За свободата

             Свободата е може би най-желаното нещо на света. Не познавам човек, който да не желае да бъде свободен. В името на свободата хората са проливали кръвта си и са жертвали живота си. Да си спомним само онова " Свобода или смърт" на българските знамена по време на Априлското въстание. Но въпреки че е желана от всички, свободата е превилегия на малцина. На истинска свобода  се наслаждават само онези, които са разбрали и осъзнали КАКВО  означава РЕАЛНА свобода и имали силата, знанията и уменията да я постигнат.
            Повечето хора искренно желаят да живеят свободен живот, но поради факта че не познават параметрите на свободата, когато се случи да получат някой от компонените на свободата започват да си мислят че вече са свободни и ги очаква щастлив живот, но всъчщост продължават да живеят в робство. Затова е необходимо да направим определение на това КАКВО  е свобода?
            На първо място свободата бива ФИЗИЧЕСКА. Физическа свобода имаме, когато сме сободни да правим с физическото си тяло каквото си пожелаем и да отидем където си поискаме. Най-голяма липса на физическа свобода имаме в затворите. Предвижването на затворниците е ограничено в очертанията на затвора а дейностите, които могат да извършват са ограничени от правилника на затворите. Ако затворникът не спазва разпорежданията на правилника, то физическата му свобода се ограничава до пребиваване в карцера. Мечтата на затворника е да бъде освободен и да получи физическата си свобода. В казармата също имаме ограничаване на физическата свобода. Тази свобода може да бъде и насилственно загубена, ако индивида бъде отвлечен от терористи и бъде държан против волята си на някакво място. Робите в миналото са най-яркият пример за липса на физическа свобода. Физическата свобода е най-очевидният компонент на СВОБОДАТА и без нея човек по никакъв начин неможе да се почувтва свободен.
          Вторият компонент на СВОБОДАТА  е ПОЛИТИЧЕСКАТА свобода. Политическата свобода е функция на общественната подредба в която живее индивида. Различният обществен строй: Феодализъм, Капитализъм, Социализъм, Демокразия, Република или Монархия имат и различна разновидност на политическа свобода. При Феодализмът примерно, бедната част на обществото е била "закрепостявана" към земята , която обрабоотват и често хората не са имали възможност да напускат селото в което са живеели. По времеето на Социализма, в който много от нас имаха "щастието" да живеят, не беше възможно човек свободно да изказва мнението и мислите си. Както казват, нямаше "свобода на словото". Не беше възможно и да избираш свободно града в който да живееш. Всеки човек имаше написано в паспорта "жителство", където се вписваше  рожденният му град и където трябваше да живее. Напускане  пределите на страната беше почти невъзможно за обокновенният гражданин. Другият аспект на полиитическата свобода е индивида да има правото да избира сам към коя политическа партия и възгледи да се самоопредели и това да не застрашава неговото съществуване и начин на живот.
        Третият компонент на  СВОБОДАТА  се явява ДУХОВНАТА свобода. Когато обществото ни предоставя правото сами да определяме каква да е нашето религиозно вярване, нашата сексуалност, имаме възможност свободно да изказваме своите идеи, мечти, предпочитания и мнения, когато не ни се налагат нечии чижди мисли, тогава имаме духовна  свобода.  Нашият дух е свободен да мечтае и да твори на воля. За постигането на духовна свобода е нужно и наличието на солидно образование. По време на социализма ни учеха че  религията е "опиум на народите" и на нея не се гледаше с добро око. През турското робство турците са потурчвали българското население и са ги караали да се отказват от вярата си. Комунистите направиха същото във "възродителният процес", като сменяха имената на българомохамеданите и ги принудиха да напуснат страната. Партията мислеше вместо нас и определяше къде да живеем, какво да работим , кой да учи в университетите и за кого да се оженим. Да, правилно прочетохте - дори и в това се месеха. Всеки служител на МВР преди да се ожени, даваше справка за избранницата си и след обстойна проверка на бъдещата булка, се даваше становище дали служителят може или неможе да сключи брак. Абсурдно - но факт!
След настъпването  на така наречената "Демокрация" хората в голяма степен получиха своята ФИЗИЧЕСКА, ПОЛИТИЧЕСКА и ДУХОВНА свободи и повярваха че вече са свободни хора и ще живеят свободно и щастливо. Само че за да се случи истинската СВОБОДА липсваше последният и много важен компонент:
        ИКОНОМИЧЕСКАТА свобода. Икономическата свобода се постига, когато индивида  е придобил токова финансови  средства  или  активи че вече не е нужно да работи  за ежедневните си нужди за съществуване, като храна, подслон, дрехи , защита и забавления. Когато е финансово свободен да ходи където  си иска и прави каквото си ще. Финансово свободният човек получава пасивни приходи от своите активи и няма нужда да работи за пари за да подсигури съществуването си. Физическата, политическата и духовната свободи са финкция на политическа воля и решение на управниците. Те са даденост по рождение на индивида и  общественниият договор те да не се потъпкват. Финансовата свобода обаче е функция на знанието, волята и действията на всеки отделен индивид и от там възниква главният проблем. Хората нямат нужните знания, нужната воля и желание и не извършват нужните действия за да постигнат своята финансова свобода.

Хората желаят свободата. Често си отправят подобни съвети: " Прави каквото си искаш, а не каквото другите искат от тебе." И как да се случи това, когато сутрин ставаш рано, защото ТРЯБВА да отидеш на работа. Като отидеш там, шефът ти казва какво да правиш защото в противен случай няма заплата. А без заплата...................
Присъствиието ти на дадено място често се определя от някой друг. Например трябва всяка Неделя да ходите при семейството на жена ти, защото те ще дадат пари за да отидете на море. На  тебе може да ти се иска да присъстваш на всички стартове от Формула 1 , ама липсата на пари те кара да ги гледаш по телевизията. Детето ти ще участва в първият си официален мач в живота но ти си на работа и не можеш да го видиш. Така  че ако имаш достатъчно пари и си постигнал финансова свобода можеш да ходиш където си искаш, можеш да правиш каквото си искаш и да живееш живота който ти харесва.
         И така, СВОБОДАТА е съвкупност от своите четери компонента:
- физическа свобода
- политическа свобода
- духовна свобода
- финансова свобода
       Липсата на който и да е от горните компоненти прави СВОБОДАТА  невъзможна.

      И накрая  нещо, което на мен винаги ми се е струвало  голяма дивотия. Не знам защо хората продължават да го повтарят като папагали и да вярват че е истина:

"Само истината те прави свободен!" И как истината те прави сободен. Ако знаеш истината но си нечий роб как така ще станеш свободен? И какво като хората знаеха истината при социализма но законите ги държаха в подчинение? И как истината ще ти помогне да отидеш до Париж като нямаш пукнат грош в джоба си? Наскоро говорех с един приятел на тази тема и му казах че финансовата свобода те прави в най-голяма степен свободен. Той отсече: " Не! Истината те прави свободен!" И приключи разговора. Дори не пожела да ме слуша повече?
    Истината е тема на съвсем друг разговор. Дори не  съм сигурен че е полезна. В много случаи е по-добре тя да бъде спествена. Ако жена ти те пита как изглежда в новата рокля и ти кажеш че е напълняла, със сигурност те чака скандал. По добре е да кажеш че "изглежда добре." Някъде прочетох че човек лъже по 300 пъти на ден. И най-често срещаната лъжа е отговорът " добре" на въпроса "как си?". И изобщо не се сещам как истината те прави свободен.

Парите не са най-важното нещо в живота, но определено имат влияние върху всичко, което е важно. В случая имат влияние върху това дали ще бъдем свободни хора или не.

Поздрави на всички свободни хора!                                                      Андрреян Иванов