петък, 11 май 2012 г.

Пътят към богатството 12/12


         ДВАНАДЕСЕТА СТЪПКА

    Да оставиш на поколенията след себе си знание за финансова грамотност и стабилна финансова основа, за да не се налага за започват от нулата отново и отново.
         На края ти остава едно последно задължение. Последно, но може би най-важното. Да научиш децата си на финансова грамотност. В училище се учи академична грамотност. Академичната грамотност ни учи да четем и смятаме. Учи ни на история и география. Учи ни да имаме широка обща култура и това е много важно в живота. В училище ни учат на професионална грамотност. Учат ни да бъдем инженери, шофьори, лекари, адвокати, войници и т.н. И това е важно за да съществуват всички професии без които обществото не би функционирало. Но в училище не се преподава финансова грамотност. Само не се лъжете че в икономическите университети се преподава финансова грамотност. Там се преподава професионална грамотност как да управляваме парите в някоя фирма. Но не ни учат как да бъдем собственници на тази фирма и как да спечелим тези пари. Съществуват два начина за обучение във финансова грамотност: реалният  живот да те научи, като използваш метода проба-грешка. Да завършиш "Университета на живота" както го наричат. И вторият начин, някой богат човек, който знае как стават нещата да те научи. И както казва Атанас Буров: " Науката за парите е тайна, на която богатите учат децата си в къщи." Твоето задължение е да се превърнеш в богат и успял човек и да подсигуриш щастлив живот на семейството си. А след това да научиш децата си на науката за парите. Да ги научиш на финансова грамотност. Да ги научиш на общочовешките ценности. Да ги научиш да бъдат европейсци и граждани на света. Да ги научиш, да научат на всичко това своите деца, а те на свой ред своите. И така 1000 години напред. Защото твоите пра-пра-пра-пра внуци са също твои деца! И нищо че няма никога да ги видиш, трябва да мислиш и за тях. Че и те ще се появат един ден на тази земя и че също ще са твои деца. Обикновенно хората не знаят нищо за своите предци, живели преди примерно 300 години. Но ако си направил нещо значимо ще те помнят. Ако от тебе започне една традиция на финансово грамотен и богат род, поколенията ще има защо да те помнят. Поколенията след тебе са също твое задължение. Направо ме изумява егоизмът на бедните хора. Многократно съм чувал изразите: " Тези пари в гроба ли ще ги носи?" , " Нищо неможеш да занесеш на оня свят." , " И богатият и бедният са равни в смъртта, накрая отиват в една дупка." Невероятен егоизъм. Тези хора изобщо не се сещат че имат деца и не е нужно спечеленото на тази земя да го носиш на онзи свят. Ще го оставиш като наследство на децата си. Че трябва да им оставиш в наследство знания, необходими в живота и средства с които да продължат да се развиват в живота си. Богатите оставят наследство след себе си. Бедните оставят дългове. И това ми било равенство в смъртта?
        Последната стъпка по пътят към богатството е да научиш наследниците на всичко онова, което си научил като предприемач и свободен човек. Да ги научиш че това знание трябва да се разширява и на свой ред да се предава нататък по веригата. Да оставиш в наследство на родът си финансов капитал, така че твоите наследници да се превръщат в предприемачи и инвеститори без да им се налага да започват всичко отначало, и без да  ги грози опасноста  да се превърнат в роби на парите и цял цивот да работят за пари. Ако оставите след себе си само едното от двете, нищо няма да сте постигнали, защото: "Ако си умен но нямаш пари, ти си нищо! Ако имаш пари но си глупав, пак си нищо! С ум и пари можеш да постигнеш всичко!" - както ни учи великият Пенчо Семов.
      Само когато оставиш на поколенията след себе си възможноста да постигнат всичко , за което някога ще мечтаят, само тогава ще се почувстваш богат и успял. И когато дойде Времето да се срещанеш с Господаря Смърт, ще погледнеш назад и ще си кажеш: " Живях както ми се искаше, направих каквото трябваше да направя, дадох на потомството си възможностите в ръцете. Хайде Господарю Смърт, да тръгваме, на където ще ме водиш!"

Поздрави                                                                                                     Андреян Иванов

1 коментар:

  1. БРАВО!!!!!МНОГО ДОБРЕ КАЗАНО!ДАЖЕ НАКРАЯ МАЛКО ДРАМАТИЧНО И ПАТЕТИЧНО.ЧАК ТИ СЕ ИСКА ДА ТРЪГНЕШ!

    ОтговорИзтриване