вторник, 10 януари 2017 г.

ЗА СВОБОДАТА - ІІ


"Веднъж при Цар Соломон дошъл молител, докато той се забавлявал с лов на птици.
-Царю, помогни ми, печален съм! Вчера освободих робите си, а днес те замерят дома ми с камъни.
Царят внимателно го погледнал и после попитал:
-Защо освободи робите си?
-Получих богато наследство и реших да освободя тези от тях, с които съм израснал. Мислех, че ще ги направя щастливи.
-А кой ти каза, че свободата е щастие, а щастието - свобода?
После добавил:
-Погледни този хищен сокол! Въпреки че го държа в клетка, по време на лов той е господар и повелител. Ако не пожелае да ловува, никой не може да го застави и все едно, вечер той ще получи храна. Свободен е да отлети и никой не може да го задържи, значи той е с мен, докогато сам пожелае. За него свободата не е щастие, тя е живот. Има и друга птица - кокошката. Ден след ден тя ходи по двора или снася яйца. Ако я пуснеш в полето, тя ще оглупее от свободата, а след ден ще загине. За нея свободата не е щастие, тя е смърт.
-Къде е тогава мъдростта, господарю? - попитал отчаяния молител.
-Мъдростта на добрия стопанин е да отдели соколите от кокошките. Първите ще погубиш с робство, а вторите със свобода. Соколите са малко, кокошките - много, но трябва да пазим и едните, и другите."


Дълго време се чудех как е възможно някой да каже че при комунизма се живеело по-добре от сега. Непонятно ми беше? Докато не осъзнах че хората са различни видове. Гледаш ги с по два крака, две ръце, глава, облечени с дрехи , говорят. И е лесно да се заблудиш че всички хора са просто хора и са еднакви. Истината е обаче че са много различни. Различни в ценностната си система, различни в знанията си, различни в желанията си, различни в моженето си. Във всичко са различни. И тази притча ни показва едно от различията в хората. Едните са свободолюбиви, предприемчиви, любознателни, искат да изявят себе си, искат да творят, искат да покорят непокореното, искат свобода. Другите искат сигурност, искат живот без грижи, искат някой друг да се погрижи да живеят добре. Свобода не им трябва, нужно им е спокойствие. Когато бях по-млад ми беше трудно да ги разбера. Моите разбирания са че ако търсиш спокойствие в живота това означава че вече си умрял. Затова и се казва "покойник". Има покой, спокойствие. Живота е екшън, живота е действие, живота е премеждие, живота е състезание, живота е приключение. Какво ти спокойствие? Но нали казахме че хората са различни? Соколите искат простора на небесата и вятърът, искат да преследват. За тях свободата е живот. Кокошките искат на спокойствие да си кълват зрънца в кокошарника, да са сигурни че и утре и в други ден ще имат покрив над главата, някой ще им хвърля зрънца в паничката и оградата на кокошкарника ще ги пази от лисицата. "Соколите" казват че сега се живее по добре, а "кокошките" хвърлят камъни по къщата ти.
"Първите ще погубиш с робство, а вторите със свобода. Соколите са малко, кокошките - много, но трябва да пазим и едните, и другите."
Поздрави