Не гледайте телевизия

Американският лингвист, политически есеист и философ Ноам Чомски дълго време продължава да предизвиква смут и коментари със съставения от него списък, озаглавен "10 начина за манипулиране от медиите".Руските автори в Adme.ru припомнят изброените от него техники за манипулация, посочени отдавна, но все още валидни и практикувани днес, в много държави.
Става дума за следното:
1. Разсейване
Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Отвличането на вниманието е съществена възможност гражданите да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.
Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят.
2. Създаване на проблем и предлагане на решението му
Този метод се нарича "проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, вид "ситуация", която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й. Например, изброяването на нарастващо насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, които са довели до това гражданите да изискват по-строги мерки за сигурност и политики, ограничаващи гражданските свободи. Или, осланяне на икономическата криза, за да бъдат нарушвавани социалните права и да бъдат съкращавани градските услуги.
3. Процес на постепенно налагане
За да наложиш една непопулярна мярка, трябва да го правиш постепенно - ден след ден, година след година. По този начин са налагани принципно нови социално-икономически условия (неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Намаляването на функциите на държавата, приватизацията, несигурността, нестабилността, масовата безработица, заплатите, които вече не осигуряват достоен живот - ако всичко това се случи по едно и също време, най-вероятно ще доведе до революция.
4. Отлагане
Друг начин да се прокара непопулярно решение е като то се представи като "болезнено и необходимо" и се постигне в момента съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се споразумеят с държавата и с бизнеса за лица, пострадали в бъдеще, отколкото в настоящето. Първо, защото ситуацията няма да се случи веднага. И второ, защото хората по целия свят са склонни винаги да таят наивната надежда, че "утре ще бъде по-добре" и че жертвите, поискани от тях, ще бъдат избегнати. Това дава възможност на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.
5. Третиране на хората като малки деца
Някои промоционални изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и тон, като че ли хората отпред са деца в училищна възраст със забавяне в развитието, или са психически болни лица.
Заради печалбата, някой се опитва да заблуди слушателя, използвайки инфантилни завои на словото. Защо? Ако някой се отнася към човека, както към дете на не повече от 12 години, има голяма вероятност реакцията на човека да не е критична оценка, която е нехарактерната за децата по 12.
6. Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл
Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и, в крайна сметка, до голяма степен ги лишава от способността на критично мислене. Освен това, използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение.
7. Поддържане на невежество сред населението. Култивиране на посредственост
Целта е да се гарантира, че хората не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и да се огъват на чуждата воля. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото се снижава.Масите са правени бедни и посредствени, така че невежеството, което отделя по-ниски от по-високите социални класи, да остане на ниво, което ниските класи не могат да преодолеят.
8. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността
Въвеждане в населението на мислене, че е хубаво или правилно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.
9. Засилване на чувството за вина
Внушаване на човека да вярва, че само той е виновен за собствените си нещастия, които се случват поради липсата на негови умствени способности, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се впуска в самоунижение, обвинява се, причинявайки си депресия, което води, наред с други неща, до застой. Без действие, за всяка революция не може и да иде реч!
10. Да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си
През последните 50 години напредъкът в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която се ползва и се упражнява от управляващите класи.
Благодарение на невробиологията и приложната психология, "системата" има на свое разположение задълбочени познания за човека, както по физиология, така и по психология. Тя е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма мощност и повече хора под контрола си.
Източник: Мениджър NEWS

Парите, които никога не умират…

Голяма част от съвременните политици, и, за съжаление – икономисти, продължават да разпространяват мита, че централните банки, управлявайки парите, гарантират стабилност и просперитет. Още повече, някои стигат дотам, че твърдят как растеж, просперитет и глобална експанзия на търговията и индустрията не са възможни без книжни пари и постоянна инфлация.

Историята обаче изобилства с противоположни примери. Когато Британия буквално „управлява света”, създавайки империя, над която „слънцето никога не залязва”, цените всъщност спадат – потребителската кошница на обикновения човек поевтинява с 16% за 114 години от началото на 19-ти век до Първата световна война. Периодът след Гражданската война в САЩ до 1932 г. – когато по средата на депресията Рузвелт променя из основи икономическия ред – е белязан със запазване на покупателната сила на долара. За сметка на това, от 1914 година до сега цените във Великобритания са нараснали 75 пъти, а американският долар вече купува 20 пъти по-малко стоки и услуги на пазара в сравнение с 1933 г.

Какво разделя тези епохи в развитието на някогашните глобални хегемони? Отговорът е един – водоразделът е премахването на връзката между валутата и златото. Когато парите са злато, или обменими в злато, стабилността е правило, а когато са оставени на политическите решения – инфлацията се превръща в ежедневие.

Ако се вгледаме в миналото, книжните пари са изключение и новост, а не правило. За сметка на това, благородните метали – златото исреброто – са били почти универсални „пари” за всички относително цивилизовани общества. В края на средните векове – от средата на 13-ти до началото на 16-ти век – цените на основните хранителни продукти, като жито, ечемик, месо остават непроменени. Тогава за дребни транзакции в търговията се използват сребърни и медни монети. Когато обаче, след откриването на Америка и огромните залежи на сребро и мед, тези два метала стават изобилни в Европа, цените започват да растат – но само измерени в сребърните парични единици. Всъщност, изменя се съотношението в стойността злато/сребро  – от 8 към 1 (т.е. един грам злато струва 8 грама сребро), до 15 към 1 – а цените в злато остават стабилни.

Да се обърнем към зародиша на съвременните банки. Най-разпространеният пример е за търговците, които в късното средновековие са търгували между италианските градове-държави и Ориента. Типичната история е за търговеца, който заминава, да речем, от Венеция за Дамаск, за да купи коприна и подправки, които после да докара обратно в Европа. За него е по-сигурно да депозира пари при венецианския „банкер”, да получи писмо, с което неговата платежоспособност се потвърждава, и да го представи след няколкоседмичното пътуване на партньора-банкер на мястото на тържището, който да осъществи плащането за покупките. Но кое прави това възможно? Единствено вярата, че търговецът е депозирал стабилни пари – т.е. злато. А местните търговци не се интересуват от паричните системи във Венеция – за тях е достатъчно да получат плащане в нещо, което има универсална стойност – т.е. отново злато.

Да се обърнем и към нашите земи. Редица изследователи посочват, че българите се позамогнали по време на Руско-турската война през 1878 г. и така успели да изкупят много земи от изселващото се турско население. Парите влезли покрай харчовете на руската войска. Да се запитаме обаче как така чуждата войска харчи заплатите си в друга държава, населението с готовност приема парите, а след това с тях плаща на хора, които напускат и се заселват в други части на Османската империя. Нито дума затова не се среща при историците – не се говори за валутни спекуланти, банкери-мошеници или ограничения за внос и износ на валута, като че ли това е най-естествен процес. И всъщност е точно това – войниците плащат със злато и сребро, българите приемат и си изчистват сметките с турските чифликчии, които също (макар и „врагове”) нямат нищо против.

Когато  Софийското браншово бакалско сдружение решава да си построи дружествен дом през  1897 година, то купува парцел в началото на бул. Дондуков за около 12 000 лева. На практика то плаща  малко над половин унция злато за квадратен метър – или в днешни пари, около 600-700 евро на квадратен метър земя в центъра на София, точно колкото се продават имотите и сега.

Да си зададем въпроса  как Княжество България – все още зависимо от Османската империя, без никаква финансова система, с едва прохождаща индустрия – успява да издаде облигации по външни заеми в края на 19-ти век. При това – платими в български левове и то със срок 30-40 години. Всъщност, дългът може да бъде платен и във франкове, марки, крони или лири – което няма особено значение, защото валутите са обезпечени със злато, точно както и българският лев. А лихвите са фиксирани – за 40 години – без уговорки, индексации, сложни формули и обвързване с инфлацията! Просто заемите са били известни като „5-процентния български златен заем” и т.н. – а това е било достатъчно, за да се създаде доверие към младата държава. Затова и шокът от Първата световна война е толкова голям – кредиторите, от незапомнени времена, приемат за най-естествено заемите да се плащат в злато, а българското правителство (както и почти всички други участници във войната, и особено – загубилите) отказва. За тях няма значение какво пише на облигацията – левове, франкове, марки – а това, че когато са отпускали кредита, са очаквали да получат обратно същата равностойност в злато.

И сега към 20-ти век – белязан с масови финансови катаклизми и инфлация. През 30-те години, масовите семейни автомобили се продават за 500-700 долара – което изглежда малко  шокиращо по сегашните ни представи за цените. Но това са 15-20 унции злато (по тогавашната фиксирана цена от 35 долара за унция). Същото количество злато сега има стойност 25000-34000 долара – отново един среден масов автомобил в САЩ. В разгара на депресията типичната фамилна къща се продава около 4000 долара – или между 110 и 120 унции злато. В момента, отново в тежка криза и отново със спадащи цени на имотите, това количество злато има покупателна сила от 180-200 хиляди долара – което е средната цена в средно скъп щат по източното крайбрежие на  САЩ. Неслучайно, мнозина от по-старото поколение приемат, че един висококачествен мъжки костюм винаги струва около 1 унция злато.

Може да вземем и малко по-скорошен и донякъде скандален пример. В учебниците по стопанска история началото на 1970-те години се описва като времето на рязкото поскъпване на петрола. За целия период от края на Втората световна война докъм 1970 г. суровият петрол струва около 3 долара за барел. После само за три години цената стига 12-13 долара. Дали това е някакъв геополитически заговор на страните-износители от Близкия Изток? Или пък изведнъж петролът започва бързо да се изчерпва? А всъщност става друго – през 1971 г. президентът на САЩ Ричард Никсън официално отменя ангажимента да обмени доларите, държани като резерви от чуждестранните правителства и централни банки, в злато при курс от 35 долара за 1 унция. За няколко години цената на златото скача до 150 долара на пазара. Излиза, че петролният картел единствено иска да запази цената на петрола, измерена в злато – и високата цена в действителност е реакция на обезценяването на книжния долар от политиците.

Всички тези примери вероятно вече показват какво трябва да „заровим в гърне на двора”, ако искаме да оставим нещо на внуците. Едно от качествата на парите – според икономическата теория и няколко хиляди години опит в човешката история – е съхранение на стойността. Не е достатъчно парите да са удобни за употреба, или да се приемат в търговията от много хора. Нужно е да има доверие, че покупателната им сила ще се запази в дълги отрязъци от време. Ето защо златото със сигурност е повече пари от банкнотите, издавани от съвременните централни банки без никакво покритие. Ако искаме съхранение на стойността, предпочитаме злато, а не хартия.

Друго предимство на златото – разглеждано като съхранител на стойността – е в това, че ценността му не зависи от политически декрет. Обратно, хартиените пари и облигациите са всъщност „обещания за плащане”. Те са ценни, доколкото този, който ги е издал, спази обещанието си. Вероятно не е нужно да напомняме стотиците парични реформи по света, при които след смяна на властта или други катаклизми, правителствата отменят стари пари и издават нови, или отказват да изплащат дълговете си. Отделно от това, правителствата нямат ограничение колко такива „обещания” ще напечатат – независимо от наличните в икономиката стоки и услуги. Банкнота в джоба днес може да купува панталон, а на следващия ден – парче хляб, в зависимост от действията на политиците. Златото обаче е търсено глобално, независимо от политически режим или икономически платформи. То може да се размени за стоки и услуги в почти всяка точка на света, независимо каква идеология изповядват управниците там. Стойността му не може да изчезне с решение на правителството.

Не на последно място, златото може да съхранява покупателната сила без да е активна инвестиция по своята същност. Мнозина сравняват покупката на злато с покупка на акции в компании или други финансови инструменти. Но това са несравними действия – активното инвестиране изисква познания, време за постоянен анализ и носи риск от загуба. А какво да правят пасивните спестители – които искат без да носят търговски и финансов риск да запазят покупателната сила на спестяванията си? Как да може да има спестяване, без то да е пряко вложено в стопански дейности, които винаги са свързани с несигурности и риск? Традиционно, спестителите са държали „пари” – но само когато парите са били злато. Защо да изневеряваме на някоко хилядолетия успешна традиция?

Годината на Коня – 2014

      

       Конят е силно, грациозно и вечно устремено напред животно. Чужди са му мудността, колебливостта и флегматичността. В тази връзка настъпващата 2014 г. обещава да е непредсказуема, богата на различни събития, повечето от които хубави.Конят е символ на благородството и добротата, той е с открито сърце, затова ще създава пречки пред злонамерените. Годината на Коня ще поднесе на всеки прекрасния шанс да промени живота си към по-добър.
       Много хора ще открият в себе си неподозирани качества като амбициозност, напористост, ще усетят прилив на енергия, ще са по-уверени в собствените си сили.Символът на Новата година - Конят подсказва, че много хора ще получат помощ за решаването на проблеми, които "висят" нерешени от години. Още в началото на 2014 г. значително ще се подобри ситуацията, но с решаването на един проблем възниква нов. Бъдете упорити и се старайте да не се тревожите за нищо, за да успеете.  През новата година хората ще свалят маските и ще покажат истинското си лице. Много от тях ще се избавят от своите предразсъдъци и стереотипи, които им спъваха развитието в различни области. Новият поглед ще им позволи да правят по-точни заключения за различните ситуации, в които попадат.
       Годината на  дървения кон е  време за бързи победи, неочаквани приключения, и изненади и романтика. Това е една отлична година за пътуване, и по-далеч и встрани от утъпкания път,  към по-добро. Време за енергичност и постигане на добри резултати. Решителните действия носят победа. В годината на коня трябва да се действа бързо, но ако не сте 100% сигурни за решението, по-добре не го реализирайте. Събитията се движат толкова бързо в в годината на коня, че не искате да галопират в грешната посока.В китайската астрология,  годината на коня се смята, че носи късмет и добри неща.
      Годината на Коня – 2014 се очаква да донесе на хората нестабилност и промени в живота, даже в ежедневието. Ето защо е важно да се действа планирано и премислено, да сме внимателни и бдителни. На много зодиакални знаци през следващата година обаче може изненадващо да им провърви. Преследването на конкрентна цел чрез стриктното спазване на план и дисциплина е възможно най-накрая да доведе до постигане на бленуваните мечти и промени в живота.
      Във финансовата област годината на Коня 2014 носи със себе си възможности за  финансов ръст. Напълно възможно е повишение в службата или пък успешно стартиране на собствен бизнес. А тези, които вече имат собствена фирма, могат да се надяват на разширение и много професионални успехи.
 
  ПОЖЕЛАВАМ ВИ ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА, НЕКА ТЯ ВИ ДОНЕСЕ  МНОГО ЗДРАВЕ И УСПЕХИ ! - Андреян Иванов

Финансовите възможности на българите растат

Покупателна способност на българите се е увеличила през 2012 г. до 49% от средното за Европейския съюз (ЕС) ниво. Това показват данните на европейската статистическа служба Евростат. Според статистиката това е рекордно ниво, след като през 2011 г. достигна 47%, а през 2010 г. - 44%. През 2008 г., когато икономиката на България достигна своя пик, покупателната способност на българите беше 45% от средното за Европа ниво.

Независимо от подобрението, България продължава да е на последно място сред 28-те държави-членки на ЕС и сред последните в Европа. Според статистиката на Евростат единствено в Сърбия, Македония Албания и Босна и Херцеговина гражданите могат да си позволят по-малко.

Пред нас продължава да е Румъния - 50% от средното европейско ниво. Северната ни съседка отчита 2 процентни пункта ръст, след като предходните две години се беше задържала на 48%. Повече финансови възможности имат и гражданите на Черна гора - 52% от средното ниво за ЕС.

Най-богати продължават да са хората в Люксембург. Там покупателната способност е 38% над средното за Европа ниво и се запазва спрямо 2011 г. В Австрия нивото е 23% над средното и също остава без промяна. Следват ги Австрия с 23% над средното ниво, Швеция - 17%, Финландия - 16%, Франция, Великобритания и Дания - 14%.

                                                                                                                               Георги Желязков 12.12.2013г.

      Когато през 2008 година настъпи световната финансова криза, някаква медия беше интервюирала няколко хиляди американци с въпроса : Как очакват да се оправят след кризата? 70% от американците бяха отговорили: "Сам ще се оправя. Не ми е за първи път. И друг път съм изпадал в трудни положения и сам съм се оправял. Разчитам главно на себе си."

    В същото време 70 % от българите говорят: "Бойко ще ни оправи", " Правителството е длъжно да мисли за народа. Правителството ще ни оправи", "Европейският съюз ще ни оправи. Няма да  ни оставят. Виж как помогнаха на Гърция", " Станишев ще ни оправи. БСП мисли за народа." И т.н. и т.н.

    Хората по света са свикнали да разчитат на себе си и  на собственната си предприемчивост. Хората в България са свикнали друг на мисли заради тях, свикнали са някой да им дава.

   От друга страна не мога да се съглася с горните данни защото българските граждани имат 40 милиарда в спестовни влогове по банките. Ако тази сума  се влее в българската икономика, което означава хората да започнат да потребляват стоки и услуги, които са им нужни, кризата ще остане само един спомен. Това не се случва само и единствено от страх пред несигурният утрешен ден налаган от медиите. Така медиите управляват битието ни. В момента , в който някой "експерт" съобщи по телевизията че има криза, хората се изплашват спират да харчат и кризата настъпва. В момента , в който някой излезе и каже че всичко е наред , криза няма и скоро няма да има, хората ще се успокоят, ще започнат да харчат за нужните им стоки и услуги и покупателната способност на българина ще скочи над средното европейско ниво.

                                                                                                                                       Андреян Иванов

Притча за желанията

Един мъж мечтаел за по-добър живот. Не му харесвал домът, в който живеел, дрехите, които носел. Въобще, нищо от това, което го обкръжавало. Питал се, защо някои имат всичко, за което може да се мечтае, а той няма нищо. "Само ако имах хубава къща, красива жена и много пари, бих могъл да бъда щастлив" - мислел си той по цели дни. И веднъж срещнал Вълшебник.
-Чух мислите ти - казал Вълшебникът. - И съм готов да ти помогна. Кажи ми какво искаш и ще изпълня желанието ти.
Мъжът отначало не можел да повярва на щастието си:
-Нима става така? Просто да поискам и всичко да се изпълни! Навярно ще искаш нещо в замяна?
Но Вълшебникът отвърнал, че нищо не му трябва.
-Ти се молиш отдавна и помислих, че точно знаеш какво ти е нужно. Просто поискай и ще се сбъдне!
-Чудесно! - зарадвал се мъжът. - Трябва ми голяма, луксозна къща. Жена - красавица, но да умее и да готви. Нужно ми е още да имам винаги много, много пари!
-Добре! - казал Вълшебникът. - Легни да се наспиш и когато станеш утре, ще имаш всичко това.
Действително, на следващата сутрин мъжът се събудил в голям, разкошен дом, посрещнала го ослепителна красавица, а закуската вече била готова. Всичко било великолепно. В банката имало открита сметка на негово име и колкото и да теглел от нея, тя непрекъснато се попълвала. Отначало мъжът не можел да повярва, че това се случва с него. Той бил просто във възторг!
Но минавали дни и месеци, в живота му нищо не се променяло. И той не можел да разбере, какво все пак не му достига, какво може още да му е нужно, когато има всичко. Със сигурност чувствал, че така и не е придобил желаното щастие. И отново започнал да призовава Вълшебника.
-Защо не съм щастлив, след като имам всичко? - попитал мъжът Вълшебника, когато той се появил отново.
-Изпълних всичко, което поиска. Наслаждавай се на щастието си!
-Не мога. Чувствам се самотен в този огромен дом. Красивата жена не ме радва, парите не ми носят удовлетворение. Защо? Отговори ми, Вълшебнико!
-Ти поиска дом, но не и топлина и уют в него! Поиска красива жена, но не и любов и разбиране! Поиска пари, но не и свободата, силата и радостта, които могат да ти донесат!
Мъжът се зарадвал:
-Благодаря ти! Стана ми напълно ясно и искам всичко това. Дай ми го!
-Е, след като всичко си разбрал, иди и го създай сам! - казал Вълшебникът и изчезнал.
Мъжът се пробудил в предишния си дом, сам, без жена и пари. Но затова пък притежавал увереността и знанието за това, какво иска наистина.

Уорън Бъфет обявен за инвеститор на столетието

Милиардерът Уорън Бъфет бе обявен за най-добрият инвеститор в света за последните 100 години според изследване на американското Национално бюро за икономически изследвания.
Неговата компания Berkshire Hathaway е с най-значими резултати по доходност в сравнение с всички останали големи инвестиционни фондове, които са на пазара поне от 30 години насам.
Експертите от Националното бюро  за икономически изследвания са анализирали дейността на всички компании на американския пазар от 1926 до 2011 г. Анализът показал, че  Berkshire Hathaway  отбелязва рекордните 0.76% от 1976 г. по сборни критерии за ефективност на управлението на фондове, отчитащи доходност и риск. Постиженията на инвестиционния фонд на Бъфет са почти двойно по-високи от средния показател на американския фондов пазар за този период, който е  0,39, както и спрямо показателите на всички 196 най-големи инвестиционни фондове в САЩ.
Залог за успеха на Бъфет от една страна е застрахователният му бизнес, който обезпечава Berkshire Hathaway с евтини заемни средства, а от друга страна – навременните вложения в не толкова скъпи, но безопасни и висококачествени активи. Печалбите на милиардера са главно от това, че подбира правилно обектите на вложения, а не от оказван натиск в стратегията на компанията, която притежава, се отбелязва в изследването.
„Финансовите резултати на Бъфет не бива да се смятат за късмет. Те отразяват ценности и качествата на прилагането им в инвестиционни стратегии” цитира агенция Bloomberg част от доклада на Националното бюро. "Ако можехте да се върнете в миналото, в 1976 г., то, няма никакво съмнение, че първото, което трябва да направите, е да си купите акции на Berkshire”, посочват още експертите
Към момента Berkshire притежава акции на различни компании на обща стойност 104,9 млрд. долара. С най-голям дял в тях са пакетите на American Express, Coca-Cola, International Business Machines и Wells Fargo в размер на 58,4 млрд. долара общо.
За инвеститорите, които копират стратегията на Бъфет, най-важна обаче е информацията от акциите на кои компании се интересува напоследък той. Berkshire увеличава дела си в  Bank of New York Mellon, финансовата компания US Bancorp, в оператора на медицински клиники DaVita HealthCare Partners, в провайдера на спътникова телевизия DirecTV и във Verisign, която се занимава с поддръжка на интернет инфраструктура. В петролния  сектор Бъфет купи пакет акции ог Exxon Mobil и Suncor Energy и намали дела си в ConocoPhillips.

Всичко си има време.

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

Еклисиаст

Мавро

     От двадесет години работя с този човек. За него няма тайни в работата с железа. Заварява и майстори врати, огради и всякакви необходими неща от метални профили. Отдавна е пенсионер но никога не е спирал да работи. Бачкатор или Майстор, на който както му харесва. За мене е Майстор- философ. Всички му викат Мавро. И аз така. Иди и разбери как се казва - Мавро и толкова.
     Днес отидох при него да си взема две рамки за светещи табели, които ми беше измайсторил. Никога не съм му правил забележка за качеството, Майстор както казах. Само дето не това е интересното в случая. По едно време ми вика:
     - За да се оправи тая държава е нужно всички да имат пари и всички да работят и да създават блага за обществото. Лентяй, които не работят не трябва да има. Така беше по онова време.
     "Тъгува по комунизма"- си помислих. "Като мнозина на неговата възраст". Да, ама не било....
    - Навремето, в зората на демокрацията - продължава той - сме се събрали една камара диви демократи и разпалено говорим как ще променим света, ще променим държавата, голяма работа ще правим. А един дядо до нас ни слуша, слуша и накрая ни вика: " Момчета, капитала не прощава!" В смисъл че нищо няма да направите защото нямате пари. Тези дето държат капиталите управляват света.
     Слушам го и мисля. Не го прекъсвам. Той продължава:
     - Кризата не е в парите, кризата е духовна, в начина на мислене у хората. Не искат да работят а искат да живеят добре. Прост е народа а простия човек не може да се управлява сам. Демокрацията е за интелигентни хора, на простия трябва да му казваш какво да прави, както беше едно време.
     Слушам го и си мисля че трябва да го напиша това в блога си. Вадя GSM-a и го насочвам да го снимам.
    - Снимай ме - вика - да ме видят с тая брада какъв съм дивак.
    - Не си дивак - му отвръщам - мъдрец си! Ако половината хора в тая страна мислеха като теб, България щеше да е съвсем друго нещо.
     - Ъ, мъдрец - казва- оня ден гледах по телевизията някакъв американски учен каза че човечеството се е развило съвсем малко. Хората в момента са в полу-диво състояние.
      Тръгнах си и само това ми беше в главата: "хората са в полу-диво състояние".
      Трябва да живеем живота с широко отворени очи и ясно съзнание. Така ще можем да открием мъдростта и на най-неочакваните места и ясно да виждаме ония в полу-дивото състояние.

Да си жив и здрав Мавро

Тайната на успеха

 

Попитали стария майстор:
- В какво се състои тайната на успеха?
- Две думи - отвърнал той. - Правилни решения!
- Коя е тайната за вземането на правилни решения? - попитали го отново.
- Една дума. - усмихнал се старецът. - Опитът!
- А къде е тайната за добиването на този опит?
- Две думи. - въздъхнал дълбоко майсторът. - Неправилни решения!

Няма по-прост народ от българския – пише Едуард Стърнс

Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България е придобил огромна популярност сред англичаните.
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава.
Фрогнюз твърди, че публикува текстът от eurochicago.com
Материалът е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. “Макар и фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него”, пишат редакторите от „Гласът на жабата”.  
”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.
Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.
Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?
Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?
Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
Така е видял българите големият художник Стоян Венев.
Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.
Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.
Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.
Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.
Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.
Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.
И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:
“-Ми аз, какво мога да направя?”
Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.
Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.
Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.
Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “
П.П. Това е само мнението на един англичанин. Пребройте до десет преди да го наплюете и оборвате. Звучи неприятно, но пък трябва да признаем, че много верни неща е казал. По-важно е да помислим как да се променим и да покажем добрите черти от националния характер. Такива има със сигурност.
Чрез Фрогнюз

Нещата от живота

 

No coment!

Цветан Василев е най-влиятелният българин

Банкерът оглави списъкът на списание "Фобрс", който излиза за втори път тази година

 Банкерът Цветан Василев оглави втората годишна класация на Forbes България за най-влиятелни българи. Критериите, според които е извършено класирането, са притежаваните и контролираните ресурси и доколко те се използват, за да се промени България. Класацията подрежда личностите, които имат най-голямо значение за определянето на дневния ред на България към момента.

Най-голяма тежест имат ресурсите в банковото дело, енергетиката, медиите, телекомуникациите и производството на акцизни стоки. В топ 50 влизат 28 политици и държавници, 20 представители на бизнеса и двама от неправителствени организации с идеална цел.

Второто място в списъка е отредено на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. В топ 5 се нареждат Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев от "Химимпорт". Лидерът на БСП Сергей Станишев се нарежда на шесто място, а на седмо - Делян Пеевски. Осмо и девето място заемат Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. Мениджърът на "Лукойл България" Валентин Златев допълва челната десетка.

                                                                    Списание Икономика

За дипломацията

Веднъж попитали Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ:
- Какво представлява „притискащата дипломация“?
Кисинджър отговорил:
- О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример. Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
- Какво? Как може да стане такова нещо?
- Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам.
- Искате ли да се ожените за американска еврейка?
Той объркано отговаря:
- У нас тук е пълно с момичета.
Аз продължавам:
- Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежът се почесва по главата и казва:
- Е, това променя нещата…
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам:
- Искате ли да имате за президент на банката българско селянче?
- Фу, – отговарят от банката.
- А ако той е бъдещия зет на Рокфелер?
- Е, това разбира се променя нещата..
Отивам при Рокфелер и му казвам:
- Искате ли за зет български селянин?
А той възмутено:
- Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти!
Казвам му:
- Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка!
Рокфелер се замисля и клати глава:
- О, но това променя нещата! Сюзи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка!
Сюзи недоволно мърмори:
- Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам:
- Да, но той е едно здраво и силно българско момче!
А тя с възторг:
- О-о-о! Това променя нещата...

За минималната работна заплата

ИПИ: Повишението на минималната заплата е вредно

Няма никакво основание за увеличаване на надницата

Зорница Славова, ИПИ, 14 септември 2013 08:22, 147 преглеждания Увеличи текста Намали текста

Социалният министър заяви, че в края на месеца ще стане ясно дали минималната работна заплата (МРЗ) ще се увеличи от началото на следващия месец. Идеята е минималната надница да се повиши до 330 лв., а основната цел на правителството е до края на мандата тя да стигне 450 лева.

Всъщност подобно увеличение на МРЗ не само, че не би било основателно, но и би било изключително вредно.

Какви са аргументите

Един от аргументите за увеличаването на МРЗ е, че заплащането в България е най-ниско в целия Европейски съюз (ЕС) и държавата трябва да се намеси, за да го повиши (подобна е и ролята на административно определяните минимални осигурителни прагове). Изхожда се от презумпцията, че нископлатените работници са подценявани от пазара и работодателите не им плащат достатъчно, особено в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. Привържениците на висока МРЗ обаче отказват да повярват, че минималните заплати имат директен ефект върху общите разходи за труд и съответно влияят негативно върху заетостта (или поне официалната заетост) на нископлатените групи на пазара на труда.

Данните за дела на МРЗ в общите разходи за труд на един зает в държавите от ЕС показват, че в общността има 7 страни, в които не се определя никаква форма на МРЗ на национално равнище. Второ, в България делът на МРЗ от общите (брутни) разходи за труд е над средното равнище за ЕС. Тоест държавата изкуствено е наложила минималното заплащане да е по-близко до средните разходи за труд, които пазарът е определил, и то на ниво ЕС. При МРЗ от 330 лв. делът се повишава още повече, а ако МРЗ достигне 450 лв. България ще се изстреля начело.

Друг основен аргумент за увеличаването на МРЗ е, че заплащането на труда не е достатъчно за осигуряване на нормален живот на гражданите. Дори по думите на социалния министър "Минималната заплата е тази, която трябва да осигурява минимална покупателна способност". Наивно е да се смята, че който и да е работодател изчислява какво да е заплащането според нуждите на отделните работници. Работната заплата е възнаграждение за произведен продукт, а не социална помощ. Вярно е, че МРЗ в България е най-ниска в Европа, но този факт е напълно обясним, ако имаме предвид производителността на труда. Данните на Евростат показват, че освен най-ниската МРЗ, страната се отличава и с изключително ниска производителност на труда на заетите. България дори е единствената страна, чиято производителност е под 50% от тази в ЕС.

Какви са изводите

Увеличаването на МРЗ не е оправдано, като се имат предвид равнището на разходите за труд на работодателите и производителността на труда на работниците. Нещо повече - административното определяне на заплатите, които бизнесът трябва да плати, само ще накара работодателите на освободят всички работници, които произвеждат по-малка добавена стойност или те просто ще преминат в сивия сектор с реалните си заплати.

Колкото по-високо е изкуствено определеното ниво на заплащане, толкова по-големи ще са тези ефекти за пазара на труда. В крайна сметка популизмът, насочен към осигуряване на доходи на нискоквалифицираните работници, се превръща в най-дискриминационната мярка срещу самите тях.

Притча за важните неща

Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан, пълен с камъни, и пита студентите: Според вас този буркан пълен ли е?

Те казват: Да, разбира се!
Той взема други, по-малки камъчета, и ги слага отгоре, те влизат в празнините между големите камъни, и отново пита: А сега пълно ли е?
Студентите казват: Да!
Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: А сега какво ще кажете?
Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!
Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за водата има място.
Професорът казва: камъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели. Дори, ако човек губи всичко и има само това – пак може да се чувства пълен и щастлив.
Малките камъчета са значимите неща - кола, къща, работа.
Пясъкът и водата - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.
Обаче, ако вие първо напълните буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ви стигне мястото за по-големите камъни. Ако отдавате времето си за дребни неща, няма да имате време за по-големите във вашия живот.
Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка.

За идеите и бизнеса

          Бъди бизнес нинджа. Не говори за идеите си.Слушай, запаметявай и действай тихо и безшумно. Нека хората виждат само резултатите от действията ти но не и намеренията ти.

        Веднъж разказах на един банкер за желанието ми да осъществя една своя идея. Той разказа на приятелят си. Приятелят му осъществи идеята ми, а аз се опитвам все още.

              Идеите са истинската сила в бизнеса. Комютрите са били идея в главата на Джон Атанасов, автомобилите са били идея в главата на Хенри Форд, Мона Лиза е била идея в главата на Леонардо. Всичко около вас е било идея в нечия глава, преди да стане реалност. Този, който осъществи идеята печели. Този, който генерира идеи но не ги осъществява - губи.
             Затова не споделяйте плановете си. Разкривайте ги само на най- доверените си и проверени хора. Движете се сред хората тихо и безшумно като нинджа, слушайте и запомняйте всичко, внимавайте за някоя идея, която бихте могли да сътворите и пазете своите. И действайте без много приказки.

За мисленето

      Ако искате да станете богати, не трябва да изучавате проблемите на бедността. Не е възможно да създадете нещо, ако мислите за неговата противоположност. Не е възможно да сте здрави, ако изучавате болестите и мислите за тях. Няма да станете добродетелни и да направите някого добродетелен, ако изучавате греховете и мислите за тях. Никой не е станал богат, изучавайки бедността и мислейки за бедност.
     Медицина, като наука за болестите, доведе до увеличаване на болестите. Религията, като наука за греховете, доведе до увеличаване на греховете. А икономиката , като наука за бедността , ще напълни света с нещастие и нужда. Не мислете за бедността, не я изучавайте и не се безпокойте за нея. Не мислете за причините, които я предизвикват - вие нямате нищо общо с това.
     Това, което трябва да ви интересува е средството за изцеление. Оставете бедността зад гърба си, оставете всички отношения с нея зад гърба си и "творете добро". Станете богати. Това е най-добрият начин да помогнете на бедните.

За планирането

  Едни ще бъдат богати а други ще бъдат бедни и парите нямат никакво отношение кой какъв ще бъде. Единственият определящ фактор е начинът на мислене на даденият човек. Успелите хора знаят със сигурност че едно от най-важните за успеха неща е поставянето на  цели и планирането как да бъдат постигнати целите. Планирането е в основата за изграждането на успешен и изпълнен с благоденствие живот. Нещо повече: планирането е единственото средство за намаляване на рисковете, съпътстващи живота ни:

    Обратно на успелите хора, бедните са убедени че нямат абсолютно никаква намеса в случващото се с тях и около тях. Те са сигурни че всичко онова, което им се случва е предопределено от Всевишния и те не могат да направят нищо за това. "Така ти е писано" -казват и се примиряват с всичко в живота си. Сигурни са че нищо не зависи от тях и не правят нищо за да подобрят живота си.

                                      Повечето хора се оставят на течението на живота.

 Веднъж бяхме насядали на масата под асмата десетина приятели. Намирахме се на вилата , посръбвахме изстудена ракийка, по стар български обичай и се любувахме на природата. Разговорите прескачаха от детството, казармата/мъжка му работа/ политиката, спорта. По едно време ни в клин ни в ръкав, най-бедният ми приятел изтърси: "Който си прави планове разсмива Господа." Втрещих се. Погледнах го внимателно да не би нещо да не съм дочул. Той изглеждаше като мъдрец, току що казал най-великата мъдрост на света. Безсъмнено вярваше на казаното. "Ето защо постоянно нямаш пари си казах."- но иначе си замълчах. Този човек ме хвърли в размисли. Бедните вярват в подобни приказки. Бедните вярват че живота им се случва, обратно на богатите, които вярват че творят живота си. Че живота е такъв, какъвто си го направиш сам.
        Ще завърша отново с формулата на успеха, която съм писал вече в този блог. Но нека се замислим отново за ролята на планирането в живота ни.
                    ЖЕЛАНИЕ ,ЦЕЛ, ПЛАН, ЗНАНИЕ,  РЕШИТЕЛНОСТ, ТЪРПЕНИЕ и ВЯРА!
Желание да променим себе си и живота си. Цел-как бихме искали да изглежда живота ни за да сме щастливи. План- какво е нужно да направим за да осъществим целите си. Знание-  какво е нужно да знаем и умеем за да осъществим планът си. Решителност - смелост и непоколебимост по трънливият път за реално създаване на нещата от нашият план. Търпение, защото осъществяването на плана ни ще мине през огън и вода, през пречки и провали и ще отнеме време, но трябва никога да не се предаваме. Вяра- вярата е онова нещо, което ни кара да сме уверени в себе си и ни дава силата да не се откажем. Вярата е сила, която променя света. "Вяра колкото едно сенапено зрънце може да повдигне планината"-Библията

Поздрави на планиращите.                                                          Андреян Иванов

Времето е пари

     Ние сме смъртни същества. Идваме на тази земя незнайно откъде призовани от Вселената и отпътуващи обратно/ където и да е това/ , когато му дойде времето. Гостуваме на тази земя 70,80,90 понякога и 100 години. Толкова! След това никога, ама никога няма да ни има в този вид , с тези маниери, с това поведение, с тази същност. Времето е безкрайно, ние сме тук само за един "миг" от вечността.
     Ние се раждаме и започваме да опознаваме света около нас. Запознаваме се с други човешки същества, който наричаме " мамо, тате, братко, дядо, бабо, приятелю, съотборник,съдружник и т.н. и т.н." Всички любими същества , с който искаме да прекараме времето си на земята. Кроим планове за щастлив живот с любимите хора. Мечтаем за всичко онова, което би ни направило щастливи. Всеки от нас знае точно, с кои хора иска да преживее живота си и кои дейности иска да извършва за да се чувства щастлив.  Само че не го прави. Защото няма време. А няма време защото:

ВРЕМЕТО Е ПАРИ

            "Времето е пари" всеки е чувал тази сентенция. И разбирането на повечето хора за това е че ако работиш 5 часа по 20 лева ще получиш 100 лева. Ако работиш 10 часа по 20 лева ще получиш 200 лева. Това също е вярно. Колкото повече време работиш толкова повече пари получаваш и времето наистина се превръща в пари. Но не в това е смисълът на горната сентенция. За да живеем, всички ние трябва да се храним, обличаме, да имаме подслон, да изпитваме удоволствия, да се грижим за близките си и за всичко това ни е нужно да печелим пари. Защото всички неща , които споменахме се придобиват с пари. Така е устроена нашата цивилизация. На друга планета може да е иначе, но тук за сега е така. Поради тази причина всеки индивид си намира някаква работа, според знанията и способностите си, работи, получава възнаграждение според работата си и си подсигурява нуждите за живота. Какво се случва с времето му? 8 часа от денонощието е нужно за сън, защото без сън сме неадекватни и след време умираме. 8 часа работим на работното си място, понякога и повече. 2 часа губим в предвижване от къщи, на работа, до центъра, в колата, метрото, автобуса, пеша. 6 часа , понякога и по-малко ни остават за да Живеем. Да споделяме живота си с любимите хора, за хобито ни и т.н. и т. н. Но това е много малко време. Как изобщо  може да ни стигне? За да живеем ние сме приковани към нашата работа, а нашата работа ни изяжда времето за живот. 

          Често толкова сме уморени след работа че не ни е до нищо друго освен да полегнем на дивана. Работата влияе дори и на свободното ни време след това. Има различна за вършене работа. Всички се измарят от нея. Питате ли тези как се чувстват:

     За какво изобщо живеем? Този въпрос си задават мнозина. Веднъж разговарях с един "работяга". По едно време той ми вика:
               -  Май е по-добре да умра.
               - Защо говориш такива глупости? Не ти ли е хубаво да си поживееш повече?-го питам аз.
               - То не се знае. - ми отвърна.
Живота на хората се изплъзва между пръстите в стремежа им да изкарат някой лев. Вижте нещо интересно, което прочетох:
 

     "Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"

Но как да стане това? Я спрете да работите? Кой ще ви плаща сметките? Това се нарича икономическо робство.

Единственият начин за избавяне от икономическото робство е като създадеш активи, които да ти носят приходи без да е нужно да работиш за тях. Само паричните потоци от твоите активи те правят наистина свободен да живееш живота си така, както ти би искал.

 

Само паричните потоци от твоите активи могат да ти позволят да изживееш всяка секунда от краткият си живот пълноценно . Само ако имаш пари можеш да разполагаш с живота си. Ако харчиш примерно по 5 000 лева на месец за начинът си на живот и имаш 10 000 лева, значи имаш 2 месеца живот. Ако разполагаш със 100 000, имаш 20 месеца живот. ако имаш 1милион, значи имаш 16,6 години живот. Ако си собственик на сграда и си я отдал под наем за 5 000 лева на месец- си финансово свободен за цял живот. Ето защо казваме че "Времето е пари." Защото парите ти дават време.

Поздрави на вечно имащите време.                                                     Андреян Иванов

Борба с безработицата

   

Снежанка - трябва да се лови!

Трудовите посредници ще трябва да "ловят безработните младежи като снежинки във въздуха", за да не остават те в изолация и без перспектива. Това каза в Разград министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов, цитиран от kmeta.bg.

Нареждането на социалния министър към подчинените му звучи доста познато. "Лов на снежинки", но в далеч по-буквален смисъл, препоръча преди близо три години тогавашният министър-председател на България Бойко Борисов. На заседание на Министерски съвет на 8 декември 2010 г. тогавашният премиер нареди: "Отсега искам да чакате с метли и снегорини, като падне снежинка, да я хващате във въздуха".

След заръката за лов на безработни младежи във въздуха, Адемов поясни, че Европейската комисия (ЕК) ще отпусне на България 100 млн. евро за преодоляване на младежката безработица. Тези пари могат да се усвоят ефективно, само ако се мобилизира максимално чиновническият апарат на службите по заетост, е мнението на Хасан Адемов.

Все си мисля че ако "се мобилизира максимално чиновническият апарат" тези 100 милиона евро няма да стигнат до младежите. Колкото до ловенето на  "безработните младежи като снежинки във въздуха", нещо не мога да си го представя как на практика ще се прави. Те само ли ще скачат от покрива на някой блок или някой ще има задължението да ги хвърля отгоре. И после как ще става самото хващане във въздуха че да не се размажат в българската действителност?

Ловният сезон на Снежанки и Снежанковци открит. Поздрави                                                                                А.И.

Животът е постоянна промяна

Всичко е движение. Не съществува абсолютен покой. Всичко се движи, всичко се променя. Нищо не е такова, каквото е било. Нищо няма да остане същото каквото е сега. Тези, които искат нещата да си бъдат по старо му сега стачкуват. Искат цял живот хлябът им да струва 26 стотинки. Невъзможно е. Земята се върти и всичко на нея се променя. Можеш да се въртиш с нея и да се променяш и ти, до края на живота си. Или пък да спреш да се променяш и да изпаднеш от живота.

С каквито се събереш...............................

               Има и още една: "Глупакът ражда малки глупачета." Затова е нужно да избираме с особено внимание с какви хора общуваме. Един приятел казваше: " Контактувай с богати хора, може да не ти дадат, ама няма и да ти поискат."

Тайната на щастието

                                        http://www.youtube.com/watch?v=GYeE27U_k54

Благодаря на телевизия  TV7 за предаването. Спестиха ми много писане :)
А колкото повече се пише за необходимостта от финансова грамотност, колкото повече се говори за това, колкото повече телевизионни предавания има толкова по бързо хората ще се ограмотят и ще се избавят от бедността. Целта е един ден на тази земя хората да живеят в такова общество, в което цари толерантност, уважение,  любов, свобода, най вече финансова и ще се ръководят от мъдрост и ще имат силата за да постигнат красота в живота си.

Парите са важни

Проблемите в живота ни

Парите идват.............

Живей

Живей в своето въображение, а не в спомени за миналото!
                                                                            "Я Миллиардер"

За управлението

Хората, които четат книги, винаги ще управляват хората, които гледат телевизор!- "Я Миллиардер"

13 неща, които трябва да спрем да правим. Още днес, още сега!

Защо едни хора са по-щастливи от други? Защо са по-успели, защо нещата винаги им се получават? Може би е късмет, може би е съдба, а може би е просто въпрос на нагласа и… правилно поведение!
Затова, горещо ви съветваме да се отървете от няколко много вредни навици, които пречат на щастието ви. Направете го още днес, още сега!

1. Спрете да общувате с хора, които сриват самочувствието ви! Особено, ако всячески се мъчите да ви харесат.
2. Спрете да живеете в миналото. Не може да го върнете, нито да го поправите.
3. Спрете да се опитвате да контролирате всичко. Никой не е успял, вие също няма да успеете.
4. Спрете стремежите си да угодите на всички!
5. Не се страхувайте да поемете риск. В крайна сметка, по-добре да опиташ и да не успееш, отколкото никога да не си опитал.
6. Научете се да казвате „Не“ и „Не мога“!
7. Спрете да мислите „Ама, какво ще кажат хората?“ Хората ВИНАГИ ще говорят, без значение до колко ще съобразявате действията си с тяхното мнение.
8. Спрете да прекарвате свободното си време между четири стени. Оставете компютрите, изгасете телевизорите и излезте навън!
9. Спрете да се тъпчете с боклуци! Те съвсем не са „сладката страна на живота“.
10. Спрете да събирате ненужни вещи! Изхвърлете всичко, което не ви е влизало в употреба повече от година.
11. Спрете да се оплаквате! Никой не ви е виновен за каквото и да било.Вие сами сте взели решение да се доверите, да постъпите по даден начин или да се обвържете с определени хора.
12. Спрете да се мръщите! Не знаем дали позитивното мислене със сигурност ще помогне да ви се случват хубави неща. Но със сигурност знаем, че отрицателното няма да помогне!
13. Спрете да съдите! Всеки си има своята история, своята истина и своя начин на мислене. Вие също!

nie-Jenite.com