петък, 17 май 2013 г.

Това беше

    
Спирам да публикувам в този блог. Каквото имах да казвам го казах. Започнах, когато исках да помогна на няколко мои приятели, които наблюдавах  да правят финансови щуротии. Някой ме разбраха. Други ще разберат по-късно. Живота ще ги научи. Някой никога няма да разберат. Тяхна си работа. Всеки живее така, както го разбира.
       Израсъл съм в  бедно семейство. Баща ми никога през живота си не е имал автомобил, нито пък мотор. Имал е едно колело, което са откраднали. Не съм го чувал да разказва, да е ходил някога на море. Никой не ми е "помагал" в живота, както обичат да се изразяват. Нямал съм вуйчо владика, както е приказката. Когато се уволних от казармата през 1984г. започнах да работя в инструментален завод "Болшевик"-Габрово. Направил съм около 39 600 шублера, докато напуснах завода на 15.06.1989г. Забележете: 4 месеца преди да "свалят" Тодор Живков. Създадох си спортен клуб и започнах да си работя в него. Всички хора, които познавах тогава, работеха в държавни фабрики и учреждения. Всички казваха че съм луд да си напусна "сигурната работа". През целият си живот съм искал да съм свободен и сам да съм си шеф. Не знам защо станах такъв. В детството ми играехме дълги часове на играта "Монополи". Предполагам тази игра остави отпечатък в менталната ми нагласа. Умовете на хората са като матрица, отпечатана от информацията влизаща в тях. Нашето мислене и поведение се оформя от информацията, която получаваме от хората, с които контактуваме, медиите, филмите, книгите и най вече от родителите и приятелите ни. Училището играе също важна роля. Но най-голяма роля изиграва житейският ни опит.
        От 1990г. до 1998-ма участвах в създаването на 4-5 фирми. Както казах и преди, занимавал съм се с 28 различни вида визнес и съм държал 11 заведения. От някой печелех, от някой-не , но винаги продължавах напред. През целият си живот съм обичал да чета книги. Влязох в университет и колеж на 40 годишна възраст. Тогава ми дойде акълът и разбрах че "Знанието е сила." Открих книгите за финансова грамотност и икономика и разбрах че знанието на човечеството се съдържа в книгите. Превърнах се в съвсем друго човешко същество.
        Сега живея в луксозно жилище. Едното ми дете учи в университет, а другото в техникум. Никога не им е липсвало нещо в живота. Започнаха да ходят на море от двугодишна възраст и не са спирали . През годините съм карал около десетина коли. Тази ми е любимата.

        Обиколил съм половината свят. От Ню Йорк до Токио. Всеки втори ме познава в града. Имам приятели из цяла България и по света.
        Не си мислете  че се хваля с нещата,които Ви разказвам. Просто споделям че съм тръгнал от нищото. От самото нищо. Борил съм се с бедността и съм се борил бедността да не се върне отново. Бил съм глупав и съм страдал от хорските предразсъдъци. Понякога си казвам: "Как не мога да се върна на 20 години с този акъл?" Сега си казвам : "Започвам живота си отначало." И създадох нови три фирми.
       Знам как се чувстват бедните. Знам колко погрешни представи имат за парите и знам за липсата им на каквато и да било финансова грамотност. С този блог исках да дам кураж и малко знания за да може някой да тръгне напред и да получи финансовата си свобода.
      Пишейки обаче за тези неща, съзнанието ми се концентрира в проблемите на бедността и това ме дърпа назад. Желанието ми е да изтрия от съзнанието си всякакъв спомен по темата и да мисля само положителни неща. Мисля че в блога има достатъчна информация за да успее да се измъкне човек. Това, което го няма може да се прочете в множеството книги, а в книгите - се съдържа човешкото знание.
      Сбогом приятели. Ще ви чакам там горе.

Междувременно ще отговарям само на коментарите Ви в този блог. Ако пък някой се затъжи за моите драсканици, добре е дошъл в новият ми блог : БИЗНЕС ПРЕДПИЕМАЧЕСТВО

Поздрави                                                                                                Андреян Иванов

      

6 коментара:

  1. Малко ми е тъжно, тъй като съм изключително редовен посетител и читател, но мисля че взимаш правилното решение. Запаметил съм новият блог и очаквам първата публикация :)
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей Виктор.Само заради това изречение, което си написал си заслужаваше едната година писане. Имам опция да наблюдавам броя на потребителите влизащи в блога. Всекидневно влизат около 300 човека и то от цял свят. Затова и пишех. Но мене пък ме болеше че никой не пише мнения и не се завързва дискусия по темите. Искаше ми се хората от тук да се познават а защо и да не се и веждат понякога. Сигурен съм че щеше да е интересно. Не тъжи приятелю. Пак ще сме заедно, само дето няма да споменаваме думата "бедност" :) Трябва да мислим положително нали? :) И да си гледаме работата!
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  3. Наистина е малко тъжна.Всеки ден влизах, за да прочета нещо ново което да ме ограмоти финансово. Незнам защо не намерих кураж да пиша досега.Но ето това е началото. Обещаван да чета и новия блог и да коментирам безрезервно. Благодаря за отделеното време от твоя страна. Очаквам с нетърпение новите интересни и вълнуващи истории.
    Росен-Варна.

    ОтговорИзтриване
  4. ЩОМ ИМА НОВ БЛОГ,НЯМА СТРАШНО, С ТЕБ СМЕ И ТАМ.....ГОРЕ!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря Росене, не знаеш колко ме стопля това че хората са харесвали нещата, които пиша. Де да знам, просто по едно време започнах да усещам че пишейки за проблемите на бедността и начина на мислене на бедните хора започвам да фокусирам мисленето си в темата. А най-важното е човек да има положително мислене и емоции. Затова си казах " достатъчно беше. Зарязвам всякаква мисъл за бедни хора и бедност изобщо. Да се оправят сами. Съдбата на всеки е в собствните му ръце. Достатъчно им дадох. Нека действат. Нищо лично. Просто и аз искам да живея добре, а това не става с бедняшко мислене." Защо да е тъжно приятелю? Не се разделяме. Само че ще пишем и мислим вече за работата си, за напредъка, за човешкото усъвършенстване, за изграждането на един стойностен живот, за създаването на ползотворни връзки. И що реших да сменя блога и аз не знам? Можеше и тук да си пиша по нов начин? Ако пък много хора го харесват да взема да остана тука. Вие решавате :)
    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  6. Хе хе Миро, в теб не се съмнявам !!!

    ОтговорИзтриване