сряда, 17 август 2016 г.

Теория на маркетинга

1. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и казвате: „Аз съм много богат. Омъжи се за мен !“ – това е директен маркетинг.

2. Вие сте на парти с куп приятели и виждате прекрасно момиче. Един от приятелите ви, отива при нея и ви посочва, като и казва: “ Той е много богат. Омъжи се за него !“ – това е реклама.

3. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и взимате телефонният и номер. На следващият ден и се обаждате и казвате: “ Здравей, аз съм много богат. Омъжи се за мен !“ – това е телемаркетинг.

4. Вие сте на парти и виждате прекрасно момиче. Ставате, изтупвате се, оправяте якичката и затягате вратовръзката си, отивате близо до момичето и я поливате без да искате с питие. След това и подавате кърпичка, взимате и чантата, която тя изпуска или забравя, предлагате и да и извикате такси или да я закарате до вкъщи, отваряте и врата на колата и казвате: „Между другото, аз съм много богат. Ще се омъжиш ли за мен ?“ – това е ПР ( PR – public relations ).

5. Вие сте на парти и виждате прекрасно момиче. Тя се доближава към вас и казва: „Г-не вие сте много богат. Ще се ожените ли за мен ? – това е разпознаване на бранда.

6. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и казвате: “ Аз съм много богат. Омъжи се за мен !“ Тя без да се замисли, ви удря здрав шамар ! – това е обратна връзка с клиентите.

7. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и казвате: “ Аз съм много богат. Омъжи се за мен !“ Тя обаче, ви представя на мъжа си ! – това е несъотвествие в търсенето и предлагането.

8. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и преди изобщо да сте казали нещо, друг я заговаря преди вас и казва: “ Аз съм много богат. Ше се омъжите ли за мен ?“ и тя си тръгва с него – това е конкуренцията, която изяжда вашият пазарен дял.

9. Виждате прекрасно момиче на парти. Отивате при нея и преди да сте казали: “ Аз съм богат. Омъжи се за мен !“, пристига жена ви – това е ограничение за навлизане в нови пазари.

Източник: buzinezzman.com

четвъртък, 4 август 2016 г.

За парите

    Хората са свикнали да гледат на парите повърхностно. За повечето хора парите са си просто пари. Но основното нещо, което трябва да бъде ясно разбрано е че парите , макар и външно да си приличат, в своята същност са съвсем различни. Няма да се спираме на историята на парите, тази тема е описана обстойно в много книги и интересуващите се могат да се запознаят с това. Ще обърнем внимание на разликата между парите.
     Като начало ще отбележим че парите имат номинал - цифрата отбелязана на тях с която правителството ни казва че тези пари имат това количество. Примерно:
Правителството ни казва че това са 20 лева. И понеже всички се подчиняваме на правителството вярваме че това са 20 лева , и благодарение на тази вяра, тази цветна хартийка се превръща в пари. Парите имат и своя стойност. Стойността на парите се определя от това какво можем да купим с тези 20 лева. Това е първото, което трябва да разберем: номинал и стойност.

    Първоначално ролята на пари са изпълнявали златото и среброто. Златото и среброто имат своя вътрешна стойност като ценен метал и тя не зависи от решението на ничие правителство, затова те са идеалните пари. В римската империя 27г пр. Хр - 476г. сл.Хр. и във Византия просъществувала до 1453 г. основно парично средство е било физическото злато и сребро.
В този близо 1500 годишен период инфлация не е имало и цените на стоките са се запазили почти еднакви и това се дължи на стабилността на златото и среброто като пари, дължаща се както казахме на специфичната им вътрешна стойност като ценен метал.
    Златният стандарт е въведен през 1717година от сър Исак Нютон началник на английският монетен двор. Започнали са да печатат банкноти с цел по-лесното им използване от населението. Тези банкноти са представлявали в своята същност златни сертификати и по всяко време е можело да бъдат разменени за своя златен еквивалент. Хартиените пари са просто хартия без никаква стойност, но златният стандарт ги превръща в истински пари.
Златният стандарт създава стабилност на парите и е в основата на икономическият растеж през 18 и 19 век. Хартиените пари не са физическо злато , което притежаваш тук и сега, но обещанието на правителството да ги заменят със злато ги правят да са все още пари. Но тук се прокрадва опасността правителството да промени своето решение. Така че отбелязваме факта че хартиените пари обезпечени със злато са все още пари, но по-малко надеждни от физическото злато
Златният стандарт е прекратен в САЩ през 1933 година и след това за кратко време във всички останали държави по света. От този момент хартиените банкноти престават да бъдат пари . За да върнат надеждността на световните валути на 01.07.1944 се състояла международна конференция известна като Бретан удската конференция, на която се взема решение американският долар да стане световна валута и той от своя страна да бъде фиксиран към златото на цена от $35 за тройунция злато. Така щатският долар става световна валута, наред със златото.

Тези долари не са същите като златните пари. Не са същите и като хартиените пари обезпечени със злато. Те носят обещанието да бъдат разменени срещу $35 долара за унция злато, според решението на Бретан удската международна конференция. Златните пари са пари благодарение на вътрешната стойност на златото като благороден метал. Обезпечените със злато хартиени пари са пари защото представляват златни сертификати със закон. Бретан удските долари са все още пари но по силата само на едно споразумение.
      През 1971 година САЩ обявяват че доларът вече не е обвързан по никакъв начин със златото, с което анулират Бретан удското международно споразумение и превръщат доларите във фиатна валута.
     Фиатни пари: пари без вътрешноприсъща стойност.Терминът произлиза от латинското fiat, означаващо "да бъде направено", "съгласие, одобрение, разрешение, декрет", тъй като парите са установени с правителствен декрет.
     След 1971 година парите са просто парче хартия, която няма нищо общо със златните пари , нито с обезпечените със злато пари, нито с частично обезпечените долари от 1944 година.
     Такива са в момента всички пари по света. Те са пари само защото правителството ни е казало че са пари, но както знаем на правителството не може да се вярва. Защо?
През 1974 година правителството ни каза че това са 20 лева. После каза че не са и сега с тази хартийка не можеш да купиш нищо.

През 1991 година правителството ни каза че това са 20 лева.После каза че не са и сега с тази хартийка не можеш да купиш нищо.
 Сега казват че това са 20 лева, никой обаче не знае до кога.

По времето на златният стандарт правителството е печатало толкова банкноти, според златото, което притежава. Сега печата толкова банкноти, колкото си реши. И това е основният проблем. Печатането на пари генерира инфлация.


Както можем да видим от диаграмите парите в обръщение в България през 2006 година са били 6 милиарда лева. През 2015-та те са близо 13 милиарда лева. Увеличили са се двойно. Ако срещу всички стоки и услуги през 2006 година сме имали 6 милиарда лева и кафето тогава е струвало 1 лев, то сега срещу същите стоки и услуги имаме 13 милиарда лева и същото кафе вече струва 2 лева. Парите са загубили 50% от покупателната си стойност. Ако през 2006 година сте сложили в банката 10 000 лева, тогава сте можели да си купите с тях 10 000 кафета. Сега можете да купите със същите пари 5 000 кафета. Номинала на вашите спестявания не е променен, продължавате да имате същите 10 000 лева. Но покупателната им стойност е паднала наполовина поради печатането на пари от правителството и предизвиканата от това инфлация.
      Каква е ситуацията в световен мащаб:
Ясно се вижда че след премахване на обвързаността на долара със златото през 1971 година, фиатните валути по света се печатат с бясна скорост и увеличават своята маса генерирайки постоянното си обезценяване.

     "Сигурни като пари в банка"- няма по-голяма човешка заблуда по отношение на парите. Стойността на парите в банката и на ония под дюшека се топи като пролетен сняг всеки Божи ден. Както казва Роберт Кийосаки: " по отношение на парите има два проблема. Липсата на пари и наличието на прекалено много пари." Вторият проблем с парите е как да бъдат запазени. Решението на този проблем се нарича инвестиране, но това е въпрос на отделна тема, върху която сериозно трябва да се замислят всички ония българи, които държат 43 милиарда лева депозити в българските банки.

    Нужно е ясно да се разбере че парите не са стабилна и непроменима константа, каквито са били златните пари в миналото, а жива и постоянно променяща се валута, която се движи към своята естествена стойност - нулата.

   "До 15 Август 1971 година в човешката история никога не е съществувал период, в който хартиената валута да не е била обезпечена със злато. Във всяка епоха хората са можели да прибягнат до някаква друга валута със златно покритие. Но след 1971 година подобно нещо е невъзможно, защото хартиена валута обезпечена със злато не съществува. Всички икономически, парични и финансови катастрофи от последните 45 години са пряко следствие от този факт"
    "Чрез постоянен инфлационен процес правителствата тайно и незабележимо могат да конфискуват голяма част от благоденствието на гражданите си. С тези методи те не само присвояват, а присвояват преднамерено; и докато някой обедняват, други забогатяват."- "Конспирацията срещу златото"
   

Поздрави                                                                             Андреян Иванов