вторник, 28 юни 2016 г.

37 тайни на благоденствието - Ранди Гейдж

1. Човек не може да управлява законите на мирозданието.
Това е първата и основна тайна на благоденствието и именно нея хората я пропускат. Те смятат благоденствието за начин за получаване на материални блага и не си правят труда да се настроят към атмосфера на успех, да почувстват онази реална енергия, от която е изтъкано благополучието.
Всичко в света е основано на принципа на равностоен обмен на вещи, явления, ценности. Везните, с които те се измерват, са в неустойчиво равновесие – всичко, което отдавате, ви се връща многократно умножено. Ако сеете семената на доброто, реколтата ще ви ги върне стократно.
Това винаги си остава вярно – независимо дали става дума за парите, които жертвате за благородна кауза, любовта, която дарявате, или доброто, което творите. И колкото и да се опитвате, не е възможно да регулирате законите на мирозданието. Така че, излезте навън от дома си и направете нещо добро, просто така. Посейте семето на доброто в този, който се нуждае, бъдете особено добри конкретно към някого. Без съмнение ви очаква още по-голямо благоденствие!" Ранди Гейдж

2. Безплатно сирене има само в капана за мишки.
Подобно твърдение звучи наивно, но всъщност е много изразително, кратко и дълбоко обобщение на това как действат законите на благоденствието.
Не е възможно да станеш богат като спечелиш на лотария, или като получиш наследство или ако изведнъж открият нефт в твоя двор. Вероятно и това се случва с бедни хора и временно може да им създаде благополучие. Придобитото по такъв начин богатство обаче не остава завинаги или казано по друг начин, не е възможно да получиш истинско благополучие, без да заплатиш за него. Винаги съществува определена цена, която се налага да се плати – точно това е същият този справедлив, равностоен обмен, за който стана дума преди малко.(в т.1).
Да се превърнеш в човек, който носи отговорност за своето благосъстояние, е голяма част от цената, която плащаме за своя просперитет. За кой ли път моите наблюдения показват, че повечето бедни хора, спечелили случайно големи пари, десет години по-късно се оказват разорени и жалки. Говоря за хора, спечелили крупни суми, тотомилионерите например. Те получават само пари, но не придобиват разбирането, което влиза в самото явление благоденствие, затова парите им си отиват, а всичко останало, от което се състои благоденствието, не се появява.
Нищо не се дава даром. Ако сте позволили на касата в магазина да ви върнат с лев повече или сте открили начин да се включите без пари към кабелите на кварталния ви интернет-доставчик, или като си купувате вестник, сте взели още един, когато никой не ви вижда, вие се натоварвате с определен кармичен дълг. А тези дългове си остават задължителни завинаги и подлежат на плащане. Благоденстващите хора никога не се стремят да получат нещо безплатно. Те с радост приемат идеята за равноценна замяна на една ценност с друга.

3. Проспериращите хора не са особено религиозни.
Съвсем не е задължително проспериращите хора да са твърде религиозни. Те обаче притежават своя духовност, осъзнавайки, че сляпата привързаност към религиозните учения и догми ги отвежда далече от природната същност на човека. В самата идея за благоденствието, от мечтата до реалното й въплъщение, съществува някаква изискана простота – по своята природа благоденствието не е изключително явление, то е достъпно и осъществимо.

4. Богатството не идва при вас, вие отивате при богатството.
Може би сте чели за хора, получили неочаквано в наследство огромно състояние или спечелили куп пари, участвайки в лотарии и залагания. Истинското благосъстояние обаче, онова, което не изчезва, а остава завинаги с вас, е резултат от целенасочени действия. То не се появява при вас случайно. Вие сами, полагайки усилия, отивате при него.
Отначало вие създавате своето благосъстояние мислено, след това ставайки в своето съзнание онзи човек, който привлича успеха към себе си, вие се въплъщавате в него на физическо ниво.

5. Вие изграждате своето благоденствие с помощта на думите.
Или изразявайки се по-точно, с помощта на онези думи, които избирате и произнасяте. Не спира да ме изумява фактът, че хората с готовност произнасят най-песимистични твърдения. Днес ми позвъни един приятел, за да ми каже, че е ударил камиона си в едно дърво на заден ход. „Всеки път щом нещата при мен започнат да се нареждат, винаги се случва нещо, което променя всичко към по-лошо“. Не се съмнявам, че става точно така, тъй като той програмира това убеждение в своето подсъзнание, което на свой ред дава команда това да стане и на физическо ниво.
Помислете си колко пъти, когато се случва нещо хубаво, човек казва нещо от рода: „Не мога да повярвам. Аз никога не печеля!“ След това се случва неприятност – счупва чиния, нещо разлива, някой го подвежда и човекът заявява: „Знаех си, че това трябваше да се случи!“ Има си хас. Той знаел.
Често чувам подобни неща: „Всяка зима боледувам най-малко три пъти“. Случвало се е по-рано и аз да казвам: „Най-малко веднъж в годината имам проблеми с гърба“. И разбира се, става така. Докато не спрях да твърдя това. И ето вече почти девет години с гърба ми нищо не се случва.
Някои смятат, че като говориш на хората за себе си в унищожителна форма, това е сполучлив начин да бъдеш вежлив или да си по-близо до тях. Такива изрази като „винаги не ми стига един ден и един лев“, може и да привлекат към вас неудачниците. Те обаче ще отблъснат късмета и ще станат самоизпълняващи се пророчества. Затова, ако имате намерение да програмирате своя успех с помощта на думите, защо да не изказвате позитивни твърдения, като например : „Аз привличам парите като магнит!“

6. Здраве, любов, щастие и пари са безкрайни.
Ако само веднъж сте прегърнали силно някого, значи ли това, че броят на останалите във вас в резерв прегръдки е намалял? Не, разбира се. В действителност ви се носи славата на човек, който току е готов да прегръща и в отговор по-скоро ще получите още повече прегръдки.
Нещата, които създават истинското благоденствие, такива като здраве, любов, щастие и пари са безкрайни и фактически създават свое собствено пространство.
Колкото повече любов отдавате, толкова повече получавате. Могъщото здраве репродуцира себе си и спомага по-нататъшния процес на укрепване.
Същото става и с щастието. Понеже човек не може да регулира общите закони на мирозданието, парите, които се намират в обращение у вас, сами пресъздават своята собствена енергия, която прави процеса на процъфтяване в известна степен цикличен и прави възможно постоянното им връщане при вас. Това е някакъв процес на самовъзпроизводство, което продължава безконечно.

7. Законите на благоденствието действат по принципа на запълване на празно пространство.
Природата не търпи пустота и винаги се стреми да я запълни с блага. По естествените закони не е възможно да сложиш вещ в ръка, която вече стиска нещо в юмрука си. Най-добрият начин да привлечеш доброто към себе си е като се избавиш от лошото и по такъв начин освободиш място за доброто.
Ако сте намислили да си купите нова дреха, най-добре ще бъде преди това да освободите гардероба си от старата, предлагайки я на нуждаещи се или на дома за бездомни. Ако мечтаете да срещнете любимия човек, отначало сте длъжни да се освободите от всякакви други, унизителни за вас отношения, в които сте сега. Ако не съумявате да придобиете благополучието, към което се стремите, задайте си въпроса какво е онова нещо, което вие продължавате да задържате, с което е необходимо да се разделите.

8. Мисълта за пари преследва по-често бедняка.
В средните и бедни слоеве на населението се водят много разговори за това как се отнасят към парите хората с голям постоянен доход, истински богатите. Мнозина предполагат, че богатите само за пари и мислят. Няма друго твърдение, което е по-далеч от истината. В действителност бедните като цяло мислят за пари много повече от богатите.
Това е онзи случай, който психолозите наричат „проектиране“. Това означава, че хората проектират върху другите своите собствени страхове, предразсъдъци и подбуди.
Помня времето, когато бях в бедствено материално положение. Почти единственото нещо, за което можех да мисля, бяха парите. Ако звънеше телефонът, си мислех дали не е някой кредитор. Когато карах колата, бях обзет от мисълта, че ако колата ми се развали, няма да мога да й платя ремонта. Наблюдавах елегантно облечените хора в красиви коли и им завиждах. Занимаваше ме въпросът какво са направили те, за да заслужат всичко онова, което имат.
Вечно хитрувах, подписвайки договорите за разсрочване на сметките, и в главата ми се въртяха мисли как ще платя следващата вноска. Бях зациклил върху парите, защото си мислех, че всичко лошо, което ми се случваше, изглежда беше следствие от липсата на пари.
Сега, когато имам пари, аз рядко мисля за тях. Парите са едно от вспомагателните средства, подобряващи качеството на живота ни и разширяващи житейския опит. Щом паричният проблем бъде отстранен, вие придобивате способност без излишно безпокойство да получавате удоволствие от живота.

9. Може да молите Бога за това, което си мислите, че искате, но ще получите онова, което действително желаете.
Когато се моля за себе си и за другите, аз никога не моля нещо определено, а просто моля, това да бъде най-доброто от всичко възможно. Ако се стремите към нещо определено, по-добре е да помолите за него или за онова, което е по-добро.
В детството си смятах, че обожавам скариди. Когато пораснах обаче, разбрах, че скаридите ми харесват, но това, което наистина обичам, са коктейлите от спиртни напитки. Често пъти позволяваме на бремето от впечатления, чувства, преживявания и събития от минали години да оставят своя отпечатък, влияейки върху яснотата на нашите съждения. Струва ни се, че искаме едно, а често се оказва, че искаме съвсем друго. То може да се окаже както добро, така и лошо.
Първите 30 години от живота си смятах, че искам да бъде милионер. А всъщност ми се искаше да съм жертва и исках да имам съчувствието на околните. И едва когато моето желание наистина се промени и аз поисках да стана милионер, а не жертва, така и стана всичко.

10. Мъдростта е най-действеният инструмент за постигане на благоденствието.
Ако глупавият много бързо се разделя с парите си (а то става точно така), имаме сигурно основание да предполагаме, че при мъдрия човек, било то мъж или жена, благополучието идва бързо. И то се случва така.
Ако се стремите към значително благосъстояние, придобийте отначало необикновена мъдрост.

11. Благосъстоянието — това е ваше право по рождение и естествено условие за съществуване
Ако не сме здрави, ако сме нещастни или бедни, това е поради това, че сме се отклонили от своя път в живота и сме загубили връзка със своята истинска същност.
Здравето – това е ваше естествено, дадено ви от природата състояние. Само при недостиг на микроелементи, например цинк, болестта може да надвие вашия организъм. С раждането си вие влизате в този свят като щастлив човек. Нещастието – това е осъзнат избор, изискващ от вас сами да вземете това решение. Нещастието е чуждо на природата, неестествено и безнравствено.
Подобно на това вие сте родени, за да бъдете богати. Борба за съществуване, лишена от благородство, е неестествена и не е необходима. Когато живеете по всеобщите закони на просперитета, благоденствието идва при вас така естествено като дъжда, който полива цветята.

12. Благополучието възниква от обкръжаващата ни атмосфера.
Вселената ни е осигурила всичко необходимо за щастлив живот. Енергията на успеха витае навсякъде, с нея е изпълнена околната атмосфера. Като войник, очакващ заповеди, тя винаги е в готовност, в очакване кога ще я извикат от небитието.
Средствата, които се използват, за да се възсъздаде благоденствие на физическо ниво, това са идеите.

13. Щом откриете за себе си своето предназначение, успехът ще ви намери.
Щом започнете да изпълнявате работата, която е вашето истинско предназначение, Вселената ще ви дари благополучие. Така работят законите на мирозданието, без всякакви изключения.
Изпълнявайки своето предназначение, вие пристъпвате към работата със страстно увлечение, усърдие и самоотверженост. И тъй като вие идвате с такива мисли и нагласа, вашата работа е на необикновено високо ниво, постигате поразителни резултати.
Всички хора, без да съзнават това, се намират в постоянно търсене на своето „висше предназначение“, на великата идея. Дело, действие, мечта – всичко това са висши категории в човешкото разбиране. Когато изпълняват своето предназначение, хората усещат тази висша сила и искат да бъдат част от нея. Вие ставате личност, притегателна за влиятелни хора, които разделят своя успех с вас.

14. Ако сте завладяни от голяма мечта, целият свят се покорява на вашата воля.
Това е едно от нещата, които неосведомените хора трудно могат да разберат и най-вече да повярват в тях. На елементарно ниво обаче същността на всяко явление във Вселената може да се сведе до енергийни вибрации. А без съмнение тези вибрации са в състояние да си взаимодействат и да реагират на другите.
Оттук следва, че вие действително сте способни да привлечете успеха към себе си също толкова естествено, както да намерите място за паркиране на колата си или свободна стая в хотела.
Когато сте завладяни от всепоглъщаща мечта и твърда вяра в нейното осъществяване, вие привличате към себе си партньори, намирате средства, възможности, стабилизирате се на пазара и създавате онзи отрегулиран механизъм на своите действия, който води до осъществяването на вашата мечта.

15. Вашето благополучие винаги ще бъде средно в сравнение с благополучието на петима ваши най-близки приятели.
Това твърдение е така предсказуемо и въпреки това толкова изненадващо за непосветентите. Да вземем петима ваши близки приятели, да сумираме годишния им доход за миналата година и да разделим сумата на пет – това ще бъде вашият общ доход за годината.
И това се отнася не само до парите…
Това правило действа в няколко закона относно благоденствието и остава в сила навсякъде. Погледнете взаимоотношенията, здравето и щастието на тези свои най-близки приятели и ще откриете, че в този списък вие сте точно в средата.

16. Вярата, че благоденствието е възможно, е способна да го измъкне за вас от общата съкровищница на мирозданието.
Ние знаем, че идеите – това са средството, което прави възможно появяването на благосъстоянието от небитието и неговото реално въплъщение на физическо ниво.
Всичко това обаче е невъзможно да се осъществи без вяра. Вие сте длъжни да видите, да разпознаете своето благополучие, да се стремите към него, да повярвате в неговото съществуване, за да се появи то. Хората с по-малък талант, но с по-силна вяра, постигат много по-значителни успехи и много по-бързо от хора способни, но със слаба вяра.

17. Благополучие без пари не може да има. Ако преуспявате, значи сте:
1) Здрави. 2) Щастливи. 3) Богати.
Ако липсват две от тези три неща, това не е толкова зле. Но не можеш и да го наречеш благополучие. Истинското благополучие заема всичките три позиции.
Някои богати хора са болни, озлобени и самотни. Те не могат да бъдат наречени благоденстващи. Ако сте здрави, силни духом, имате стабилен брак, но месеци наред се борите, за да платите сметките си, абсолютно точно е, че не сте благоденстващ човек. Благоденствието включва в себе си всички аспекти на вашия живот.

18. Онова, което се нарича житейско изпитание, формира качествата на характера, водещи до успех в живота.
Не че просперитетът е нещо неуловимо или труднопостижимо. Това не е така. Но той идва само при онези, които са на правилния път, които се оказват негови достойни партньори.
За повечето хора значителна част от пътя към успеха в живота им се състои от преодоляване на неизбежните изпитания, формиращи техния характер и спомагащи за зрели разсъждения. Вие придобивате мъдрост от свои и от чужди грешки. Колкото повече уроци получавате от чуждите грешки, толкова по-малко ви се налага да правите свои грешки. Но за всеки от нас е приготвен свой житейски урок, за да си направим необходимите изводи. Онзи, който възприема идеята за просперитета, осъзнава това и приветства предизвикателствата на съдбата, разглеждайки ги като средство за придобиване на необходимите лични качества.

19. Природата винаги получава своя дял.
Вие можете доброволно, с радост, любов и благодарност да давате малка част от вашето благосъстояние на източника на вашите духовни сили. Или това може да става независимо от вашата воля, да се осъществява във вид на парични преводи, разходи за услуги на доктори, юристи. Във всеки случай природата винаги получава своята дан; това е също така закономерно както редуването на приливите и отливите в морето.

20. Мечтата трябва да бъде също толкова висока, значима, както сте и вие.
Да се чувствате нищожество не е нужно нито на вас, нито на цялото мироздание. Смирението не е лошо качество на характера, но фалшивата скромност или потискането на своите най-добри качества е нещо противопоставящо се на идеята за благоденствието. Мускули, които не се тренират, се атрофират; същото става и с мечтата, с вашите намерения и желания.
Ако искате да вдъхнете живот на вашето виждане за бъдещето, то трябва да бъде дръзко, отчаяно смело, озарено от богато въображение, Нужна ви е някаква сила, заставяща ви да вървите напред. Тази подбуда трябва да бъде толкова мощна, че когато сутрин се събудите и едва отметнали завивката, да се втурвате в настъпващия ден, предвкусвайки с нетърпение предстоящите събития.

21. Благоденствието ви оставя ключа към разгадаването си.
Истински благополучните хора лесно се разпознават. Те винаги си оправят леглото сутринта, бюрото им е винаги подредено, те мият дори колата, взета под наем. И правят всичко това не по задължение, а по свое добро желание, защото искат да живеят в благополучна обстановка, в добро обкръжение.
Те се отнасят към обслужващия персонал, бил той сервитьорка, касиер или митничар, като че ли са първите лица в държавата. Но те с уважение се отнасят и към самите себе си, към своето тяло и се държат съответно на това убеждение.

22. Мечтата ускорява идването на вашето благополучие.
Отначало идеята за благоденствието се появява във вашето съзнание. Вие разбира се може и случайно да се натъкнете на своето благословено щастие, но истински и пълен просперитет се появява едва след като сте го създали в своето въображение.
От онова време, когато си поставих пред себе си цел, аз не преставах да мечтая за нея, мислено се стремях към нея и ми бяха необходими около две години, за да реализирам всички свои мечти в живота си. Искрено вярвам, че ако не мечтаех, биха ми били необходими най-малко десет години, за да постигна същия резултат.
Подобен резултат може да се постигне, ако се правят всякакъв род писмени твърдения, заявления, съставят се карти с посочване на целите – тези и подобни подходи са в състояние да направят образа на вашата мечта по-видим, да разширят вашата представа за нея, та нали с помощта на подобни средства вие фактически програмирате своята цел в подсъзнанието си. А щом нещо е програмирано във вашето подсъзнание, то просто неизбежно се проявява в действителността.

23. Благоденствието няма нищо общо с такива понятия като благоприятни възможности, случайност или късмет.
Повечето хора смятат, че благоденствието е резултат от някакви особено благоприятни възможности, случаен късмет или щастливо стечение на обстоятелствата.
Това може да бъде вярно само в случай, че вие сами създавате тези възможности.
Дори образованието, получените навици и опит в работата не са така важни, както вашето съзнание и вяра, защото именно вашето съзнание и вяра управляват самия процес на обучение, на получаване на практически навици и опит.

24. Благоденствието – това не е изобилие на вещи. Това е начин на мислене.
Спортните коли, луксозни къщи и парите не създават благоденствие, те са само негови външни прояви. Истинскиото благоденствие предполага характерна насоченост на мисленето на конкретен човек.
Тъй както липсата на пари, собственост и други подобни вещи – още не е бедност. Тяхното отсъствие е обусловено просто от самата ситуация на нищета. Сама по себе си бедността е определен начин на мислене, характерна насоченост на мислите.
25. Вашият начин на мислене може да спомогне или за постигане на благосъстояние, или за живот в бедност.
Това твърдение може да стане или най-плашещото, или отварящо най-големите ваши възможности, истината, достъпна за вашето разбиране. Изберете за себе си последното твърдение и вие със сигурност ще се окажете на пътя към благополучието.
На света няма двама души, които някога да са оценявали еднакво едни и същи явления. Там, където един съзира опасност, друг вижда за себе си възможности. Да предположим, че са ви предоставили шанс да използвате благоприятните възможности във вашия бизнес. Вие може без да се оглеждате да се хвърлите с главата напред в начинанието, без предварително да проучите състоянието на нещата, просто защото сте завладяни от идеята да забогатеете. Бихте могли да се окажете в много гадна ситуация и да загубите доста пари.
Или в друг сценарий бихте могли да сметнете, че е вече прекалено късно за сключване на всяка от набелязаните сделки, защото „своите хора“ вече са получили всички изгодни сделки или пък ще решите, че всичко изглежда прекалено хубаво, за да е истина. И в този случай вие бихте изпуснали възможността за сполучлива покупка или сделка.
Съвсем друг е сценарият, когато ви се предлага следната ситуация: вие сте сигурни в себе си, старателно анализирате даденото начинание и вземате правилните решения. Какъв вариант ще изберете – почти изцяло се определя от посоката на мислите ви (начина на мислене), от това какво очаквате от живота. От всички средства, които можете да използвате, за да реализирате в живота идеите за благоденствието, най-могъщото е вашият собствен разум.

26. Егоизмът е необходим за истинското благоденствие.
Егоизмът е ваше изключително природно право.
Повечето хора ще ви кажат, че съществува определен нравствен императив, изискване да се поставят интересите на мнозинството над интересите на един човек, че следва да жертвате своето лично благо в името на най-висшето благо.
Тази идея е много опасна за чувството за собствено достойнство, самооценка, за вашето благополучие и за целия ви живот. Отказът от своето щастие в името на други хора, познати или непознати вам, още веднъж подтвърждава за вас самите и за другите, че вие сте нищожни и недостойни за внимание дори за самите себе си. Това е против самата природа на човека. И ви прави психически непълноценна личност.
Всички усилия, насочени към оцеляване в този живот и в търсене на щастие, трябва да формират фундамента на вашата ценностна система.
Правилно да организирате живота си със средства, избрани от вас, така, както го виждате, по ваши мерки и понятия какво е да живееш щастливо, получавайки удоволствие от живота – ето основата на тази система и отказът от всяко едно от тези неща нанася вреда на човешката личност. А онова, което нанася вреда на един отделен човек, нанася вреда и на обществото като цяло.

27. Благоденстващите хора не зациклят върху идеята за покупки по намалени цени.
Благоденстващите хора не се боят да купуват вещи на справедлива цена, по принципа на обмяна на ценностите. Те не отхвърлят изгодни предложения, но икономисването на спестяванията не е единственото основание, от което те се ръководят, вземайки решение за покупка.
Вместо да прилагат неимоверни усилия в разработката на тактика за водене на преговори при покупко-продажби, в търсене на промоции, отстъпки и други изгодни начини за пазаруване, те използват своето време за създаване на нови, още по-значителни материални ценности, които са доказателство на още по-голямото им благоденствие.

28. Няма такова място на земята, където да няма благоденствие.
Хората разглеждат районите на гетата, пълни със заразни болести, като огнища на нищета и смятат, че там благоденствието няма място, но това не е така. С благоденствие е изпълнено цялото пространство, самия въздух около нас, то е дори в местата, където нуждата е очевидна. Работата съвсем не е в това, че благоденствие там е невъзможно, а в това, че хората, които живеят там, не правят усилия, да го открият.
Първобитните хора са смятали, че Слънцето напуска земята всяка нощ. В действителност самата земя загърбва Слънцето. Същото става и с благоденствието – то никога не ни напуска, ние сме тези, които понякога му обръщаме гръб.

29. Благоденствието като явление няма определени критерии на оценка.
Всички явления в природата се уравновесяват с други явления, равни по величина, но диаметрално противоположни по своята природа: мъжки пол и женски пол, ин и ян, положително и отрицателно. Всички справедливо сключени договори, сделки са основани на принципа на игра без загуба, или казано по друг начин на равноценен обмен. Терминът „отрицателно – негативно“ използвам само с цел да направя обяснението си по-нагледно. Вярвам, че онази висша сила, която е създала този свят, по своята природа е позитивна и добра. „Негативното“ или „лошото“ не е породено от „лошия“ бог или мироздание, това е само нашето собствено отношение към това „хубаво“.
Ако по пътя към супермаркета спукате гума, вероятно ще решите, че това е лошо. Но за дребния човечец, който има малък автосервиз и прави всичко, за да изпрати дъщеря си да учи в колеж, това може би ще бъде нещо добро.
И лятото, и зимата са нито добри, нито лоши. И пролетта не е чак толкова лоша, за да смятаме есента за по-хубава. Те просто съществуват. Ние се нуждаем от противопоставяния на всякакви явления, за да разберем значението им спрямо нас. Следователно, същността не е в това да философстваме, давайки оценка какво е добро и какво е лошо, да поставяме себе си в безизходно положение като лепим етикети. Важното е да осъзнаете, че няма нищо безплатно; винаги става равноценен обмен.

30. Вашето отношение към парите определя дали сте способни да ги привличате.
Разорените хора обикновено излъчват негативна енергия, създаваща пагубна среда за парите. Гложди ги мисълта, че са ограничени в своите действия от липсата на пари.
Богатите хора имат положително отношение към парите. Те ги разглеждат от гледна точка на възможността им да дават свобода, да доставят удоволствие и наслада.
Отрицателното отношение отблъсква парите, докато в същото време позитивното ги привлича към вас.

31. Без да завършиш изпълнението на предишното задание, не е възможно да преминеш към следващото.
И текущото задание трябва не само да се завърши, но и да се изпълни правилно, по най-добрия начин. Под благополучно съществуване се подразбира изпълнение на цяла поредица от жизнено важни назначения, действащи едно след друго. Всяко от тях спомага за духовния ръст, развива способностите и разширява вашето самосъзнание. С растежа на самосъзнанието, расте и вашето влияние върху другите. Като следствие, расте вашата отговорност, тъй като вашите нови възможности й съответстват. Вие започвате да оказвате влияние върху все по-широко обкръжение, което води до още по-благополучно съществуване.

32. Проспериращият човек не е такъв като повечето хора.
За нещастие повечето хора са болни, бедни и нещастни, живеят, едва свързвайки двата края, в мълчаливо отчаяние. Ден след ден те изпълняват по заповед онази тежка, монотонна работа, която очакват от тях. Те не умеят да мислят самостоятелно. Толкова дълго са ги учили какво да мислят, че те са се отучили как да мислят. Ако искате да постигнете успех, вие трябва да сте човек, който не прилича на това мнозинство.
За да постигнете това, трябва да притежавате способност за критично мислене. Това е, което не е дадено на тълпата. Причината за бедственото положение на повечето хора се крие в това, че те не притежават прозорливост. Ето това е, което помогна на Бил Гейтс да стане милионер – способността да разглежда същността на нещата, това, което другите не могат.
Подлагайте на съмнение каквото и да четете или слушате. Анализирайте защо тълпата мисли така, а не иначе. И мислете по друг начин!

33. Вашето благосъстояние ще расте бързо, ако вие самите растете бързо.
С вашия духовен ръст се развива и вашето самосъзнание. А с растежа на самосъзнанието, вие постигате по-голям личен просперитет. И ограничения в този процес не съществуват. Вие сте длъжни да се стремите към самоусъвършенстване, за да станете човек, комуто доверяват и комуто се е паднало щастието да изпита успеха в живота си.

34. Висшите духовни сили могат само да ви подпомогнат, но се налага да действате вие.
Квакерите обичат да казват: „Когато се молиш, работи с краката“. Природата ви е надарила със светлина, но въпреки това ви се налага да щракнете ключа, за да стане светло. Да се строят планове как да преуспееш, е занятие похвално, но това са само планове. Щом сте набелязали програма за намеренията си, създайте си план за действие.

35. Когато обсъждате личния живот на другите, вие се натоварвате с тежък дълг пред съдбата.
Това твърдение е основано на странично проявление на закона за благоденствието за запълването на празното пространство. Да се разпространяват слухове за някого, поставяйки човека в неловко положение, значи да се уподобите на любител, който наблюдава непристойни сцени. Вие трябва да знаете, че с това си докарвате кармичен дълг. Това също се отнася и за гледането на ТВ-програми реалити-шоу, където хорското невежество се използва с цел увеселение на публиката.

36. Когато отмъстителността си отиде, се появява благоденствието.
Една от най-големите прегради по пътя към благоденствието възниква поради това, че хората задържат в душата си обида, мъст, болка. Благополучието не може да живее в сърце, в което се крият подобни чувства. Трупайки в себе си упоритите негативните емоции, човек си нанася вреда и не си оставя шансове за късмет.
Вие трябва да простите на всички, които са били несправедливи към вас. И което е особено важно, трябва да простите още на един човек. На самия себе си. Ако не можете да си простите, няма да можете да приемете и идеята за благополучието.

37. Никога досега не сте били толкова близо до изпълнението на своята мечта.
На света няма случайно стечение на обстоятелствата и съвсем не е случайно това, че сте открили за себе си серия книги за успеха в живота. Вие без съмнение сте човек с мечта, иначе не бихте се отнесли към тях толкова сериозно. Получили сте знания за това как работят законите на просперитета. Сега вие разбирате, че човек обзет от мечтата, в действителност е готов да подчини на волята си целия свят.
Появата на богатство и благополучие е обусловено от изучаването на тайните, които ни управляват. Вие току-що направихте това. Сега направете така, че да постигнете своето!

Законите на успеха

1. Закон за пустотата

Aко имате нужда от нови обувки, изхвърлете старите. Ако имате нужда от нови дрехи, почистете гардероба си. Трябва доброволно да се разделяте с вашите стереотипи.

2. Закон за циркулацията

Бъдете готови да пуснете нещо, което притежавате, за да получите нещо, което желаете.

3. Закон за въображението

Първо, трябва да видите просперитета във въображението си. Направете описание на вашия идеален ден и не го показвайте на никой, освен на човек, на когото имате доверие. Пазете това описание някъде много близо до себе си и в свободното си време го препрочитайте.

4. Закон за творчеството

Човек може да постигне благоденствие чрез енергията на своето мислене, интуиция и въображение.

5. Законът за възмездието и получаванетo

Ако дадете нещо, то се връща десетократно. Когато получавате блага, е много важно да ги споделяте с другите. Ако имате подарък, а вие не го използвате, това е обида за Божествената същност. Вие трябва да се радвате на подаръците и да ги споделяте с други хора. Ако правите това, ще привлечете още по-голямо богатство в живота си.

6. Закон за десятъка

Вселената винаги взема своя десятък. Това е просто правото на благодарност за източника на подкрепа – 10% от всичко, което имате. Никога не знаете как вашият десятък ще се върне обратно към вас. Парите са обичайно явление. Но този процент също така може да дойде под формата на помирение с някого, с нови приятелски отношения, под формата на изцеление и т.н

7. Законът за прошката

Ако не можете да простите на хората, няма да можете да получите своето богатство. Ако душата ви е изпълнена с омраза, любовта не може да намери място в нея. Трябва да се отървете от негативните чувства, които ви изяждат и не ви дават спокойствие.

                                                                                                

Ранди Гейдж

събота, 4 юни 2016 г.

Срамната тайна на американеца от средната класа

Нийл Гейблър е американски журналист, писател, историк и филмов критик. Работил е за издания като „Ню Йорк Таймс”, „Лос Анджелис Таймс”, „Ескуайър”, „Вог”. Автор е на пет книги и е преподавател в Университета на Мичигън.

От 2013 година насам бордът на Федералния резерв провежда изследване, за да „следи финансовото и икономическото състояние на американските граждани“. Повечето от данните в последния доклад, честно казано, са относително нормални – 49% от работещите на непълен работен ден предпочитат да се трудят повече часове, 29% от американците очакват да изкарат повече пари през следващата година, а 43% от хората, които притежават дом от поне една година, вярват, че цената му се е увеличила. Но отговорът на един конкретен въпрос беше изумителен. Резервът пита гражданите как ще си набавят 400 долара за извънредна ситуация. Отговорът – 47% процента казват, че ще трябва да ги вземат назаем, да продадат нещо или пък че изобщо няма да успеят да намерят подобна сума. 400 долара! Кой би си помислил?

Е, аз се досещах. Досещах се, защото влизам в тези 47 процента.

Знам какво е да се надлъгваш с кредитори за отсрочка до края на седмицата. Знам какво е да преглътнеш достойнството си и постоянно да натискаш хората да платят на теб, за да можеш ти да платиш на други. Знам какво е да си оставил залог на кредиторите или пък да запорират банковата ти сметка. Знам какво е да останеш буквално с пет долара до заплата и знам какво е да живееш на яйчена диета дни наред. Знам какво е да чакаш с ужас пощата, защото винаги пристигат нови и нови сметки за плащане, но рядко чек, с който да ги покриеш. Знам какво е да се наложи да кажеш на дъщеря си, че не си сигурен дали ще можеш да платиш сватбата й и че всичко зависи от това какво ще се случи тепърва. И знам какво е да заемеш пари от порасналите си деца, защото с жена ти сте свършили газта за отопление.



Не бихте си помислили подобни неща за мен, ако ме видите. Харесва ми да си мисля, че изглеждам относително успял. Биографията ми също подкрепя това впечатление. Имах сравнително добра кариера като писател – пет книги, стотици публикувани статии, редица награди и стипендии и репутация на не кой знае колко важен, но уважаван човек. Дори не би ви минало през ума да прегледате данъчната ми декларация. Аз съм доста далеч от богаташите, но обикновено изкарвам солиден среден, а дори понякога и висок доход – точно такъв би очаквал един писател, особено писател, който преподава и пише телевизионни сценарии, какъвто съм аз. И със сигурност няма да можете да ми дадете финансов съвет, защото последното, което бих направил – поне до този момент – би било да призная своята финансова несигурност или както предпочитам да я наричам – финансова импотентност.
Защото тя наистина притежава много от характеристиките на сексуалната импотентност: не на последно място сред тях са отчаяните опити да я прикриеш и да се преструваш, че всичко върви по вода. В интерес на истината, тя може да е дори по-унизителна от сексуалната. „По-вероятно е твой приятел да сподели с теб, че е на виагра, отколкото че има проблеми с кредитната си карта“ – казва Брад Клонц, финансов психолог, преподавател в университета Крайтън в Омаха, Небраска, който освен това съветва хората как да решават финансовите си проблеми. – Много по-вероятно.“

Америка е страна, както Доналд Тръмп ни напомни, на победители и победени, на силни и на слаби. Да имаш финансови затруднения е източник на срам, на ежедневно унижение – дори своеобразна форма на социално самоубийство. Мълчанието е единствената защита.


Затова никога не споделях за моите финансови премеждия дори и с най-близките си приятели – докато не осъзнах, че това, което се случва с мен, се случва и с милиони други американци, и то не само с най-бедните между нас, които по дефиниция се борят да свържат двата края. Според доклада на Резерва и други изследвания това се случва с професионалистите от средната класа и дори с хора от елита. Това се случва с тези, които наближават пенсионна възраст, както и с онези, които сега започват да работят. Това се случва както на дипломирали се висшисти, така и на хора, които не успяват да завършат гимназия. Случва се из цялата страна, включително на места, където не бихте очаквали да има подобни проблеми. Знаех, че не мога да намеря 400 долара в случай на спешност. Това, което не знаех обаче, беше, че толкова много други американци имат същия проблем. Моят приятел, местният месар Брайън – един от малкото ми познати, които открито говорят за финансовите си проблеми, веднъж ми каза: „Ако някой ти разправя, че се справя много добре, да знаеш, че те лъже“. Това може би не е напълно вярно, но изглежда не е толкова далеч от истината.



Част от причините да не съм знаел за този проблем беше това, че съвсем доскоро не го знаеха и икономистите, или поне не го обсъждаха. Те изготвяха статистики за безработицата и разликата в доходите, имаха данни за нетното богатство, но никой не следеше какво става в домакинствата, които живеят седмица за седмица, заплата до заплата, разход след разход. Дейвид Джонсън, икономист от Университета на Мичиган, който изучава финансовото неравенство, казва: „Изследват се спестяванията и дълговете. Но идеята, че хората не могат да свържат двата края или че няма да имат с какво да платят, ако се случи нещо извънредно, е ново поле за изследвания“ – това се случва от Голямата рецесия насам. Според Джонсън икономистите отдавна теоретизират, че хората успяват да балансират, компенсирайки лошите години с добри – взимайки заеми през лошите, спестявайки през добрите. Но скорошни изследвания показват, че когато някой получи малко повече пари – бонус от работното място, възстановяване на данък, дребно наследство – той по-вероятно ще ги изхарчи, отколкото да ги спести. „Може би – твърди Джонсън – хората нямат достатъчно пари”, за да пестят. Изглежда, че много от нас живеят в непрекъснато състояние на финансов риск. Ако наистина искате да знаете защо днес в Америка има толкова дълбоко икономическо недоволство независимо от многото индикатори, които сочат, че страната ни се движи в правилната посока, попитайте някого от съставляващите тези 47 процента. Попитайте мен.

Финансовата импотентност притежава и други имена – финансова нестабилност, финансова несигурност, финансово сътресение. Но както и да я наричате, фактите категорично показват, че от финансова гледна точка, или доста голямо малцинство, или много малко мнозинство американци ходят по тънък лед. Колко тънък? През 2014 година едно проучване на „Банкрейт”, подобно на това на Резерва, ни показа, че само 38 процента от американците могат да покрият спешна медицинска помощ на стойност от 1000 долара или пък ремонт на автомобила си за 500 долара с пари, които са спестили.

Два доклада, публикувани през 2015 г. от американския изследователски център Пю”, разкриват, че 55 процента от домакинствата нямат достатъчно ликвидни спестявания, за да компенсират едномесечно оставане без приходи, а пък от 56-те процента анкетирани миналата година, които твърдят, че са обезпокоени за финансовото си положение, 71 на сто са притеснени, че нямат достатъчно пари, за да покриват ежедневните си разходи. Подобно изследване е проведено от Анна-Мария Лусарди от университета „Джордж Вашингтон“, Питър Туфано от Оксфорд и Даниъл Шнайдър от Принстън. На въпроса дали могат да „намерят“ 2000 долара в рамките на един месец в случай на непредвидени разходи, повече от една четвърт от анкетираните отговарят, че няма да могат, а други 19 процента – че биха могли, но само ако заложат нещо или вземат заем.

Заключението е, че близо половината от възрастните американци са „финансово нестабилни“ и „живеят на финансовия ръб“. Още едно проучване, проведено от Джейкъб Хекър от Йейл, изследва броя на домакинствата, които са изгубили една четвърт или повече от „разполагаемия си доход“ през дадена година – доход минус здравни разноски и лихви по дългове – и установява, че през всяка година от 2001 до 2012 поне едно от пет домакинства е претърпяло подобна загуба и не може да я компенсира чрез спестяванията си.

Може да погледнете на това като на проблем с ликвидността. Възможно е хората просто да не разполагат с достатъчно пари в брой в своите чекови или спестовни сметки, за да посрещнат непредвиден разход. В този случай може да предположите, че ще се ориентирате по-добре, ако се вгледате в нетната стойност, нетното богатство – в активите на хората, включително пенсионните им фондове и стойността на техните домове. Точно това прави Едуард Улф – икономист от университета в Ню Йорк и автор на книга за историята на богатството в Америка, която предстои да излезе.

Ето какво открива той: нищо в нетната стойност не може да ни успокои. Средната нетна стойност намалява рязко през последното поколение – тя е спаднала с 85,3% от 1983 до 2013 година за най-долния квинтил на доходите, с 63,5% – за втория най-нисък, и с 25,8% – за средния квинтил. Според изследване на фондацията „Ръсел Сейдж“ коригираната с инфлацията нетна стойност на едно нормално домакинство, което е точно в средната точка на разпределение на доходите, през 2003 година е 87 992 долара. През 2013 година тя е спаднала до 54 хиляди долара – с 38 процента. И макар че спукването на имотния балон през 2008 година със сигурност допринася за този спад, намаляването на парите в по-ниските квинтили започва много преди рецесията – най-рано в средата на 80-те години, твърди Улф.

Той изследва броя на месеците, в които главата на семейството в „разцвета на работоспособността си”, а именно между 25 и 55-годишна възраст, може да продължи самостоятелно да го издържа чрез ликвидация на всички финансови активи с изключение на недвижимото имущество, ако домакинството чисто и просто загуби своите доходи. Чрез този различен поглед към непредвидените спешни финансови ситуации Улф открива, че през 2013 година най-трудоспособните семейства от последните два квинтила не притежават никаква нетна стойност и следователно няма какво да харчат.

Семейство от средния квинтил с приблизителен доход от около 50 000 долара може да продължи да харчи... шест дни. Дори във втория най-висок квинтил семейството може да поддържа нормален живот само за 5,3 месеца. „Семействата използват спестяванията си чисто и просто за да оцеляват” – отбелязва Улф. Според него американското семейство се намира в „отчаяна нужда”.



Определени групи – афроамериканци, латиноамеринци, хората с по-нисък доход – имат по-малко финансови ресурси от останалите. Но финансовата импотентност е болест, която може да засегне всички, тя удря по всяка демографска група. Според проучването на „Банкрейт” близо половината от завършилите колеж не биха могли да покрият ремонт на кола или спешни здравни разноски със спестяванията си, а според Лусарди, Туфано и Шнайдър близо една четвърт от домакинствата, които печелят от 100 000 до 150 000 долара на година, твърдят, че не могат да съберат 2000 долара за един месец.

Част от работата на Лусарди била да интервюира хората по улиците на Вашингтон, окръг Колумбия, питайки ги дали могат да съберат въпросните 2000 долара. Макар сама да посочва, че ограничен брой интервюта още не са социална наука, тя е поразена от несъответствието между външния вид и отговорите на интервюираните. „Поглеждаш тези хора и виждаш млади професионалисти – казва Лусарди. – Очакваш да ти кажат: „Разбира се, че мога да намеря тези пари.“ Но много от тях не можеха.”

През 50-те и 60-те години на ХХ век американският икономически растеж демократизира просперитета. В последните години ние демократизирахме финансовата несигурност.

Ако помолите икономистите да ви обяснят сегашното положение, те най-вероятно ще посочат като основен виновник кредитните карти и дълговете, които те създават. Дълго преди Голямата рецесия мнозина предупреждаваха, че американците са се вкарали в кредитен капан. Според анализ на Федералния резерв и данни от финансовия сайт ValuePenguin през 2015 година дълговете по кредитните карти са възлизали на около 5700 долара на домакинство. Разбира се, тази средна стойност включва и всички домакинства, които не са дължали нищо. Дългове са имали около 38 процента от домакинствата и средният дълг в тази група е бил повече от 15 хиляди долара. В последните години, въпреки че броят на потребителите на кредитни карти спада, средният дълг на домакинствата е във възход.

Част от причината кредитите да станат толкова популярни през 80-те и 90-те години на миналия век е, че са били достъпни по начин, непознат на предишните поколения. Уилям Емънс, помощник-вицепрезидент и икономист в банката на Федералния резерв в Сейнт Луис, проследява този скок до едно решение на Върховния съд през 1978 година – „Маркет Нешънъл Банк ъф Минеаполис срещу Фърст Омаха Сървис Корпорейшън”.

Съдът постановява, че щатските закони, поставящи лимит на лихвите по кредитните карти, не важат за привилегированите национални банки, които работят в тези щати. Това веднага кара националните банки да започнат да издават кредитни карти където си поискат и да поставят каквито лихви пожелаят, и им дава огромен стимул да се насочат към уязвимите потребители. Емънс вярва, че години по-късно уязвими собственици на домове са били набелязвани от кредитори, предлагащи събпрайм ипотеки. До средата на 80-те г. на ХХ век дълговете по кредитните карти в Америка вече са в подем. Това, което е следва, е така наречената „Велика умереност“ – период, който продължава цяло поколение и в който рецесиите са рядко и леко протичащо явление, а рисковете да задлъжнееш много изглеждат ниски.

И двете явления засягат спестяванията. С възхода на кредитите много американци не чувстваха нужда да спестяват. С две думи – когато дълговете се покачват, спестяванията спадат. Както Брус Макклари, вицепрезидентът по комуникациите на Националната фондация за кредитни консултации, казва: „В началната фаза на Голямата рецесия имаше скок в търсенето на кредити, защото хората ги използваха на мястото на извънредните спестявания.

Те виждаха в кредитите спасителен вариант“. Не че американците – или поне тези, родени след Втората световна война – са били особено пестеливи. Личният процент на спестяванията достига 13,3 през 1971, преди да спадне до 2,6% през 2005 г. Миналата година тази цифра стига до 5,1% и според Макклари близо 30 процента от възрастните американци не заделят част от доходите си за живота си след пенсионирането. А съчетаем ли високи дългове с ниски спестявания, получаваме голяма част от населението, която не може да се справи в извънредна ситуация, свързана с финансови разходи.

Така, в крайна сметка кой е виновен? Според някои икономисти независимо от това, че банките прекаляват с раздаването на кредити, хората все пак сами избират да се превърнат в длъжници, да пестят твърде малко, да не си оставят резерв за извънредни ситуации, камо ли за годините в пенсия. „Ако искате да имате финансова сигурност – казва Брад Клонц, – отговорността за това е само ваша.“ Някои икономисти обясняват липсата на подобна отговорност с това, че кредитът е огромна промяна в сравнение със старата икономическа система, когато финансовите решения са били много по-прости, а проблемите, в които хората са можели да се вкарат – много по-малко. Промяна, за която повечето от нас не са добре подготвени.

Ироничното е, че колкото по-усъвършенствани стават финансовите предложения, теоретично давайки на хората много повече възможности да се справят с трудностите в живота си, изглежда се случва точно обратното, поне за много от нас. Наистина, Анна-Мария Лусарди и нейните колеги откриват, че колкото по-сложни са кредитните и финансовите пазари на дадена държава, толкова по-дълбока е финансовата нестабилност на нейните граждани. Защо? Лусарди твърди, че финансовият свят е станал много по-сложен, но нашите финансови знания не са се развили в крак с него.

Истината е, че много американци са финансово неграмотни, а тази неграмотност корелира силно с финансовите затруднения. Едно проучване, което Лусарди и неин колега провеждат през 2011 година, цели да установи познанията на американците относно основните финансови принципи (сложна лихва, диверсификация на риска, влияние на инфлацията). Резултатите показват, че 65 процента от гражданите на Съединените щати между 25 и 65-годишна възраст са финансово неграмотни.

Решенията, често провокирани от незнание, със сигурност са част от проблема. Отведете ме. Признавам се за виновен. Аз съм финансов илитерат или още по-лошо – невежа. Не го казвам като извинение, а като констатация. Вземах решения, без да се замислям за финансовите последици – от една страна, защото не бях информиран за тях, а от друга, защото вярвах, че ще успея да преодолея всяко препятствие, ако се появи такова. Избрах да стана писател – финансоворискова професия, вместо да се заема с по-изгодна и сигурна работа. Избрах да живея в Ню Йорк вместо на по-евтино място.

Избрах да отгледам две деца. Избрах да пиша дълги книги, които изискват години работа, въпреки че щях да получавам аванси рядко и на големи промеждутъци. Всички вземаме подобни решения и те очевидно се отразяват негативно върху живота ни. Но без да ставам прекалено метафизичен – това са изборите, които ни правят личности. Ние не избираме с мисъл за финансовото си благополучие, въпреки че може би трябва. Ние избираме с мисъл за нашия живот. Алтернативата щеше да бъде да се превърнем в различен човек.

Но въпреки изборите, които направих, включващи и револвиращ кредит, в по-голямата част от живота си не съм тънал в дългове (може би съм нагазвал в тях... добре де, понагазвал). Допреди около пет години, когато изобщо спрях да ползвам моите кредитни карти и започнах да ги изплащам малко по малко с помощта на финансов съветник, като винаги успявам да платя поне минималната месечна сума, а понякога и повече. Нямах спестявания, но не защото мислех, че мога винаги да разчитам на кредити или пък защото избрах да харча парите си по екстравагантности, вместо да ги спестявам. В ретроспекция, разбира се, моят проблем беше прост – твърде малко приходи, твърде много разходи. Кредитите ми позволиха да подобря тази ситуация за известно време – и едновременно да я влоша сериозно. И все пак корените на проблема бяха по-дълбоки

Никога не съм си помислял, че няма да печеля достатъчно. Малцина от нас си го мислят. Вярвах, че съм направил повечето важни стъпки. Отидох в колеж, получих висше образование. Преподавах известно време, получих договор за книга, преместих се в малък евтин апартамент под наем в Малката Италия, за да пиша, ожених се и известно време не се справях особено добре, докато не започнах да работя в телевизията (тези от вас, които са надарени със слонска памет, може и да си спомнят, че в продължение на три години замествах Джийн Сискъл и Роджър Ебърт в шоуто на Пи Би Ес Sneak Previews).
След това с жена ми си купихме малък апартамент в Бруклин, който можехме да си позволим, и си родихме две дъщери. Съпругата ми продължи да работи и така свързвахме двата края, въпреки че разходите за детегледачки и за частни училища се отразяваха сериозно на финансите ни. Не, не бяхме длъжни да пращаме момичетата в частни училища.
Можехме да ги запишем в кварталното държавно, макар да не беше особено добро, но решихме да жертваме собствените си удобства, за да се чувстват добре дъщерите ни. Някои икономисти обясняват нуждата от кредити и склонността да се харчи с широкоразпространения в Щатите синдром „да бъдеш в крак с Джоунс“*. Никога не съм искал да бъда в крак със семейство Джоунс. Но както много други американци, и аз исках децата ми да бъдат в крак с децата на Джоунс, защото знаех колко е лесно моите момичета да бъдат маргинализирани в общество, където почти всички награди отиват у един малък, добре образован елит. (Добре де, просто исках да бъдат победители.)

Въпреки всичко се преместихме в сърцето на Лонг Айлънд, Източен Хамптън, където нямаше да плащаме огромната такса за частното училище и където жена ми би могла евентуално да напусне работата си като изпълнителен филмов продуцент, за да бъде с децата. Загубата на доходите й щяхме да компенсираме, като спрем да плащаме на някого да се грижи за дъщерите ни. (Когато хората ме поглеждаха възхитени, щом чуят, че живея в Хамптънс, винаги им казвах: „Ние живеем там постоянно като бедните хора, не само през лятото като богаташите“.) Наехме къща и се вписахме успешно в новия квартал. След като Мартин Скорсезе купи филмовите права на моята биография за колумниста Уолтър Уичъл, дори успяхме да съберем пари и да купим къщата, която бяхме взели под наем.

Но проблемът с финансите е, че животът не ти сътрудничи. В нашия случай, а имам чувството, че това се отнася за почти всеки американец – възникнаха непредвидени обстоятелства. Не можех да продам жилището ни в Бруклин, защото управителният съвет на сградата отхвърляше всеки явил се купувач, което означаваше, че трябва да плащам ипотека още две години. Пазарът на жилища в Ню Йорк се беше влошил и в крайна сметка продадох апартамента с огромна загуба, защото нямах друг избор.

Предполагам, че трябваше да намаля цената по-рано, за да привлека повече евентуални купувачи – гледано в ретроспекция, това щеше да бъде най-мъдрият избор – но аз исках да погася дълговете си към банката. Загубих работата си в телевизията, защото не бях достатъчно лекомислен за този бранш, както ми казаха, което може би беше истина. (Или поне се чувствах по-добре, когато си мислех, че е така.) Все още разчитах на книгите си, но те отнемаха повече време, отколкото бях предвидил, а много добре знаех, че ако ги претупвам, това ще съсипе кариерата ми. (Казвам на студентите си, че всеки може да напише книга бързо – но това просто ще е лоша книга.) Момичетата пораснаха, но жена ми толкова дълго не беше работила, че бе невъзможно да възроди кариерата си, а и специализацията й като изпълнителен продуцент ограничаваше възможностите й. Във всеки случай, тъй като старомодната ми мъжка гордост беше заложена на карта, й заявих, че мога да издържам семейството съвсем сам, без нейната помощ – още един пример за прикриването на финансова импотентност дори от собствената съпруга. Продължих само с книгите, а нея държах в неведение.



На всичкото отгоре после дойде най-големият шок, макар да не бе неочакван – колежът. Изкарвах достатъчно, за да не се налага момичетата ми да разчитат само на оскъдните стипендии, но все пак това не стигаше, за да мога да им платя образованието изцяло. И аз, и жена ми вярвахме, че те са заслужили правото си да учат в добри университети по свой избор, и се озовахме в един финансов водовъртеж. (Не казвам, че университетите са кожодери, но... университетите са си кожодери. От колежа на едната ми дъщеря заявиха, че щом мога да си плащам ипотеката, мога да плащам и таксата й за обучение.)

В крайна сметка се наложи родителите ми да покрият повечето разходи за образованието на децата ми. Нямаше как да стане по друг начин. Въпреки че изобщо не съжалявам за този избор – едната ми дъщеря отиде в Станфорд, беше стипендиант, а сега учи медицина в Харвард, а другата замина в Емори, присъедини се към Световната организация на учителите, а след това в AmeriCorps, има магистърска степен от Университета на Тексас и стана лицензиран клиничен социален работник, който се занимава с травмирани деца – плащането на таксите ще ги остави без наследство след смъртта на моите родители. Така изчерпахме не само нашите скромни спестявания, но и тези на майка ми и баща ми.

Предстояха обаче още по-лоши времена. Понеже живеех главно от авансите, които ми плащаше моят издател, докато правя проучванията си за нова книга, по-голямата част от доходите ми се струпваха само за първата година, въпреки че парите трябваше да ми стигнат за повече време – толкова, колкото ми е нужно, за да я напиша. Това означаваше, че не бих могъл да платя непосилния данък изцяло, без да се съсипя, напрягайки се да приключа по-бързо с книгата.

Когато започнах да пиша биографията на Уолт Дисни, а дъщерите ми се подготвяха да заминат всяка в своя колеж, реших да платя само част от данъците, а остатъка, макар и с наложените лихви, да внеса по-късно, след като книгата ми излезе и получа последния хонорар за нея. Проблемът беше, че просрочените задължения растяха, лихвите не спираха да набъбват и влязъл в тази спирала, аз все имах нещо да плащам, все не можех да ги покрия напълно. Предполагам, че това също беше въпрос на избор – да си платя данъците до стотинка или да изчакам да издадат романа ми, като междувременно плащам ипотеката и купувам храна. Аз избрах второто.

И така си изкопах дупката. А тя беше дълбока. И може би никога няма да успеем да се измъкнем от нея.

Вероятно това нямаше да се случи, ако доходите ми бяха продължили стабилно да растат, както всъщност се случваше в Щатите преди. Това обаче не стана. Имал съм и добри години от време на време – нов ангажимент в телевизията, нов договор за книга, продажба на филмови права. Но като цяло доходите ми останаха непроменени и некоригирани с инфлацията, покупателната ми способност рязко намаля. За статии в списания изкарвах точно толкова, колкото и преди двадесет години. И не бях единственият. Доброто почасово заплащане – при това коригирано с инфлацията – достигна своя връх през 1972 година. От тогава насам средната му стойност като цяло е ниска. Разбира се, това не означава, че стойността на облагите, извлечени от него, не се е увеличила

Ако обърнем внимание на годишните коригирани с инфлацията доходи на домакинствата, които включват броя на часовете, заработени от надничари, и приходите на служителите на заплата, не ни се разкрива много благоприятна картина. Въпреки че доходите в горния квинтил на домакинствата са се увеличили драматично от 1967 до 2014 година, а дори още повече за най-богатите 5%, приходите за долните три квинтила са се повишили много по-умерено – само 23,2% за средния, 13,1% за втория най-нисък и 17,8% за най-ниския квинтил. Това е за период от 47 години! Но дори този незначителен растеж е леко подвеждащ. Пиковите години на доходите за най-долните три квинтила са били 1999 и 2000 г. – парите намаляват от тогава насетне – 6,9% по-малко за средния квинтил, 10,8% – за втория най-нисък, и 17,1% – за най-ниския. Ерозията на заплатите е нещо, над което никой няма никакъв контрол. Единственото спасение е да работим повече часове, за да успеем да компенсираме. Аз отдавна съм направил тази корекция. Работя седем дни в седмицата, от сутрин до вечер. Няма друг начин.

И все пак дори това не е достатъчно.

В доклад от 2010 година, озаглавен „Средната класа в Америка”, Министерството на търговията в САЩ очертава тази прослойка не толкова чрез позицията й на икономическата скала, колкото чрез нейните стремежи – собствен дом, кола за всеки възрастен член на семейството, здравна осигуровка, висше образование за всяко дете, пенсионен фонд и семейна ваканция всяка година. По тези стандарти аз и жена ми не се и доближаваме до такъв живот, въпреки че печеля пари, които биха минали за доход на средната класа, че дори и за по-висок. Един анализ през 2014 година на „Ю Ес Ей Тудей” заключи, че Американската мечта, обрисувана от фактори, които като цяло се припокриват с показателите на средната класа според Министерството на търговията, ще изисква годишен доход малко над 130 хиляди долара за едно нормално четиричленно семейство. Средният семеен доход през 2014 година е приблизително половината на тези пари.



В моя дом сме се научили да живеем без излишни удобства. Редуцирахме наполовина ипотечните си вноски чрез програма за модификация на ипотеки. Колата ни е „Тойота Авалон” от 1997 година със 160 хиляди мили зад гърба си, която получих от баща ми, преди да почине. Не сме ходили на почивка от десет години. Нямаме кредитни карти, а само дебитни. Нямаме пари в пенсионни фондове, защото ги изхарчихме, за да платим сватбата на по-малката ни дъщеря. Ядем в ресторант може би веднъж на два или три месеца. Въпреки че бях филмов критик в продължение на много години, вече рядко ходя на кино. Пазаруваме само на разпродажби. Правим ремонт на къщата или колата единствено когато са абсолютно необходими. Броим си стотинките.

Не искам и не очаквам съчувствие. Аз съм си виновен, че съм затънал в блатото – никой друг. Не съм бил измамен от безскрупулни кредитни търговци. Просто се издъних зверски. Живеех над финансовите си възможности, но най вече защото средствата ми прогресивно намаляваха. Не предприех онова, което се налагаше – да продам къщата например или да огранича сериозно разходите, въпреки че продажбата можеше и да не успее да покрие дължимата ипотека. И нека бъде ясно – не се жалвам от положението си. Аз съм много по-добре от доста хора, може би от повечето. Американците имам предвид. Изглежда, че всички се прецакахме. Може би тези 47% възрастни американци, които не могат да извадят 400 долара за спешни нужди, трябваше да живеят по-различно, по-рационално. Може би всички живяхме по-нашироко, отколкото е трябвало. Но се съмнявам, че всички тези хора са си причинили този удар сами. Много от наемниците от средната класа са жертви на икономиката, а вероятно и на онова велико и неустоимо американско обещание, което гърми в главите ни от деня на нашето раждане: „Просто работи здраво и можеш да имаш всичко”.

Все пак има и добри новини. Въпреки че заплатите са в застой, много вещи, особено дълготрайни стоки като телевизори и компютри, стават все по-евтини. Същото се отнася и за дрехите (макар че през последните години цените скромно се повишиха). Цените на жилищата, измерени чрез цената на квадратен метър на средно скъп и средно голям дом, са стабилни дори като се вземат предвид големите разлики от един пазар на недвижими имоти до друг. Но някои неща като здравното осигуряване и по-високото образование струват повече, много повече. И разбира се, те едва ли могат да бъдат пропуснати с лекота. Животът се случва и често се случва да струва скъпо – понякога повече, отколкото можем да си позволим.

Но дори и с това историята не приключва. Животът се случва, но се случват и гадости – неочакваните разходи, които са неизбежна част от живота. Извънредните ситуации на цена от 400 долара не са просто хипотези, не са хипотези и онези, които струват 2000 долара, нито пък... е, изберете си сума. Че спешни ситуации винаги възникват, е факт – те са неделима част от нашето съществуване. Финансовите консултанти ни съветват да заделяме поне 10–15 процента от доходите си за живота след пенсионирането и в случай на непредвидени спешни ситуации. Но основната причина много от нас да не могат да спестят пари за черни дни е, че живеем в една незатихваща буря. Изглежда сякаш всеки ден изскача някакъв неочакван разход – развалена печка, кола, която няма да запали, куцащо куче или пък капещо кранче. И това са само дребните неща.

В едно проучване на American Finances, публикувано миналата година от „Пю”, 60 процента от анкетираните твърдят, че са претърпели някакъв вид „икономически шок” през последните дванадесет месеца – спад на доходите, престой в болница, загуба на съпруг, основен ремонт. Повече от половината са се борили да свържат двата края след най-соления си непредвиден разход. Дори 34% от тези, които изкарват над 100 хиляди долара на година, твърдят, че са усетили напрежение в резултат на икономически шок. И пак ще кажа, това го знам. След загубата на работата ми, след отказите на управителния съвет на блока да одобри евентуалните купувачи на апартамента ми, след санкциите на данъчните аз преживях още един удар. Един издател, с когото бях подписал договор за книга, за която бях получил аванс, ме осъди да върна аванса, след като бях изпуснал срок. (Сроковете за книги често се изпускат и обикновено се удължават без проблем.)

С две думи, икономиката може да се сведе до написаното под карикатурата на великия Брус Ерик Каплан в „Ню Йоркър” – „Мислехме, че това е просто скапан период от живота, а то се оказа животът”.

Нашият живот. За много от нас, мълчаливите страдалци, които не могат да говорят за финансовите си премеждия, не само банковите сметки, но и собственият живот е поставен на риск. Американската асоциация на психолозите провежда ежегодно изследване на стреса в Съединените щати. Докладът й от 2014 година, според който 54 процента от американците твърдят, че месечните им приходи едва им стигат, за да покриват разходите си, разкрива, че парите са основният фактор, причиняващ стреса. 72 процента от възрастните казват, че често се случва да са в стрес заради пари, а почти четвърт от тях определя този стрес като изключително голям.
Както финансовата импотентност, така и стресът удря по всички възрастови групи независимо от нивото на доходите. Не е изненадващо, че прекомерното напрежение се отразява зле на здравето на човека, както, разбира се, и твърде малкото приходи. 32 процента от анкетираните в доклада казват, че не могат да си позволят здравословен живот, а 21 процента твърдят, че са толкова финансово закъсали, че не са посещавали лекар или планират да отидат на преглед още от миналата година

Но най-коварните ефекти на финансовата нестабилност се простират отвъд физическото здраве, те удрят по нашето цялостно благополучие. „Финансовата несигурност се свързва с депресия, тревожност и загуба на личен контрол, което води до трудности в брака” – казва финансовият психолог Брад Клонц. Аз също съм запознат с тези факти. Парите могат да променят всичко, точно както пее Синди Лопър. Но липсата им определено съсипва.
Финансовата импотентност сее нещастие. Държи те буден през нощта и те кара да не искаш да ставаш сутрин. Принуждава те да се оттеглиш от света. Тя се храни с чувството ти за собствена стойност, със самочувствието ти, изсмуква енергията и най-лошото – надеждата ти. Съсипва връзки, обръща съпрузите един срещу друг, вкарва ги в гневни тиради, изпълнени с клевети и обвинения, и дори настройва деца срещу родители, въпреки че това поне, слава богу, не се е случвало на мен. Останалото обаче се случи и продължава да се случва. Смятам се за доста корав и гъвкав човек. Какво правят тези, които не са? Провалят се. Голям брой американци вече се провалиха според много икономически стандарти. Това може би е най-голямата ни тайна национална болка, дълбока и трайна. Ние сме импотентни.

Въпреки че страданието е предимно индивидуално и до голяма степен скрито от погледа на останалите, то може би вече е започнало да подкопава националния ни дух. Хората искат да чувстват, имат необходимост да усещат, че се развиват в този свят. Това всъщност ги поддържа живи. Те имат нуждата да усетят, че животът им ще се подобри и дори нещо повече – че животът на техните деца ще е по-добър от техния, точно както те самите са вярвали, че техният живот ще е по-добър от този на родителите им. Но все по-малко хора вече се чувстват по този начин.
Анкета на „Ню Йорк Таймс” от 2014 година показа, че едва 64 процента от американците твърдят, че вярват в Американската мечта – най-ниският процент през последните две десетилетия. Подозирам, че нашето чувство на импотентност в лицето на финансовите трудности е не само източник на обезверяване, а и на гняв, който заразява националната ни политика, ярост, която се измества към нелегалните имигранти, китайската търговия или към президента Обама точно защото не сме в състояние или не желаем да посочим истинския й източник. Както е написал икономистът от Харвард Бенджамин Фридман през 2005 година в книгата си „Моралните последици от икономическия растеж” – „Просто да си богат няма да те отграничи от едно общество, намерило убежище в неизменяемостта и нетърпимостта, след като членовете му са изгубили чувството, че се движат напред”. Днес, изглежда, стоим пред прага на точно такова убежище, достигнали сме точката, в която бълбукащата финансова импотентност избухва в политическа ярост.

Много американци все още остават оптимисти, поне публично. Проучване на „Пю” от 2014 година разкрива, че 55 процента от гражданите на САЩ харчат на месец толкова пари, колкото изкарват, а и повече, а почти същият процент казват, че имат благоприятно финансово състояние, което може и да означава, че някои от тях са прекалено уплашени да признаят, че не е точно така. Или вероятно са толкова финансово неграмотни, че не разбират сериозността на проблемите си.
Много от учените, с които съм разговарял, също са оптимистично настроени. „Хората притежават изобретателност, посредством която могат да се справят с толкова много проблеми” – каза ми Анна-Мария Лусарди. „Мисля, че най-накрая започваме да осъзнаваме, че мозъкът не може от само себе си да работи с парите”, твърди Брад Клонц, който вярва, че американците са наясно, че трябва да поемат контрол над финансовия си живот.

Но оптимизмът няма как да премахне факта, че заплатите продължават да са в застой. Личните спестявания продължават да са ниски. Животът на средната класа се поддържа изключително трудно. (Проучване, направено преди рецесията от Федерацията на потребителите на Америка, показва, че 21 процента от американците мислят, че „най-практичният” начин да получат няколкостотин хиляди долара е да спечелят от лотарията.) Аз се опитвам да разчитам на себе си, гледам реалистично на света. Но надеждата вече не идва толкова лесно, дори при нация на мечтатели и идеалисти. Това, през което преминават толкова много хора от толкова много години, може наистина да изглежда просто като скапан период. Но е много по-вероятно да се окаже целият ни живот.
__________________________________________________________________________________
 * Да се стремиш да притежаваш същите скъпи предмети и да вършиш същите неща като приятелите и съседите, за да не изглеждаш на по-ниско социално ниво от тях. Б.пр.