вторник, 25 февруари 2014 г.

Земята и космоса

Нашата Земя е една прашинка в космоса. Дълго гледах тези снимки осъзнавайки нищожността на земята спрямо заобикалящата ни вселена. Ами хората? Ние сме по-малки и от микроби за заобикалящият ни свят. Вижте това:
Земята е по-голяма от Меркурий и Марс и почти еднаква с Венера. До тук добре :)
Обаче спрямо Юпитер и Сатурн Земята е джудже.

Тука вече нещата стават сериозни. "Някаква прашинка обикаля наоколо" - мисли си Слънцето
Мощта на звездата Артур направо може да помете Слънцето, а Земята е вече нищожно малка. И това не е всичко:
Слънцето е невидимо за червеният гигант Антарес от съзвездието Скорпион, а Земята не съществува. Толкова е малка че и с антарски микроскоп няма да я видиш.
Да, да. Там е някъде но когато вече имаме представа за размерите на другите небесни тела, Земята сравнена с нашата Галактика "Млечен път" на практика я няма.
Това е триизмерен образ на Вселената с известните до сега 43000 галактики. Земята ли? Какво беше това Земя?
Давате ли си сметка колко сме нищожни. И защо си мислите че Земята е толкова важна че само тук има живот. Това е просто нелепо. В това огромно нещо наречено Космос, изпълнено с неизброим брой звезди и планети сигурно има милиарди видове живи същества. Като гледам размерите на небесните тела няма да се изненадам някъде да има хора високи по 2-3 километра :) Възможно е както във Вселената има много Галактики, така ако разширим кръгозора да се окаже че  съществува нещо друго в което има множество Вселени. Така осъзнаваш величието на Твореца. Великият Архитект на Вселената, Строителят на всички Светове. Създателят. Колко е голям Той самият, щом всичко това е част от Него. И най-голямото чудо: ние, нищожно малките живи същества обитаващи атомът Земя, можем само с една мисъл да се свържем с Безкрайно голямото. То ни чува. То знае всичко за нас. Ние сме свързани. Кой казва че няма чудеса?

2 коментара: