вторник, 25 октомври 2016 г.

Питаха го: „Колко хора щяха да нахранят парите, за които си купи тази кола?“

"За интересна случка разказва собственикът на спортен автомобил Шевролет Корвет – Том Никълсън.
Той е бил попитан от случаен човек – „Колко хора щяха да се нахранят с парите, за които си купил тази кола?“
Ето какво отговаря американецът Никълсън: „Аз му отговорих, че не съм сигурен колко точно хора щяха да се нахранят с тези пари, но знам колко семейства съм нахранил с тази покупка. Това са хората от завода, където автомобилът е произведен, хората, които правят гумите, хората, които правят различните компоненти, хората, които правят електрониката, хората, чиито камиони извозват автомобила, хората, които работят в автокъщата, от която съм го купил, и още много други по веригата. Така че трябва да си призная, че нямам точният отговор на на това колко хора биха били нахранени с тези пари.
Но това е прост пример за това, че трябва да се уважават хората. Когато си купуваш нещо, ти слагаш пари в джоба на всеки работник, допринесъл с нещо за продукта и така помагаш да има достойнство, оценявайки неговите умения. А когато дадеш на някого нещо за нищо, ти го лишаваш от неговото достойнство и самоуважение."

 Страхотна история за различният начин на мислене на бедните хора и богатите. Онзи, задалият въпроса е човек с типично бедняшко мислене. Той мисли колко хора биха се нахранили с парите за автомобила ако вместо да го купи беше ги раздал на бедните. Бедните имат психическата нагласа да им ДАВАТ просто така, без нищо. Такива са, свикнали са да им се дава на готово, да има нещо безплатно, промоция някаква. А богатият мисли че е платил на работещите за трудът им. Подпомогнал е икономиката с покупките си. Бедните никога няма да станат богати и богатите никога няма да станат бедни - заради начинът си на мислене. Както казах - страхотна история! Поздрави.