събота, 25 май 2013 г.

За държавата и данъците

       Големият Тери Пратчет. Не само  казва много истини, но и така умее да ги извърти че винаги е забавно. Помня , пътувахме за състезание в Германия и една колежка пред мен четеше книга за ония щурите от света на диска. По едно време тя заспа и аз взех книгата за да я погледна. Прочетох само първата страница и си казах: " Егати мъдреца е тоя?!" След това изкупих почти всичките му книги. Не само се попилях от смях но и научих много ценни неща вплетени от Майстора в книгите му.
    Сега за данъците. Една държава съществува главно от приходите събрани от данъци. Юридическите лица, или така наречените Фирми, внасят в хазната на държавата първо данък ДДС, дължим за всяка своя сделка. След това ежемесечно внасят около 50% от социалните осигуровки на всеки свой служител. В края на годината внасят 10% за сумите, които са им останали като печалба. И накрая, ако собствениците на дружеството решат да си разделят дивиденти ще платят още 5% данък.
    Всяко наето с договор лице заплаща около 50% от социалните си осигуровки и 10% данък приход, наречен "плосък данък". Откъде идват обаче парите на наетият служител, с които той заплаща данъците си. Отново от фирмата, която го е наела.
    Така че и двете основни пера , от които държавата попълва бюджета си, идват от фирмите. Да го кажем така: фирмите издържат съществуването на  държавата. Фирмите хранят държавните служители. И като казах държавни служители само да вметна: държавните служители не плащат данък социално осигуряване и данък приход. Само им се начислява такъв данък като платен, но държавата не го заплаща реално сама на себе си. Всички професии като полицай, лекар, учител,служител в разните му учреждения съществуват заради труда на предприемачите, имащи смелостта и волята да правят бизнес.
    Не би ли трябвало предприемача, бизнесмена, наречете го както си искате, да бъде на почит? Да бъде уважаван. Навсякъде другаде но не и в България. Българският предприемач е поставен в ситуация на терор от държавните служители. Принуждаван е ежедневно да заплаща всевъзможни такси и таксички и най-гадното: налагат му се глоби и за на вид несъществени неща. Българският предприемач е подложен на държавен рекет в името на заветните БОНУСИ в края на годината. Това според  мен беше и основната грешка на правителството на  Бойко Борисов. Да унищожаваш фирмите, които изхранват държавата означава да режеш клона на който седиш.
    Чудел съм се понякога, какво ще стане с тая държава ако на предприемачите им писне, спрат да създават фирми или изчезнат извън държавата. Не могат. Вътрешната им потребност да създават и да се развиват, да живеят по-добре и по-добре е по силен от външните пречки.
   Затова и "млеконядоят" е все по-голям въпреки "мученето".
   Чудя се обаче, защо българският предприемач не се сдружава в сдружения като "Съюза за стопанска инициатива" примерно. Нали "Сговорна дружина планина повдига." Но не. Българинът си знае: "На вълкът вратът му е дебел защото сам си върши работата."
    Можеш ли го разбра българинът?

Поздрави                                                                                        Андреян Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар