понеделник, 30 декември 2013 г.

Не гледайте телевизия


Американският лингвист, политически есеист и философ Ноам Чомски дълго време продължава да предизвиква смут и коментари със съставения от него списък, озаглавен "10 начина за манипулиране от медиите".Руските автори в Adme.ru припомнят изброените от него техники за манипулация, посочени отдавна, но все още валидни и практикувани днес, в много държави.
Става дума за следното:
1. Разсейване
Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Отвличането на вниманието е съществена възможност гражданите да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.
Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят.
2. Създаване на проблем и предлагане на решението му
Този метод се нарича "проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, вид "ситуация", която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й. Например, изброяването на нарастващо насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, които са довели до това гражданите да изискват по-строги мерки за сигурност и политики, ограничаващи гражданските свободи. Или, осланяне на икономическата криза, за да бъдат нарушвавани социалните права и да бъдат съкращавани градските услуги.
3. Процес на постепенно налагане
За да наложиш една непопулярна мярка, трябва да го правиш постепенно - ден след ден, година след година. По този начин са налагани принципно нови социално-икономически условия (неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Намаляването на функциите на държавата, приватизацията, несигурността, нестабилността, масовата безработица, заплатите, които вече не осигуряват достоен живот - ако всичко това се случи по едно и също време, най-вероятно ще доведе до революция.
4. Отлагане
Друг начин да се прокара непопулярно решение е като то се представи като "болезнено и необходимо" и се постигне в момента съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се споразумеят с държавата и с бизнеса за лица, пострадали в бъдеще, отколкото в настоящето. Първо, защото ситуацията няма да се случи веднага. И второ, защото хората по целия свят са склонни винаги да таят наивната надежда, че "утре ще бъде по-добре" и че жертвите, поискани от тях, ще бъдат избегнати. Това дава възможност на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.
5. Третиране на хората като малки деца
Някои промоционални изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и тон, като че ли хората отпред са деца в училищна възраст със забавяне в развитието, или са психически болни лица.
Заради печалбата, някой се опитва да заблуди слушателя, използвайки инфантилни завои на словото. Защо? Ако някой се отнася към човека, както към дете на не повече от 12 години, има голяма вероятност реакцията на човека да не е критична оценка, която е нехарактерната за децата по 12.
6. Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл
Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и, в крайна сметка, до голяма степен ги лишава от способността на критично мислене. Освен това, използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение.
7. Поддържане на невежество сред населението. Култивиране на посредственост
Целта е да се гарантира, че хората не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и да се огъват на чуждата воля. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото се снижава.Масите са правени бедни и посредствени, така че невежеството, което отделя по-ниски от по-високите социални класи, да остане на ниво, което ниските класи не могат да преодолеят.
8. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността
Въвеждане в населението на мислене, че е хубаво или правилно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.
9. Засилване на чувството за вина
Внушаване на човека да вярва, че само той е виновен за собствените си нещастия, които се случват поради липсата на негови умствени способности, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се впуска в самоунижение, обвинява се, причинявайки си депресия, което води, наред с други неща, до застой. Без действие, за всяка революция не може и да иде реч!
10. Да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си
През последните 50 години напредъкът в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която се ползва и се упражнява от управляващите класи.
Благодарение на невробиологията и приложната психология, "системата" има на свое разположение задълбочени познания за човека, както по физиология, така и по психология. Тя е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма мощност и повече хора под контрола си.
Източник: Мениджър NEWS

Парите, които никога не умират…

Gold Compass
Голяма част от съвременните политици, и, за съжаление – икономисти, продължават да разпространяват мита, че централните банки, управлявайки парите, гарантират стабилност и просперитет. Още повече, някои стигат дотам, че твърдят как растеж, просперитет и глобална експанзия на търговията и индустрията не са възможни без книжни пари и постоянна инфлация.
Историята обаче изобилства с противоположни примери. Когато Британия буквално „управлява света”, създавайки империя, над която „слънцето никога не залязва”, цените всъщност спадат – потребителската кошница на обикновения човек поевтинява с 16% за 114 години от началото на 19-ти век до Първата световна война. Периодът след Гражданската война в САЩ до 1932 г. – когато по средата на депресията Рузвелт променя из основи икономическия ред – е белязан със запазване на покупателната сила на долара. За сметка на това, от 1914 година до сега цените във Великобритания са нараснали 75 пъти, а американският долар вече купува 20 пъти по-малко стоки и услуги на пазара в сравнение с 1933 г.
Какво разделя тези епохи в развитието на някогашните глобални хегемони? Отговорът е един – водоразделът е премахването на връзката между валутата и златото. Когато парите са злато, или обменими в злато, стабилността е правило, а когато са оставени на политическите решения – инфлацията се превръща в ежедневие.
Ако се вгледаме в миналото, книжните пари са изключение и новост, а не правило. За сметка на това, благородните метали – златото исреброто – са били почти универсални „пари” за всички относително цивилизовани общества. В края на средните векове – от средата на 13-ти до началото на 16-ти век – цените на основните хранителни продукти, като жито, ечемик, месо остават непроменени. Тогава за дребни транзакции в търговията се използват сребърни и медни монети. Когато обаче, след откриването на Америка и огромните залежи на сребро и мед, тези два метала стават изобилни в Европа, цените започват да растат – но само измерени в сребърните парични единици. Всъщност, изменя се съотношението в стойността злато/сребро  – от 8 към 1 (т.е. един грам злато струва 8 грама сребро), до 15 към 1 – а цените в злато остават стабилни.
Да се обърнем към зародиша на съвременните банки. Най-разпространеният пример е за търговците, които в късното средновековие са търгували между италианските градове-държави и Ориента. Типичната история е за търговеца, който заминава, да речем, от Венеция за Дамаск, за да купи коприна и подправки, които после да докара обратно в Европа. За него е по-сигурно да депозира пари при венецианския „банкер”, да получи писмо, с което неговата платежоспособност се потвърждава, и да го представи след няколкоседмичното пътуване на партньора-банкер на мястото на тържището, който да осъществи плащането за покупките. Но кое прави това възможно? Единствено вярата, че търговецът е депозирал стабилни пари – т.е. злато. А местните търговци не се интересуват от паричните системи във Венеция – за тях е достатъчно да получат плащане в нещо, което има универсална стойност – т.е. отново злато.
Да се обърнем и към нашите земи. Редица изследователи посочват, че българите се позамогнали по време на Руско-турската война през 1878 г. и така успели да изкупят много земи от изселващото се турско население. Парите влезли покрай харчовете на руската войска. Да се запитаме обаче как така чуждата войска харчи заплатите си в друга държава, населението с готовност приема парите, а след това с тях плаща на хора, които напускат и се заселват в други части на Османската империя. Нито дума затова не се среща при историците – не се говори за валутни спекуланти, банкери-мошеници или ограничения за внос и износ на валута, като че ли това е най-естествен процес. И всъщност е точно това – войниците плащат със злато и сребро, българите приемат и си изчистват сметките с турските чифликчии, които също (макар и „врагове”) нямат нищо против.
Когато  Софийското браншово бакалско сдружение решава да си построи дружествен дом през  1897 година, то купува парцел в началото на бул. Дондуков за около 12 000 лева. На практика то плаща  малко над половин унция злато за квадратен метър – или в днешни пари, около 600-700 евро на квадратен метър земя в центъра на София, точно колкото се продават имотите и сега.
Да си зададем въпроса  как Княжество България – все още зависимо от Османската империя, без никаква финансова система, с едва прохождаща индустрия – успява да издаде облигации по външни заеми в края на 19-ти век. При това – платими в български левове и то със срок 30-40 години. Всъщност, дългът може да бъде платен и във франкове, марки, крони или лири – което няма особено значение, защото валутите са обезпечени със злато, точно както и българският лев. А лихвите са фиксирани – за 40 години – без уговорки, индексации, сложни формули и обвързване с инфлацията! Просто заемите са били известни като „5-процентния български златен заем” и т.н. – а това е било достатъчно, за да се създаде доверие към младата държава. Затова и шокът от Първата световна война е толкова голям – кредиторите, от незапомнени времена, приемат за най-естествено заемите да се плащат в злато, а българското правителство (както и почти всички други участници във войната, и особено – загубилите) отказва. За тях няма значение какво пише на облигацията – левове, франкове, марки – а това, че когато са отпускали кредита, са очаквали да получат обратно същата равностойност в злато.
И сега към 20-ти век – белязан с масови финансови катаклизми и инфлация. През 30-те години, масовите семейни автомобили се продават за 500-700 долара – което изглежда малко  шокиращо по сегашните ни представи за цените. Но това са 15-20 унции злато (по тогавашната фиксирана цена от 35 долара за унция). Същото количество злато сега има стойност 25000-34000 долара – отново един среден масов автомобил в САЩ. В разгара на депресията типичната фамилна къща се продава около 4000 долара – или между 110 и 120 унции злато. В момента, отново в тежка криза и отново със спадащи цени на имотите, това количество злато има покупателна сила от 180-200 хиляди долара – което е средната цена в средно скъп щат по източното крайбрежие на  САЩ. Неслучайно, мнозина от по-старото поколение приемат, че един висококачествен мъжки костюм винаги струва около 1 унция злато.
Може да вземем и малко по-скорошен и донякъде скандален пример. В учебниците по стопанска история началото на 1970-те години се описва като времето на рязкото поскъпване на петрола. За целия период от края на Втората световна война докъм 1970 г. суровият петрол струва около 3 долара за барел. После само за три години цената стига 12-13 долара. Дали това е някакъв геополитически заговор на страните-износители от Близкия Изток? Или пък изведнъж петролът започва бързо да се изчерпва? А всъщност става друго – през 1971 г. президентът на САЩ Ричард Никсън официално отменя ангажимента да обмени доларите, държани като резерви от чуждестранните правителства и централни банки, в злато при курс от 35 долара за 1 унция. За няколко години цената на златото скача до 150 долара на пазара. Излиза, че петролният картел единствено иска да запази цената на петрола, измерена в злато – и високата цена в действителност е реакция на обезценяването на книжния долар от политиците.
Всички тези примери вероятно вече показват какво трябва да „заровим в гърне на двора”, ако искаме да оставим нещо на внуците. Едно от качествата на парите – според икономическата теория и няколко хиляди години опит в човешката история – е съхранение на стойността. Не е достатъчно парите да са удобни за употреба, или да се приемат в търговията от много хора. Нужно е да има доверие, че покупателната им сила ще се запази в дълги отрязъци от време. Ето защо златото със сигурност е повече пари от банкнотите, издавани от съвременните централни банки без никакво покритие. Ако искаме съхранение на стойността, предпочитаме злато, а не хартия.
Друго предимство на златото – разглеждано като съхранител на стойността – е в това, че ценността му не зависи от политически декрет. Обратно, хартиените пари и облигациите са всъщност „обещания за плащане”. Те са ценни, доколкото този, който ги е издал, спази обещанието си. Вероятно не е нужно да напомняме стотиците парични реформи по света, при които след смяна на властта или други катаклизми, правителствата отменят стари пари и издават нови, или отказват да изплащат дълговете си. Отделно от това, правителствата нямат ограничение колко такива „обещания” ще напечатат – независимо от наличните в икономиката стоки и услуги. Банкнота в джоба днес може да купува панталон, а на следващия ден – парче хляб, в зависимост от действията на политиците. Златото обаче е търсено глобално, независимо от политически режим или икономически платформи. То може да се размени за стоки и услуги в почти всяка точка на света, независимо каква идеология изповядват управниците там. Стойността му не може да изчезне с решение на правителството.
Не на последно място, златото може да съхранява покупателната сила без да е активна инвестиция по своята същност. Мнозина сравняват покупката на злато с покупка на акции в компании или други финансови инструменти. Но това са несравними действия – активното инвестиране изисква познания, време за постоянен анализ и носи риск от загуба. А какво да правят пасивните спестители – които искат без да носят търговски и финансов риск да запазят покупателната сила на спестяванията си? Как да може да има спестяване, без то да е пряко вложено в стопански дейности, които винаги са свързани с несигурности и риск? Традиционно, спестителите са държали „пари” – но само когато парите са били злато. Защо да изневеряваме на някоко хилядолетия успешна традиция?

понеделник, 23 декември 2013 г.

Годината на Коня – 2014

      
       Конят е силно, грациозно и вечно устремено напред животно. Чужди са му мудността, колебливостта и флегматичността. В тази връзка настъпващата 2014 г. обещава да е непредсказуема, богата на различни събития, повечето от които хубави.Конят е символ на благородството и добротата, той е с открито сърце, затова ще създава пречки пред злонамерените. Годината на Коня ще поднесе на всеки прекрасния шанс да промени живота си към по-добър.
       Много хора ще открият в себе си неподозирани качества като амбициозност, напористост, ще усетят прилив на енергия, ще са по-уверени в собствените си сили.Символът на Новата година - Конят подсказва, че много хора ще получат помощ за решаването на проблеми, които "висят" нерешени от години. Още в началото на 2014 г. значително ще се подобри ситуацията, но с решаването на един проблем възниква нов. Бъдете упорити и се старайте да не се тревожите за нищо, за да успеете.  През новата година хората ще свалят маските и ще покажат истинското си лице. Много от тях ще се избавят от своите предразсъдъци и стереотипи, които им спъваха развитието в различни области. Новият поглед ще им позволи да правят по-точни заключения за различните ситуации, в които попадат.
       Годината на  дървения кон е  време за бързи победи, неочаквани приключения, и изненади и романтика. Това е една отлична година за пътуване, и по-далеч и встрани от утъпкания път,  към по-добро. Време за енергичност и постигане на добри резултати. Решителните действия носят победа. В годината на коня трябва да се действа бързо, но ако не сте 100% сигурни за решението, по-добре не го реализирайте. Събитията се движат толкова бързо в в годината на коня, че не искате да галопират в грешната посока.В китайската астрология,  годината на коня се смята, че носи късмет и добри неща.
      Годината на Коня – 2014 се очаква да донесе на хората нестабилност и промени в живота, даже в ежедневието. Ето защо е важно да се действа планирано и премислено, да сме внимателни и бдителни. На много зодиакални знаци през следващата година обаче може изненадващо да им провърви. Преследването на конкрентна цел чрез стриктното спазване на план и дисциплина е възможно най-накрая да доведе до постигане на бленуваните мечти и промени в живота.
      Във финансовата област годината на Коня 2014 носи със себе си възможности за  финансов ръст. Напълно възможно е повишение в службата или пък успешно стартиране на собствен бизнес. А тези, които вече имат собствена фирма, могат да се надяват на разширение и много професионални успехи.
 
  ПОЖЕЛАВАМ ВИ ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА, НЕКА ТЯ ВИ ДОНЕСЕ  МНОГО ЗДРАВЕ И УСПЕХИ ! - Андреян Иванов

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Финансовите възможности на българите растат


понеделник, 9 декември 2013 г.

Притча за желанията

Един мъж мечтаел за по-добър живот. Не му харесвал домът, в който живеел, дрехите, които носел. Въобще, нищо от това, което го обкръжавало. Питал се, защо някои имат всичко, за което може да се мечтае, а той няма нищо. "Само ако имах хубава къща, красива жена и много пари, бих могъл да бъда щастлив" - мислел си той по цели дни. И веднъж срещнал Вълшебник.
-Чух мислите ти - казал Вълшебникът. - И съм готов да ти помогна. Кажи ми какво искаш и ще изпълня желанието ти.
Мъжът отначало не можел да повярва на щастието си:
-Нима става така? Просто да поискам и всичко да се изпълни! Навярно ще искаш нещо в замяна?
Но Вълшебникът отвърнал, че нищо не му трябва.
-Ти се молиш отдавна и помислих, че точно знаеш какво ти е нужно. Просто поискай и ще се сбъдне!
-Чудесно! - зарадвал се мъжът. - Трябва ми голяма, луксозна къща. Жена - красавица, но да умее и да готви. Нужно ми е още да имам винаги много, много пари!
-Добре! - казал Вълшебникът. - Легни да се наспиш и когато станеш утре, ще имаш всичко това.
Действително, на следващата сутрин мъжът се събудил в голям, разкошен дом, посрещнала го ослепителна красавица, а закуската вече била готова. Всичко било великолепно. В банката имало открита сметка на негово име и колкото и да теглел от нея, тя непрекъснато се попълвала. Отначало мъжът не можел да повярва, че това се случва с него. Той бил просто във възторг!
Но минавали дни и месеци, в живота му нищо не се променяло. И той не можел да разбере, какво все пак не му достига, какво може още да му е нужно, когато има всичко. Със сигурност чувствал, че така и не е придобил желаното щастие. И отново започнал да призовава Вълшебника.
-Защо не съм щастлив, след като имам всичко? - попитал мъжът Вълшебника, когато той се появил отново.
-Изпълних всичко, което поиска. Наслаждавай се на щастието си!
-Не мога. Чувствам се самотен в този огромен дом. Красивата жена не ме радва, парите не ми носят удовлетворение. Защо? Отговори ми, Вълшебнико!
-Ти поиска дом, но не и топлина и уют в него! Поиска красива жена, но не и любов и разбиране! Поиска пари, но не и свободата, силата и радостта, които могат да ти донесат!
Мъжът се зарадвал:
-Благодаря ти! Стана ми напълно ясно и искам всичко това. Дай ми го!
-Е, след като всичко си разбрал, иди и го създай сам! - казал Вълшебникът и изчезнал.
Мъжът се пробудил в предишния си дом, сам, без жена и пари. Но затова пък притежавал увереността и знанието за това, какво иска наистина.

петък, 6 декември 2013 г.

Уорън Бъфет обявен за инвеститор на столетието

Милиардерът Уорън Бъфет бе обявен за най-добрият инвеститор в света за последните 100 години според изследване на американското Национално бюро за икономически изследвания.
Неговата компания Berkshire Hathaway е с най-значими резултати по доходност в сравнение с всички останали големи инвестиционни фондове, които са на пазара поне от 30 години насам.
Експертите от Националното бюро  за икономически изследвания са анализирали дейността на всички компании на американския пазар от 1926 до 2011 г. Анализът показал, че  Berkshire Hathaway  отбелязва рекордните 0.76% от 1976 г. по сборни критерии за ефективност на управлението на фондове, отчитащи доходност и риск. Постиженията на инвестиционния фонд на Бъфет са почти двойно по-високи от средния показател на американския фондов пазар за този период, който е  0,39, както и спрямо показателите на всички 196 най-големи инвестиционни фондове в САЩ.
Залог за успеха на Бъфет от една страна е застрахователният му бизнес, който обезпечава Berkshire Hathaway с евтини заемни средства, а от друга страна – навременните вложения в не толкова скъпи, но безопасни и висококачествени активи. Печалбите на милиардера са главно от това, че подбира правилно обектите на вложения, а не от оказван натиск в стратегията на компанията, която притежава, се отбелязва в изследването.
„Финансовите резултати на Бъфет не бива да се смятат за късмет. Те отразяват ценности и качествата на прилагането им в инвестиционни стратегии” цитира агенция Bloomberg част от доклада на Националното бюро. "Ако можехте да се върнете в миналото, в 1976 г., то, няма никакво съмнение, че първото, което трябва да направите, е да си купите акции на Berkshire”, посочват още експертите
Към момента Berkshire притежава акции на различни компании на обща стойност 104,9 млрд. долара. С най-голям дял в тях са пакетите на American Express, Coca-Cola, International Business Machines и Wells Fargo в размер на 58,4 млрд. долара общо.
За инвеститорите, които копират стратегията на Бъфет, най-важна обаче е информацията от акциите на кои компании се интересува напоследък той. Berkshire увеличава дела си в  Bank of New York Mellon, финансовата компания US Bancorp, в оператора на медицински клиники DaVita HealthCare Partners, в провайдера на спътникова телевизия DirecTV и във Verisign, която се занимава с поддръжка на интернет инфраструктура. В петролния  сектор Бъфет купи пакет акции ог Exxon Mobil и Suncor Energy и намали дела си в ConocoPhillips.

Всичко си има време.

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

Еклисиаст