вторник, 25 февруари 2014 г.

Земята и космоса

Нашата Земя е една прашинка в космоса. Дълго гледах тези снимки осъзнавайки нищожността на земята спрямо заобикалящата ни вселена. Ами хората? Ние сме по-малки и от микроби за заобикалящият ни свят. Вижте това:
Земята е по-голяма от Меркурий и Марс и почти еднаква с Венера. До тук добре :)
Обаче спрямо Юпитер и Сатурн Земята е джудже.

Тука вече нещата стават сериозни. "Някаква прашинка обикаля наоколо" - мисли си Слънцето
Мощта на звездата Артур направо може да помете Слънцето, а Земята е вече нищожно малка. И това не е всичко:
Слънцето е невидимо за червеният гигант Антарес от съзвездието Скорпион, а Земята не съществува. Толкова е малка че и с антарски микроскоп няма да я видиш.
Да, да. Там е някъде но когато вече имаме представа за размерите на другите небесни тела, Земята сравнена с нашата Галактика "Млечен път" на практика я няма.
Това е триизмерен образ на Вселената с известните до сега 43000 галактики. Земята ли? Какво беше това Земя?
Давате ли си сметка колко сме нищожни. И защо си мислите че Земята е толкова важна че само тук има живот. Това е просто нелепо. В това огромно нещо наречено Космос, изпълнено с неизброим брой звезди и планети сигурно има милиарди видове живи същества. Като гледам размерите на небесните тела няма да се изненадам някъде да има хора високи по 2-3 километра :) Възможно е както във Вселената има много Галактики, така ако разширим кръгозора да се окаже че  съществува нещо друго в което има множество Вселени. Така осъзнаваш величието на Твореца. Великият Архитект на Вселената, Строителят на всички Светове. Създателят. Колко е голям Той самият, щом всичко това е част от Него. И най-голямото чудо: ние, нищожно малките живи същества обитаващи атомът Земя, можем само с една мисъл да се свържем с Безкрайно голямото. То ни чува. То знае всичко за нас. Ние сме свързани. Кой казва че няма чудеса?

неделя, 23 февруари 2014 г.

Златен резерв на България

петък, 21 февруари 2014 г.

За действието

Веднъж Учителят задал следната гатанка на своите ученици:
- На брега седели три жаби. Една от тях решила да скочи във водата. Колко жаби останали на брега?
Учениците се спогледали, готови да прихнат пред очевидно лесния отговор. Но един от тях изпреварил всички:
- Три… - казал неуверено той за изненада на всички останали.
- Точно така! – усмихнал се доволен Учителят. Да, едната жаба решила да скочи, но нищо повече не направила. Никога не бъркайте действието с вземането на решение.