четвъртък, 27 септември 2012 г.

Нови книги на Роберт Кийосаки















 
Издадени са нови две книги на Роберт Кийосаки. Този човек отвори очите на стотици, хиляди хора, включително и на мен. Очаквам с нетърпение излизането на тези две книги на българският пазар.

Поздрави

понеделник, 24 септември 2012 г.

Бил Гейтс


Как богатите мислят по-различно от повечето хора




Най-богатата жена в света Джина Райнхарт наскоро разкритикува обикновените хора, като им каза да не завиждат на богатите“ и ги посъветва да прекарват по-малко време в пиене, пушене и излизане навън и повече време в работа. С това си изказване тя си навлече гнева на много хора
Какво обаче, ако е права?
Стив Сиболд, автор на "Как мислят богатите хора," е прекарал близо три десетилетия интервюирайки милионери по цял свят, за да разбере какво ги отделя от всички останали.
Всичко това няма почти нищо общо със самите пари, споделя той пред Business Insider. Става въпрос за техния начин на мислене.
Повечето хора мислят, че в парите се корени всичкото зло на света. Богатите хора смятат, че всичкото зло се корени в беднотията.
"Мозъкът на средностатистическият човек е промиван така че той да си мисли, че богатите хора са късметлии или са нечестни," пише Сиболд.
По тази причина по-бедните хора свързват забогатяването с един вид срам.
"Богатите знаят, че да ако имаш пари това не ти гарантира щастие, но прави живота ти по-лесен и по-приятен."
Повечето хора смятат, че егоизмът е порок. Богатите хора смятат, че егоизмът е добродетел.
"Богатите просто се опитват да се направят щастливи. Те не се опитват да се преструват, че искат да спасят света," казва Сиболд.
Проблемът е че хората от средната класа гледат на това като на нещо негативно и затова продължават да са бедни.
"Ако не се погрижиш за себе си, не си в положение да помогнеш на някой друг. Не можеш да дадеш, това, с което не разполагаш."
Повечето хора очакват да спечелят от тотото, докато богатите просто действат, за да забогатеят.
"Докато масата чака да уцели точните числа и се моли за благосъстояние, великите хора разрешават проблеми," пише Сиболд.
"Хората от средната класа се надяват на Господ, на правителството или може би на съпруга/съпругата си. Начинът на мислене на средностатистическия човек ражда този подход към живота, докато часовникът продължава да тикткака.
Повечето хора смятат, че пътят към богатството е постлан с формално образование. Богатите хора вярват в придобиването на конкретни познания.
"Много изпълнители от световна величина имат малко формално образование и са натрупали богатството си посредством придобиването и последващата продажба на конкретни знания," пише Сиболд.
"В същото време масата смята, че магистърските степени и докторантурите са пътят към богатството, основно защото са в капана на праволинейното мислене, което...Богатите не се интересуват от средствата, а само от целта."
Повечето хора страдат по добрите стари времена. Богатите хора мечтаят за бъдещето.
"Милионерите, които сами са натрупали богатството си, а не са го наследили, са забогатели, защото са били готови да заложат на себе си и да проектират техните мечти, цели и идеи в неясното бъдеще," пише Сиболд.
"Хората, които смятат, че най-добрите им дни са зад гърба им, рядко забогатяват и често са нещастни и страдат от депресия."
Повечето хора виждат пари с очите на емоцията. Богатите хора мислят за парите логично.
"Един умен, добре образован и иначе успял човек може за миг да се превърне в страхливец, който мисли за икономии и чиято най-голяма финансова цел е да се пенсионира безпроблемно," пише той.
"Богатите виждат парите такива каквито са и такива каквито не са посредством очите на логиката. Те знаят, че парите са важен инструмент, който предоставя възможности."
Повечето хора изкарват парите си като правят неща, които не им харесват. Богатите хора следват тяхната страст.
"Са повечето хора изглежда, че богатите работят постоянно," казва Сиболд. "Една от най-умните стратегии на богатите обаче е да се занимават с това, което обичат и да намират начин да им се плаща за това."
От друга страна хората от средната класа приемат работи, които не им носят удоволствие, "защото имат нужда от парите и са учени в училище и притискани от обществото да живеят в свят с линейно мислене, в който парите се свързват с физически или мисловни усилия."
Повечето хора имат малки очаквания, така че никога да не се разочароват. Богатите хора от друга страна са готови за предизвикателства.
"Психолозите и други експерти по умствено здраве чест съветват хората да имат ниски очаквания за живота си, за да не се разочароват," пише Сиболд.
"Никой, никога няма да забогатее и да изживее мечтите си без големи очаквания."
Повечето хора смятат, че човек трябва да направи нещо, за да збаогатее. Богатите хора смятат, че човек трябва да бъде някой, за да забогатее.
"По тази причина хора като Доналд Тръмп се превръщат от милионери в длъжници с 9 млрд. долара задължения, след което се връщат по-богати от всякога".
"Докато масата е концентрирана върху това, което прави и върху непосредствените резултати от нейните действия, богатите се учат и израстват с всяко преживяване, независимо дали е успех или провал, тъй като знаят че истинското им възнаграждение се превръща в машина на успеха, която в крайна сметка дава забележителни резултати."
Повечето хора смятат, че човек трябва да има пари, за да прави пари. Богатите хора използват парите на другите.
Правоправолинейното мислене може да съветва хората да направят пари, за да спечелят повече, но според Сиболд богатите не се страхуват да финансират бъдещето си с пари от джобовете на другите.
"Богатите хора знаят, че това дали си достатъчно платежоспособен, за да си позволиш лично нещо, не е от значение. Истинският въпрос е 'Това нещо заслужава ли си да се купи, инвестира в него или преследва?" пише Сиболд.
Повечето хора смятат, че пазарите се движат от логика и стратегия. Богатите хора знаят, че в основата им са емоцията и алчността.
Успешните инвестиции на борсата не опират само до някаква сложна математическа формула.
"Богатите знаят, че основните емоции, които движат финансовите пазари са страхът и алчността и те ги отчитат във всички сделки и тенденции, които наблюдават," пише Сиболд.
"Това познаване на човешката природа и припокриващият се ефект върху търговията им дават стратегическо предимство при натрупването на по-голямо състояние чрез ливъридж."
Повечето хора харчат повече, отколкото могат да си позволят. Богатите хора харчат по-малко.
"Ето как да харчите по-малко, отколкото можете да си позволите и да откриете тайната, която богатите използват от векове – забогатейте, за да можете да си го позволите," пише той.
"Богатите живеят според средствата си не защото са толкова умни, а защото изкарват толкова много пари, че могат да си позволят да живеят като царе, като въпреки това им остават много пари и за бъдещето."
Повечето хора учат децата си как да оцеляват. Богатите хора учат децата си как да станат богати.
Богатите родители учат децата си от ранна възраст за света на "хората, които имат" и "хората, които нямат," казва Сиболд. Дори той признава, че много хора са го обвинявали, че подкрепя идеята за елитарното общество.
Той обаче не е съгласен.
"Хората казват, че богатите учат децата си да пренебрегват масата, защото е бедна. Това не е вярно," пише той. "Това, което учат децата си, е да виждат света през погледа на обективната реалност –– начинът, по който е устроено обществото."
Ако децата разберат богатството от ранна възраст, е по-вероятно да се борят за него на по-късен етап в живота.
Повечето хора позволяват на парите да ги стресират. Богатите намират успокоение в богатството.
Причината богатите да печелят повече е, че не се страхуват да признаят, че парите могат да разрешат повечето проблеми, казва Сиболд.
"Средната класа гледа на парите като на никога не свършваща необходимо зло, което трябва да бъде търпяно като част от живота. Богатите гледат на парите като на големия освободител и с достатъчно количество от тях те могат да си купят финансово спокойствие."
Повечето хора предпочитат да бъдат забавлявани, вместо обучавани. Богатите хора предпочитат да бъдат обучавани, вместо забавлявани.
Богатите не вярват много на формалното образование за трупане на пари, но оценяват силата на обучението далеч след завършването на университета, казва Сиболд.
"Ако влезете в дома на някой богат човек едно от първите неща, които ще забележите, е голямата библиотека с книги, които е използвал за да се образова как да стане по-успял," пише Сиболд.
"Средната класа чете романи, таблоиди и забавни списания."
Повечето хора смятат богатите за сноби. Богатите хора просто искат да са заобиколени от хора, които мислят като тях.
Негативното мислене по отношение на парите, което трови средната класа, е това, което кара богатите да общуват с богати, казва той.
"Богатите хора не могат да си позволят посланията за провал и мрачни прогнози," пише той. "Това често е интерпретирано от масата като снобизъм“.
Заклеймявайки богатите като сноби, е поредният начин средната класа да се чувства по-добре относно себе си и избрания от нея път на посредствеността."
Повечето хора се фокусират върху пестенето. Богатите хора се фокусират върху изкарването на пари.
Според теорията на Сиболд богатите се концентрират върху това, което ще спечелят, ако рискуват, вместо върху това как да запазят това, което имат.
"Масата е толкова концентрирана върху това да изрязва купони за храна и да живее пестеливо, че изпуска големи възможности," пише той.
"Дори и в разгара на парична криза, богатите отхвърлят мисленето на дребно на масата. Те са майстори на това да се концентрират умствената си енергия там, където трябва – върху големите пари."
Повечето хора играят на сигурно с парите. Богатите хора знаят кога да рискуват.
"Паролата на богатите е ливъридж," пише Сиболд.
"Всеки инвеститор губи пари от време на време, но богатите знаят, че каквото и да се случи, те винаги ще могат да спечелят повече."
Повечето хора обичат да се чувстват спокойни. Богатите хора намират спокойствие в несигурността.
В повечето случаи е нужна смелост, за да се поемат рисковете, с които се става милионер – предизвикателство, с което повечето представители на средната класа не могат да се справят.
"Физическият, психологическият и емоционалният комфорт е основната цел в начина на мислене на средната класа," пише Сиболд.
Богатите научават отрано, че да се стане милионер не е лесно и че необходимостта от спокойствие може да бъде пагубна. Те се научават да бъдат спокойни, докато действат в условия на постоянна несигурност."
Повечето хора смятат, че трябва да избират между хубаво семейство и това да бъдеш богат. Богатите знаят, че човек може да има и двете.
Идеята, че богатството трябва да дойде за сметка на семейното време, не е нищо повече от оправдание, казва Сиболд.
"Мозъците на масата са промити да вярва, че в случая положението е или/или," пише той. "Богатите знаят, че човек може да има всичко, което има, ако подходи към предизвикателството с начин на мислене, който се корени в любовта и богатството."

Богат/беден: 20 разлики в мисленето

петък, 21 септември 2012 г.

Мохамед Али



“Това, което ме държи жив и ме кара да продължавам, това са моите цели!” - Мохамед Али

Роберт Кийосаки - 5

"Страхуваш се от промени? Тогава се проваляш." - Роберт Кийосаки

Животът е промяна. Всичко се изменя с времето. Както хората. В началото си бебе, после дете, стед това юноша, ставаш млад мъж, който се превръща в зрял мъж, накрая ставаш възрастен човек а най-големите късметлии се превтъщат в старци. Уж е един и същ човек а е претърпял толкова метаморфози. С всичко е така. Всичко в живота търпи промяна. Бизнесът и начинът на печелене на пари също. В средните векове хората са обработвали земята и са печелели от продукцията си. През 19 и 20 век хората са живеели в индустриалната епоха и са печелели от производството на фабриките и занаятите. Сега живеем в информационната епоха и мнозина печелят от идеите си и от интернет. Да си припомним само Фейсбук и Майкрософт. Мнозина спечелиха крупни суми от продажбата на джиесеми, а те дори не съществуваха преди 15 години. Така че нещо нормално е животът и работата ни постоянно да се променят. Болшинството от хората обаче се страхуват от промените. Искат животът им да бъде такъв, какъвто са свикнали да бъде. Промените ги плашат, защото ще се наложи да се променят и самите те. Ще се наложи да променят навиците си, ще се наложи да се учат на нови неща. Хората не искат да променят навиците си, не искат да учат нищо повече от това което са научили в младоста си. Само дето светът вече не е същият. Мнозина "изпадат" от живота. Тези хора работят работа, която изобщо не ги удовлетворява но просто не знаят какво друго да правят и продължават да я работят по навик. Има "семейства", които от години не могат да се търпят но живеят по навик защото се страахуват от промяната в живота си. Животът е постоянна промяна.
      Преди много години  срещнах един приятел пред вратата на едно заведение, в което той пправеше ремонт и създаваше бинго. Поговорихме малко и той ми каза:
     -Да поработи две годинки пък после ще видим.
     - Защо само две години? - зачудих се аз.
     - Не можеш цял живот да имаш бинго! - ми отвърна приятелят ми.
    Не можеш цял живот да имаш бинго. Не можеш цял живот да бъдеш кмет. Не можеш цял живот да вършиш все едно и също нещо. Това, което ти е носело печалба в миналото, няма да ти носи печалба днес. Преди години имах дискотека. Две години беше най-добрата в града, после стана № 2 , сега вече не съществува. В момента осъществявам новите си идеи  но и през ум не ми минава да правя нова дискотека. Онези времена никога няма да се върнат, хората са други, ситуацията е друга. Искате ли да ви кажа колко бях глупав? Бях се вкопчил в тази дискотека, бях се вкопчил в миналото, четери години се опитвах да я потдържам след като тя си беше "отишла". Живеех с успехът в миналото и се страхувах от промяната. И загубих. Загубих пари и възможноста да успея в нещо друго. Стана точно както казва Кийосаки: "Страхуваш се от промени? Тогава губиш." Точно така стана. После се научих. Промених животът си. Промених себе си. Сега харесвам промените. Промените са вълнуващи. Промените правят от живота приключение. Смисълът на живота е в промените. Какво ще кажете 100 години да бъдете бебета. Или 50 години да работиш в един и същ завод на една и съща машина за едни и същи пари. Какво ще му е интерестното и що за живот ще е това.
     Не се страхувай от промените, в това е вероятноста да успееш.
     Страхуваш ли се от промените - губиш..............живота си!

  Поздрави                                                                       Андреян Иванов

събота, 15 септември 2012 г.

Преследване на щастието

                                         http://zamunda.net/details.php?id=81221&hit=1

     Ето още един филм за всички, които мислят че парите не са важни. Един филм с гениалният Уил Смит за силата на човешкият дух и определящата роля на парите в живота ни.
    Изгледайте филма и помислете върху историята, която ни разказва.
Поздрави.

                                                                                                         Точка!

сряда, 12 септември 2012 г.

Забогатяването е лесна работа

     Фирмата ми прави ремонт на едно помещение в което до края на седмицата би трябвало вече да се работи. В Понеделник наобиколих обекта за да видя как върви работата. Двама човека остъргваха старите тапети от стената за да може в последствие да се шпакловат и боядисат стените. Предният собственник да вземе да залепи тапетите с хелметекс и нямат махане. Работата вървеше много бавно и изтърваме пусковият срок на обекта. Затова се обадих на двамата ми сина да помогнат на майсторите при свалянето на тапетите. След като цял ден стъргали с шпаклите, малкият ми син рекъл:
     - Лесно е да се забогатява, да дойде тати да види как се смъкват тапети!

   

вторник, 11 септември 2012 г.

Масутацу Ояма

                                               " Ако загубиш пари, загубил си малко.
                                                 Ако загубиш доверие, загубил си много.
                                                 Ако загубиш кураж, загубил си всичко."
                                                                                           Масутацу Ояма

      Ояма е човек на който дължа много. В много аспекти той предначерта живота ми. Тук е казал нещо важно за парите и за живота ни. Да видим:
      " Ако загубиш пари, загубил си малко." - загубил си пари. Какво толкова? Ще спечелиш други. С труд и постоянство* можеш да спечелиш колкото пари си пожелаеш. Функцията на парите е да се движат от един човек към друг. Постоянно са в движение. Загубата на един е печелба на друг. Така стоят нещата в света на парите. Нищо страшно няма да загубиш пари. Загубил си малко пари, а има огромно количество пари за печелене. Само идеи да имаш!
      " Ако загубиш доверие, загубил си много." Както знаем : Доверие се гради цял живот а се губи само за миг. Ако загубиш доверието на хората ставаш нищо. Ако вдъхваш доверие, си нещо. Ако се радваш на доверието на хората, печеленето на пари е лесна работа. Ако никой не ти вярва, няма как да спечелиш пари. Значи те чакат тежки времена. Загубиш ли доверието на хората нищо добро не те чака и си загубил много!
      " Ако загубиш кураж, загубил си всичко" - загубиш ли си куража, загубиш ли си смелостта, загубиш ли си решителността - всичко свършва. Не си загубил докато не се предадеш. Но загубиш ли си куража значи че си се предал. Отказал си се. Всичко свършва. Вече си нищо. Само куража, само смелостта те прави някой, иначе си нищо. Загубиш ли си куража загубил си себе си. Загубил си живота си. Загубил си всичко!

     Смелите си имат всичко. Загубилите смелостта си нямат нищо!
     Губи пари смело! - печелиш знание и опит.
     Не губи доветието на хората - губиш щастието в живота си.
     Не губи кураж - губиш самият живот и ти остава само живуркането!

   Поздрави на куражлиите, тяхно е царството на земята.                   Андреян Иванов

* Труд и постоянство е девизът на град Габрово а пък габровци са го взели от девизът на Пенчо Семов - Любов, Труд и Постоянство.

Професор Здравко Райков за печеленето по време на криза


Проф. Райков, възможно ли е наистина в тези трудни времена не просто да съхраним доходите си, но и да ги увеличим?
Много сте права за определението “трудни времена”, но леко ще ви коригирам – истински кризисните години за нас, обикновените хора, тепърва предстоят. В България след броени месеци броят на безработните ще надхвърли половин милион, все повече хора няма да могат да изплащат заемите, които неразумно са вземали, престъпността ще ескалира, ще расте и броят на хората, които ще откриват, че мизерията няма дъно... Казвам това не за да плаша читателите на Az-jenata.bg, а да ги върна към реалността. Защото истината е, че немалко наши сънародници се държат като наркотизирани – те наистина си вярват, че под мъдрото ръководство на днешните вождове ги чакат светли бъднини. Така проучване на НЦИОМ, осъществено в края на ноември и началото на декември 2009 г. посочи, че 54 на сто от родното население е оптимистично настроено за това, което го чака през новата 2010 г. Разбирам това да казват родните мултимилионери, които са към 6-8 на сто от българите, защото те няма от какво да се безпокоят. Но останалите май наистина не си дават сметка какво предстои и то не само в рамките на следващата година. Много точно за тях се изказа милиардерът Джордж Сорос: музиката свърши, а те продължават да танцуват...
И по време на трудни години човек може да печели, но само ако е налице първата и най-важна предпоставка – здравият му разум не го е напуснал и той вижда света не такъв, какъвто му го рисуват политици и обслужващи ги медии, а какъвто е всъщност. Искрено съчувствам на всички останали, които са повярвали, че “месията” ще им донесе жадувания жизнен стандарт – това няма да се случи никога.
Разбрахте ли от какво най-бързо се правят многото пари и по време на криза?
От всичко, но не от всеки. За да увеличаваш доходите си, трябва да си подготвен за тази операция. Особено важно е да си повярваш, че ще успееш и да гониш целта си – финансовата осигуреност, независимо от трудностите по пътя ти. На всеки един от тези 156 души, за които разказвам в книгата си, никак не е било лесно да спечели парите си. Почти всички от тях са останали без доходи – били са безработни, банки са ги лишили от имущество, защото не могат да си връщат заемите... Но те не са се предали, а са се замислили и затова са и измислили как да спечелят пари. Не им е пукало какво ще кажат другите за избора им, дори са нямали време да размишляват върху приказките им. Не са се питали фантастика ли е това, с което се захващат или е реалност – те са имали своя мечта и са действали, за да я осъществят. Затова са си осигурили и финансовата независимост.
Къде живеят и с какво се занимават героите на вашата книга?
О, те са от различни точки на света – САЩ, Китай, Русия, Германия... Томас Браус е уволнен от добре платената си работа в банка, но точно това му позволява да открие как да прави пари. Московчанката Марина Вирубова става безработна, но така намира истинското си призвание и постига финансовата си независимост. Строителният предприемач Герхард Зайболд се сеща да предложи на пазара услуга, с която не просто оцелява в кризата, но стремително увеличава и банковата си сметка. Безработната Моника Фриц от баварския град Бад с една щура идея си осигурява постоянен приток на банкноти. Султан Галиев се сеща, че и мюсюлманките също искат да бъдат красиви, после им предлага как да сторят това и така влиза в клуба на богатите. Китайката Чен Сяо е на 26 г., когато изпада в сериозни финансови затруднения, но не се предава, излиза на пазара с уникална идея и забравя за финансовия недостиг. Капризите на тригодишния син на Хезър Сивърс я довеждат до идея, която я прави богата. Шон О’Конър измисля как да облекчи домакините в приготвяне на закуска за близките им и така прави първия си милион. Елиас Фергюсън го изхвърлят от дома му, защото няма пари да плаща заема си, но той не се предава, а намира своя си оригинален начин за печелене. Скот Грифит предлага на хората услуга, която им спестява по над 435 долара всеки месец и успява да реши завинаги и собствените си финансови проблеми. И т. н.
Аз съзнателно търсех истории на съвсем обикновени хора, като нас, които тръгват от дъното и сами, без някои да им помага, успяват да спечелят добри пари. И докато милиони техни съвременници продължават да тънат в мизерия, те са си осигурили своята финансова независимост. В “Как да печелим по време на криза” се опитах да разкрия на своя читател тяхната магия за това. Надявам се, че след като я прочете той ще се убеди, че добри доходи може да си осигури – навсякъде, винаги и от всичко.
Възможно ли е обаче в България да се печели, като имам предвид, че начертахте и една нерадостна перспектива за развитието ни?
Немалко хора у нас още не могат да осъзнаят нещо много простичко: идеални условия за правене на пари не съществуват никъде. И никога няма да ги има. Точно обратното: ресурсите ще намаляват в цял свят, кризите оттук нататък ще се множат и задълбочават. Но това, че нарастват хората, живеещи от ден за ден, депресирани, нежелаещи да поемат каквато и да е лична отговорност за мястото си под слънцето, съвсем не означава, че няма други техни съвременници, които точно в подобни неуютни условия правят своите пари. Те не си губят времето за да разсъждават дали е лесно или трудно, те просто действат. И затова успяват. Всеки, който иска да живее по-добре да бъде така добър да не си губи времето в измерване на различните препятствия, с които се сблъсква, защото от това му занимание те едва ли ще намалеят. Успешният подход е да се адаптира към обстановката и съобразно нея да прави своите си пари.
И не става дума да преследваш някакъв свръх лукс, а затова да си осигуриш нормални доходи, които ще ти позволят безпроблемно да си плащаш всевъзможните сметки, на масата ти винаги да има истинска, здравословна храна, да не се лишаваш от зимния и летния отдих, а децата ти да получат качествено образование. Всички не можем да бъдем милионери, но трябва да сме в състояние да си осигурим жизнен стандарт според критериите на XXI век.
Вие наистина ли вярвате в това, което твърдите – че сега у нас може да се правят пари? Та всеки ден четем, чуваме и виждаме как български бизнесмени закъсват, фалират предприятия, а улиците се пълнят с безработни...
Естествено! Обществото ни се развива по същите закони и механизми, както и останалият капиталистически свят. В моята информационна банка има хиляди примери за българи, които са съумели – почтено, без да нарушават закона, тръгвайки от нулата, да спечелят своите добри пари. Те са успели да измислят своите си начини за забогатяване. Направили са го, защото за разлика от много други хора все още могат да мислят, инициативни са, възползват се от всяка очертала се пред тях възможност, предприемчиви са. И най-важното: осъзнали са, че сами трябва да ръководят съдбата си. И са поели лична отговорност за нея. Затова не им пука коя партия ще е на власт – те сами определят къде, кога и с какво да се занимават. Точно за тях ще разкажа в една от следващите ми книги от моята нова библиотека “Прави пари”.
Възможностите да се правят пари у нас са почти същите, както и в другите страни по света. Прибавих “почти” най-вече заради липсата на ефективно правосъдие и неработеща полиция – ако те си вършат работата наистина нищо няма да ни отличава от останалия свят. А иначе способният човек и в затвора да попадне и там ще може да прави парите си.
А не рискувахте ли, като избрахте точно тази тема – как да правим пари по време на криза? Ами ако въпреки прогнозите ви тя вземе та си отиде след броени месеци – тогава тази книга едва ли вече ще е полезна на някого. Ето, сегашния финансов министър твърди, че у нас кризата ще свърши през пролетта на 2010 година...
За съжаление, тя няма да приключи в близките години. А според изследвания на световнопризнати експерти, които цитирам в книгата си, най-късно след три-пет години света го очаква нова криза, като тя най-вероятно ще е още по-опустошителна от сегашната.
Илюзия е да очакваме да се повтори икономическият ни ръст отпреди година-две. И причината е не само в съмнителната (поне за мен) компетентност на хората, които сега вземат решения за развитие на националната ни икономика – ресурсите на цял свят вече са на изчерпване. Кризата отнесе половината от световното богатство, всеки американец е задлъжнял към държавата си с над 80000 долара, всеки британец – с близо 50000 лири и т. н. Това означава, че ще има много остри проблеми с осигуряване на кредити за бизнеса, ще се свиват инвестиции, ще намалява потреблението в цял свят, следователно ще растат безработицата и мизерията. На този фон особено тревожно за мен звучи един от изводите на Европейското социално изследване за 2009 г.: огромната част от българите продължават да разчитат не на себе си, а на държавата да се погрижи за съдбата им. Това е самоубийствена лична политика. В САЩ вече трета година бушува жестока криза, но когато питат обикновените американци, как се справят със ситуацията, 78 на сто отговарят, че разчитат най-вече на себе си. У нас 80 на сто изцяло са прехвърлили отговорността за това на Бойко Борисов. Подобни нагласи свидетелствуват за невероятна наивност, безпомощност и направо безотговорност към самия себе си и децата ти.
Един от любимите ми философи – Конфуций, ни е оставил много точен критерий, за да различим мъдрия от глупака: “Мъдростта разчита само на себе си, а посредствеността – на всички останали.” Напудрените и лицемерни приказки за демокрация, устойчиво развитие, стабилност, мир и любов няма как да скрият горчивата истина: огромната част от човечеството буквално прахосва своите сили, защото никой не се интересува от него. Единственият, който реално е загрижен от реализация на целия потенциал, който притежаваш, си ти самият. Затова печели винаги само този, който не се надява на някое величие да ощастливи живота му, а сам решава съдбата си.
Сред многото мъдри сентенции на Марк Твен една от любимите ми е тази: “Ако смяташ, че можеш, то ти ще можеш. Ако смяташ, че не можеш, то ти си прав.” Изключително точно го е казал великият писател – ако си уверен, че няма да успееш, ти наистина никога няма да успееш. Ако не вярваш в способността си да постигнеш една желана цел, то няма и да я достигнеш. Успехът спохожда само онзи, който не само страстно го желае, но и вярва, че е способен да си го осигури – самата увереност е негов

събота, 8 септември 2012 г.

Колебаеш ли се? Ето ти наистина последните 2 въпроса

                                                   Как искаш да изглежда твоето дете?




















                                Само кретен може да каже че парите не са важни !

                                п.п. Упс! Това последното май не беше въпрос :)

петък, 7 септември 2012 г.

Последни 2 въпроса

                                                           Коя кола искате да карате?

 
                                                          Дали пък парите не са важни?

Още 2 въпроса

                                                         За коя жена искате да се ожените?

 


                                                                Парите не са ли важни?

2 въпроса

                                                        В коя къща искате да живеете?
 

                                                            Важни ли са парите?

Благодаря Роберт

Благодарен съм на Роберт Кийосаки че написа книгите си повече, отколкото ако беше ме срещнал на улицата и ми беше дал $100 000
 
    Андреян Иванов

Професор Здравко Райков за парите и хората

Наскоро излезе книгата ви „Пари за здраве“. По време на финансовата криза не е ли по-трудно хората да правят пари?
- Част от човечеството е невероятно лениво, мързеливо и глупаво. Тенденцията към оглупяване и затъпяване е световна. От друга страна, започва тотална криза за суровини. Ние изчерпваме ресурсите, с които разполага планетата. Няма храни. Същевременно има демографски взрив. Това, че в България и в Европа не се раждат достатъчно деца, не означава, че на останалите континенти няма демографска бомба и много гладни хора. Тези тенденции свидетелстват, че неустойчивостта и несигурността само ще се задълбочават. Това е непоколебима тенденция на развитие. А огромната част от хората са много инертни. Всемогъщата масова култура така е промила мозъците им, че те имат една единствена цел – да консумират. Това им се внушава непрекъснато. Някой друг мисли, вместо тях и това ги задоволява. Виждаме какво става – за огромна част от хората виновно е правителството. Сменя се правителството, отначало е добре посрещнато, но след 2 месеца то е виновно за ниските пенсии. Докато човек не разбере, че сам е ковач на собствената си съдба, той ще се движи в този омагьосан кръг и ще псува управниците. Съдбата на всеки, мястото му в обществото и начина му на живот си ги определя той самият. Това е капитализмът.
Истинският капитализъм предполага два варианта. Единият е – ти си предприемчива личност, търсеща, неуморна, никога не се предаваш и преуспяваш. Другият е - инертен си, потребител си, консуматор си – болен си, пациент си и си пленник на манипулатори. Това е. Тази закономерност няма да бъде променена. Има изследвания на психолози, които сочат, че от 100 човека, само 5 могат да мислят нормално. Останалите следват сляпо стадото. Някакъв лидер или водач може да ги води към пропаст, но те вървят след него. Така че за огромната част от човечеството животът няма да става по-лек занапред, а ако искат да бъде по-приятен, трябва сами да си го променят, а не да вярват на разни политици.
- Как да се научат хората да мислят? Промиването на мозъци е лесно, а обратното?
- Това е въпросът и големият проблем. Никой не ни е учил да мислим. В Америка установиха, че сред хората цари тотално финансово невежество и въведоха от тази година в началните училища уроци и лекции по финансова грамотност. В българското общество към този проблем се допълва и липсата на образци и еталони. В нашето публично пространство доминират лошите, негативните примери. Корупционери и различни хора, които непочтено изкарват своите пари. С книгата „Пари за здраве“ това беше една от целите ми – да помогна на читателя да попадне в обкръжение на добри хора. Когато ти си в среда, изпълнена с мрънкалници, недоволни и песимисти, също ставаш такъв. Когато си сред хора, които никога не се предават, а търсят и намират своите възможности да се реализират, ти също ставаш такъв. Много е просто. Най-важното е да научиш човека сам да лови риба, а не да му даваш рибата. Да му помогнеш да разбере, че той е собственикът на своята съдба. Да го накараш да се довери на себе си и да опознае своите възможности. То е като управлението на автомобил. Това, че си взел книжка, не означава, че можеш да караш. Трябва да минеш 60-70 хил. километра, за да станеш шофьор.
Така е и с личния ни живот в икономически аспект. Финансовата криза е съпроводена в момента в цяла Западна Европа, в САЩ, Канада и другите развити страни, с много мощна кредитна криза. Милиони хора не могат да си връщат кредитите и имуществото им изчезва – нямат автомобили, нямат телевизори, нямат жилища. Няколко милиона човека в Америка вече се разделиха със своето имущество.
- Какво препоръчвате на българите, за да не изпадат в подобна ситуация?
- Отделният човек, който разполага с определен личен бюджет, да бъде така добър да си го управлява и да го пази от хората, които искат да му го вземат. Защото парите биват само два вида – моите и твоите. Няма други пари. За да имам аз пари, трябва да взема твоите пари. Да ти промия мозъка. Вече на вратите на магазините (особено бижутерийните) има сканиращи устройства, които знаят какво ти се мотае в главата, когато преминеш през вратата.

- И да си купиш това, което искат собствениците на магазина, така ли?
- Точно така. Човек е доведен до такова състояние, че вече не мисли. Манипулираният човек е лишен от основното си и най-велико благо – сам да определя съдбата си. Някой друг определя съдбата ти. В сферата на политиката, това е: „Гласувай за мен“. Защо трябва да гласуваш? Единственият интерес на формацията, за която гласуваш, е да вземе властта, за да може да прибере от бюджетната баница, каквото може да се прибере. И да го даде на тези, които са я изпратили там. Не хората, а икономическите групировки избират кой да бъде на власт сега, утре или след 10 години. Това е капитализмът. Ние сме в този свят и не можем да го променим. Единствената ни възможност е да се адаптираме към тази система. А за да се адаптираме, трябва да познаваме нейните закони.
- Какви са законите за правене на пари в съществуващата система според вас?
- Законите за правене на пари са следните - здравият разум никога да не те напуска (а ние повечето нямаме здрав разум), креативност, творчество, никога да не се предаваш, защото винаги има възможности. Изследвания, които цитирам в книгата си, сочат, че богаташите във Великобритания и Западна Европа средно по 17 пъти са се проваляли, но не са се предавали, докато накрая са намерили своята ниша.
- Да се провалиш 17 пъти не е ли прекалено?
- А някои по 70 пъти са се проваляли. Беате Узе, мултимилионерка, която почина през 2007 година, започва от нулата в невероятно трудна среда, през Втората световна война. Мъжът й е убит на Източния фронт и тя няма нищо. Забранено й е да работи, защото е била военен пилот. Започва с черна търговия, оттук-оттам, докато намира своята ниша – секса. Това е жената, която създава първите секс-шопове. Първата сексуално-еротичната телевизия в Западна Европа е нейна. Пийп шоповете, сексуалните атрибути и играчки – всичко е нейно изобретение.
- Богатите казват, че имало два типа хора – бедни и роби. Значи бедните са свободни, а не богатите?
- Защо не искат да се сменят с бедните тогава? Защо не искат да отидат на мястото на хората без пари?
- Богатите имат много отговорности, подложени са на голям стрес?
- Да бе - отговорността да изберат къде да изкарат уикенда си. Истински богатият човек е този, за когото парите работят. А той не работи. Той се радва на парите, които изработват парите, за да може да им се радва. Без пари няма свобода. Може да си безработен и цял ден да се мотаеш, но изборът ти е от единия до другия ъгъл. Свободен е човекът, който може да прави пари.
- Защо не всеки може да прави пари?
- Основното изискване е следното – за да можеш да правиш пари, трябва да умееш да мислиш пазарно. Огромната част от човечеството (не само българите) не може да мисли. Хората чакат готови отговори. Когато се приберат вкъщи, те включват телевизора да чуят новините и да им кажат как се развиват нещата. Свободният човек, който познава своите възможности, работи върху тях и е информиран, прогнозира нещата не за две седмици или месец напред. Той вижда в десетилетия.

- Каква беше системата?
- Колективът се грижеше за индивида. Сега индивидът се грижи за индивида. Сам трябва да постигаш всичко. Обществото ти е развързало ръцете. Имаш пълната свобода да импровизираш, да интерпретираш, да изобретяваш, но трябва да си активен. Трябва да си деен. Да си предприемчив. А това не става като излизаш сутрин от къщи, отиваш на работното си място в 9 часа, напускаш работното си място в 5 часа и смяташ, че с това се изчерпват твоите ангажименти към себе си. Ако следваш този модел, непрекъснато ще се въртиш в омагьосания кръг на недоимъка. Човек всеки ден трябва да изяжда по 7-8 плода минимум. На трапезата му трябва да има чист шоколад, бутилка качествено вино…

- Коя е основната причина за здравословните проблеми на хората според вас?
- Хората са много мързеливи и от това им идват и паричните, и здравните проблеми. Първо са невероятно затъпели и стават все по-невежи. Според изследване на ирландски колеги, Интернет и Гугъл още повече допринасят за затъпяването на днешните млади хора. Системата не се нуждае от мислещи личности, а от консуматори. От послушни хора и работници.
- Казват, че колкото повече са глупавите, толкова по-добре живеят умните.
- Точно така. Затова системата се нуждае от хора, които само да харчат пари и да взимат колкото може повече кредити, за да консумират. Мъдрият Уорън Бъфет, най-богатият човек на планетата, казва, че никога не би си купил кола на лизинг или лотариен билет.

Роберт Кийосаки - 4

" Ако искаш да си богат, мисли мащабно... мисли различно." - Роберт Кийосаки

    Ако искаш да си богат и успешен човек мисли различно от болшинството хора. Защото повечето хора мислят:
           Много е рисковано да инвестираш и да имаш собствен бизнес.
           Ако правиш частен бизнес ще си загубиш парите.
           Пари при пари отиват. Неможеш да правиш бизнес ако нямаш пари.
           Няма да спечелиш, защото това, което ще правиш отдавна е измислено.
           Ти ли си най-умният? Ако беше печелившо хората отдавна да бяха го направили.
           Неможеш да го направиш.
           Искам сигурна работа и сигурност в живота.
           Не искам да съм богат, искам да живея спокойно.
            Малко ми дават.
            Богатите са алчни.
        Мога да изреждам до утре вечер. Само че няма нужда. Нужно е само да започнеш внимателно да слушаш говоренето на хората около теб и сам ще чувеш останалите варианти на бадняшкото мислене.Няма да ти е трудно, защото това са 90% от хората по света. Ако утре срещнеш 100 човека има вероятност само 2-3-ма  да не са с бедняшко мислене. Затова ще успееш лесно да направиш анализ на бедняшкото мислене у хората и защо са действително бедни - именно защото мислят по този начин.
     Кийосаки казва " мисли различно". Различно от тия 90%. Различно от хората с бедняшко мислене. може би 10 % от тези 90% имат потенциал и са "узрели" да направят важната стъпка в живота си - да станат предприемачи и да изживеят живота си като свободни и успели хора. Може би още се колебаят. Може би са дърпани назад от хората, които ги заобикалят с тяхното бедняшко мислене. Може би им трябва малко подкрепа и кураж за да преминат границата и да тръгнат по свой, различен от досегашният път. Затова и създадох този блог. За тези 10% , за които има надежда. Аз и Кийосаки Ви казваме : Давайте! Действайте! Мислете различно от средностатичтическите хора, които са замръзнали в развитието си. Бъдете позитивно настроени и мислете:
          Да правиш бизнес не е никакъв риск, това е просто нещо, което правиш.
          И да загубя пари, голяма работа, нормално е парите да сменят собственника си. А аз ще спечеля други.
          Бизнес се прави не с пари а с Идеи!Лесно е да се намерят пари за добрата идея.
          Дори и даден бизнес отдавна да го има, мога да направя нещо по-различно и също ще спечеля пари. "Кока-кола" е Кралят на безалкохолните, но този факт не попречи на  Дитрих Матешиц да измисли "Ред-бул" и да създаде нов вид индустрия.
          Немога да го направя? Само гледай!
          Сигурност? Това е илюзия. Няма нищо сигурно на този свят. А аз ще взема от света всичко, което пожелая!
           Да живея спокойно означава да съм вече умрял. Спокоен живот означава да не ти се случва нищо, а аз искам животът ми да е приключение. Спокоен живот? Не, благодаря!
          Да ми дават? Аз да не съм просяк или глупак? Аз ще си спечеля всеки лев, който преценя че ще ми трябва!
          Богатите са алчни???  Това че не си раздават парите наляво и надясно за глупости не означава че са алчни. Означава че гледат на парите си като средствво за инвестиране. Това че богатите искат да спечелят още и още пари не означава че са алчни, означава че мислят мащабно и имат големи цели, за постигането на които са им нужни големи суми пари.
         Не се оставяй околните да те въвлекат в техният начин на мислене. Не вземай финансови съвети от хора, които нямат пари. Ако действително знаеха как стоят нещата с парите, щяха да ги имат. Постави си цел. Измисли план как да я постигнеш и не позволявай на никой и нищо да те отклони от изпълнението на плана и постигането на целта си. Имай търпение и не се отказвай за нищо на света. Мисли мащабно, мисли различно!

   Поздрави                                                                                    Андреян Иванов

вторник, 4 септември 2012 г.

Разчитай на себе си

      " Познавам възрастни мъже с еднообразен живот, които имат петима-шестима приятели още от детинството си. Много добре за тях, но приятелствата в мафията се подлагат на изпитания ежедневно. Повечето не оцеляват. На улицата никой неможе да предскаже как ще реагира даден човек ако го притиснат, но по-безопастно е да заложиш че ще последва предателство. Затова всеки умен гангстер и умен бизнесмен имат много приятели и създават съюзи , но никога не забравят че когато ножът опре до кокала , може да разчитат единственно на себе си. През 1985 година дон Кармине Персико бил изправен пред съда. Персико имал пари да напълни каросериите на един гараж самосвали. Можело да наеме който и да било супер адвокат, но решил да се защитава сам. За това е нужен кураж. На риск бил изложен животът му, но той знаел от опит че в трудни ситуации можел да разчита единственно на себе си.
     Попаднал в същата ситуация като Кармине персико, аз смених седем юристи и изведнъж си дадох сметка  че на никой от тези хора не му пука за моят живот толкова, колкото на мен самия."
                                                               Луис Феранте
                                       бивш член на фамилията Гамбино от неговата
                                       книга " Правилата на мафията -  на какво                                  
                                       мафията може да научи легитимният бизнес"

     Не съм препоръчал тази книга на заглавната страница на блога, защото си мисля че мнозина биха я разбрали двузначно. Някой би си помисли че тя представлява възхвала на мафията, поради ярките истории от живота на мафиотите описани в нея. Бизнес посланията във всяка глава често представляват само едно изречение. Но въпреки всичко това е една бизнес книга, пречупена през опита на един истински мафиот, живял в "Оня живот". От нея може да се придобият много реални знания за това как да правим бизнес.
      В случая искам да обрна внимание на  едно много важно нещо : Разчитайте единственно на себе си. Не казвам да нямате приятели и да не помагате на приятелите си. В края на краищата за това живеем. Но не разчитайте някой друг да дойде и да свърши твоята работа за да подобри животът ти. Няма да дойде! Когато изпаднеш в трудно положение хората се отдръпват. Те си имат своите проблеми за решаване. Не им трябваш и ти. Хората предпочитат да общуват с успели и позитивни хора. Никой не харесва вечно оплакващите се мрънкала. Може  от възпитание да не тикажат нищо, но определено ще започнат да те избягват. Затова създай си цел, измисли си план за постигане на целта, придобий необходимите знания за изпълнение на плана , надигни си задника  и действай. Единственният на който му пука какъв ще е животът ти си ти самия. Ако и на  теб не ти пука - тежко ти и горко!

Поздрави на уверените в себе си                                                Андреян Иванов

понеделник, 3 септември 2012 г.

Роберт Кийосаки - 3

"Когато си млад работи за да учиш, не за да получиш" - Роберт Кийосаки

     Бедните работят за пари и парите никога не им стигат. Богатите не работят за пари, работят за да създават активи, и активите в последствие ги правят богати. Бедните държат веднага да им се заплати всеки час работа, богатите понякога работят месеци наред без да получават пари, като отлагат във времето възнаграждението за трудът си, но когато активът, който са изградили заработи, получават многократно повече пари. На бедните се заплаща на час, богатите получават пари за свършена работа.
    Знаейки това, още от самото начало, когато сте млаади, започнете работа не за да получавате заплата , а да се учите. Всяка работа, която работиш те учи на нещо. Ако работиш в ресторант виждаш как функционира ресторантът. Въждаш откъде и как става снабдяването с продуктите, виждаш как готвачите приготвят храната, как сервитьорите я поднасят, как се  заплаща сметката и накрая как се измиват чиниите и изхвърля боклукът. Виждаш какви са оборотите в рестотанта, какви са разходите и колко печалба остава накрая. Виждаш как шефът назначава хора и как уволнява хора.  Изобщо, научаваш системата по която работи едно такова заведение. Знанията, които си придобил работейки в ресторанта струват повече от заплатата, която си получавал докато работиш там. В един момент вече имаш нужните знания, необходими за да отвориш сам ресторант. Това е само един пример. Ако си отваряш очите и ушите и знаеш за какво си там, можеш да научиш тънкостите в създаването и управлението на който и да било бизнес, като поработиш година две в него.
      Докато са млади, хората не се грижат за семейство и нямат кой знае какви разходи. Също така нямат и почти никакъв опит в бизнеса. Затова могат да поработят известно време като наемни работници. Но ако планират да се превърнат един ден в богати и преуспели хора, още от самото начало трябва да са наясно че работят за да научат правилата на бизнеса, а не за пари. Не трябва да свикват да работят за пари. Естественно че ще си получават заплатата. Дори и младите си имат своите разходи, но трябва да възприемат заплащането като бонус. Главната им цел трябва да е обучението. Така че след време да изградят  свой актив, който да ги направи богати.

Поздрави                                                                                 Андреян Иванов