неделя, 26 май 2013 г.

Най-известните бизнес цитати от филми


Най-известните бизнес цитати от филми

 Най-известните бизнес цитати от филми, подбрани от сп."Форбс":

Уолстрийт (1987)
Майкъл Дъглас и Чарли Шийн пресъздават образите на алчния Гордън Геко и неговото протеже Бъд Фокс. Цитат на Геко: „Алчността е, как да се изразя, хубаво нещо. Алчността е нещо добро, нещо което работи. Алчността пречиства, влиза в дълбините и улавя същността на еволюционния дух. Алчността във всичките й форми - алчност за живот, за пари, за любов или за знание е карала човечеството да върви напред."
Хвани ме, ако можеш (2002)
Филмът разказва истинската история на фалшификатора и измамник Франк Абигейл. Абигейл е фалшифицирал пари и дипломи и се е представял успешно за самолетен пилот, адвокат и лекар. Цитат:
Две мишки паднали в кофа със сметана. Едната бързо се предала и се удавила. Другата обаче, не се предавала, тя се опитвала да се спаси и толкова усърдно махала с крачета, че разбила сметаната и я направила масло. Така тя успяла да стъпи по-нагоре и да излезе от кофата."
Pursuit Of Happyness (2006)
Разказва истинската история на Крис Гарднър (Уил Смит), който става милионер, след като преживява трудни моменти, включително това да е бездомен. Цитат на Гарднър към сина му:
Ако имаш мечта, я пази много добре. Когато хората не могат да направят нещо, те обичат да повтарят на другите как то е невъзможно."
Апартаментът (1960)
Цитат от Шелдрейк към Бакстър:
Обикновено са нужни години работа, за да се изкачиш на 24-ия етаж. Трябват обаче само 30 секунди, за да се окажеш на улицата".
Имате поща (1998)
Романтична комедия с участието на Том Ханкс и Мег Раян. Цитат:
Целта на места като Starbucks е да накарат хора, които не могат да вземат нито едно решение в живота си, да направят 6 решения, само докато поръчват едно кафе. Така хора, които не знаят къде са и какво правят в живота, могат срещу 2.95 долара да се почувстват много силни и решително да заявят „Искам дълго капучино без кофеин."
Кръстникът (1972)
Цитат на Дон Корелоне: „Ще му направа оферта, която не може откаже."
Boiler Room (2000)
Сет Дейвис започва работа в брокерска къща с мечта за лесни милиони. Цитат: „При всяко телефонно обаждане някой продава нещо на другия. Или ти ще продадеш акции на клиента, или клиентът ще продаде на теб причина, за да не ги купи. Въпросът е кой ще успее да направи продажбата."
Coming to America (1988)
Еди Мърфи играе роля на принц от измислена африканска държава. Той започва работа в ресторант за бързо хранене, защото иска да види какъв е обикновения живот. Докато мие пода с колега, друг ги поучава: „И аз като вас, момчета, започнах с миене на пода, но днес... вече мия марулята. Утре ще се издигна до пържените картофи, а после до грила. И така, скоро ще стана асистент мениджър. И там вече започват големите пари..."
Scarface (1983)
Ал Пачино играе богат трафикант на кокаин в Маями. Цитат: „Никога не подценявай алчността на опонента си"
Междузвездни войни, епизод 5 (1980)
Цитат на Йода: „Или правиш нещо, или не го правиш. Няма такова нещо като да се опитваш да направиш."
Miracle (2004)
Това е истинската история на американския отбор по хокей на Олимпийските игри през 1980 г. Цитат на треньора към играчите: „Мислите си, че можете да станете победители като карате само на талант. Господа, вие нямате достатъчно талант, за да победите само с талант."
Caddyshack (1980)
Една от най-цитираните комедии. Героят Ал Червик към брокера си: „Купувай, купувай, купувай! Какво? Всички купуват? Тогава продавай, продавай, продавай!"
Работещо момиче (1988)
Мелани Грифит играе ролята на Тес Макгил, която се опитва със всякакви средства да се издигне в кариерата. Цитат на щефката й катрин: „Никога не прекъсвай отношения с хората. Никога не знаеш - днес новак, утре старши партньор."

За глупоста

   Едно малко момче влязло в магазина. Магазинерът веднага го познал и казал на клиентите си:
     - Това е най-глупавото момче на света. Гледайте! Казвайки това той извадил от джоба си една монета от 25 цента и една банкнота от един долар.
     - Хей момче - казал магазинерът- кое от двете искаш?
  Момчето се пресегнало и взело монетата от 25 цента и си тръгнало.
    - Ето, видяхте ли? -казал на клиентите си магазинерът. Глупаво момче, не разбира от пари.
  Един от клиентите силно се заинтригувал от ставащото и се затичал след детето. Когато го настигнал, го попитал:
    - Момче, ти не познаваш ли парите? Защо взе монетата а не банкнотата от един долар?
    - Защото - отвърнало момчето - в деня, в който взема банкнотата играта ще свърши.

събота, 25 май 2013 г.

Бизнес ангели

       Когато стартираме нов бизнес и се нуждаем от финансов капитал, веднага и единствено се сещаме за кредит от банката. В действителност има много начини да финансираме прохождащият си бизнес. Един от най-интересните и може би най-удачните от гледна точка на цената , която ще платим за финансирането , е свързването с Бизнес ангел.
      Бизнес ангелите са рискови инвеститори, разполагащи със свободни финансови капитали и готови да инвестират в стартиращи компании, нещо което банките не биха сторили. Както е известно, банките желаят фирмата която ще бъде финансирана да има своя кредитна и финансова история, каквато стартиращите компании нямат. Бизнес ангелите се организират в така наречените "мрежи на Бизнес ангели" и такива мрежи има навсякъде по света. Българската мрежа на Бизнес ангелите е създадена през 2007 година и може да осъществите контакт на нейният сайт : http://bban.eu/

      Процедурата по контакта е следната: регистрирате се на сайта. Описвате на формуляр идеята си за бизнес. Формулярът е на разположение на всички Бизнес ангели. В случай че един или няколко Бизнес ангела се заинтересуват от вашата идея, те ще се свържат с Вас за уточняващи въпроси. Следващата стъпка е да бъдете поканени на среща за презентация на идеята Ви. Независимо обаче, колко е била добра Вашата презентация, решаваща роля за по нататъшните бизнес отношения сте Вие самият и Вашата личност. Бизнес ангелите инвестират във Вас и затова е необходимо по време на общуването да се получи личностна симпатия.
     При положително развитие на нещата Бизнес ангелът ще инвестира във Вашият проект срещу дялова от компанията Ви. Можете да изберете да получите само финансиране или да имате финансиране плюс един ментор в лицето на Вашият Бизнес ангел, който да Ви помага със съвети при изграждането на новият си бизнес.

     Разгледайте сайта на "Българска Мрежа на Бизнес Ангелите" и открийте начина за стартиране на новата си идея.

Поздрави и успех!                                                             Андреян Иванов

Може ли оптимизмът да се научи?

Ако следвате тези пет стъпки, е възможно, твърди Кармайн Гало, инструктор по комуникация на едни от най-известните световни брандове в света
18 май 2013, 14:33 a+ a- a


Снимка: Gallocommunications
Висшите мениджъри са по-оптимистични по отношение на почти всичко, свързано с работата, според изследване по поръчка на USA Today сред 293 000 респонденти. По някаква причина лидерите виждат светло бъдеще в гъстата мъгла. Макар че изследването е фокусирано върху редиците на висшето ръководство, същото може да се каже за вдъхновяващите личности на всички нива. „Обратното на лидер на е последовател. Обратното на лидер е песимист“, пише Маркъс Бъкингам в „Едно нещо, което трябва да знаете“. Ако искате да убедите другите във вашия начин на мислене, трябва да излъчвате оптимизъм, сила и увереност. Може ли оптимизмът да се научи? Възможно е, ако следваме тези пет стъпки, твърди Кармайн Гало в „Запали ги“ (Ciela):
1. Надграждайте вашите сили. Вдъхновяващите комуникатори се фокусират върху постиженията си; те се учат от неуспехите, но никога не ги приемат като „провали“. Събитията, които повечето от нас биха приели като катастрофални, са просто кратковременни обрати в техните очи. Така например Google препоръчва на инженерите си да прекарват 20% от времето си в мечти по нови идеи и очаква да се „провалят“ в 70% от пректите.  Когато получават възможност безнаказано да се провалят, те реално увеличават шансовете си за успех.
2. Излъчвайте оптимизъм. Психолозите са установили, че ако външно показваме признаци на увереност, ще се чувстваме уверени и отвътре.  Списание Men's Health  разглежда темата за невербалната привлекателност в една статия. Прочутият изследовател на невербалната комуникация Пол Екман доказва в свой експеримент, че ако прекарате достатъчно време мръщейки се, вие ще започнете да се чувствате тъжни. Ако се изправите и вървите целеустремено, ще се почувствате много по-уверени.  Поведението ви трябва да бъде позитивно и уверено. Покажете, че сте човек на действието.  Думите са важни, но това което тялото ви казва, има не по-малко значение. Стойката ви трябва да е изправена, движенията енергични, походката целеустремена и да гледате събеседника в очите.
3. Говорете добре за себе си, особено ако говорите на себе си. Ако мислите, че не можете да неправите нещо, има всички изгледи да не успеете.
4. Обградете се със строители, а не с рушители.  Вие сте толкова добри, колкото и хората, с които общувате най-често. Степента на прогреса се базира на това колко позитивно външно влияние получаваме от учители, връстници и родители.
5. Мислете мащабно. Вдъхновяващите индивиди мечтаят по-мащабно от другите. Техният живот преминава в търсене на „величави фикс идеи“, както казва мотивационният гуру Тони Робинсън. Целите на повечето хора са да си платят сметките, да преживеят, да оцелеят, да избутат деня – накратко, те са хванати в капана на изкарването на прехраната си, вместо да проектират живота си, пише той в „Събуждане на вътрешния гигант“. Ако искаме да открием истинските си възможности, трябва да намерим цел, достатъчно голяма, за да ни предизвика да надскочим границите си и да намери истинския си потенциал.

За държавата и данъците

       Големият Тери Пратчет. Не само  казва много истини, но и така умее да ги извърти че винаги е забавно. Помня , пътувахме за състезание в Германия и една колежка пред мен четеше книга за ония щурите от света на диска. По едно време тя заспа и аз взех книгата за да я погледна. Прочетох само първата страница и си казах: " Егати мъдреца е тоя?!" След това изкупих почти всичките му книги. Не само се попилях от смях но и научих много ценни неща вплетени от Майстора в книгите му.
    Сега за данъците. Една държава съществува главно от приходите събрани от данъци. Юридическите лица, или така наречените Фирми, внасят в хазната на държавата първо данък ДДС, дължим за всяка своя сделка. След това ежемесечно внасят около 50% от социалните осигуровки на всеки свой служител. В края на годината внасят 10% за сумите, които са им останали като печалба. И накрая, ако собствениците на дружеството решат да си разделят дивиденти ще платят още 5% данък.
    Всяко наето с договор лице заплаща около 50% от социалните си осигуровки и 10% данък приход, наречен "плосък данък". Откъде идват обаче парите на наетият служител, с които той заплаща данъците си. Отново от фирмата, която го е наела.
    Така че и двете основни пера , от които държавата попълва бюджета си, идват от фирмите. Да го кажем така: фирмите издържат съществуването на  държавата. Фирмите хранят държавните служители. И като казах държавни служители само да вметна: държавните служители не плащат данък социално осигуряване и данък приход. Само им се начислява такъв данък като платен, но държавата не го заплаща реално сама на себе си. Всички професии като полицай, лекар, учител,служител в разните му учреждения съществуват заради труда на предприемачите, имащи смелостта и волята да правят бизнес.
    Не би ли трябвало предприемача, бизнесмена, наречете го както си искате, да бъде на почит? Да бъде уважаван. Навсякъде другаде но не и в България. Българският предприемач е поставен в ситуация на терор от държавните служители. Принуждаван е ежедневно да заплаща всевъзможни такси и таксички и най-гадното: налагат му се глоби и за на вид несъществени неща. Българският предприемач е подложен на държавен рекет в името на заветните БОНУСИ в края на годината. Това според  мен беше и основната грешка на правителството на  Бойко Борисов. Да унищожаваш фирмите, които изхранват държавата означава да режеш клона на който седиш.
    Чудел съм се понякога, какво ще стане с тая държава ако на предприемачите им писне, спрат да създават фирми или изчезнат извън държавата. Не могат. Вътрешната им потребност да създават и да се развиват, да живеят по-добре и по-добре е по силен от външните пречки.
   Затова и "млеконядоят" е все по-голям въпреки "мученето".
   Чудя се обаче, защо българският предприемач не се сдружава в сдружения като "Съюза за стопанска инициатива" примерно. Нали "Сговорна дружина планина повдига." Но не. Българинът си знае: "На вълкът вратът му е дебел защото сам си върши работата."
    Можеш ли го разбра българинът?

Поздрави                                                                                        Андреян Иванов

За печалбата

  "Ако искаш да спечелиш, върви и бягай на спортното игрище, защото много ще бягат, но един ще спечели, но ако искаш да спечелиш - върви и бягай!"  - Библията

За да спечелиш в бизнеса трябва да си в играта.

Поздрави

петък, 17 май 2013 г.

Това беше

    
Спирам да публикувам в този блог. Каквото имах да казвам го казах. Започнах, когато исках да помогна на няколко мои приятели, които наблюдавах  да правят финансови щуротии. Някой ме разбраха. Други ще разберат по-късно. Живота ще ги научи. Някой никога няма да разберат. Тяхна си работа. Всеки живее така, както го разбира.
       Израсъл съм в  бедно семейство. Баща ми никога през живота си не е имал автомобил, нито пък мотор. Имал е едно колело, което са откраднали. Не съм го чувал да разказва, да е ходил някога на море. Никой не ми е "помагал" в живота, както обичат да се изразяват. Нямал съм вуйчо владика, както е приказката. Когато се уволних от казармата през 1984г. започнах да работя в инструментален завод "Болшевик"-Габрово. Направил съм около 39 600 шублера, докато напуснах завода на 15.06.1989г. Забележете: 4 месеца преди да "свалят" Тодор Живков. Създадох си спортен клуб и започнах да си работя в него. Всички хора, които познавах тогава, работеха в държавни фабрики и учреждения. Всички казваха че съм луд да си напусна "сигурната работа". През целият си живот съм искал да съм свободен и сам да съм си шеф. Не знам защо станах такъв. В детството ми играехме дълги часове на играта "Монополи". Предполагам тази игра остави отпечатък в менталната ми нагласа. Умовете на хората са като матрица, отпечатана от информацията влизаща в тях. Нашето мислене и поведение се оформя от информацията, която получаваме от хората, с които контактуваме, медиите, филмите, книгите и най вече от родителите и приятелите ни. Училището играе също важна роля. Но най-голяма роля изиграва житейският ни опит.
        От 1990г. до 1998-ма участвах в създаването на 4-5 фирми. Както казах и преди, занимавал съм се с 28 различни вида визнес и съм държал 11 заведения. От някой печелех, от някой-не , но винаги продължавах напред. През целият си живот съм обичал да чета книги. Влязох в университет и колеж на 40 годишна възраст. Тогава ми дойде акълът и разбрах че "Знанието е сила." Открих книгите за финансова грамотност и икономика и разбрах че знанието на човечеството се съдържа в книгите. Превърнах се в съвсем друго човешко същество.
        Сега живея в луксозно жилище. Едното ми дете учи в университет, а другото в техникум. Никога не им е липсвало нещо в живота. Започнаха да ходят на море от двугодишна възраст и не са спирали . През годините съм карал около десетина коли. Тази ми е любимата.

        Обиколил съм половината свят. От Ню Йорк до Токио. Всеки втори ме познава в града. Имам приятели из цяла България и по света.
        Не си мислете  че се хваля с нещата,които Ви разказвам. Просто споделям че съм тръгнал от нищото. От самото нищо. Борил съм се с бедността и съм се борил бедността да не се върне отново. Бил съм глупав и съм страдал от хорските предразсъдъци. Понякога си казвам: "Как не мога да се върна на 20 години с този акъл?" Сега си казвам : "Започвам живота си отначало." И създадох нови три фирми.
       Знам как се чувстват бедните. Знам колко погрешни представи имат за парите и знам за липсата им на каквато и да било финансова грамотност. С този блог исках да дам кураж и малко знания за да може някой да тръгне напред и да получи финансовата си свобода.
      Пишейки обаче за тези неща, съзнанието ми се концентрира в проблемите на бедността и това ме дърпа назад. Желанието ми е да изтрия от съзнанието си всякакъв спомен по темата и да мисля само положителни неща. Мисля че в блога има достатъчна информация за да успее да се измъкне човек. Това, което го няма може да се прочете в множеството книги, а в книгите - се съдържа човешкото знание.
      Сбогом приятели. Ще ви чакам там горе.

Междувременно ще отговарям само на коментарите Ви в този блог. Ако пък някой се затъжи за моите драсканици, добре е дошъл в новият ми блог : БИЗНЕС ПРЕДПИЕМАЧЕСТВО

Поздрави                                                                                                Андреян Иванов

      

Човекът, спечелил 315 млн долара, след пет години няма пари за нищо

Човекът, спечелил 315 млн долара, след пет години няма пари за нищо

Джак Уитакър, щастливият собственик на билета, спечелил най - големия джакпот в историята на американската лотария Powerbal - 315 млн долара- се оказа и най-нещастният човек в страната твърде скоро след това. Преследват го безкрайни нещастия буквално
от деня, последвал безумното щастие.

Като начало му откраднали 550 000 долара от паркираната кола, после ограбили дома му, скоро след това там бил открит трупът на 18 годишния приятел на внучката му. После новоизпечения мултимилионер станал обект на пет съдебни иска. И в крайна сметка лоши хора опразнили банковите му сметки.

Тия дни собственикът на щастливия билет заявил в съда, че не може да заплати наложена му глоба, защото заради афери на мошеници се е простил със всичките си милиони. Така в официално обръщение към адвоката Кити Френч той е обяснил защо не може да си плати, че я е нападнал в игрален център. Тя, от своя страна, изисква от него компенсация за причинени от нападението

морални и физически вреди.

Уитакър ще запомни Коледата на 2002 година, защото тогава печели празничния джакпот. След като платил данъците, от 315 млн все пак му останало нещичко - 113 млн. долара.

С печалбата започнала и върволицата беди. Година по- късно от паркираната му пред стрийптиз клуб кола откраднали парите, които си приготвил да загуби в казино - 550 000 долара. Малко по- късно го ограбили, а после намерили и починалото от свръхдоза момче.

След това започнали петте съдебни дела срещу него - ищците настоявали да ги овъзмезди заради нанесени от него травми. На всичкото отгоре, след като два пъти го хващали пиян да шофира, съдията му наредил да посещава сбирките на Анонимните алкохолици. Две години след печалбата, Уитакър бил принуден да закрие благотворителния си фонд, понеже семейството вече се опасявало, че парите няма да му стигнат за адвокати по различните дела.

По време на последния съдебен процес Уитакър заявил на адвоката на Френч Джон Барет, че "банда мошеници" от септември 2006 година насам осребрявала негови чекове в 12 филиала на City National Bank и изтеглила всичките му пари. Така че той дори не успял да си плати съдебната такса. "Имах намерение да я платя, но не мога да го направя, защото нямам пари". Това заявява човекът, който получи 315 млн долара само преди 5 години. Впрочем банката не приема тезата му за "банда мошеници", а се е хванала да разследва разходите на скоропостижно изгрелия/залязъл мултимилионер.
                                                                                                От интернет

      Това е пример че не парите правят човек богат а начинът му на мислене, образованието и найвече финансовата грамотност. Това по-горе е ярък пример за липса на финансова грамотност. Този не само че е загубил парите, отново да ми ги даде някой, пак ще ги загуби. При него се наблюдава абсолютна липса на мисловен процес. Какво изобщо си е мислил тоя? Да видим:

Печели от лотарията  $ 315 000 000

1.Данъчните му вземали 202 милиона. Не съм запознат със законите в Америка, но ако е наел по един добър адвокат и  счетоводител сигурно е можело да се измисли нещо. Както и да е. Данъците са сигурни като смъртта, затова да минем наататък.

2.Открадна ли му  $550 000 от колата , паркирана пред казиното, където и без това е мислил да изиграе. Трябва да си истински кретен за да оставиш половин милион в колата, и то пред казино, където по принцип се събират бандюги, а и дали ще му ги откраднат или ще ги проиграе на комар все тая. Кретена направо си е тръгнал да ги "подари" някому. Как е възможно да тръгнеш да пропилееш такава сума, когато до преди малко си нямал пукната пара?

3.Ограбили дома му. Само дебил държи големи суми в дома си, за останалите има банки. И какво друго е очаквал след като са го показали по телевизията като човек спечелил рекордна сума от лотарията. Крадците само това чакат.

4.Умира 18 годишният приятел на вничката му от свръх доза наркотик. Представяте ли си какво ядене, пиене и друсане е падало в дома на "милионера". 

5.Не стига че всичко живо около него започва да го съди за да му измъкнат парите ами и два пъти го хващали да шофира пият и го осъждат и за това. Тоя го е ударил на як запой.

6. Две години след печалбата му се наложило да закрие благотворителният си фонд, защото се опасявал че няма да има пари за адвокатите по делата. Боже-Господи! Какъв благотворителен фонд? Само това е щяло да доведе до същият резултат/фалит/ и без всичките му останали усилия. Можеш да даряваш пари само ако имаш активи и те ти носят ежемесечен поток от пари. Ако печелиш месечно по 100 000, можеш да даряваш всеки месец някаква сума. Можеш да дариш ако искаш и всичките 100 000-ди. Защото другият месец ще получиш нови 100 000. Ако имаш 100 милиона но нямаш никакви приходи, и даряваш насам и натам, парите рано или късно ще свършат.

Това с тото милионерите е много интересна работа. Няма богат тото милионер. Прочетете из интернет има и други истории. От друга страна когато попитали Милиардера Хенри Форд/онзи с колите "Форд"/ какво ще прави ако сега веднага някой му вземе всичко: парите, фабриките,къщите,колите-всичко. Той отвърнал: "До пет години ще си върна абсолютно всичко!". Не парите те правят богат а финансовата грамотност и начинът ти на мислене.

Поздрави                                                                                            Андреян Иванов

четвъртък, 16 май 2013 г.

Работните места за хората без образование ще стават все по-малко









Работните места за хората с нисък образователен ценз ще стават все по-малко, това е единствената посока на развитие. Ако преди 20 години се е учело нещо, което е гарантирало реализация, това не означава, че сега същата специалност ще ни донесе солиден доход“, коментира в предаването INVESTBOOK на телевизия Bulgaria ON AIR Пламен Вушев, управител на Jobs.bg.

вторник, 14 май 2013 г.

Шефът на КРИБ: “Българите получават прекалено високи заплати за труда който полагат”

 Сряда, 1 Май, 2013 12:57:31
Във връзка с празникът на труда 1-ви май, българското издание на списание “Forbes” публикува на страниците си обширно интервю с председателя на КРИБ, Огян Донев, основна тема в което е нивото на заплащане на българският работник. Изводите от изказаните в интервюто тези, дават пълно обяснение, за причините поради които България се тресе през последните месеци:
” – Г-н Донев, през последните месеци България се тресе от недоволството на българите, предизвикано от невъзможността им да си плащат сметките. Вие като представител на една от големите работодателски организации, как гледате на тези процеси и ще се вслушате ли в служебния премиер, който още с встъпването си в длъжност призова бизнеса да прояви солидарност с хората, явно визирайки необходимостта от увеличение на заплащането?
- Вижте какво, този призив на премиера беше някакъв изблик на безумие, за щастие кратък. И в момента заплатите в България са прекалено високи за труда ,който работниците полагат. Мога да твърдя дори, че в световен мащаб българите получават едни от най-високите заплати. Така че аз не виждам как в ситуацията на безпрецедентна световна икономическа криза, някой може да иска бизнеса още и още да увеличава работната заплата, напротив ние усилено в нашата организация обсъждаме вариантите за нейното намаляване, за да можем да запазим стандарта си на живот непокътнат.
- Вие наистина ли смятате, че заплатите в България са високи!
- Разбира се, че са високи. Във Виетнам работят за 20 долара на месец, в Индия, в Бангладеш, в Малайзия, в огромна част от Азия и Близкият изток, в Сомалия, в Китай преобладаващата част от населението също получава заплати значително по-ниски от нашите. Защо всички повтаряте, че заплатите били ниски. Аз много се ядосвам, когато слушам нашите политици в лудостта си да повтарят, че сме били конкурентоспособни благодарение на ниското заплащане на труда. Къде го видяха това ниско заплащане, а хората като ги слушат им вярват и казват “Искаме по-високо заплащане”.
За каква конкурентоспособност става дума, когато заплатите в България, така наречените минимални прагове, са десетки пъти по-големи от средната заплата в държавите които изброих, а тези държави са ни основните конкуренти. Как да оцелеем, като на света има милиарди хора, които продават труда си по-евтино, а нашите работници ни скубят без капка съвест. Аз не помня случай в моята работодателска практика, да е дошъл някой работник при мен за да поиска да му се намали заплатата, все искат увеличение. Имам чувството, че работниците живеят в някакъв свой свят и въобще не отчитат реалностите.
Ние даваме огромни заплати и то дори с риск да бъдем глобени. Не, не просто няма такова безумие. Разтрепервам се като ви говоря. Ние не стига, че плащаме минималните прагове определени от държавата, но и аз не знам поради какви причини, даваме на работниците си заплати по-високи от тези прагове.  Публична тайна е, че заплатите на които осигуряваме работниците си са по-малки от реалната сума, която получават и те вместо да ни благодарят за нашето благородство, за това, че късаме от залъка си, ни нападат, че не сме били спазвали трудовото законодателство! А бе аланкоолу, че нали ако спазваме законодателството трябва да получаваш 400, а не 800 лева?
Аз не знам друг толкова прост и нагъл народ като нашия. Като искат по-високо заплащане да си направят бизнес и да изкарват пари, да видят какво е, а не да зяят и да искат пари наготово. Били работили! Че китайците не работят ли и то по 12 часа, че и спат във фабриките, а получават по-малко от вас? Знаете ли на колко политици трябва да даваме пари сега по изборите, за да ни оставят да работим. Ние участваме в повече обръчи от фирми, отколкото кръгове има олимпийското движение. Но това никой не го смята. Само чуваме, пари, пари, дай пари.
- Ох, прав сте! Но как хората да си плащат сметките и разходите, след като заплатите им не стигат до никъде? Ако платят едно трябва да се откажат от друго или от дрехи, или от храна или от лекарства. А и как да си отглеждат децата?
- Ама госпожо, ние да не сме благотворително дружество. Ние сме бизнес и за да съществуваме трябва да печелим. Това е същността на нашата функция, ние сме длъжни по презумпция да трупаме печалби. Какво ме интересуват хората? За тях ли да мисля или за бизнеса? Да се оправят, като не им харесва да си ходят, на портала има хиляди като тях плачещи за работа. Не можели да си плащат сметките, ами ще живеят според възможностите си. Хората са живели хиляди години, без топлофикация, без ток и течаща вода, обличали са се в кожи и са се лекували с подръчни средства. Недоволството се получава, когато се опитваме да надскочим възможностите си, а сред работниците това е повсеместно явление и те искат да ги надскочат незаслужено.
- Ами децата, как да си гледат децата?
- Въпросът е не как да ги гледат, а защо са ги правили? Не са ли видяли, че себе си не могат да издържат, ами и деца са създали. Заплатата се дава на работника в съответствие с труда който полага, дори не и за да покрие неговите собствени нужди, а какво остава за децата му. Я си представете някоя чистачка с двама възрастни родители и три деца, че тя по вашата логика ще трябва да получава по-висока заплата от някой ерген инженер. Работниците трябва да мислят, щом ще работиш чистачка, касиерка, общ работник, не трябва да имаш деца.
- Но това е чудовищно!
- Кое е е чудовищно, вие чувате ли се какви ги плещите? Това е естествено, това е природата, природата на бизнеса, а вие искате да застанете срещу нея, после се чудите защо няма инвестиции и икономически растеж. Това е естествен подбор, само нужните, интелигентните и богатите могат да си позволят да имат деца. Останалата маса трябва да изчезне, а ние се опитваме да я поддържаме изкуствено и затова сме на този хал.
- Но все пак ние сме страна членка на Европейският съюз, не трябва ли да поддържаме някакъв стандарт?
- Разбира се, че трябва. Но този стандарт не е възможно да е за всички. Прекалено много сме. Ние работодателите се стремим да не отстъпваме на средният европейски бизнесмен по норма на печалбата, но това може да стане единствено за сметка на работника, няма откъде другаде да вземем.  Абсолютно нормално е една малка активна и способна част от обществото да живее по европейски стандарт, докато останалите се трудят за да поддържат този стандарт. Ние влязохме прекалено рано в европейският съюз. Процесите които текат сега в страната, трябваше да протекат докато сме извън него. Така нареченото първоначално натрупване на капитала и редуцирането на населението, трябваше да са факт преди присъединяването ни. За съжаление дори и днес в редиците на бизнеса, процесите по разпределението на богатствата на държавата не са приключили и това допълнително ни дърпа надолу.
От друга страна членството ни в Евросъюза дава възможност на излишните българи да напуснат страната и да намерят прехрана някъде из другите страни членки, но все още мнозина не се престрашават да оставят България, водени от някакво остаряло чувство на патриотизъм. Тези хора още живеят в миналото и се надяват то да се върне, като така утежняват и техния и нашия живот. Ще повторя, при положението в което се намираме Европейският стандарт не е за всички, нормално е ние да живеем по европейски, а преобладаващата част от работниците и обществото да се завърнат към родовообщинният строй, ако искат да оцелеят.
- Колко според вас трябва да е заплащането на работника в момента?
- Българският работник е неблагодарен, колкото и да му плащаш все му е малко. Но ще ви отговоря, как ние работодателите виждаме нещата, защото сме ги обсъждали неведнъж на нашите общи събрания. Заплащането трябва да отговаря на актуалните икономически условия в световен мащаб. Работникът трябва да получава толкова колкото е изработил, не него трябва да му се плаща само за труда и за нищо друго. Може би около един долар на ден е нормална заплата и дори тя е прекалено висока, ако искаме да се сравняваме с Бангладеш. Работникът трябва да работи, докато може да работи, а ако се разболее да не му се плащат никакви болнични,  да се оставя в ръцете на съдбата и ако оцелее и може да работи тогава пак да получава пари. Ако е безнадежно болен да се евтанизира, по възможност за негова сметка. Пенсионирането трябва да се отмени като възможност, защото само натоварва излишно бюджета и ни облагат с данъци. Който не може да работи и няма пари за да не работи трябва или доброволно да се подложи на евтаназия или да оцелява както може за собствена сметка, без да очаква нищо от нас и без да ни заплашва. Въобще всякакви социални плащания трябва да бъдат премахнати, щом не си трудоспособен оправяй се сам.
- Не ви ли е страх от бунтове, от революция. Идеите които изповядвате са много смели, но се съмнявам, че ще бъдат приети доброволно от масите?
- Какви бунтове бе? Кой смее да посегне на ръката която го храни? Откъде ще вземат пари да ядат докато се бунтуват? Незаменими работници няма, но това не важи за работодателите, особено днес. Ние сме незаменими. Ние сме богоизбрани, ние сме висше общество, ние сме богове! Кой ще посмее да се изправи срещу нас?  За какво имаме държава, ако не за да ни защитава? Защото държавата има една основна функция да защитава богатите от бедните, работодателите от работниците? Да се грижи за нас. Затова и основната система в една правова държава е полицейската. Ако някой вдигне ръка срещу нас, държавата е длъжна да изпрати полицията да ни защити. Нали затова плащаме на политиците, за да се грижат за нашите интереси и да ни защитават от безумието на тълпата.
Така сме ги дресирали работниците, че в тях не е останала и капка смелост. Страхуват се за работата си и треперят да не я изгубят. Готови са да понесат всичко за да не останат на улицата. Страхуват се от всеки мой поглед и забележка, от всеки мой жест или дума. Аз мога всяка сутрин да ги строявам и да ги карам да пеят с пълно гърло: “Не щеме ний богатство, не щеме ний пари! Сал дай ни да работим, от сутрин до зори” и това ще мине като проява на патриотизъм.
- Ами, ако отидат при конкуренцията за по-висока заплата?
- Каква конкуренция бе? Вие не живеете ли в България? Ние тези работодателски организации за какво сме ги направили? В цялата страна и по региони, ние се събираме и обсъждаме нивото на заплащането, което да поддържаме. Където и да отидете ще ви бъде предложена една и съща заплата. Ако сте напуснали при мен и сте кандидатствали другаде подавайки автобиография, преди да ви назначат ще ми се обадят за да ме питат дали сте съвестен работник и ако реша мога да кажа да не ви вземат на работа или да ви предложат по-малко заплащане за да ви посвият сърмите. Ние сме хванали работниците в желязна хватка, няма мърдане или приемат нашите условия или на улицата. А ако някой реши да прави синдикат и да вдига стачки, може да се пише безработен доживот.
- Да но, ако продължавате така държавата няма ли да изчезне? Виждате, че има демографска катастрофа. Не ви ли е мъчно за България?
- Кой е България? България това сме ние, бизнеса, работодателите, олигарсите, политиците. Ние сме България. Ние сме достатъчни за да съществува тя. Не е необходимо да сме милиони, колкото сме по-малко толкова ще сме по-богати като държава. На България хрантутници не и трябват. Няма демографска катастрофа, има демографско прочистване на материала, качествения оцелява, некачествения загива. И десет човека да останем, България пак ще я има и пак богатствата и ще бъдат наши.
- Но как ще печелите пари, кой ще купува вашата продукция, кой ще работи? Въобще вие нормални ли сте?
- Как смеете, такова държание, ще се обадя да ви уволнят веднага щом свърши интервюто! Такива упадъчни, назадничави, революционни елементи трябва да бъдат смазвани и унищожавани още в зародиш. Но ще ви обясня, дано да ме разберете. Светът се развива , технологиите се развиват с шеметна скорост. Скоро, много скоро няма да имам нужда от никакви работници, всичко ще е автоматизирано, роботи ще заместят изцяло човешкият материал и от хората няма да има никаква нужда. Роботите ще могат сами да се поправят и произвеждат. Ще останат да живеят една избрана класа висши човешки същества, такива като нас, които ще разполагат с ресурсите на цялата планета. И ще търгуваме, ще търгуваме с извънземните. Разбрахте ли с извънземните и ще бъдем безсмъртни, докато дори вашите гробове ще изчезнат и от вас няма да остане и помен.
- А как човек може да стане част от това висше общество?
- Ха-ха-ха! Нима искате да се присъедините към нас? Днес това е възможно само през политиката. Ако влезете в управлението на страната и ни служите безропотно, тогава имате шанс. Затова и на предстоящите избори има толкова много кандидати, защото това е последният влак за спасението им.
Източник:neverojatno.wordpress.com

вторник, 7 май 2013 г.

Целта

   Когато ви се покаже , че целта е недостижима, не променяйте целта - променете своят план за действие.    - Конфуций

понеделник, 6 май 2013 г.

Как Сталоун стана Роки

Роки 




Как Сталоун стана Роки

      В далечната 1974 г. още никой не е чувал за Сталоун. Нито за Роки. И нормално, младият тогава Силвестър точно е написал първия вариант на сценария, и то само за три дни, вдъхновен от победата на млад боксьор срещу Мохамед Али. И понеже отчаяно се е опитвал да пробие в Холивуд, естествено, веднага го е изпратил на агента си. В резултат на това получава предложение от филмово студио, да купят сценария му за 20 000 долара, като за главната роля се спрягали имената на Райън О’Нийл или Бърт Рейнълдс. По това време Сталоун е разполагал със 106 долара…
Как мислите се е почувствал при оферта от 20 000 долара?
Той, разбира се, …отказал.

Да, човекът искал сам да си изиграе главната роля, но за негово нещастие това не било прието тогава в Холивуд. Предложили му 80 000 долара, при условие, че няма да играе той Роки.
Той…отказал отново. От студиото се видяли в чудо, а и самия Робърт Редфорд проявил интерес към ролята. Предложили му 200 000 долара и той пак не приел офертата.
Сумата се покачила на 300 000 долара, но отговорът му бил: – „Не искам цял живот да ме измъчва въпросът „Ами ако?”
Когато предложението станало 330 000 долара, Сталоун отсякъл, че ако не вземе главната роля, по-добре изобщо да няма филм. И да, нека не забравяме, че той все пак е разполагал с цели 106 долара.
Накрая по-умният (дали) отстъпил и той получил ролята. Платили му 20 000 долара за сценария и 340 долара на седмица, което тогава било най-ниската актьорска тарифа. Като приспаднал данъци, разходи и хонорари за агент, на щастливия Роки му останали 6000 долара, вместо 330 000.
Но…
- През 1976г. Сталоун е номиран за „Оскар” за най-добър актьор.
- „Роки” печели три „Оскара” – за най-добър филм, за най-добър режисьор и за най-добър монтаж.
- Оттогава „Роки”-тата печелят над 1 милиард долара, а за Сталоун научава цял свят.
И то само, защото се отказва от голямата сума пари в името на мечтата си.
Радислав Кондаков
Използвана литература:
1. Марк Виктор Хансен, Робърт Алън; „Милионер за една минута, просветеният път към богатството.”; ИК “Обсидиан”
2. Wikipedia

сряда, 1 май 2013 г.

Победителя и целите


   
Причината, поради която повечето хора не постигат целите си, е че никога не ги дефинират и дори не ги разглеждат като осъществими. Победителите могат да ви кажат накъде са тръгнали, какво смятат да направят по пътя си и кой ще ги придружава в приключението им.