събота, 30 март 2013 г.

Кога да НЕ плащаме с кредитна карта



Кредитна карта – това е онази магическа пластика, която би трябвало да ни помага и да ни изважда от затруднени финансови ситуации и да премахва неудобството от носенето на пари в брой.


Моят опит с кредитните карти е редовно ползване и плащане вече от около 3 години и гордо мога да заявя, че нямам текущи задължения, по които да текат лихви. Ако и вие сте като мен – поздравления. Ако не сте, ви пожелавам да се избавите от задълженията колкото се може по-бързо.

Веднага искам да уточня, че в тази статия няма да си говорим колко лошо нещо е кредитната карта. Сама по себе си дори е полезна и в много отношения удобна. Проблемът с кредитните карти идва обикновено от човека, чието име е гравирано на пластмасата на предната страна.

Ако вие сте притежател на кредитна карта, аз съм почти сигурен, че някой банков служител услужливо и подробно ви е обяснил какви предимства имате с нея. Сигурно ползвате отстъпки в любимите си магазини, пазарувате свободно от интернет, разполагате с пари по всяко време и почти навсякъде по света и т.н.

За да може да говорим на един и същи език искам да ви кажа някои факти:

• Парите в кредитната карта не са ваши, а на банката
• От погасяването само на минималната вноска печели банката, а не вие
• Лихвите по кредитните карти обикновено са в пъти по-големи от всеки друг кредит от банка

Искрено се надявам след като сте прочели горното да сте си казали „Е това е ясно, дай нататък” Истината е, че повечето хора не знаят тези неща. Или ги знаят, но не ги взимат в предвид, когато ползват кредитна карта.

Пишейки ви като един от вас – обикновен човек, потребител на обичайните магазини и стоки, а не като банков чиновник, ще се опитам да ви покажа ситуациите, когато не е добра идея да плащате с кредитната си карта.

1. Парите от заплатата ви не достигат да покриете текущите си задължения

Това е най-честата грешка, която виждам хората около мен да правят. Ползват кредитната си карта, като втори източник на доходи.

Резултатът е, че прогресивно задлъжняват и положението само се влошава. Свикват да живеят с повече пари, от колкото реално получават и вместо да погасяват задълженията си, плащат минималната вноска и отново харчат същата сума.

Идва един момент, в който дори минималната вноска става непосилна за плащане и нещата излизат извън всякакъв контрол. Найстина не го пожелавам на никого, но този случай не е частен, а масов.

Евентуално решение: Поискайте увеличение на заплатата, намерете си нова по-добре платена работа или започнете втора работа. Каквото и да е, намерете истински втори източник на доходи.

2. Излизате и си купувате нещо, което струва колкото цялата ви заплата (или повече)

При жените това се получава, когато прекрачат вратите на някой мол или търговски център с готини марки дрехи и обувки. Ние мъжете не го разбираме напълно, но има някаква магическа сила, която лекува стреса при женския пол, когато отидат и си накупят един тон дрехи, които обличат един път.

При мъжете същата ситуация обикновено се получава, когато имат някакво страстно хоби. Тогава почти няма нещо, което да спре някой да си купи вещ, която той самия трудно може да обясни за какво му е и кога ще използва.

И в двата случая ползването на кредитна карта е пагубно и често води до затъване в дългове.

Евентуално решение: Вземете решение за себе си, да не носите кредитна карта, когато ще ходите на шопинг или пък в специализиран магазин.

3. Купувате си стока, която не можете да си позволите с моментното си възнаграждение

Ето ви една често срещана ситуация. Имате нужда от нова битова техника (миксер, хладилник, печка) или пък черна техника (телевизор, аудиосистема, компютър). Знаете, че нямате пари да си го позволите, но пък имате кредитна карта.

Проблемът е в това, че накрая почти винаги избирате най-скъпата вещ, тъй като така и така ще харчите пари (които не са ваши), нека поне да е за нещо качествено и луксозно. Всъщност това е най-голямата сила на кредитната карта – премахва стреса, който получаваме, когато отворим портмонето, преброим парите и ги дадем на някой друг.

Евентуално решение: Единия вариант е, ако закупуването на стоката не е наложително да започнете да отделяте от приходите си суми, с които да съберете пари за дадената стока. Друият вариант е да потърсите друг вид заем  или кредит. Колкото по-голяма е сумата, толкова по-добре го обмислете.

4. Хазарт

Може би звучи логично, когато го четете, но все пак трябва да го кажем – харченето на пари за хазарт от кредитната карта е фатално. Това има още по-голямо значение и сила в днешни времена, когато депозирането на пари в онлайн букмейкъри, казина и покер зали е на няколко клика.

Не казвам да не играете хазарт, а само да не го правите, когато не разполате с пари. Още повече, ако го правите за забавление или за да премахвате стреса от себе си.

Когато многократно ви се случва да депозирате пари в хазартни сайтове и усещате, че сте зависими по някакъв начин, трябва много сериозно да преосмлите въобще притежанието на кредитна карта.

Евентуално решение: Ако сте зависим по някакъв начин изхвърлете кредитната карта в боклука. Точка.

Какво да запомните за плащането с кредитна карта

Като обобщение искам да ви кажа, че кредитната карта не ви дава допълнителни доходи. Тя ви помага в много отношения и ситуации, но е погрешно да мислите, че разполагате с парите на банката.

Ако имате задължения и не можете да ги погасите в рамките на гратисния период е много важно да се стараете да погасявате възможно най-голяма сума от тях. Минималната вноска е капан, с който банката неусетно ви налага своята прогресираща лихва.

Винаги търсете алтернативни начини за плащане, особено когато става въпрос за по-големи покупки. Обикновено ако не можете да изплатите сумата повече от 3-4 месеца не е добре да ползвате кредитна карта и има по-изгоден начин за плащане.

вторник, 26 март 2013 г.

Поскъпването на златото тепърва предстои

Поскъпването на златото тепърва предстои

Когато новонапечатаните пари се завъртят през цялата икономика, ще се усети истинската потребителска инфлация, смята финансовият мениджър на "Тавекс" Тони Панайотов

Георги Желязков, 25 март 2013  

 Г-н Панайотов, знаят ли хората в България какво е инвестиционно злато?

- Опитваме се да образоваме хората за ролята на инвестиционното злато. В тази връзка си сътрудничим си с с редица независими икономически  институти, правим семинари, създаваме вестник, в който различни експерти анализират както икономиката, така и ролята на златото в сегашната икономическа обстановка. Преди да влезем на пазара, хората в България не знаеха какво е инвестиционно злато и защо трябва да инвестират в него. Ние се стараем да стане ясно какви са предимствата и защо сега е моментът.

- Какви образователни кампании правите?

- Нашите образователни кампании са в насока да обясним на хората за ролята на златото като котва на стабилност както в исторически план, така и от гледна точка на съвременната финансова система.

- И хората започват ли да разбират?

- Честно казано започват. Все повече и повече хора купуват злато. Не мога да кажа, че съзнанието на българския инвеститор е достигнало някаква повратна точка, но клиентската база се разширява и все повече хора осъзнават какво предимство има златото пред недвижимите имоти, акциите, облигациите или хартиените пари.

- В момента има ли много хора, които да оставят злато и бижута, за да получават пари?

- Може би пазарът достигна една наситеност и обемите намаляват. Все по-малко хора продават злато. Виждаме, че се продават по-малко грамове, но може би много хора са разпродали златото си преди това.

Не може да се каже обаче, че хората продават само защото им трябват спешно пари. Понякога се продава, защото на бижутата им е минала модата, а понякога просто накитите вече не им трябват.

- Основните ви конкуренти при изкупуването на скрап са заложните къщи. Какви са конкурентните ви предимства?

- По принцип най-големите ни при изкупуването на скрап злато наистина са заложните къщи. Със сигурност ние даваме по-добри цени. Хората затова избират да идват при нас. Офисите са много по-приветливи, хората са усмихнати и не се чувствате все едно сте длъжен на някой.

- Когато получавате злато искате ли сертификат за качество?

- Бижутата се тестват на място, чрез еталон. Методът е достатъчно точен за малките транзакции. Когато количеството е по-голямо, най-добре е да се направи огнена проба, защото когато става въпрос  за големи количества и една хилядна има значение . Тя не се прави при нас, а в лицензирана лаборатория. Отива се на място там и ви казват колко карата е пробата.

- Интересът на хората в България към монетите само инвестиционен ли е или е с колекционерски характер?

- В момента инвестиционното злато, което продаваме, е 50% кюлчета и 50% монети. Ние продаваме основно монети с инвестиционен характер. Такива при нас са едноунциевите Кругерранд, Виенската филхармония, Канадският кленов лист, Американският орел, Китайската панда. Другите много интересни са тези от франковия стандарт, или така нареченият Латински монетарен съюз. Това са френски Наполеони, италианско Умберто, швейцарски Вренели. Те са в един и същ стандарт. Навремето те са били едва ли не първото евро. Всеки е знаел, че един наполеон тежи 5.806 грама и е бил универсално платежно средство, което е било приемано навсякъде.

- Какво бихте препоръчали на хората, когато решат да правят инвестиция в злато?

- Когато се прави инвестиция, дали за 10 хил. лв. или 100 хил. лв., винаги е хубаво някаква част от инвестицията да е в по-малки инвестиционни продукти. Ако си купите еднокилограмово кюлче и в един момент Ви потрябват пари, ще трябва да го продадете и да затворите цялата позиция. Ако обаче си купите пет кюлчета по 100 грама и всичко друго обърнете в малки монети по 500 лв., ще можете да получите 1000 лв., ако продадете две монети. Другото остава. Това позволява една гъвкавост и ликвидност. Тогава ще можете да получите бързи пари и точно колкото ви трябват.

- Миналата година златото регистрира доста малък растеж. Как убеждавате хората в момента да инвестират в злато?

- Това, което винаги сме казвали на хората е, че златото никога не се покачва или пада. Просто хартиените пари, в които се измерва цената, променят своята стойност. В момента цената е на 10%-20%, в зависимост от валутата, под най-високата си стойност от август-септември 2011 г.

В момента обаче всички печатат пари, и вече никой не го крие. Америка печата пари, Европа печата пари, Англия печата пари. Япония също обяви война на собствената си валута. Дори последният бастион на стабилност - швейцарският франк се поддържа изкуствено слаб. В крайна сметка това печатане на пари отлага неотложното за някакъв бъдещ период. Дълговите проблеми на никой не са се решили.

В началото на тази година много хора смятаха, че положението се е пооправило. Облигационните пазари в Европа се успокоиха, САЩ уж започва да се възстановява. Въпросът е, че цялото това нещо е изкуствено създадено от цялото печатане на пари. В момента, в който то спре, парите ще останат в икономиката и ще се появи инфлация.

В момента ние виждаме някаква инфлация, но тя не е потребителска инфлация. Лихвените проценти по ДЦК са ниски, а акциите започват да се възстановяват по някакъв начин. Но това не кореспондира с икономическите фундаменти. Основната цел на САЩ е да създават у хората усещане за богатство. Да си мислят, че акциите им са скъпи, че жилищата им са скъпи и да са спокойни за бъдещето. Само че това е изкуствено създадено с цялото това печатане на пари.

Създава се един балон във финансовите активи и не виждаме потребителска инфлация, защото всички тези напечатани пари спят в банките като свръх резерви. Преди кризата банките в САЩ поддържаха резерви колкото изискваше държавата. Сега поддържат многократно по-високи резерви, защото ги е страх да дават кредити. Новонапечатаните пари още не са влезли в икономиката. В момента, в който тези пари се завъртят през цялата икономика, ще се усети истинската потребителска инфлация, която ще удари петрола, електричеството, храните и хората ще започнат да разбират, че с печатане на пари не се гради просперитет.

- Тоест вие смятате, че в един момент златото ще пробие границата от 1 600 долара за тройунция, на която се задържа от доста време?

- В дългосрочен план когато започнат да изникват всички тези проблеми на световната икономика, ще се усети интереса към златото. Интересът към златото винаги е бил в условия на криза, в условия на войни, в инфлационни условия. Ако се погледне исторически, златото винаги е бил единственият актив, който в инфлационни времена е успявал да запази покупателната способност на спестяванията на хората.

Проблемите на икономиката тепърва предстоят. В момента са в режим на изчакване, което е причинено от цялото това печатане на пари и има едно фалшиво спокойствие на пазара. В момента, в който всичко това рухне като къщичка от карти, тогава ще видим истинския бум на инвестиции в злато. Исторически е доказано, че цената на златото се движи обратно пропорционално на доверието към финансовата система. Колкото по-ниско е доверието, толкова повече расте цената на златото.

- Как ще се отрази на златото това, което се случва в Кипър?

- Чистата конфискация е един вид заплаха. Скритата заплаха е инфлацията, която предстои. Тогава хора ще разберат, че доларите и еврото купуват все по-малко. Всичко ще започне да поскъпва и хората ще разберат, че трябва да има нещо реално, което се движи с тази инфлация, за да се запази покупателната способност. Златото няма да ви направи много богат. Просто ще съхрани кошницата, която в момента можете да си купите с тези пари и ще можете да си я купите и след 5-10 години.

В Европа положението е много критично. Не знам какво ще се случи занапред. Много е трудно да се направи някаква прогноза, когато знаем, че всяка една прогноза, която направим, няма да е направена на пазарен принцип, а на политически императив. Не може да се каже какво ще реши някое правителство.

- Централните банки продължават ли да купуват злато?

- Купуват. За 2012 г. са купили около 560 тона, което е най-високото ниво от 64 години насам. Купуват основно централните банки на развиващите се икономики. Това са Южна Корея, Русия. Китай не е много ясно какво прави. Той не дава данни към МВФ. Добиват доста, много малко се изнася, внасят адски много. Тайланд, Виетнам, Филипините, Казахстан също купуват много злато. Преди кризата тези икономики натрупаха доста резерви в долари и евро. На тях обаче не им трябват обезценяващи се пари и пренасочват тези активи към нещо реално, нещо което няма да им обезценява резервите.

- Защо тогава не расте цената, щом купуват толкова много?

- Никой не знае Китай колко купува. Може би не казват, защото ако кажат, това ще изстреля цената много високо. Китай няма интерес от това. Искат тихомълком да се освободят от доларовите и евровите резерви, без да причиняват пазарни сътресения. Никой не иска да се разбира, че купуват злато, защото ще обезценят своите резерви.

- Много хора наричат златото балон. Как бихте отговорили на това?

- Винаги сме чували, още когато цената стана 1000 долара за тройунция, че е балон и ще гръмне, но златото продължава да поскъпва. Няма как да стане балон при положение, че златото е много малка част от инвестиционните портфейли на хората. То е под 1%. Не е като през 80-те години, когато поскъпна много. Тогава е било около 10% от обема на финансовите активи. Сега няма мания да се купува злато.

- Как се отрази политическата криза в България на купуването на златото?

- Рязко увеличение в пъти нямаше, но в проценти - да. Със сигурност има някакво засилване.

- А след ситуацията в Кипър?

- Досега това, което се случваше в България никой не го интересуваше и само на нас ни се отрази. В момента това, което се случва в Кипър се отразява в цялата Еврозона. Данните за тази седмица, първата представителна седмица откакто се случи това, наистина са по-високи. Скоро ще имаме данните на колегите в другите държави и ще видим какво се случва. Има някакво засилване, но все още не мога да  цитирам точни цифри.

- Мислите ли, че част от руските пари в Кипър могат да се превърнат в злато?

- Лошата репутация там е постигната. Финансовата система на Кипър никога няма да е същата. Може и да отидат в Швейцария, могат да ги обърнат в злато и да си ги държат в тях. Хубавото на златото е, че е лесно преносимо. В малък обем имаш голяма стойност.

- Какво мислите за среброто като инвестиционен актив?

- То е много интересна инвестиция. В Европа за съжаление има голям недостатък, че се облага с ДДС. Инвестиционно злато - не.

- Защото е индустриален материал ли?

- Логиката на законодателя не знам каква е била. Може би защото е индустриална суровина. При златото едва 10% е за индустриални цели, докато при среброто е около 50%. Среброто е благороден метал и в същото време е индустриална суровина. При 70% от случаите, когато златото се качва и среброто се качва. В същото време при наченки на икономическо възстановяване, биха повлияли по-добре на среброто, отколкото на златото.

- Защо среброто е толкова евтино? Не е ли подценено?

- Среброто е 15-17 пъти по-разпространено в земната кора от златото. Това е много груб ориентир каква трябва да е зависимостта между цената на двата метала. В дългосрочен план 500-600 години назад, общо взето това е било. В момента коефициентът е между 40 и 60. На два път през миналия век съотношението е било приблизително 15-20, така че не е изключено отново да достигне тези нива.

понеделник, 25 март 2013 г.

Златото като актив


  "Виждам,че имаш визията за важните и стойностни неща в живота като цяло...Би ли споделил какво е отношението ти към златото? Като актив,като част от дeверсификацията на портфейла? И въобще мястото му в капитала според теб? Поздрави!"

  Това е въпрос на един анонимен абонат на блога. Колко ми се иска да знаех името ти приятелю. Въпросът ти е толкова съществен че е нужно да ти отговоря в отделна тема.

    Няма финансов експерт  на запад или у нас, който да не съветва инвеститорите да дeверсифицират инвестицииите си. Говорят на хората с разни гръмки, професионални термини като "дeверсификация, кол опция, левъридж и др." Колкото повече използват подобни термини, толкова по-големи специалисти изглеждат в своите и в хорските очи. Хората започват да им вярват и се оставят да бъдат измамени. Проблемът е в това , че в повечето случаи в които се говори за деверсификация на портфеила , въпросните експерти съветват клиентите си да влагат парите си в акции на различни компании. "Не слагай яйцата в една кошница" - мъдро съветват те. "Купувай акции на различни компании. Така ако загубиш от едната ще спечелиш от останалите." Изглежда разумно но не е. Да си влагаш париите само в акции, па макар и на различни компании не е никаква деверсификация. По една много проста причина: дори и да купуваме акции на различни фирми в своята същност акциите са един и същ актив. Рисков , книжен актив, това са акциите. Как може да диверсифицираш като влагаш парите си само в един актив - книжен,  макар и на различни фирми.   Време е  да спрем да използваме тази сложна дума и да го кажем простичко: разделяне да наличният капитал в закупуването на различни активи с цел минимализация  на евентуални загуби. Ще го кажем така, защото в живота инвеститор трябва да стане всеки обикновен човек и е нужно всички да разбират какво говорим. Истинско разделяне на инвестициите имаме когато ги вложим в различни активи: акции, държавни ценни книжа, авторски права, патенти, недвижими имоти, дялов капитал, комодити / ценни метали, петрол, полезни изкопаеми скъпоценни камъни и др./ произведения на изкуството и спестовни влогове.
      Най-разпространените активи, в които можем да влагаме парите са : акции, държавни ценни книжа, спестовни влогове, недвижими имоти , злато и произведения на изкуството.
      1. Акции - за да печелиш от акции е необходимо да имаш огромно познание в тази област. От стотиците хора ,които познавам само един има капацитета да търгува с акции и да спечели. Не е лесна работа и не бих посъветвал никого да играе на борсата. Не казвам че не се печели, но нека някой друг съветва хората да си купуват акции, няма да съм аз. От друга страна в Габрово имахме един достолепен старец, ходещ винаги с бял костюм, бяла шапка и бял мерцедес. Купил си навремето акции от Суецкият канал и до края на живота си живееше от дивидентите на компанията.
      2. Държавни ценни книжа - същото като акциите. Не е лъжица за всяка уста. Всеки да прави това от което разбира.
      3. Спестовни влогове - ето тука хората най-много се лъжат. "Сигурно като пари в банка!" Парите в банка изобщо не са сигурни. Инфлацията ги стопява каато сняг през пролетта. Бабата на жена ми имала в банката пари за един апартамент. Викала на дъщеря си да вземат да купят един. Дъщеря и казвала да си седят на сигурно в банката. След зимата на 1996-та си купиха с тях кутия вафли. Кое му е сигурното на парите в банката питам аз? Или сегашната ситуация в Кипър - правителството замисля да наложи 30% данък на влоговете.
     4. Произведения на изкуството - я всяка жаба да си знае гьола! Оставете инвестирането в произведения на изкуството на Боян Радев!
      5. Недвижимо имущество - ето това, по мое мнение, е най-добрата инвестиция. Но недвижимо имущество ,което в своята същност е актив. Не да изкупиш всеки недвижим имот, които ти се изпречи на пътя, а да закупиш такъв имот, за който още на другият ден ще се появят 5 човека за да ти го искат под наем. Имот който ще ти носи приходи веднага след покупката.
       6. Идваме и до златото. Питаш ме "какво е отношението ми към златото като актив, като част от дeверсификацията на портфейла?" Златото е най-сигурният актив за инвестиране. И то по много проста причина: златото никога не променя стойността  си. Според своята същност парите генерират инфлация и постоянно се обезценяват. Така сравнено с парите за които  се разменя, изглежда че златото постоянно покачва цената си, но то просто запазва своята стойност а парите за които се разменя се увеличават. Инвестирайки в злато човек няма да спечели, но със сигурност ще запази покупателната стойност на вложените си пари. А това е много, страшно много. Казано по най простият начин: ако оставиш 100 000 $ в банката след 50 години може изобщо да ги няма. Но и след 50 години с парите,които си оставил във вид на злато ще можеш да си купиш същото и като сега. Пенсионната система е въведена в Германия около 1850 година. В България в началото на 20 век и то само за гражданите. Разговарях веднъж с един старец и го попитах как са живели преди да е имало пенсии. "Има си начини" - ми каза той. " Когато са добре нещата си купуваш една жълтица, понякога купуваш две. И така пълниш гърненцето. На старини всеки месец продаваш по една и си живееш живота." -така ми каза.

Но не може всичко спечелено само в злато да обръщаш. Понеже се изкефих на въпроса, айде ще си издам виждането си за разделяне на наличният капитал в закупуването на различни активи с цел минимализиране на евентуални загуби. Диверсификация демек.

- дялове / като % собственост/  от компании и приходи от производствена и търговска дейности или услуги.

- недвижими имоти - приходи от отдаване под наем , амортизация и организиране на дейности.

- злато - като инвестиране на капиталовият излишък и финансов резерв.

- разходи - приходи от разходи. Това е най-трудно за разбиране, но има и такова животно. Най общо казано: чрез правилното извършване на разходи, намаляване размера на данъците , като по този начин се увеличава печалбата.

       Пирамидата е най-устойчивата система. Това е моето виждане за четирите ъгъла на устойчива финансова пирамида. Петият ъгъл най-горе е знанието, защото както са казали римляните : "Scientia potentia est - Знанието е сила"

Поздрави                                                                                     Андреян Иванов
       

понеделник, 18 март 2013 г.

Искаш ли да станеш богат?

    Хората харчат и харчат, и харчат , без изобщо да се замислят и да си дадат сметка какво изобщо правят. Често можеш да чуеш от някого " трябват ми пари." И за какво му трябват? За да харчи. А когато няма пари взема кредит и пак харчи. Купуват неща, които ако бяха се замислили щяха да осъзнаят че изобщо не са им нужни и само си хвърлят парите на вятъра. Ако само можеха да разберат че вещите не ги правят богати. Купувайки най-новите модели телевизори, мобифони, автомобили, часовници единствено с намерение да се покажете на околните и с цената на кредити или заеми , това изобщо не ви прави богати. Притежанието на вещи не е богатство. Богатство е да си собственик на активи, които ви носят непрестанен поток от пари. Затова и Бенджамин Франклин ви казва: "Харчете по-малко отколкото печелите." Да харчите повече отколкото печелите означава да го правите с кредити и заеми. Това ще ви убие един ден. Да харчите по-малко, отколкото печелите означава да ви остават пари.
Но не чакайте да ви останат пари за да спестите накрая някой лев. Заделяйте още в началото определена сума но не по-малко от 10% от приходите ви и след това харчете останалото. Но набийте си в картуните че спестените пари не са за да си купиш накрая мечтаната плазма или каквато ви е там мечтата. Не са и за черни дни, както казва тъпата народна поговорка. Те и сега дните са черни ако живееш от заплата на заплата. Тези пари ги спестяваш за да ИНВЕСТИРАШ! Да купиш първият си в живота актив , па макар и да е машина за пуканки . Какъвто и да е той, активът носи приходи. Ако не ставаш за търговец- купи нещо и го дай под наем. В момента в който започнеш да получаваш пари от две места: от досегашната си заплата и от актива си, ще разбереш за какво ти говоря. А само се опитай да си представиш какво е  да получаваш пари от 10 места. Представи ли си? Сега разбра ли защо трябва да харчиш по-малко от това,което печелиш и да спестяваш?

Поздрави                                                                                                Андреян Иванов

Животът не е толкова лек ,колкото си мислите.

Единственият начин да забогатееш - това е реализъм и пределна честност. Трябва да напуснеш света на илюзиите, който съществува единствено на страниците на списанията и на екрана на телевизора. Всичко не е толкова лесно, колкото ви уверяват. Животът е жестока работа и хората получават сериозни травми. Поради това, ако искаш да спечелиш е нужно да бъдеш корав като кремък и готов да работиш с лакти и юмруци.                            Доналд Тръмп

четвъртък, 7 март 2013 г.

Милионерски манталитет

      Милионерски манталитет - това е състояние на ума, при който вие съсредоточавате всички свои знания, умения и навици за постигане на целите.