вторник, 31 юли 2012 г.

Понякога е нужно да се воюва

"Не ме вади без повод!
  Не ме прибирай без слава!"

         Това е девизът на американската кавалерия по времето на гражданската война. Бизнесът също е вид война. Воюва се за територии, воюва се за  известност, воюва се за авторитет и в края на краищата се воюва за всеки един клиент и парите, които той носи на компанията. Не трябва да позволяваш на конкуренцията да те смачка. Когато нещата станат напечени се бори до край. Техният край. В бизнесът оцеляват силните и смелите. Оцеляват хладнокръвните и здравомислещите. Не изостряй нещата без повод, но изострят ли се, приключи с успех.

Поздрави

Ръдиард Киплинг

,,Този който не знае и не знае ,че не знае,е глупак- избягвай го!
Този,който не знае и знае,че не знае,е дете-поучи го!
Този,който знае и не знае,че знае,спи-събуди го!
Но този,който знае и знае,че знае,Той е мъдрец-последвай го!"
                                                                                               Ръдиард Киплинг

сряда, 25 юли 2012 г.

За правото да решаваш

Може да решава тоя , който има пари бе! Щом нямаш пари какво ще решаваш ти бе? Ти нямаш право да решаваш!  - Тодор Живков


"Просто го направи"

 Логото на "Наик" е - "Просто го направи"  А девизът на Ричард Брансън, собственникът на "Върджин груп" е - "Майната му, да го направим!"   Така че просто го направи. Не умувай прекалено, не си поставяй сам прегради и пречки. Не си търси оправдания а ПРОСТО ГО НАПРАВИ! Какво ли? Ти си знаеш много добре какво. Много пъти си мислил за собствен бизнес. Какво чакаш? Да дойдат по добри времена? Да му дойде времето? Да изкараш пари за начален капитал? Дрън-дрън. Само си търсиш оправдания!

Дори Той го е знаел. Делата са важни! Оправданията ти само те успокояват че някой друг е виновен че не действаш. Никой не ти е виновен и никой няма да дойде и да ти оправи живота.Виновният си ТИ !!! Така че : Просто го направи! Действай! Оправи си живота!

събота, 21 юли 2012 г.

За телевизията

      Човешкият мозък се програмира също както правим и с компютрите. Информацията, която вкарваме в мозъците си в последствие определя начинът ни на мислене, поведение и реакция на събитията около нас. Информацията, която вкарваме в мозъците си в последствие определя какви ще са желанията ни, мечтите ни и в крайна сметка какъв ще е животът ни. По тази причина преди дискутирахме важноста на обкръжението в което живеем и в частност приятелите с които прекарваме по-голямата част от времето си. Приятелите ни вкарват информация в мозъците ни под формата на думи, поведение, начин на действие и т.н. поради което в последствие ние започваме да се държим по същият начин като тях. Затова и обобщихме че ако искаме да сме богати и умни хора е нужно да си намерим богати и умни приятели.
      Телевизията, както приятелите и роднините ни е нещото с което ежедневно прекарваме част от времето си и по този начин е мощен фактор за вкарване на информация в мозъците ни. Информацията ,която придобиваме от телевизията, съзнателна и подсъзнателна, в бъдеще определя начинът ни на мислене и като следствие начинът ни на живот.
 Преди много години, когато е имало само вестници, журналистите и редакторите са открили че лошата новина продава. Когато са пишели за убийства, нещастни случаи, земетресения или други бедствия тиражите на вестниците се покачвали. Хората купували повече, когато се пишело за страшни и зловещи неща. Сега този факт е известен на всички. Но съвременните психолози са го доразвили и превърнали в наука. Вече няма независими телевизии и новините, които излъчват са в интерес на правителството или големите международни корпорации. Новините умишленно целят да уплашат и стресират зрителите си. Хората, които са под стрес са по-лесно манипулируеми и подвласни на внушения. Стресираните и изплашени хора се управляват по-лесно. Ако обърнете внимание и наблюдавате новините концентрирано и тълкувате казаното, вместо просто машинално да наблюдавате, ще разберете че 99% от тях са негативни и водещи до стрес. Например снощи: " житото поскъпва, петролът поскъпва, атентат в Бургас със 7 убити и 40 ранени, ще се кара през цялата година със запалени светлини и това ще доведе до повече разход на гориво, респективно ще бръкне в джобът на българина, стачка на съдиите, и още и още. И най-голямата гавра е след като цяла вечер са ти разправяли колко зле е живота, накрая да ти пожелаят "приятна вечер". Единственната позитивна новина за вечерта беше че китайците са изстреляли първата си совалка и в скоро време ще казнат на луната а България ще участва с апаратура.
      По този начин телевизията програмира действията на зрителите и затова наблюдаваме по пътищата мрачни, вечно недоволни, стресирани и агресивни хора. Всички са се задълбали в негативизма си и не мислят как да подобрят живота си. Беше време когато не изпусках новините. От доста време не ги поглеждам, като само от време на време им хвърлям по едно око, само за да се убедя че съм прав. Обикновенно сменям канала на петата минута.
      Медиите и в частност телевизията са силно манипулативни , и ни представят събитията не каквито са в действителност а така, както правителстввото или корпорациите биха искали да си мислим. Свободата на словото вече е мит и съществува единственно в интернет пространството. Телевизията ни представя нещата такива, каквито власт-имащите искат да си мислим че са. Отдавна живеем в "матрицата" на информацията , а действителността няма нищо общо с това, което ни показват по телевизията. Гледайки телевизия ден след ден, власт-имаащите ни програмират да бъдем такива, каквито на тях им е изгодно. Хората гласуват за тези които виждат по телевизията, хранят се с това, което им рекламират по телевизияра, стремят се към живот, какъвто виждат по телевизията.
Хората гледат филми и телевизия първосигнално. Нокой не разсъждава върху това, което му показват. Но психолозите са поработили здраво върху ставащото на екрана за да предадат своето послание. Ако автомобилът, който се движи в далечината се доближи до нас и миг преди да спре предницата му изпълни екрана , и единственното, което виждаме е емблемата на "Форд" това изобщо не е случайно. Тази емблема  ще се загнезди в подсъзнанието ви и ще се обади отново когато решите да си купите нова кола. Всеки филм оставя следи в подсъзнаанието ви. В тази връзка филмът "Шрек" е направо престъпление. Неговото внушение е колко е гот да сме изроди. Защо да искаме да сме богати. Зарежи ги ония смотани принцове, принцеси, царе и лордове. Най-добре е в нашето си "блато" да си пърдим и уригваме, да плюскаме като свине и се въргаляме в мизерията. Не е важно колко си беден  и смотан, важното е да намериш същият изрод като себе си, да си родите малки изродчета и да си гледате "кефа". Да си най-обикновен работник  с най-обикновенни потребности и най-обикновенни приятели, водещи най-обикновен живот. Това е готино. Това им трябва на богатите - работници. И затова плащат да се снимат такива филми, да ги гледа народа и да се кефи на мизерният си живот.
Това формиране на мисълта започва от най-ранна възраст. Всички детски филмчета показват как "малкият побеждава големият". Малкият това е обикновенният човек, бедният,  човекът от който не зависи нищо. Голямият е символ на управникът, богатият, работодателят, "ония горе" "Те". И във всички филми малкият побеждава големият. В подсъзнанието на човек остава мисълта колко е гот да си малък и да надхитриш големите. Но по този начин подсъзнанието ти те лишава от възможноста да мечтаеш да станеш един от големите. Хората са щастливи ако се качат на рейса и пътуват без билетче. Когато слязат от рейса са щастливи че са надхитрили системата и са изкярили едно левче. Но изобщо не им минава през ума че биха могли да притежават рейса! Вижте "великият" Чарли Чаплин. Всичките му роли са все за малкият човек, който чупи стъкла, рита полицаите, и накрая набива богатите. Нима това може да бъде пример за подражание? Никой здрав разум не би го приел. Но хората си умират да го гледат, утъждествяват се с него и се вревръщат в "Шрекчовци" обитаващи своето "блато" под формата на панелка и убедени че : " Не всичко е пари." "Радвай се и на малкото което имаш, защото има хора, които нямат и това." "Богатите са нещастни." и много ,много други митове внушени им от медиите, киното и себеподобните им имащи за цел единственно да ги превърнат в евтина работна ръка.

Внимавайте каква информация допускате в главите си. Разсъждавайте върху всичко и навсякъде. Вашето най-силно оръжие е вашият мозък и начинът ви на мислене може да ви превърне във всичко което си пожелаете. Но! Начинът ви на мислене се определя от информацията, която влиза в главата ви.

Поздрави!                                                                                  Андреян Иванов
               

вторник, 17 юли 2012 г.

За дрехите

     Мнозина си мислят че дрехите служат за да не ходим голи по улиците. Трябва да обличаме нещо, когато излизаме навън защото е неприлично. Други си мислят че дрехите служат единствено да ни топлят през студените дни или да ни пазят от дъжда и снега. Купуват си каквито и да било дрехи, обикновенно такива каквито вече са свикнали да носят , защото поради някаква случайност са ги носили в миналото.
    По-нежната част от човечеството е убедена че дрехите са главно за красота и донякъде са прави. Единственният мотив при покупката на дрехи при тях е че : " жената трябва да е красива." Мислещите по този начин хора грешат. От дълбока древност че до наши дни дрехите са униформа и признак за принадлежност.
Полицейските униформи са символ на власт. Когато ги облекат, полицаите стават по -наперени, по-мъжественни и по властни. Превръщат се в "мачо". От друга страна полицейската униформа вдъхва респект у хората , това е и нейната цел. Носейки униформа, в полицаите се заражда чувството че са една общност, едно съсловие и обикновенно започват да общуват главно със себеподобните си. Ходят си един на друг на гости, ходят заедно на почивки, излизат заедно на заведения. Приятелите им са главно полицаи и така полицията се превръща в техен начин на живот, а униформата е символ на този живот и много често се превръща в техна идентичност.
За спортистите униформата са спорните екипи. Обличайки ги те започват да се държат жизнерадостно, имат лека и пъргава походка, жизненоста сякаш струи от тях. Те демонстрират че са здрави и силни спортисти. Всички спортисти по света са като братство. Самият факт че  човекът срещу тебе е също спортист е достатъчен за да го приемеш. Затова спортните екипи за спортистите са нещо специално. Те ги носят с гордост и показват тяхната принадлежност към братството. Същевременно спортистите се гордеят с постиженията си и с националността си. Те са съвременните герои на обществото. Преди няколко дни испанските футболисти се прибраха в страната си с поредната европейска титла и както е в реда на нещата бяха приети от испанският Крал за поздравления. Те се появиха пред Краля по късите си футболни гащета и фланелки с цветовете на страната. Никой до този момент не беше се изправял пред Краля по къси гащи. Футболистите обаче искаха да демонстрират че са спортисти и че са най-добрите футболисти в Европа.
Светите хора по света също си имат своята униформа. Тя излъчва достолепие и тържественност а в някой случаи скромност и себеотрецание, но при всички случаи облеклото на светите хора симвилизира тяхната принадлежност към ордена и положението им в духовната общност.




Представителите на съдебната система също имат своята униформа. Адвокати, съдии и прокурори влизат в съдебната зала облечени в своите тоги. Тогите "обличат" във власт съдиите и прокурорите. Тогите рязко разграничават носителите на върховната власт съдии и прокурори от обикновенните граждани. Тогата е респектираща . Тя наподобява царска мантия и целта и е да буди уважение към съдията.
Звездите от музикалният и филмовият бизнес се стремят да се обличат атрактивно. Те правят шоу и целта им в облеклото е да бъдат нетрадиционни и забележими. Тяхното ежедневие е в светлините на прожекторите и дрехите им показват тяхната индивидуалност , величие и богатство. Обикновенно те са хората които купуват най-новите модни тенденции , на корифеите в облеклото . Дрехите на "Армани" , "Пиер Карден", "Версаче", "Долче и Габана" , "Прада" и останалите свръх марки са тяхната униформа отличаваща ги от "простосмъртните".
Тийнейджърите и младежите също се отличават в начина си на обличане. Техният пъстър , свободен, спортно-елегантен, на моменти бунтарски стил на обличане не може да бъде сбъркан никъде по света. Облеклата им изоблистват с реклами на напитки, спортни отбори, музикални групи и всичко останало, което някой се е сетил да рекламира. Младежите са "фенове" и искат това да се вижда отдалече.
На тях им прилича , дори когато са облекли най-странните дрехи. Младоста  е дръзка и обича да експериментира.
Но същите тези дрехи биха стояли не на мястото си върху 45-50 годишни "момчета" и "момичета". Хора, какво ви става? Порастнете! Намерете стилът на обличаане, който би ви подхождал.



Представителите на бедната класа също имат своя униформа. Не можете да ги объркате, когато ги видите. Винаги рзпознавате бедните щом ги срещнете. Начинът им на обличане не е продиктуван от това че имат малко пари. Бедните просто са немарливи и не се замислят как се обличат. "Надяват" нещо върху себе си и тръгват. И през ум не им минава че трябва да имат някакъв стил на обличане. Пак казвам: тук изобщо не става въпрос за липса на пари. Има обувки за по 10 лева, има панталони по 10 лева, има ризи за по 5 лева. Биха могли да си купят нови и чисти дрехи. Но не. Тези хора носят дрехи на по 30, 40 че и на 50 години.
Да виждате тук дреха по-нова от 40 години? И още веднъж ви казвам: не е въпрос до пари. Става въпрос за манталитет, ценностна система, възпитание , образование и начин на живот. На тези хора не им пука как изглеждат. Къпят се само в Неделя и си честитят банята а брез останалото време вонят като порове. Не става въпрос и само за възрастните. Не се лъжете от снимките, всички бедни са такива.  Виждам ви как ще започнете да ме опровергавате и да ме наричате кретен защото обиждам "бедните" пенсионери. И че нямали какво да ядат , камоли да мислят за дрехи. Не съм съгласен. Моите родители са най-обикновенни пенсионери. Преди година баща ми, преди да почине / Бог да го прости/ беше си събрал 2 000 лева. Даде на двамата ми сина по 1000 лева. Вчера пък майка ми ми даде 700 лева да и купя дърва за зимата и още 1000 лева да и ги пазя. Така че не е възможно пенсионерите да не могат да заделят 50 лева да си купят нови дрехи. Но не искат, не виждат защо.
Ако искате да сте богати - обличайте се като богатите. Ако сте полицай, се обличате като полицай. Ако сте тийнейджър се обличате като такъв. Ако сте спортист се обличайте като спортист. Ако искате да сте богат и преуспяващ човек се обличайте като богат и преуспяващ човек.
Преди доста време гледах един филм и една сцена се загнезди трайно в ума ми. Един младеж си намери по- възрастен бизнесмен за ментор. Менторът започна да го учи на бизнес. В един момент му каза:
     - Ти никога няма да имаш много пари!
     - Защо? - попита младежът.
     - Виж как си облечен - му отвърна бизнесменът, след което му даде пари за да си купи костюм. Младежът беше бедно момче и нямаше нищо друго освен своят костюм. Но облечен с него приличаше на истински бизнесмен. И СТАНА бизнесмен. Така че ако искате да бъдете богати, започнете първо да се ДЪРЖИТЕ като такива и започнете от дрехите. Защото както казват: " По дрехите посрещат................................."

Поздрави                                                                             Андреян Иванов

неделя, 15 юли 2012 г.

Твоите приятели


Общувай с умни хора. Твоите доходи вероятно са сходни с тези на петимата от най-близките ти приятели. Това е факт. Помисли за петимата си най-близки приятели и прецени какви са техните доходи. Обзалагаам се, че ще бъдат еднакви с твоите , плюс минус пет процента.


Не си доволен от доходите си? Намери си по-богати приятели. Принципът работи и по отношение на ума и познанията. Умните хора рядко се занимават с глупаци, освен ако не са им роднини. Същото се отнася и затова колко си здрав и колко си щастлив. Дебелите хора обокновенно се движат с други дебели хора.  Щастливите хора са приятели с други щастливци - именно затова са и щастливи! Трудно е да бъдеш щастлив , ако общуваш напрекъснато с хленчещи, тъжни и сърдити хора. Схвана ли картинката? Общуваш ли с такъв тип хора, какъвто би искал да бъдеш? Ако отговорът е " не" , зарежи ги и си намери нови другарчета. Между другото, ако твоите приятели започнат да се отдръпват от теб, това е може би, защото са прочели този пасаж и вече не искат да се мотаеш около тях.
                                                                                                                          Лари Уингет

"Кажи ми какви са приятелите ти и ще ти кажа какъв си ти."
                                                                                               Мигел де Сервантес "Дон Кихот"

събота, 14 юли 2012 г.

Правило № 1 на Лари за живота и бизнеса

" Прави, каквото си казал че ще направиш,
когато си казал, че ще го направиш,
по начина, който си казал, че ще го направиш."
                                                                                Лари Уингет

Зиг Зиглър

"Колкото по-благодарни сте за това, което имате, толкова повече ще имате за какво да благодарите"    - Зиг Зиглър

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Почивката на Шефа


         Джон, дясната ръка на Шефа отива в еднин петзвезден хотел на Хаваите. Посреща го Управителят на хотела и влизат в офиса му.
      -  Алоха господине, с какво можем да Ви бъдем полезни?- пита Управителят
      - Шефът ще идва на Хавайте на почивка от 20 до 25 Авгист и избра да почива във Вашият хотел, в апартамента на перият етаж с изглед към морето.
      - Но господите, този апартамент е зает по това време и няма начин шефът Ви да пребивава в него.
Джон вади няколко пачки с долари и ги слага на масата.
      - Добре, ще измислим нещо. - казва Управителят
      - Шефът става всяка сутрин в 8.30 часа и излиза на верандата да гледа изгрева. Много си пада по това.
      - Човече - възкликва Управителят - слънцето изгрява в 5.30 часа и от другата страна на острова. От тук няма как да се види изгрева! Още повече пък в 8.30 часа!!!
 Джон слага едно куфарче с пари на масата и го отваря за да го види Управителят. Управителят зяпва, след което промълвява:
      - Ще измислим нещо.
      - Като излезе на верандата, Шефът обича докато гледа изгрева ,да си изпие кафето , да запали една пура ""Cohiba" и да прочете сутрешният вестник. А докато чете вестникът и хвърля по-едно око към изгрева, по небето да се реят две три малки облачета, да прелитат птички и да чуруликат. - уточнява дясната ръка на Шефа.
      - ???????????? - опулва очи Управителят - ама...............  Ама сутрешният вестник идва чак в девет часа с пощата, по това време на годината не вали дъжд и няма да има облаци цели 3 месеца, а птичките са в гората и не идват тук на плажа - едвам промълвява човекът.

Джон обърна глава и погледна към куфарът с парти. Управителят проследи погледа му и само промълви:
      - Ще измислим нещо.

В уреченият ден Шефа пристига в Хавай и се настанява в апартамента на петият етаж с изглед към моорето.Сутринта става точно в 8.30 часа и излиза на верандата, тъкмо на време за да види как слънцето се показва над водата. Сяда на масичката, руумсървисът му поднася любимото кафе и му подава сутрешният всестник. Шефът поглежда всестникът, запалва пурата си, после обръща поглед към изгряващото слънце, красивите палми и водната шир, а над тях се реят све малки облачета а птички прелитат насам натам и чуруликат. Наслаждавайки се на гледката Шефът се овръща към верният си помощник Джон.
      - Джонииии, Джони. Гледай каква красота друже, не всичко на този свят е пари!!!

събота, 7 юли 2012 г.

Майка Тереза за нещата от живота


Най-хубавият ден — днешният.
Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда — че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо — да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото — да угодиш на всеки.
Най-глупавото нещо — оправданието.
Най-голямата грешка — да паднеш духом.
Най-голямото поражение — да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини — егоизмът.
Най-хубавото развлечение — работата.
Най-полезното нещо — опитът.
Най-безполезното нещо — мързелът.
Най-лошото поражение — отчаянието.
Най-необходимото — домашното огнище.
Най-верните приятели — родителите.
Най-големите дарители — учителите.
Най-добрите учители — децата.
Най-големият ти враг — ти самият.
Най-опасният човек — лицемерът.
Най-лошият съветник — гневът.
Най-коварните чувства — омразата и завистта.
Най-голямото щастие — да си полезен на другите.
Най-големият успех — да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък — лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш — от проблемите.
Най-първата необходимост — общуването.
Най-краткият път — правилният.
Най-дългият път — да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък — прошката.
Най-добрата защита — усмивката.
Най-приятното усещане — вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие — изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование — предателството.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си — умът.
Единствената реалност — любовта.
Най-мощната сила на света — вярата.
Най-стимулиращият дар — надеждата.

Майка Терза

петък, 6 юли 2012 г.

Не вличко е пари ???

       За да кажеш това не е нужно само да си беден, нужно е и да си глупав. Защото подобно нещо може да бъде изречено само от беден човек и вътрешната необходимост , която изпитва за да си създава подобни теории е за да се самооспокоява. "Да, нямам пари, но не всичко е пари и аз също бих могъл да водя пълноценен живот." Подобни мисли го успокояват и той продължава живуркането си. Но ако е беден, но е умен, ще знае че ВСИЧКО Е ПАРИ и това , което не може да се купи с пари , може да се купи с МНОГО пари. Всичко струва пари. Дори водата, която пускате в тоалетната струва пари. Дрехите, които сте облекли, храната, която ядохте днес, електричеството с което работи компютъра ви за да четете това, за всичко се плаща. И колкото повече пари имате, толкова по-красив и смислен живот ще може да имате.
     Да знам! Сега че кажете: " Не можеш да купиш любов с пари." Или пък: " Неможеш да купиш здраве с пари, а то е най-ценното."
     Днес говорих с един мои приятел. Той ми разказваше за следването си в Полша. Разказваше ми как отишъл в посолството и там му дали стипендията за целият семестър на камара и после какъв живот баднало. И какъв глад имало след като похарчил парите. По едно време ми стана интерестно и го попитах: " Как така не си се оженил за полякиня тогава?"
     - Малко остана - ми отвърна- ама добре че не се ожених, защото всички, които се ожениха и си доведоха полякини тука, после се разведоха. Всички до един. Полякините са свикнали да живеят на по-добър стандарт и като ги доведеш в България не могат да свикнат с по-лошото. Развеждат се и бягат.
      Странно нали? Между тези двойки сигурно е имало любов. Сигурно са изживели романтиката на студентският живот. Обичали са се за да се оженят. Но когато ги връхлети деиствителността на реалният живот, когато мъжете немогат да им подсигурят стандарта на живот, който са имали досега - бягат. Както казва поговорката : " Когато сиромашията влиза през вратата, любовта излиза през прозореца." А стандарта на живот се определя от количеството пари. Парите създават условията за съществуването на любовта. Липсата им я убива. В края на краищата любовта също е зависима от парите. Всичко е пари!
      _ Да,да - ще каже някой - познавам много семейства, дето си жовеят без пари и не се разделят.
       Може . Само че за какъв живот говорим.
"Намога да си позволя това. Немога да си позволя онова. Ще си купя нова рокля, ама друг път. Пак ни прекъснаха тока ще ходя при баща ми да искам пари да го платим. Едно време при бай Тошо беше много хубаво- всички имаха какво да ядат. Всяко лято ходехме на море със сто лева."                 Живеят в миналото, с някакви спомени, докато животът изтича покрай тях.  И жената тайно съжалява че навремето не се е оженила за комшийчето дето сега кара Мерцедес. И това било любов, дето не се купувала с пари? Живеят по навик. Не се разделят защото не знаят какво да правят после.

         Здравето не се купувало с пари? Преди сто години хората рядко са доживявали до 50 години. Детската смъртност е била в огромни размери. Хората са умирали дори от грип и апендикс.Днешната медицина е вдигнала предела на човешкият живот до 75-80-85 години. Детска смъртност почти няма. С ваксини, профилактика и лечение хората живеят по-дълго и по-здрави . Ако не е медицината сега 80% от хората щяха да ходят без зъби. Едва ли щеше да е приятна гледка всеки срещнат да ти фъфли насреща с беззъбата си уста. И колко щеше да издържи преди да му свърши стомахът щом яде храната без да я дъвчи. Здравето е функция и на добро хранене. Качественната и питателна храна също е въпрос на пари. Доброто здраве е функция и на редовното спортуване. Какъв спорт обаче ако от сутрин до вечер се блъскаш за да изкараш пари за храната. Така че доброто здраве и дълголетие също зависят от парите, които имаш. Както казах - ВСИЧКО Е ПАРИ!!!
       Тук обаче опираме до психология. Начина на мислене на хората е сбъркан в самата си същност. Искат да не плащат за нищо. Много обичат нещо да е "безплатно".
Може нещо да е боклук ама да го вземат без пари. Ако може да хаапне и да пийне ама друг да плаща. Де да можеше бензина да е по една стотинка. С умиление си спомнят как навремето билетчето за рейс било 6 стотинки а хляба 26ст. Тока пак вдигнали, това било скъпо, онова също.
   Мисленето и фокусът им е настроен към по-ниски цени.

А би трябвало начинът на мислене и фокусирането на хората да е насочено точно в противоположна посока: Към печеленето на ПОВЕЧЕ ПАРИ. Не ти стигат парите? Не мисли как да живееш по-евтино, а как да спечелиш повече пари. Никоя стока или услуга не е скъпа! Доходите са ниски! Вижте само:

Мечтата на всеки българин е бензинът да струва 1 стотинка, а американската мечта е да станеш милионер. Сега разбрахте ли защо американците живеят по-добре от българите? Заради менталната си настройка. Заради начина си на мислене. Заради целите си.

Поздрави                                                                                            Андреян Иванов

Наполеон Хил за постиженията в живота

         Ако изберете случайно стотина души и ги попитате какво искат най-много да постигнат в живота си, деветдесет и осем няма да могат да ви дадат смислен отговор. Ако все пак ги притиснете, ще чуете какво ли не - сигурност, пари, щастие, слава, власт, социално признание, талант за музика, танци или писане........ Само че нито един няма да може да ви опише, дори и в най-общи линии, накакъв ПЛАН, с чиято помощ се надява да постигне тези мъгляви желания. Богатството не се отзовава на първата прищявка. То отива само там, където има определен план, ясно заявено желание и непоклатимо ПОСТОЯНСТВО.
       Когато изследваме безпристрастно успели хора, стигаме до неизбежното заключение, че ПОСТОЯНСТВОТО, съсредоточените усилия и ЯСНО ОПРЕДЕЛЕНАТА ЦЕЛ са основният източник на техните достижения.
                                                                                                                     Наполеон Хил