити използвани за покупка на ПАСИВИ се наричат ЛОШИ КРЕДИТИ и ни правят все по БЕДНИ!
А кредити, използвани за покупка на АКТИВИ се наричат ДОБРИ КРЕДИТИ и ни правят все по БОГАТИ!
Щяхме да знаем че банките са нещо добро а банкерите са наши приятели, защото ни дават възможност да използваме финансов лост за покупка на активи, за да живеем все по богато и свободно.
И накрая, щяхме да знаем че не кредитите са виновни за влошеното ни психическо и финансово здраве , а лошото и неправилното им използване!
Като заключение ще напиша нещо, което прочетох в списание "Икономика": " От всички кредити и заеми взети от населението в България през 2011 година 93% представляват ипотечни кредити за покупка на жилища, лизинги за автомобили и потребителски кредити и само 7 % са взетите бизнес кредити. Или кредити за изграждане или разширяване на бизнеса в България. Ето защо не е чудно че българинът скоро няма да се отлепи от дъното!"
Пожелавам успех на потребителите на добри кредити! Андреян Иванов
